Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 05.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при
секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 786 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Иск за увеличение на издръжка с правна
квалификация по чл.150 от СК.
Производството е образувано по повод искова молба с правно основание чл.150 от СК, подадена от Б.Р.Н. със съгласието на майка си Ц.М.С., двамата с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.Л. *** против Р.Н.Н., с адрес: ***.
В ИМ ищецът излага, че с влязло в сила на 05.08.2015 г. Решение по гр.дело № 676/2015 г. по описа на ЛРС е изменена определената съгласно Решение № 75/21.02.2011 г. по гр.д.№ 1713/2010 г. по описа на ЛРС издръжка, като е увеличена със сумата от 40.00 лв. или за вбъдеще ответника е осъден да заплаща на малолетното си дете Б.Р.н., чрез неговата майка и законен представител Ц.С., ежемесечна издръжка в размер на 110.00 лв, начиная от датата на предявяване на иска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.
Наведени са твърдения, че от началния момент на дължимост на издръжката до сезиране на съда с настоящата претенция по чл.150 от СК е изминал период от 5 години, през който са настъпили съществени изменения както в нуждите на детето с оглед неговото израстване, така и в икономическите условия в страната. В рамките на този период е настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволявани базовите потребности на детето.От друга страна, с израстването на детето са се увеличили не само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. Сочи се, че при първоначалното изменение на размера на издръжката детето е било на 10 години и е посещавало начално училище, но към настоящия момент вече е на 15 години и е ученик в ППМГ – Ловеч, завършило е девети клас и предстои започване на нова учебна година за него 2020/2021 г. В тази връзка ще бъдат необходими средства за учебници, учебни помагала, тетрадки и други пособия. Твърди се, че детето има желание и потребност да посещава и извънкласни занимания, свързани с компютърните технологии. Твърди се още, че детето има здравословни проблеми, свързани със зрението, което изисква системно наблюдаване и следене. Отбелязва се, че поради качването на диоптрите всяка година му се закупуват диоптрични очила и лещи, което е необходим и допълнителен разход.
Наведени са твърдения, че майката няма постоянна работа, като работи единствено сезонно всяка текуща година в Италия за по три месеца и се опитва да осигури издръжката на семейството за цялата година. Подчертава, че това е единственият й доход. Ищцата е заявила, че е в известност, че ответника получава много добри доходи от трудово възнаграждение и може да си позволи заплащане на издръжка в по-голям размер. Отбелязва и увеличеният минимален размер на издръжката, който понастоящем е 152,50 лв, а изменената издръжка е в размер на 110.00 лв, което е под установения минимум и е несъответно на нуждите на детето и на възможностите на бащата.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 305/21.07.2015 г. по гр.д.№676/2015 г. по описа на РС –Ловеч месечна издръжка, дължима от бащата Р.Н.Н., в полза на детето Б.Р.Н., действащ чрез неговата майка и законен представител Ц.С., като я увеличи от 110 лева на 200 лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
Претендирани са и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р.Н.Н., чрез пълномощника – адв.И.И.. Не отрича, че от датата на постановяване на решението по гр.дело № 676/2015 г. са изминали няколко години и обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на издръжката, са променени. Признава, че социално-икономическите условия в страната съществено са се изменили в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост, но твърди, че към настоящия момент ответникът работи в „Тимбър Комерс”ЕООД по силата на трудов договор от 13.08.2018 г и получава трудово възнаграждение в размер на 127.50 лв при дневна продължителност на работното му време от 2/два/ часа. Твърди, че има желание да даде най-доброто на детето си, тъй като е силно привързан към него, както и да му осигури условия на живот, необходими за развитието му, но към настоящия момент не е в състояние да заплаща претендираната издръжка в размер на 200 лв. Заявява, че не възразява с решението си съдът да увеличи размера на издръжката със 42,50 лв. и за вбъдеще да заплаща на непълнолетното си дете Б.Р.Н. ежемесечна издръжка в размер на 152,50 лв.
В с.з. се явяват лично ищецът Б.Р.Н. като
непълнолетен, със съгласието на майка си Ц.М.С., като се представляват и от
договорно упълномощен процесуален представител - адв. С.Л.. Поддържат иска и
молят като основателен и доказан да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни
фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество.
