№ 12
гр. С., 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231800600652 по описа за 2023 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НОХД № 351/020г. по описа на РС С..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия
В. В. Г.., роден на . год. с адрес:гр.С.,ж.к.“В.“, бл.,вх., ет.,ап., българин, с
българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работещ,
с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.02.2018 год. около 22.20
часа в гр.С., по ул.“В. Л.“ е управлявал моторно превозно средство -лек
автомобил марка „Мерцедес 190“,с рег.№ ., след употреба на наркотични
вещества- тетрахидроканабинол,установено по надлежния ред с техническо
средство- „Дрегер Drug Test 5000“ ARJF-0063, валиден до месец февруари
2019 год.,като на основание чл.343б, ал.3 от НК, вр.чл.54, ал. 1 от НК го е
осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в
размер на 500 лева.
На основание чл.343г от НК във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК с присъдата е
наложил на подсъдимия В. В. Г., допълнително кумулативно наказание -
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/година и 6/шест/
месеца , от което приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през
1
което е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел за ефективно изтърпяване
от подсъдимия Г., отложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от 9 /девет/ месеца, наложено му със споразумение /с последици на
влязла в сила присъда/ от 28.09.2016 г. по НОХД № 306/2016 г. по описа на
PC - С., като на основание чл.57, ал. 1, т. 3,
В тежест на подсъдимия Г. са възложени направените по делото разноски.
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия В. Г., чрез защитника
му – адв. Р. Л., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.
В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от
жалбата адв. Л. конкретизира своите оплаквания, които по същество се
свеждат до неправилно приложение на материалния закон, тъй като
защитникът оспорва констатацията на съда за наличие на субективна
съставомерност – знаене от страна на В. Г., в качеството му на водач, че е
управлявал МПС под въздействието на забранена субстанция – наркотично
вещество. Отправя се упрек спрямо логично оценъчната дейност на съда по
преценка на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение, както и
по отношение на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон.
В жалбата се съдържа неконкретизирано искане за отмяна на
постановената присъда от РС С. .
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба и
направеното с нея искане за отмяна на първоинстанционната присъда. По
същество развива съображения, че същата е постановена в нарушение на
процесуалната разпоредба на чл.301 НПК, забраняваща присъдата да се
основава на предположения. Счита, че с оглед на свидетелските показания,
удостоверяващи присъствието на подсъдимия в ограничено и затворено
пространство, където масово посетителите са пушили марихуана, не
обосновава неговата субективна съставомерност под формата на виновно
поведение при пряк умисъл за управление на МПС, под въздействието на
забранена наркотична субстанция. Извършването на престъплението по
чл.343б, ал.3 НК е възможно само при форма на вината- пряк умисъл, а не- и
при евентуален. Защитникът застъпва становището, че събраните
доказателства – най- вече гласни такива- показанията на разпитаните
2
свидетели пред първия съд не обосновават по категоричен начин
извършването на престъплението от страна на подзащитния и -подс. Г., още
повече, че показанията на техническото средство не са достатъчни да
удостоверят наличието на забранени наркотични вещества и субстанции в
кръвта на подсъдимия, когато липсва медицинско- лабораторно изследване на
кръвта. В обобщение на изложеното, защитникът отправя искане след
отмяната на присъдата на РС, за постановяване във въззивната инстанция на
нова присъда, по силата на която да бъде признат подсъдимия за невиновен и
да бъде оправдан по повдигнатото против него обвинение.
Становището на представителя на СОП по същество на делото е в
обратната насока: Жалбата е изцяло неоснователна и неподкрепена с
убедителни аргументи, обосноваващи от законова и доказателствено-правна
гледна точка оплакванията против присъдата на РС С.. Пледира, че първият
съд е положил завидна служебна активност за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото и преценката на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и е достигнал до единствения правилен извод – за
виновността на подсъдимия. Представителят на обвинителната власт оборва
защитната теза на подсъдимия с твърдението, че престоят на подсъдимия да
10-15 минути в затворено място, където се пуши марихуана не може да
доведе до позитивен резултат при тестване- съждение, намиращо опора в
експертното заключение на комплексната СМХЕ. На свой ред това
обстоятелство- за пребиваване на подсъдимия в такова място и в такава среда
на общуване не изключва, а от гледна точка на формалната логика по-скоро
потвърждава употребата на марихуана лично и като съзнателен избор от
страна на подсъдимия. При постановяване на присъдата не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. В обобщение на изложеното – отправя
искане до въззивната инстанция за потвърждаване на атакуваната присъда.
Подсъдимият не се явява и не заема становище по съществото на
делото- в лична защита.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените
основания и наред и в повече от това – осъществи цялостен самостоятелен
служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено :
Жалбата е неоснователна. Липсват основание на споделяне на
3
изложените оплаквания.
Първият съд е изградил в съответствие с доказателствата верни
фактически изводи, на базата на които законосъобразно е ангажирал
отговорността на подс. Г. по обвинението по което е привлечен – за
извършване на престъпление по чл. 343б,ал.3 НК.
