№ 13634
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110102551 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищеца, както се твърди, платеното при отпаднало основание –
несключен договор за наем.
Ищецът С. Р. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията в
исковата молба и уточнителна молба, че на 12.10.2021г. прочел обява за отдаване под наем
на хотел *** за сумата 2000евро на месец, свързал се с наемодателя, за да разбере условията
на договора, като служител на ответното дружество *** посочил, че изискват депозит от два
месечни наема, както и сумата 24000евро без ДДС – наем за една година. Твръди,че през
10.2021г. водели преговори с представител на ответника, както и че на 24.10.2021г отишъл
на оглед, на който разговаряли за условията на наем, но предвид голямата сума, която
изисквали, се разбрали, да се чуят отново. На 25.10.2021г. служител на ответника му
предложил да внесе сума 5000евро – стоп – капаро, като до края на 2021г., да изплати
останалата част от половината годишен наем от 9400 евро. Разбрали се, че след като се
преведе сумата за стоп – капаро, ще се подпише писмен договор за наем. Ищецът твърди, че
на 4.11.2021г. превел от банкова сметка с титуляр ***, по сметка на ответното дружество, на
два транша сумата 2000евро и 3000евро, за сметка на С. А.. Твърди, че сумата е постъпила
на 8.11.2021г., като въз основа декларация, преводът е направен в полза на ***, като
договорът е следвало да се сключи с това дружество - наемател. Твърди, че на 7.11.2021г.
отишъл в хотела, която му заявила, че постъпили плащания от резервации, които ще се
приспаднат от наемната цена. Към този момент стоп – капарото не било постъпило, поради
което и се разбрали С. А. да отиде отново до хотела на 10.11.2021г-, за да подпише договор
за наем, както и да поеме хотела. Когато пристигнаал, се оказало, че договорът не бил
изготвен, ищецът останал в хотела, като престоят му продължил до 31.11.2021гг., когато
1
договорът не бил изготвен. На 1.12.2021г. ищецът получил договор за наем, който влиза в
сила от същата дата, но не бил съгласен с някои от предложените клаузи, на 2.12.2021г.
отишъл до хотела, като на 3.12.2021г. получил нов, коригиран договор, влизащ в сила на
15.12.2021г. По здравословни причини не могъл да отиде за подписването на договора на
15.12.2021г., като се разбрали, че на 17.12.2021г., представителят на ответника *** ще е в
София, където ще подпишат договора, което не се случило. Поради изложеното, ищецът се
обадил на ответното дружество и заявил, че се отказва от наемането на хотела и иска
връщането на стоп – капарото, платени на отпаднало основание, поради неизпълнение, от
страна на ответника, на поетите задължения. Посочил банкова сметка. В уточнителна молба
се сочи, че сумата е платена от него, чрез ***, договорът е следвало да се сключи с ***, но
сумата е платена със средства на С. А..
Препис от исковата молба е връчен , на основание чл.50,ал.2 ГПК, на ответното
дружество на адреса по седалище и адрес на управление вписан в Търговски регистър, като
в срок не е постъпил писмен отговор.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът съобщи на
страните, че му е служебно известно от справка в публичната страница на ТР, че до
6.12.2021г. иищецът С. А. е бил вписан като управител на***, на която дата, като управител
е вписано друго лице, вписана е промяна в правно организационната форма на това
дружество от ЕООД на ООД, като до тази дата, С. А. е бил вписан като едноличен
собственик на капитала.
Представени са удостоверения за извършени банкови преводи в полза на ответното
дружество, на дата 4.11.2021г.- сумата 2000евро, и 3000евро, от банкова сметка на ***, с
вписано основание „стоп капаро депозит хотел”, както и искане от ***, вписана в
електронно съобщение като мениджър на ***, ищецът да попълни декларация, с която се
декларира, че сумата е за стоп депозит, както и попълнена от страна на ищеца С. А., в
качеството му на управител на ***, декларация, че сумата 5000евро, от името на ***, са
преведени в полза на представляваното юридическо лице, както и че сумите са преведени от
Пенев в полза на С. А.. Представен е проект на договор за наем от 20.12.2021г., който не
носи подписи, и е следвало да се сключи между ответното дружество и ***. Стоп – капарото
е предвидено в разпоредбата на чл.5,ал.1 от проекта на договор.
Представено е електронно съобщение, изпратено от ищеца до мениджъра на хотела, с
което се иска връщане на стоп –капарото.
Пред СРС, като свидетел, е разпитана Нанси Димитрова, която живее на семейни начала с
ищеца, която сочи, че *** е приятел на майката на ищеца, като майка му искала да му
помогне с оглед бъдещото наемане на хотела, с парите. Сумата не е осчетоводявана при ***,
тъй като не се е стигнало до сключването на договор.
При изложените твърдения и представените доказателства, искът е основателен и сумата
подлежи на връщане. По делото се установи, от представените удостоверения за превод,
декларация на ищеца, и свидетелските показания, че С. А. е договарял с лице, което
недвусмислено се е представило за представляващо ответното дружество, за сключване на
договор за наем, в полза на представляваното от ищеца дружество. Установи се, че на
основание чл.22,ал.1 ЗЗД, уговорката е била отменена от страна на ищеца, като причината,
според събраните доказателства, се дължи на поведението на ответника. Следователно, на
основание чл.55,ал.1 ЗЗД, сумата подлежи на връщане, на ищеца, тъй като преводът е
направен в негова полза. Обстоятелството, че уговорките са били от името на дружеството,
представлявано от ищеца, е въпрос на отговорност на ищеца, а при липсата на възражения
от страна на ответното дружество, искът следва да се уважи. При този изход на спора, право
на разноски има само ищецът – сумата 389,80 лева държавна такса В исковата молба е
2
формулирано искане за заплащане и на адвокатско възнаграждение, но по делото не са
представени доказателства за заплащане на такова възнаграждение, а само пълномощно на
процесуалния представител, който не съдържа елементи на договор за правна защита и
съдействие, нито има характер на разписка за платена сума.
При изложените мотиви, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град ***
представлявано от управител ***, да заплати на С. Р. А. ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 9745 лева-левова равностойност на сумата 5000евро, заплатена от ищеца на 8.11.2021г. в
полза на ответника, като стоп-капаро за сключването на договор за наем на *** ,
собственост на ответното дружество, заедно със законната лихва от предявяване на иска в
съда – 17.1.2023г. до плащането, и сторените разноски от 389,80 лева
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3