Ответникът Р.Н.Н. взема участие лично в процеса. Явава се с процесуален представител – адв.Ил.И.. Признава иска по основание, като оспорва същия по размер. Моли да бъде допуснато зменение на издръжката със сумата от 42,50 лв.и или за вбъдеще ответникът да заплаща по 152,50 лв. месечна издръжка.
При условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет. по делото е изслушано детето Б. Р.Н.. Изтъква, че през учентата 2020/2021 г. е ученик в Х клас на ППМГ – Ловеч, в паралелка с профил „Софтуерни науки“. Споделя, че живее с майка си, както и че не поддържа контакти с баща си и не знае последният къде живее. Ежедневните му разходи поема майка му, която му осигурява по 5 – 10 лв. джобни пари дневно. Твърди, че досега баща му не е заплащал редовно присъдената по съдебен ред издръжка.
Съдът като съобрази становището на
страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Активната и пасивната легитимация на
страните в процеса се установява и от вложеното удостоверение за раждане от ***
г, издадено въз основа на акт за раждане № 0340 от 16.08.2004 г. на
Община – Ловеч.
С влязло
в сила Решение № 305 от 21.07.2015 г. по гр.дело № 676 / 2015 г. РС – Ловеч е
изменил, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК определената с Решение №
75/21.02.2011 г. по гр.д.№ 1713/2010 г. по описа на ЛРС издръжка,като я е
увеличил със сумата от 40.00 лв. или за вбъдеще е осъдил Р.Н.Н. да заплаща на малолетното си дете Б.Р.Н., чрез неговата
майка и законен представител Ц.М.С. ежемесечна издръжка в размер на 110.00 лв.1
начиная от датата на предявяване на иска / 08.05.2015 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
изплащане.
За дължимата месечна издръжка по горното дело на 05.08.2015 г. е издаден изпълнителен лист, като вземането е предмет на принудително събиране по вече образувано изп.дело №556/05 г.по описа на ДСИ при РС – Ловеч. От приложеното удостоверение с Изх.№ 6320 / 01.09.2020 г. на ДСИ се установява, че по изпълнителното дела са извършени редица действия по принудително изпълнение на вземането за издръжка. След представянето на изпълнителния лист от 05.08.2015 г. е наложена възбрана на 26.10.2016 г.от СВ – Ловеч на ½ ид.част от Поземлен имот, находящ се в с.Александрово ведно с построените в имота сгради, собственост на ответника както и запор върху трудовото му възнаграждение в „Тимбър Хаус“ – гр.София, като запорното съобщение е връчено на 06.12.2016 г., но не са постъпвали суми. От същата дата са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, от които също не са постъпвали суми. Съгласно удостоверението, дължимите издръжки са плащани лично от длъжника Р.Н.Н.. Представена еподробна сметка за размера на дълга към 01.09.2020 г. в общ размер на 6302,47 лв, от които за взискател 4923.78 лв., ведно със законна лихва в размер на 14,67 лв. и държавна такса в полза на РС – Ловеч в размер на1364.02лв.
Поради неплащане на месечната издръжка за 2019 г. и 2020 г. майката Ц.М.С. ***, като по жалба вх.№ 1246/06.07.2020 г. е образувано досъдебно производство № 416/2-2- г. по описа на РУ МВР – Ловеч срещу ответника Р.Н.Н. за извършено престъпление по чл.183 от НК.
По делото са ангажирани писмени доказателства,
от които се установява, че през учебната 2019/2020 г. непълнолетният Б.Р.Н. е бил редовен ученик в 9 „а” клас на Профилирана природо
–математическа гимназия - Ловеч. През
настоящата 2020/2021 учебна година детето продължава своето обучение в 10 клас
в паралелка с профил „Софтуерни науки“.
С исковата молба са представени доказателства
– служебни бележки за закупени очила от оптика „Кушинова“- гр.Плевен ведно с
фискален бон за заплащането за закупени оптични материали – лещи от оптика в
гр. Ловеч, ул.“Тодор Каблешков „ №5 на ЕТ „А и С – Мариана Ангелова“, от които
е видно, че детето има здравословни проблеми, свързани със зрението. Установява
се, че в тази връзка, освен обичайните разходи за идръжката на детето, в случая
ежегодно се правят допълнителни и необходими разходи за закупуване на
диоптрични очила и лещи.
