РЕШЕНИЕ
№476
08.07.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова……………………………………………………………..…...
Прокурор: Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №548 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.М.М. - гражданин на С., с адрес: ***, срещу Решение №4842/27.05.2022г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. Причините, поради които напуснал С., изложил добросъвестно пред административния орган и те били възприети правилно. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Приел също, че чужденецът би могъл да бъде върнат в Турция, без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Същевременно, Турция не отговаряла на определението по пар.1, т.9, б.“б“, б.“г“ и б.“д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни чужденецът и семейството му да са защитени от връщане на територията на С., че има възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, още по-малко, че били налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на Турция. Решаващият орган, видно от мотивите на обжалвания акт, приемал, че Турция била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статут на бежанците от 1967г. към същата. Сочи се, че съгласно пар.1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо чужденеца Турция била трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Това всъщност било невъзможно поради факта, че Турция била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статут на бежанците от 1967г. към същата, но с географско ограничение при присъединяването си. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) се прилагал както към връщания в държавата на произход, така и до връщания в друга държава, където бежанецът може да бъде изложен на преследване. Всички държави-членки на ЕС и на Съвета на Европа били страна по Женевската конвенция от 1951г., но Турция прилагала Конвенцията само по отношение на бежанци от Европа. Поради това оспорващият счита, че Турция формално отговаряла на изискването, визирано в пар. 1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, но фактически той не можел да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла реално и на друго изискване, визирано в пар.1 т.9 б.“б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели сирийски кюрди. Коментира се информация, публикувана на интернет страница, като се твърди, че от изложеното можел да се направи обоснован извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност чужденеца, не съществувала защита от принудително връщане на територията на С.. При анализа на ситуацията в Турция административният орган подходил напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане – в случая Турция. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. Твърди се, че по делото S. S. срещу Нидерландия ЕСПЧ установявал, че решаващо значение според ЕСПЧ имало обстоятелството дали жалбоподателят може да получи в тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия, извършени срещу него. В обжалваното решение липсвали каквито и да било доводи, че Турция би го приела обратно и би му предоставила международна закрила.
Моли се за отмяна на оспореното решение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен представител.
Ответникът - Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-4888/21.09.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. Е. М. М. Х. от С., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №3000 от 29.09.2021г. на РПЦ – гр. Харманли, с рег. №УП-18791/29.09.2021г. на ДАБ, подадена с името А.М.М. от С.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 18791/29.09.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.(собствено име) М.(бащино име) М. (фамилно име), гражданин на С., роден на ***г. в С., гр. Х., ***. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.М.М., роден на ***г. в С., гр. Х., със същия постоянен адрес, гражданин на С., етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия – *, образование *, *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за съпругата и децата на чужденеца, с местонахождение в Турция.
С писмо с рег.№ УП 18791/01.10.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същия се представил като А. Е. М. М. Х., роден на ***г., гражданин на С.. С писмо рег. №М-14657/23.11.2021г. (рег. №УП 18791/30.11.2021г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 14.01.2022г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 18791/14.01.2022г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Заявил, че е роден в Х.. Семейството му било в Турция, в гр. Бурса. Съпругата му се казвала К. М.. Тя била родена през 1991г. в Х.. Имали сключен граждански брак на ***. или ***г. Децата му били М. – 2009 година, А. – 2011г., М. – 2013г., Х. – 2015 г. и А. – 2017 г., роден в Турция. Всичките други деца били в С.. Бащиното им име А., а фамилното – М.. Нямал други използвани имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Разказал, че напуснал С. нелегално през пролетта на 2015г. за Турция. Бил болен, затова напуснал страната си, заедно с цялото семейство и брат си М.. Получавал замайване и припадъци и понякога забравял. Това му се получило през 2013г., когато започнала войната при тях в Х.. Имал документи, но веднъж бил ограбен в Турция, влезли в дома му, взели чантата, в която държал документите, всичко взели. Паспортите ги намерил хвърлени по стълбите. Имал оплакване в турските власти, но нищо не направили. В чантата имал пари и различни документи. Това се случило преди година. След тази случка напуснал Турция, защото там за нищо не ги защитавали. Подал оплакване за това, че бил ограбен, но казали, че нищо не могат да направят. Заради това решил да напусне С.. В България влязъл нелегално след 13.08.2021г. Били скрити в камион с още един човек. Отишли в Румъния и били задържани в Букурещ. После ги върнали в България. Нямало значение къде ще отиде, само да избяга от Турция. Защото го изнудвали, дори преследвали децата му, защото бил заможен. В Турция го изнудвали с децата. В Румъния останал един ден. Във връзка с документ, според който на 03.09.2021г. бил задържан в един български град на българо-румънската граница, на чужденеца бил зададен въпрос какво е правил близо 20 дни от влизането в България и отиването в Румъния, на което той отговорил, че не си спомня точно, може и да бърка датата, на която влязъл в България и отишъл в Румъния. На въпроса защо едва сега напуска Турция, след като от 2015г. живее там, чужденецът отговорил, че преди година започнало това да го изнудват и да искат пари. След като обрали дома му. Не помнел точно кога обрали дома му. В Турция живеел под наем. Заявил, че е заможен и явно след като разбрали, че има пари, започнали да го изнудват. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път напускал страната си през 2015г. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава, за пръв път подавал молба тук, в България. Подавал документи в Турция за пребиваване, заявил, че имат кимлици, цялото семейство – той, съпругата му и децата му. Децата не ходили на училище в Турция, защото имало омраза от страна на турците. Не ги приемали в училище, чужденецът искал да учат. Заявил, че не е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че основната причина да напусне държавата си по произход била войната. Бил отвлечен заедно с брат си в продължение на три месеца. После платили и ги пуснали. В страната им било хаос и когато човек има пари в С., го отвличали. Платили 4 млн. лири, за да пуснат него и брат му. Не могли да разберат кой ги е отвлякъл. Съпругът на сестра му платил откупа от собствените на чужденеца пари. Майка му също била отвлечена и за нея платили 800 хил. лири. Майка му била отвлечена след него и брат му. Няколко месеца преди да напусне страната бил отвлечен. Месец и нещо, след като с брат му били освободени, отвлекли майка му. Чужденецът лично платил на майка си откупа. Не бил виждал хората. Казали му къде да остави парите и кога да вземе майка си от същото място. Добре, че я върнали. Това били причините, поради които напуснал страната си. В Турция работил с пластмаса – преработвал пластмаса, изкупувал я и я преработвал. Рециклирал пластмаса. Това бил негов личен бизнес. Изкупувал и хартия, и нея преработвал. Имал цех в Турция. Имал и работилници – 13 човека – сирийци, афганистанци и турци. Взел помещението под наем и му плащал наем. Иначе работил нелегално, защото не давали на сирийците разрешително. Не е имал проблеми в страната си на произход или в Турция заради етническата си принадлежност на **, но защото бил **, не ги искали в Турция. Не е имал проблеми заради изповядваната религия на *** нито в страната си на произход, нито в Турция. