№ 72
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600636 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК
С Присъда № 14 от 17.07.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 30/2023 г., по
описа на РС – Е. П., състав на посочения съд е признал подсъдимия Н. К. Н. за
виновен в това, че на 13.01.2023г., около 14.55ч., в **********, по ул. ,К. п." с
посока на движение към ул. „Ч.", управлявал моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Фолксваген" модел „Т.", с номер на рама
*********** и рег. № *******, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № *-0262-
000290/19.09.2022 г., влязло в законна сила на 12.10.2022 г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, поради
което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил
наказанията „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер
на 1000,00 лева.
С определение от 30.11.2023 г., по реда на чл. 306 НПК
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за режима, при който
следва да се изтърпи така наложеното с горепосочената присъда наказание
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС е
определил първоначален „строг режим“.
Срещу така постановената присъдата е подадена въззивна жалба, в която
1
същата се се атакува като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Според изложеното решаващите изводи на първоинстанционния съд не
кореспондирали със събраните по делото доказателства. О9тправена е и
критика към аналитичната дейност на състава на РС – Е. П.. По същество е
отправено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова въззивна, с която подсъдимият Н. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото обвинение.
В допълнение към въззивната жалба (изпратено от упълномощения в
последствие адвокат на подсъдимия Н. – а. С. от САК) се твърди, че правата
на подсъдимия са били нарушени, доколкото не бил призован редовно и
уведомен по надлежния ред за проведеното открито заседание, в което е
постановена обжалваната присъда. В тази връзка се посочва, че била
препятствана възможността му да се защити, като представи допълнителни
новооткрити доказателства (записи от камери), потвърждаващи неговата
невинност. Въпреки това нито от защита, нито лично от подсъдимия Н. не се
заявяват искания за събиране на доказателствата от въззивния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение оспорва подадената жалба, като счита същата за
неоснователна и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Защитата на подсъдимия Н., в лицето на а. Г. (упълномощен на
24.03.2025 г.) поддържа жалбата, като акцентира, че в първоинстанционното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване на процесуалното право на защита на подсъдимия. В тази връзка
поддържа, че подсъдимият Н. не е присъствал на проведеното на 17.09.2023 г.
открито заседание на РС – Е. П., не е бил и представляван, като се е явил в
съда в по-късен момент, за да представи доказателства за възникнали
здравословни проблеми, но от съда са отказали да приемат молбата му и са му
заявили, че вече е осъден. Също така защитникът посочва, че в проведеното
заседание подсъдимият е бил лишен от възможността да задава въпроси на
разпитаните по делото свидетели – Е. В. В. и М. Е. В., като видно от протокола
само един от тях е бил разпитан пред първоинстанционния съд, а именно –
свидетелят Е. В..
На следващо място защитникът застъпва тезата, че изготвения АУАН не
е подписан от подсъдимият Н., т.е. не отговаря на обективната истина и
представя подробна фактология на случилото се. Също така излага становище,
че полицейските служители в града имат негативно отношение към
подсъдимият Н., поради което действията им били предубедени.
В заключение, според защита деянието не било доказано по безспорен
начин, а наложените наказания, определени в максималните размери, не
отговарят на обществената опасност на подсъдимия Н..
Подсъдимият Н. К. Н. пред въззивния съд се присъединява към
становището на защитника си. В последната си дума заявява желанието си
делото да бъде върнато за ново разглеждане.
С. о. с., след като обсъди доводите във въззивната жалби, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК,
констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията
2
за това са следните:
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното
решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и
проверка на доказателствата в наказателното производство. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по
делото, която е следната:
Подсъдимият Н. К. Н., ЕГН **********, е бълагарин, с българско
гражданство, със средно образование, разведен, безработен и с настоящ
адрес: с. Г. М., общ. Ул. „*****“ № **, общ. Г. М., обл. С..
Подсъдимият е многократно осъждан (23 предходни осъждания,
съгласно справката му за съдимост), като единадесет пъти за тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и три пъти за
престъпления по транспорта, които не влияят върху правната квалификация на
настоящото деяние.
Също така подсъдимият Н. не притежава свидетелство за управление на
МПС, считано от 20.10.2014 г., когато е изтекла валидността на издаденото му
СУМПС №********. От 29.08.1998 г. до датата на деянието (а и след това) е
наказван по административен път редица пъти за нарушения на ЗДвП.