По делото е изготвен и приложен социален
доклад, съгласно който основните грижи за детето се полагат от майката Ц.М.С.. Същата е осигурила подходяща среда за
отглеждане на детето, като за Б. са осигурени лично пространство, облекло,
обувки и индивидуални принадлежности, осигурен е достъп до здравеопазване и
подходящо учебно заведение. Жилището, в което живеят майката и детето на адрес:
гр.Ловеч, ул.” Бяло море“№12, вх.А, ап.4 се състои от 4 стаи, като се поддържат
много добри хигиенно – битови условия и са осигурени подходящи условия за
отглеждането на непълнолетния Б.. В хода на социалното проучване майката е
съобщила, че не работи и няма регистрация
в БТ – Ловеч и получава месечните помощи по чл.7 от ЗСПД за детето. Детето има
възможност да контактува с членовете на разширеното семейство, както по майчина
линия, така и по бащина. Същото има полезни контакти с връстници в училище и
извън него. Б. е привързан към майка си, която полага и непосредствените грижи
за него.
От
събраните по искане на ищеца гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Свилен
Милчев Симеонов и Наталия Петрова Василева се установява, че майката Ц.С. по няколко
месеца в годината работи сезонно в Италия. В този период за непълнолетния Б. се
грижи св. Симеонов /негов вуйчо/.
Посочените по-горе свидетели познават ответника, тъй като живеят в едно
населено място – с.Александрово. Двамата дават непротиворечиви показания, че
същият работи във фирма „Тимбър“, дейността на която е свързана с производство
на палета, като впечатленията им са, че
ответникът е на пълен работен ден. В тази връзка споделят, че редовно го виждат
сутрин, когато отива на работа или вечер, когато сам или с колеги се прибира от
цеха. Свидетелите твърдят още, че ответникът получава и допълнителни доходи от
дърводобив извън работното си време.
По искане на ответника са разпитани
свидетелите Светлозар Стоянов Стоянов и Ненко Стоянов Нейков.
Св.Стоянов познава ответника от дълги години.
Знае, че работи като гатер, но Р. му се
оплаквал, че е на непълен работен ден – по 2-3 часа. Споделя, че много пъти му
е помагал с пари, като в някои случаи ответникът не му ги е връщал, а ги е
отработвал – реже, цепи дърва или му върши друга работа. Отделно от това,
свидетелят се занимава с дърводобив и заявява, че е наемал ответник за работа –
„ той е работил незаконно при мен, надници съм му плащал“. В момента Р. живеел
с майка си и се грижи за нея, тъй като е болна.
Св.Нейков в своите показания
излага, че често наема ответника за работа, за „обща работа вкъщи“ – за
градината, да полее, да нацепи дърва.
Знае, че и други хора го викат да им работи срещу заплащане. Сочи, че Р.
живее с майка си, която е със счупен крак и разчита единствено на грижите на
ответника, тъй като съпругът й и другият й син са починали.
С оглед на очертаната по-горе фактическа
обстановка и доказателствата, от които същата се извежда, съдът намира
предявеният иск за увеличение на издръжката за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице съществено изменение в обстоятелствата, при които е била постановена издръжката и същата следва да бъде изменена, като бъдат съобразени нуждите на детето и възможностите на неговите родители.
В процесния казус е направено искане за изменение на издръжка, определена в размер на 110.00лв, съгласно влязло в сила решение по гр.д.№ 676/2015 г. Издръжката в посочения по-горе размер за детето Б.Р.Н. е определена като са съобразени нуждите на детето с оглед възрастта му, възможностите на родителите и размера на МРЗ /380.00 лв./ към момента на постановяване на решението през 2015 г. Установява се, че от постановяване на решението са изтекли повече от 5 години, като в рамките на този период несъмнено е настъпило изменение в обстоятелствата, при които издръжката е постановена. Към настоящия момент детето Б. вече е на 16 години и е ученик в Х клас на ППМГ – Ловеч, като има интереси към компютърните науки и софтуерните технологии. Посочената възраст се характеризира с бързо физическо и психическо развитие, което от своя страна обуславя нарастване на необходимите разходи за задоволяване на потребностите му от храна, облекло, учебници и учебни пособия и от средства за посрещане на духовни, социални и други жизнени потребности. Наред с това, детето има и здравословни проблеми със зрението, което ежегодно налага допълнителни разходи за очни прегледи и закупуване на диоптрични очила и лещи. Не без значение в случая е и настъпилото изменение в икономическите условия в страната, като следва да се отчете същественото увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост, както и настъпилите промени в регулацията на МРЗ.