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е бил член на въоръжена групировка. Имало заплаха лично към него в С., когато го отвлекли. В Турция също бил заплашван. Искали му пари и заплашвали децата му. Имал документи в Турция, където ходил до полицията да се оплаква. Но казали, че нищо не могат да направят. Върху него лично не било оказвано насилие в С., но в Турция – да. Идвали при него и казвали, че трябва да затваря, защото пречел на техния бизнес. Идвали няколко човека и го заплашвали и дори го били. Посочил, че идвали полицаи и му казвали да си плати и нямало да го закачат. 12 пъти му затваряли цеха и след като плати, пак отварял и работел, така до следващия път. На въпроса какви забележителности има в Х. посочил крепостта Х.. Имало музей – археологически. Заявил, че живеел много близо до крепостта. Най – старата джамия в Х. била „Алкебир“. Училището, което завършил, се казвало „Мохамед Дийп Албитар“. Знамето на С. било три цвята – червено, бяло, черно, на бялото две зелени звезди. Химнът на С. се казвал „Пазители на родината“. Област Х. граничела с областите Х. и И.. На въпроса имали ли осигурени медицински услуги в Турция отговорил, че ако боледува човек – плаща, нямал никакво право за нищо. На въпроса дали би се завърнал в държавата си по произход и ако не – защо, отговорил, че ако настане мир, може и да се върнат. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна страна.
От младши експерт в РПЦ – Харманли до Зам. Председател на
ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 18791/20.01.2022г., с което, след
преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да
се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №4842/27.05.2022г., Заместник Председател на ДАБ
при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут
на бежанец и хуманитарен статут на А.М.М.. Решението е връчено на лицето лично
на 07.06.2022г., в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 09.06.2022г.,
видно от поставения входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен
за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №РД05-803/14.12.2020г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като
в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за
форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с
основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран като
*** гражданин, с постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т.
7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С..
В настоящия случай правилно административният орган е
преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните
права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на
основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да
бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е
заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - С., нито в
страната, в която е живял през последните почти седем години - Турция.
Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на С., е
общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и
административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е
изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на
** армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други
субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се
направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не
е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той
заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от
официалните власти в С. и Турция. Не е бил заплашван или преследван по
етнически или религиозни причини нито в С., нито в Турция.
По така изложените съображения, правилен и законосъобразен
се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни
предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за
предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова
страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на
обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано,
като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член
15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в
Справка № МД-17/12.01.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ,
информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че обстановката по
сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на
вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до
заключение, че ситуацията в С. е динамична и ескалираща, като освен това не
може да се очаква молителят да се установи в друга част от територията на
държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, поради
което завръщането му в С. в настоящия момент е неподходящо от гледна точна на
физическата му безопасност.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното
решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по
произход С., тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава
като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради
насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел
предвид факта, че в продължение на около седем години жалбоподателят е живял съвсем
легално на територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на
територията на тази държава. Въз основа на това, административният орган е приел,
че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на
ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на почти
седем години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.
В решението е направен изводът, че за чужденеца не
съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 -
3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за
предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият
съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и
съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието,
че същия е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и
че същата представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на
ЗУБ. От
събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю
може да се направи извода, че същия няма
основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните
съдържащи се в приетата справка относно
Република Турция, и доколкото видно от проведеното интервю на
жалбоподателя е издаден документ за пребиваване в същата държава, то следва да
се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната
си по произход. Предвид обстоятелството,
че съпругата и децата му и понастоящем живеят в Република Турция, то съдът стига до извода, че са налице достатъчно
основания да се счита, че А.М.М. ще бъде допуснат до територията й. В тази
връзка следва да се отчете и фактът, че по време на 7 годишното си пребиваване
в Република Турция, жалбоподателят не е бил принуждаван да напуска същата
страна, респ. и да се завръща в С., както правилно е отбелязъл ответника в
оспореното решение. Административният
орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в
изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма
въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице
възможност
оспорващия да поиска статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно
цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ,
удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е
установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на
решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от
ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти,
свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с
възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът,
че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил
закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. В този
смисъл възприетото в практиката на
Върховният административен съд по идентични случаи изразена в Решение № 3889 от
20.04.2022г., постановено по административно дело № 12324/2021г. и Решение № 2496
от 17.03.2022г. постановено по адм.дело № 12323/2021г.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.М. - гражданин на С., срещу Решение №4842/27.05.2022г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: