Р Е
Ш Е Н И Е № 260108
гр.Бургас, 28.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2384/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда
на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Е“ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е.И.П., срещу НП № 503636- F 539823/07.04.2020г. , издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
Бургас, с което на „Е“ ООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева,
на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение по чл.96, ал.1 ЗДДС и § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО/ДВ бр.96/2019г./ вр.чл.96, ал.1 от ЗДДС вр.
чл.96, ал.10 от ЗДДС.
Във въззивната жалба се претендира
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като
се излагат доводи за съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява.
За
административнонаказващия орган/АНО/, редовно призован, се явява юрк. М. К.,
редовно упълномощена. Същата оспорва жалбата, излага доводи за потвърждаване на
наказателното постановление и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
17.02.2020г. от страна на дружеството-жалбоподател е подадено заявление за
регистрация по ЗДДС с вх.№ 023912000633558 в ТД на НАП гр.Бургас, на основание
чл.96, ал.1 от ЗДДС -задължителна регистрация с деклариран облагаем оборот за
последните дванадесет последователни месеца преди текущия в размер на
88 336 лева. В тази връзка с РИП № 022692000633438/17.02.2020г. от страна
на органа по приходите е възложена проверка за установяване наличие на
основания за регистрация по ЗДДС.
След
извършване на проверка по представени от дружеството-жалбоподател писмени
документи, отчети ЕКАФП и др. било установено, че в един и същ търговски обект на
адрес ***, в „без стационарен обект“ работят последователно две задължени лица „Е“ ООД ЕИК по
БУЛСТАТ *** и „Б.“ ООД,
ЕИК по БУЛСТАТ ****, като за периода от 19.05.2019г. до 23.06.2019г.
дружеството -жалбоподател е с реализиран облагаем оборот от 6 791 лева; за
периода от 24.06.2019г. до 04.08.2019г. „Б.“
ООД е с реализиран облагаем оборот от 48 809 лв.; за периода от 05.08.2019г. до
15.09.2019г. „Е“ ООД е с реализиран облагаем оборот в размер на
32 736 лева.
В облагаемия
оборот на „Е“ ООД се включвал оборотът, реализиран в обекта от
„Б.“ ООД извършвало последователно дейността си в същия обект за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец и се
считал за оборот, реализиран от дружеството-жалбоподател през първия ден на
повторното започване на еднородната дейност на обекта -05.08.2019г.
Двете
дружества били свързани лица по смисъла на пар. 1, т.3 от ДОПК , тъй като един
от съдружниците в дружеството-жалбоподател –М. С. е представляващ и съдружник и
в другото дружество-„Б.“ ООД, а Е. П. -представляващ и съдружник в дружеството
-жалбоподател за периода от 17.07.2019г. до 05.08.2019г. и от 16.10.2019г. до
01.12.2019г. е бил нает по трудово правоотношение в „Б.“ ООД.
Двете
дружества извършвали еднородна дейност /разходка с корабче и продажба на стоки/
при използване на еднакви активи в един
и същи търговски обект/кораб тримаран „Б.
П.“ /по смисъла на чл.96, ал.10 от ЗДДС.
При
извършване на проверката органите по приходите са приели, че съгласно
разпоредбата на чл.96, ал10 от ЗДДС в облагаемия оборот на „Е“ ООД в размер
на 39 527 лева следва да се включи и оборотът, достигнат от „Б.“ ООД в
размер на 48 809 лева . Същият се приема за оборот, реализиран за период
от 24.06.2019г. до 04.08.2019г. от дружеството-жалбоподател. Следователно
според посочената разпоредба дружеството-жалбоподател е реализирало за периода
от 19.05.2019г. до 15.09.2019г. облагаем оборот в размер на 88 336 лева.
Според същата разпоредба, когато данъчно задължено лице достигне оборот от
50 000лева за период не по-дълъг от последните дванадесет месеца, възниква
задължение в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот /последния месец на периода/ да подаде заявление за
регистрация вр. чл.96, ал.10 от ЗДДС. Съгласно § 34 от ПЗР на
ЗИД на ЗКПО лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря
на условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 във връзка с ал. 10 от Закон за данък върху
добавената стойност, е длъжно да
подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на
този закон, тоест от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. В тази връзка на
25.02.2020г. е издаден Акт за регистрация по ЗДДС на „Е“ ООД, връчен на
управителя Е. П. на 28.02.2020г.
Тъй като заявлението за регистрация по ЗДДС от страна
на дружеството-жалбоподател е подадено едва на 17.02.2020г., на 28.02.2020г. в
присъствие на представляващия дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение по чл.96, ал.1 ЗДДС и § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО/ДВ бр.96/2019г./вр.чл.96, ал.1 от ЗДДС вр.
чл.96, ал.10 от ЗДДС. На основание акта е издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Описаната
по-горе фактическа обстановка е идентична с изложената в съставения на жалбоподателя АУАН и в
издаденото НП и се потвърждава от събраните в хода на
административнонаказателно производство доказателства, както и от показанията
на свид. Р.М. -актосъставител, които съдът изцяло кредитира като последователни
и безпристрастни, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.Жалбоподателят не оспорва така констатираната фактическа обстановка.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при
установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата
на чл.96, ал.1 ЗДДС и § 34 на ПЗР
на ЗИД на ЗКПО/ДВ бр.96/2019г./вр.чл.96, ал.1 от ЗДДС вр. чл.96, ал.10 от ЗДДС .
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат
за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето
е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът. Съгласно чл.96, ал.10 от ЗДДС/ ДВ бр. 96 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г./ при последователното извършване на еднородна дейност в един
и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи
съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът,
реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в
съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12
последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот,
реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната
дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е
налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните
характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала,
търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. Тъй като в
случая се касае до реализиран облагаем оборот за 2019г. основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството
-жалбоподател е §
34 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО /Дв.бр.96/2019, в сила от 01.01.2020г./, която
разпоредба гласи, че лице, което към датата на влизането в сила на
този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във
връзка с ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е длъжно да подаде
заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на
този закон, тоест от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. Гореизложените обстоятелства
определят жалбоподателя като данъчно задължено лице по чл. 3, ал.
1 от ЗДДС. Тъй като заявлението е
подадено едва на 17.02.2020г. правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС предвижда
наказание "имуществена санкция" за юридическите лица в размер от 500
лв. до 5000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган
като е наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв.
Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие
върху обществото.
Съдът
намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а"
от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН,
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му,
вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр.
с чл. 11 ЗАНН.
С оглед
всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива,
поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а
наказателното постановление да се потвърди, като претенцията на АНО за разноски
бъде уважена.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
По изложените съображения, на
основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 503636- F 539823/07.04.2020г.
, издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което
на „Е“ ООД ЕИК ***, с адрес на седалище и управление ***, представлявано от Е.И.П. е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение по чл.96, ал.1 ЗДДС и §34 на ПЗР
на ЗИД на ЗКПО /ДВ бр.96/2019г./ вр.чл.96, ал.1 от ЗДДС вр. чл.96, ал.10 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Е“ ООД
ЕИК ***, с адрес на седалище и управление ***, представлявано от Е.И.П., да
заплати на Национална агенция за приходите-гр. София, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:..................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.