Съобразявайки всичко изложено по-горе, съдът намира иска за увеличение на издръжката за основателен.
При определяне размера на издръжката съдът съобразява разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По силата на ПМС № 350/19.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г. МРЗ лв. е в размер на 610.00лв. или установения от законодателя минимум на издръжката се изчислява на сумата от 152.50лв. Данните по делото са безспорни, че бащата работи по трудов договор в „Тимбър Комерс“ЕООД, като съгласно сключения договор работното му време се определя на 2 часа при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 127.50 лв. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че ответникът системно работи срещу заплащане на частно по домовете, както и в сферата на дърводобива и дървопреработването и получава и допълнителни доходи в неустановен размер. Допълнителни средства ответникът е получил и от осъществени в хода на процеса разпоредителни сделки с наследствени имоти, за което свидетелстват представените от ищеца 2 бр. нотариални актове, съответно за дарение и продажба на ид.части. Съдът намира, че разходите за задоволяване на нуждите и потребностите на непълнолетното дете са в общ размер на 350.00 лева, като счита, че бащата може да заплаща издръжка в размер на сумата от 180.00 лв, без това да води до накърняване на собствената му необходима издръжка. Същият е в активна възраст, работоспособен и няма данни да има здравословни проблеми. Установи се, че същият живее заедно със своята майка, която също се явява правоимащо лице от следващ ред и за която поради заболяванията й се грижи. Това обстоятелство обаче не е от естество да освободи ответника от законното му задължение да осигурява издръжка на непълнолетния си син. Това негово задължение е безусловно, като в тази връзка съдът съобразява разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, според която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
От своя страна, заедно с осъществяване на непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, майката следва да осигурява паричния
еквивалент до пълния необходим размер на издръжката. По делото се установи, че същата няма
постоянна работа, като работи сезонно в Италия за по няколко месеца и това е
единственият й доход, на който разчита за осигуряване на издръжката на
домакинството.
При така изложените съображения съдът счита, че ответникът следва да заплаща на непълнолетния си син Б.Р.Н., със съгласието на майката Ц. М.С., месечна издръжка в размер на 180.00 лв, или едно увеличение на издръжката от 70.00 лв. Съдът счита, че този размер се явява реален, като съответства както на възможностите на родителите, така и на нуждите и потребностите на детето. Своя извод за размера на дължимата издръжка съдът е направил, вземайки предвид обикновените и обичайни разходи за храна, облекло, здравни и образователни потребности, извънучилищна дейност и данните по делото относно възможностите на ответника. За разликата над сумата от 180.00 лв. до пълния претендиран размер на издръжката от 200.00 лв, претенцията на ищеца ще следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При
този изхода на процеса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на Ловешкия районен съд държавна
такса върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 100.80 лв /съставляваща 4% върху тригодишните платежи/
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да заплати на ищеца и сторените по делото разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 210.00лв , съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 11.06.2020 г.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА, на основание чл.150 от СК определената съгласно Решение № 305 от 21.07.2015 г. по гр.д.№ 676/2015 г. по описа на Ловешки РС издръжка, като я УВЕЛИЧАВА със сумата от 70.00 лв. /седемдесет лева/ или за вбъдеще ОСЪЖДА Р.Н. Н., ЕГН: **********, с адрес:с*** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния си син Б.Р.Н., роден на *** г., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Ц.М.С. , ЕГН: **********, с адрес: *** ежемесечна издръжка в размер на 180.00лв./сто и осемдесет лева/, начиная от датата на предявяване на иска /24.06.2020 г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, а иска за разликата до пълния претендиран размер на издръжката от 200.00 лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Н. Н., ЕГН: **********, с адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Н., роден на *** г., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Ц.М.С. , ЕГН: **********, двамата с адрес: *** сумата от 210.00лв /двеста и десет/лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Р.Н. Н., ЕГН: **********,
с адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС държавна такса върху присъденото
увеличение на издръжката в размер на 100.80 лв, съставляваща 4% върху тригодишните платежи.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи обжалвано с въззивна жалба пред Ловешки ОС в двуседмичен срок, считано от днес.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: