О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1820
01.10.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1287 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Бургас, с адрес: ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Димитър
Николов Николов, против Решение № 1674 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 3417/2018
г. на Районен съд – Бургас, с което Община Бургас е осъдена да заплати на
ищцата Д.С.П. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдание, настъпили в резултат на падане на
21.03.2017 г., причинено от затваряне на автоматична врата, собственост на
Община Бургас, довело до счупване на лявата бедрена кост, ведно с дължимата
лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1895,78 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – заплатени от ищеца разходи по лечение и
възстановяване, настъпили в резултат от падане на 21.03.2017 г., причинено от
затваряне на автоматична врата, собственост на Община Бургас, довело до
счупване на лявата бедрена кост, ведно с дължимата лихва, считано от
увреждането – 21.03.2017 г. до окончателното й изплащане. Освен това
въззивникът е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат М.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 886,87 лева, а по сметка на Районен съд –
Бургас сумата от 475,83 лева, представляваща дължимата по делото държавна такса,
както и сумата от 200,00 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица. Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на Община Бургас – „Трейс груп холд“ АД.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че постановеното
решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че не е било проведено пълно и главно
доказване по делото относно това по вина на кой конкретен служител на община
Бургас, на когото е възложена работа, са настъпили вредите, какво е извършеното
от него деяние – действието и/или бездействие, дали това деяние е
противоправно, дали и доколко увреждането не е вследствие на невнимание на
самата ищца. Във връзка с тези оплаквания въззивникът счита, че не е осъществен
фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД. Излагат се съображения, че вратата напълно
отговаря на установените за нея изисквания и стандарти за монтаж и експлоатация,
поради което не са налице неизпълнени регламентирани задължения на общината, която е положила дължимата грожа. Поддържа
се, че липсват подадени сигнали за инциденти с преминаващи хора, което сочи, че
вредата е настъпила в резултат от личностните възможности на пострадалата. Въззивникът
счита, че по делото не е установено по категоричен начин каква е причината за
падането на ищцата. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил
обстоятелството, че не съществува нормативно определено задължение за изпитване
на автоматичната врата след надлежното й монтиране. Въззивникът счита, че е налице
изключителна вина на ищцата. Алтернативно оспорва размера на присъденото
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишено.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Алтернативно, моли съда
да намали присъденото обезщетение.
Претендира за присъждане на направените
по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от представител на
легитимирана страна и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от
въззиваемата Д.С.П. чрез процесуалния й представител адвокат М.Д., действаща
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – с пълномощно
от първата инстанция (л. 201). Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че дейността
по осигуряване на безопасното функциониране на автоматичната врата на автогара
Юг е било възложено от община Бургас на
„Трейс Груп Холд" АД, като не
е било необходимо да се търси вина в конкретен служител на изпълнителя, тъй
като по принцип личността на конкретното лице, реализирало противоправното
деяние при или по повод възложената му
работа, е ирелевантна за отговорността по чл. 49 ЗЗД. Намира за
ирелевантни изложените в жалбата оплаквания, че съдът не бил изяснил в какво се
изразявала дължимата грижа на община Бургас, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, а вината на причинителя на вредата се предполага до доказване
на противното. Счита за нелогични възраженията на въззивника, че щом общината била
спазила нормативите за поставяне на вратата, то ищцата била виновна за
случилото се. По отношение на изложените твърдения за
съпричиняване/изключителна вина на пострадалата се поддържа, че никъде не е
посочено кое е това нейно противоправно поведение, довело до падането й. Обърнато
е внимание на обстоятелството, че декларацията за съответствие е била
представена от ответника едва в съдебно заседание и представлява частен
документ без достоверна дата. Оспорва като неотговарящи на истината
твърденията, че липсвали данни за
друг инцидент с други хора, тъй като свидетелят Андрей Рунчев е посочил,
че в община Бургас са постъпвали сигнали
за преждевременно затваряне на вратата и затискане на куфари преди конкретния
инцидент, но нова настройка на сензора е направена едва след случилото се с
ищцата. Оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания, че по делото е останало
неизяснено по каква причина е паднала ищцата, тъй като на видеозаписа от случилото се ясно се виждало,
че ищцата е паднала непосредствено след като вратата е спряла затварянето си в
тялото й. Изложени са доводи, че дори и да се приеме, че вратата е функционирала
правилно и не са допуснати недостатъци при настройката на сензора, то тогава ще
са налице условията за уважаване на евентуално предявеният иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД, при който собственикът на вещта община Бургас,
обективно и безвиновно ще следва да понесе отговорността за вредите, причинени
от веща в резултат на нейно особено свойство – в случая особеностите в обхвата
на сензора й. Изложени са съображения, че присъденото от съда обезщетение е справедливо и адекватно. Въззиваемата моли
съда да остави въззивната жалба без уважение, а в случай, че намери решението
по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за неправилно, да разгледа и да уважи
претенцията на евентуално предявеното основание по чл. 50 от ЗЗД. Претендира за
присъждане на разноските по делото и за определяне на адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил и писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на
страната на Община Бургас – „Трейс Груп Холд“ АД, представлявано от изп. директор
Стоянов Делчев, чрез юрисконсулт Цветелина Ангелова – с пълномощно по делото
(л. 24). Счита, че първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е отхвърлил предявения срещу помагача обратен
иск, но поради неоснователност на главния иск последният също е следвало да
бъде отхвърлен изцяло. Споделя изложените във въззивната жалба доводи. Моли
съда да отмените първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявената
искова претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Община Бургас, с адрес: ул. „Александровска“ № 26,
представлявана от кмета Димитър Николов Николов, против Решение № 1674 от
01.07.2019 г. по гр. д. № 3417/2018 г. на Районен съд – Бургас съобразно
мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.