Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик,
21.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
ХІV състав, в публичното заседание
на 06.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като
разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 639/2020 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба
на А.И.И., ЕГН ********** *** против Електронен фиш серия Г, № 0007471 на ОД
МВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания се свеждат
до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна
се иска. Иска се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за отмяна на ЕФ.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована, не се явява представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено следното:
С
обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова, че на 15.08.2019г.,
в 13:47 часа, в гр.Пазарджик, на бул.”Ст. Стамболов”, в посока на движение към
кръстовище с ул.”Д. Греков”, било засечено движение на л.а. „Форд Торнео Конект”
с ДК № ***, собственост на дружеството „А.И. 2014” ЕООД, представлявано от управителя и жалбоподател по делото А.И., което било
заснето с АТСС – ARH CAM S1 с
№
11743bb, като било
установено нарушение на Кодекса за застраховането.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради
следното:
На първо място
следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ са допуснати драстични
нарушения на материалния и процесуалния закон. Основното от тях се свежда до
това, че в обстоятелствената част на ЕФ липсва, каквото и да е описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. От съдържанието на ЕФ не става
ясно и не може да се разбере какво нарушение е извършено, доколкото се сочи
само, че е установено нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво
нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира
защитата си.
Дадената цифрова квалификация на нарушението – чл.483 ал.1, т.1 от КЗ не санира
допуснатото процесуално нарушение, доколкото в ЕФ, освен цифрова, следва да се
съдържа и словесна правна квалификация, т. е. да са описани всички необходими
обективни, респ. субективни елементи на вменения състав на административното
нарушение. Когато обаче това не е сторено, то наказаното лице е лишено от
възможност адекватно да упражнява правото си на защита, като оспорва, респ.
оборва обективната и/или субективна съставомерност на деянието. Още повече, че
в обстоятелствената част на ЕФ е записано, че нарушението било установено с
АТСС – ARH CAM S1 с № 11743bb „и отчетен толеранс от минус 3
км/ч от измерената скорост”. Не само за
жалбоподателя, но и за съда е непонятно, за каква измерена скорост става въпрос, защо е отчетен толеранс
от 3 км/ч и каква е връзката на всичко това с твърдяното нарушение по КЗ.
На второ място, в
обжалвания ЕФ не може да се изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на
наказващия орган, т.е. кое е санкционираното лице. Това е така, защото в
обстоятелствената част на фиша е посочено кой е собственикът на процесното МПС
– дружеството „А.И. 2014” ЕООД с ЕИК ***. След това веднага е посочено кой е
законният представител на това дружество – управителят А.И.. Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва
с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава:
„За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ
Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така
записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – А.И., а не на
представляваното от него юридическо лице, т.к. както вече се посочи обръщението
е адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение
липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-н И.
юридическо лице се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е
незаконосъобразен и защото с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е
недопустимо, т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли
следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе описано извършването на
нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на
задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на
жалбоподателя И. като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното във
фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е различен
административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е имало
задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Трябва да се каже и
това, че с електронен фиш за нарушение по чл.483 ал.1, т.1 във вр. с чл.638
ал.4 във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственикът на
МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е
собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението.
Аргумент за това е разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Разпоредбата
продължава с това, че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал.
4 и 6.
Член 189, ал.
5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага”. Последното изречение на цитираната норма указва, че
собственикът не може да представи пред наказващия орган декларация с данните за
лицето, което в деня на нарушението е управлявало автомобила, т. е. не може да
се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде анулиран и да се издаде
нов против лицето – несобственик, което е управлявало МПС без застраховка. От
това категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение може да се издаде
само против собственик, а жалбоподателят И., както стана ясно, не е такъв.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно – още
с подаването на въззивната жалба, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е
било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. (четиристотин лева).
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
Сектор „ПП”-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение ЕФ, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
областна дирекция.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0007471 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на А.И.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.483 ал.1,
т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА ОД
на МВР-ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И.,
ЕГН ********** *** разноски
в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: