Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005 03.09.2020г. гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
десети август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: 1.Светлин Стефанов
2.Соня
Стефанова
Секретар:
Станка Ангелова
Прокурор:
Димитър Арнаудов
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНАХД № 175 по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Решение № 207 от 16.06.2020г. по АНД № 469 по
описа за 2020г. Шуменският
районен съд признал С.Т.Н. ЕГН **********, за виновен в това, че в периода 20.10.2019 г. –
15.11.2019 г. в условията на
продължавано престъпление, не изпълнил заповед
за защита от домашно насилие
– заповед за незабавна защита, издадена на 10.09.2019 г. въз основа на
Определение по гр.д. № 2656/2019 г. по описа на Районен
съд Шумен, връчена му лично на
13.09.2019 г., забраняваща му
да приближава А. Ф. Ф. ЕГН **********,
както и жилището ѝ находящо се в гр.
Шумен, ул. ****** № **, ет.
* ап. *, като не изпълнил тази
забрана - престъпление чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро от НК, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, като на основание чл.
78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Срещу
така постановеното решение на Шуменския районен съд в предвидения срок и форма е
подадена въззивна жалба от адв.
Г.Б. от ШАК, защитник на обвиняемия. С жалбата се изразява становище за
неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Счита, че в
разглежданият случай не е налице извършено от Н. престъплението, за което е
предаден на съд. Намира, че в съдебното производство не са събрани безспорни
доказателства за извършителството на това деяние. Счита,
че районния съд е следвало да постанови оправдателна присъда. Моли за отмяна на
присъдата и постановяване на решение, с което обв.Н.
да бъде оправдан по повдигнатото им обвинение.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата изразява, че решението на ШРС е
правилно и обосновано. Моли същото са бъде потвърдено.
Жалбоподателят С.Т.Н., редовно призован, не се явява.
Не се явява и редовно упълномощения му защитник адв.Г.Б.
от ШАК.
Въззивната
инстанция след служебна и цялостна проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, преценка на събраните по делото доказателства и
като се запозна с възраженията и мотивите за тях на страните изложени в жалбата
и в съдебно заседание, намира за
установено: Производството е било образувано на основание чл.375 и сл. от НПК,
по внесено от ШРП постановление, с което
е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на С.Т.Н. -
обвиняем по досъдебно производство № 1293/2019г. по описа на РУ- Шумен с налагане на административно наказание по
реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.296, ал.1, предл. 2-ро от НК във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Районният съд въз основа на писмените
доказателства по досъдебното производство установил от фактическа страна
следното :
В Районен съд Шумен по молба на св. А. Ф. Ф. било
образувано гр. д. № 2656/2019г., с която същата потърсила защита по реда на
Закона за защита от домашно насилие. С определение от 10.09.2019г. на РС-Шумен,
постановено по гр. д. № 2656/2019г. е била издадена заповед за незабавна защита
от домашно насилие, с която били наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН – съдът забранил на обвиняемия С.Т.Н. да приближава пострадалата А.
Ф. Ф., жилището, което обитава, находящо се в гр.
Шумен, ул. „******“ № 19, ет. 1, ап. 3 и местата за социални контакти, както и
да се въздържа от домашно насилие спрямо нея, считано от връчването на
заповедта до издаването на заповед за защита или отказ на съда да издаде
такава. Заповедта за незабавна защита била връчена на С. Н. на 13.09.2019г.
На 20.10.2019г. св. А. Ф. се намирала
на бул. „В. П.“ в кв. „Дивдядово“ на гр. Шумен, до магазин „Дибор“
с детето им – Т. С. Н.. Обвиняемият видял автомобила на св. Ф., който бил спрян на булеварда, след
което влязъл в магазина. Т. Н. виждайки бащи си, отишла при него. Св. Ф.
седнала в автомобила, за да изчака детето, като оставила вратата отворена.
Обвиняемият Н. се приближил до св. Ф. и ѝ казал, че не му пука, че има
наложена забрана да я приближава. Хванал я за косата, дръпнал я, след което се
изплюл в лицето ѝ. Свидетел на случилото се станало двегодишното им дете.