В пълен синхрон с процесуалните норми, обезпечаващи годност на
събраните доказателства и при съблюдаване правото на защита на
подсъдимия, по делото са събрани всички възможни и относими
доказателства, имащи отношение към релевантните факти. В процеса на
формиране на вътрешно убеждение същите са подложени на задълбочен и
логичен анализ, при стриктно съблюдаване на процесуалните норми за
преценка на доказателствената съвкупност. Поради това, първият съд е
изградил верни фактически изводи в пряка кореспонденция с доказателствата
и при прилагане на формалната логика. Настоящата инстанция се
солидаризира и напълно споделя, приетото от РС С. от фактическа страна , а
именно:
На 22/23.02.2018 год. свидетелите С. Н.-мл.автоконтрольор и И. Д. -
полицай-служители в РУ-С. били на работа /нощна смяна/и извършвали
проверка по КАТ на територията на гр.С..След 22.00, около 22.20 часа на
22.02.2018 година свидетелите се намирали на ул.“В. Л.“ в гр.С..Спрели за
проверка със стоп-палка движещия се по същата улица лек автомобил марка
„Мерцедес 190 Е“ с рег.№ ..Свидетелите поискали документите на водача -
подсъдимият В. Г. за проверка.Той представил документ за самоличност-
лична карта и документи за автомобила -СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС.Свидетелят С. Н. изпробвал подсъдимият Г. с
техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ ARJF- 0063,валиден до месец
февруари 2019 година и уредът отчел употреба на
тетрахидроканабинол.Ников издал на подсъдимия талон за медицински
изследване № 0020134, който отказал да подпише и да изпълни -отказал да
даде кръв и урина за химическо изследване.Подсъдимият отказал да подпише
талона за изследване от 22.02.2028 год. и отказът му е удостоверен с подписа
на един свидетел Х. Г. А.. Свидетелят С. Н. съставил на В. Г. АУАН №
385714/22.02.2018 год.
Така при взаимната конкуренция на противоречиви и изключващи се
4
гласни доказателства, съдът е изложил логически и убедителни съображения
по каква причина на кредитира с доверие показанията на свидетелите,
удостоверяващи липсата на употреба на марихуана от страна на подсъдимия
В. Г. при пребиваването му в съответното заведение. Тези показания,
преценени през призмата на професионалната компетентност на експертите
от назначената СМХЕ /комплексна/ са категорично / а не – колебливо – както
твърди защитата/ разколебани като недостоверни. Тъй като експертния извод
на двете вещи лица по непораждащ съмнение начин изключва пребиваването
на подсъдимия за краткото време, в което се е намирал във въпросното
заведение и в компанията на пушачи на марихуана /за не –повече от 15
минути/, да обуслови ефект на насищане на кръвта му с вредни субстанции,
равнозначни с изпушването на една цигара марихуана. Според вещите лица ,
като се вземат предвид данните съдържащи се в показанията на свидетелите
за времетраенето на пребиваване на подсъдимия във въпросното помещение-
ресторант, обуславянето като резултата – концентрация на наркотично
вещество, с аналогичен ефект на изпушване на цигара е изключено дори в
теоретичен аспект при сравнение дори за по- дълго времетраене и в
значителна степен по- малки по обем помещения: „Цитирани са в научната
литература данни за престой на лица под 30 минути в затворени обеми- тип
кола – обем на кола и не е имало позитивиране на пасивни пушачи“ – от
изслушването и приемане на заключението в съдебно заседание на 29.11.
2023г.
Не е лишено от логика и твърдението на представителя на СОП в
съдебно заседание, че присъствието на подсъдимия в такава среда – на масово
пушещи марихуана, по- логично предполага, че и той съзнателно е пушил
/предвид показанията на техническото средство/, а не- обратното. Иначе
липсва логично обяснение на причината за престоя на подсъдимия в такава
среда и сред такава компания, от гледна точка на формалната логика.
Не би могло да бъде споделено като правилно и другото възражение на
защитата, а именно- че показанията на техническото средство, отчело
употреба на наркотично вещество от страна на подс. Г., само по себе си може
да изгради предположение, но не е достатъчно да обоснове по непораждащ
съмнение начин извода за употреба на забранената субстанция, без да бъде
изследвана кръвта на водача по лабораторен път. Такова становище е
невярно, защото не държи сметка на закона- разпоредбата на чл.6,ал.9 от
5
Наредба №1 /19.07.2017г./изм. ДВ бр.81/2018г./, според която в случай на
отказ от страна на водача, да се подложи на медицинско изследване, като
предостави кръв за лабораторно изследване, следва да се вземат под
внимание като меродавни показанията на техническото средство. В този
смисъл, дори да е налице презумпция, става въпрос за законова такава, която
подлежи на оборване в зависимост от волята на водача, посредством
доброволно провеждане на лабораторно изследване. В настоящия случай
подсъдимият съзнателно и доброволно се е отказал от оспорване, като не се е
възползвал от възможността да опровергае показанията на техническото
средство, отказвайки да даде кръв за лабораторно изследване. Осуетяването
от страна на подсъдимия Г. на лабораторното изследване на кръвта му, е било
формирано като категорично решение още по време на протичане на
проверката, видно от отказа му да подпише талона за медицинско изследване
на л.39 от ДП.От друга страна Протоколът на следващия л.40 е съставен в
пълно съответствие с изискванията на чл.5,ал.2 от Наредба №1, притежава
необходимите реквизити, визирани в тази разпоредба.
Съвкупната оценка на писмени, гласни и експертни доказателствени
източници обосновава субсумирането на поведението на подсъдимия под
нормата на чл.343б, ал.3 НК- както от обективна , така и от субективна
страна, поради което окончателният извод на РС С. е формиран в пълно
съответствие с материалния закон.
Настоящото деяние попада в три годишния изпитателен срок на условно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, наложено на
подсъдимия по НОХД № 306/2016г. на РС С.. Тъй като се настоящото деяние
представлява умишлено престъпление законосъобразна е и преценката за
привеждане за ефективно изтърпяване на наказанието по посоченото по-горе
дело.
При цялостния контрол над обжалваната присъда съдът не констатира
основания за нейното изменяване или отменяване.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6 , вр.чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13, постановена на 28.03.2023г. по
НОХД № 351/2020г. по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7