РЕШЕНИЕ

 

Номер   260332                         Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд               VІІІ граждански състав

 

На 11.09                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 12.08.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 5691 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262 от КТ във връзка с чл.176, чл.178 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.Н.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 514, 83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 538, 478 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода *г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 141, 45 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е с. на МВР, като през процесния период е заемал длъжността „*“ в Сектор „*“ при ответната ОД на МВР П.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 04.08.2020 г. на в.л. по ССЕ С.К., действително през процесния период ищецът е положил общо 1 326 часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.

Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1 515, 6 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 358, 02 лева (които не са били изплатени на И.К.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 216, 46 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът за заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер – до който размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от 27.05.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над уважения до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, доколкото претендираният му размер е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 300 лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 104, 32 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

С оглед фактическата и правна сложност на спора, общата цена на обективно съединените искове и присъждане в полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съобразен с уважената част от исковете, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Д.Й. Д. Р., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Н.К., ЕГН **********,***, * СУМАТА 1 358, 02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 515, 6 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода *г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 27.05.2020 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 141, 45 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 27.05.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 104, 32 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 514, 83 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.150 във връзка с чл.262 от КТ във връзка с чл.176, чл.178 и чл.179 от ЗМВР като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.Н.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.