Обвиняемият тръгнал, а Ф. сигнализирала органите на МВР, които дошли на място.
Впоследствие отишли до дома на обвиняемия, но позвънявайки, никой не им
отворил.
На
03.11.2019г. около 16.00 часа пострадалата Ф. се прибрала в дома си, находящ се ул. „******“ № 19, ет. 1, ап. 3. Тъй като чакала
свид. З. Я. Х. – неин приятел, да ѝ помогне за
пренасяне на багаж, оставила вратата на апартамента отключена. С нея с било и детето. Чула, че вратата на жилището
ѝ се отваря, както и че детето извикало „тате“, след което видял, че
обвиняемият Н. влиза в апартамента, в хола им. Ф. успяла да го накара да
излезе, но в този момент в двора на кооперацията влязъл св. З. Х.. Виждайки го,
обвиняемият Н. отишъл при него, изблъскал го с ръце в гърдите и му казал, че
той е причината да се влошат отношенията им със Ф.. Последната отново подала
сигнал на те 112, но докато дойдат служителите на МВР, обвиняемият Н. си
тръгнал.
Междувременно А. Ф. депозирала искова
молба пред Районен съд - Шумен с правно основание чл. 127, ал. 1 от СК, въз
основа на която било образувано гр. дело № 2787/2019 г. На 05.11.2019 г. съдът постановил
Решение № 1045, по силата на което упражняването на родителските права били
предоставени на св. Ф., било определено местоживеене на малолетното дете на
адрес в гр. Шумен, ул. „******“ № 19, ет. 1, ап. 3. На обвиняемият бил
определен режим на лични контакти с детето, като вземането и връщането му
следвало да става на горепосочения адрес. Бил и определен размер на ежемесечна
издръжка на детето, която следвало да бъде заплащана от обвиняемия.
Десет дни след като било постановено решението
на съда, на 15.11.2019г. когато бил ден, в който Н. имал право да вземе детето,
св. Ф. на добра воля още сутринта го завела в дома му. Около обяд тя заедно със
св. Х. отишла да неговия дом. Обвиняемият разбирайки, че двамата са в дома на
св. Х., отишъл при тях и влязъл вътре. Обиждал ги, след което ги, след което ги
заплюл. Афектирана от това му поведение и въпреки че имали уговорка детето да
остана да преспи в дома на обвиняемия, тя пожелала да го вземе. Отишла до дома
на обвиняемия и започнала да вика, че си иска детето. Виждайки я, обвиняемият Н.
излязъл и започнал да я рита и души, за да спре да крещи. Отново се наложило да
се намесят органите на МВР. Пред служителите на МВР С.Т.Н. подписал сведения, с
което се задължил след като детето се събуди, да го предаде на майката.
Така установената фактическа обстановка
и правна квалификация на деянието се приема изцяло от настоящият съдебен
състав. Същата е послужила като основа за обосновани и правилни изводи, след
анализ на доказателствения материал.
Не намира опора в доказателствената
маса по делото доводът на защитата за липса на безспорни доказателства относно извършителството на престъплението. По делото са налични
достатъчно такива / показанията на полицейските служители, докладни записки,
протоколи за предупреждение и др./, от които може да се направи обоснован
извод, че Н. е осъществил престъпния състав визиран в чл.296, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките
по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание. Независимо, че е обсъдил наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства е приел, че минималния размер на
наказанието би указало необходимото въздействие спрямо обвиняемия. Наложеното
наказание "глоба" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, ШОС приема за
справедливо. Наложената санкция е определена в размер на законовия минимум към
датата на деянието.
Във въззивното производство
не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа
обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон,
необоснованост или явна несправедливост на постановеният първоинстанционен
съдебен акт, поради което въззивният съд намира, че
същият следва да бъде потвърден.
Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207
от 16.06.2020г. постановено по АНД № 469 по описа за 2020г. на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.