С Наказателно постановление № *-0262-000290/19.09.2022г. на
подсъдимият Н. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150А,
ал. 1 ЗДвП, за това, че на 28.08.2022 г., в 21.10 часа в гр. Е. П., ул.“К. О." в
посока на движение към ул."К.", е управлявал мотоциклет "Кавазаки 500" с
РАМА: *****, без да е правоспособен водач. Наказателното постановление е
било връчено лично на подсъдмия Н., не е обжалвано и е влязло в сила на
12.10.2022 година.
На 13.01.2023 г., около 14:55 часа, в **********, свидетелите В. и Н.
полицейски служители в РУ - Е. П., в изпълнение на задълженият си по
обезпечаване на сигурността и осигуряване на безопасността на движението
на територията на РУ – Е. П., спират за проверка син товарен автомобил с
марка „Фолксваген" модел „Т.", с номер на рама *********** и рег. №
******* и водач - подсъдимият Н. К. Н.., който не представя валидно СУМПС.
След извършена справка свидетелите установяват, че подсъдимият Н. не е
правоспособен и вече е бил наказван по административен ред за това, че
управлява МПС без съответното свидетелство, като от влизане в сила на
предходното наказателно постановление не е изтекъл едногодишен срок.
Поради това свидетелят В. съставя на подсъдимия АУАН № 028303/13.01.2023
г., подписан от подсъдимия без възражения.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите полицейски
служители Н. и В., както останалите писмени доказателства – АУАН №
028303/13.01.2023 г., НП № *-0262-000290/19.09.2022 г., Справка за
нарушител водач и справка за съдимост на подсъдимия Н..
След като извърши самостоятелен анализ на всички доказателствени
материали по делото – поотделно и в тяхната взаимовръзка, въззивният съд
3
констатира, че те са еднопосочни и безпротиворечиви относно времето и
мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство. В тази
връзка безспорно се установява, че при извършената проверка на 13.01.2023 г.,
подсъдимият Н. не е представил валиден документ удостоверяващ
правоспособността му да управлява МПС, като с предходно издаденото му
Наказателно постановление № *-0262-000290/19.09.2022 г., влязло в законна
сила на на 12.10.2022 г., е бил наказан по административен ред за същото
деяние. На практика това се явяват всички факти, подлежащи на доказване в
настоящото наказателно производство, с оглед повдигнатото обвинение, като
предвид установеността им, въззивният съд достигна до единствения и
категоричен извод за наличие на съставомерните признаци на деянието от
обективна и субективна страна.
С оглед доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в
съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост,
настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи следното:
Не могат да бъдат споделени оплакванията на защита за нарушение
правата на подсъдимия Н.. Напротив – както първоинстанционния, така и
въззивният съд са положили усилия в максимална степен правата на
подсъдимия Н. да участва и да бъде представляван по делото да бъдат
защитени. Именно поради това делото е многократно отлагано, като в
голямата си част повод за това е именно поведението на подсъдимия Н.
(неявяване в насрочени заседания и неизпълнение на указания на съда, молби
за предоставяне на служебна защита и последващи откази от нея,
упълномощаване на различни защитници и предоставяне на срок за
запознаването им с делото). Следва да се посочи, че предвид цялостното
поведение на подсъдимия Н. в съдебната фаза, може да се заключи, че същият
умишлено цели процесът да бъде забавен, което по мнение на настоящия
състав е проява на недобросъвестност. Също така невярно е поддържаното от
защита твърдение, че подсъдимият е нередовно призован за откритото
заседание проведено на 17.07.2023 г., в което е постановена обжалваната
присъда. Видно от протокола от проведеното предходно заседание на
06.07.2023 г., в което подсъдимият се е явил лично, същият е редовно
уведомен за отлагането на делото и за датата и часа, на която е насрочено
следващото заседание. Към посочения момент не е било налице нито едно от
основанията, посочени в чл. 94 НПК за задължителна защита, т.е. без значение
за правата на подсъдимия е и обстоятелството, че същият не е бил
представляван от защитник в заседанието на 17.07.2023 година. Изложеното
от защитника, че подсъдимият Н. се е явил пред съда в един по-късен момент,
остава доказателствено неподкрепено, като в тази връзка настоящият състав
намира, че в случай че действително подсъдимият разполага с доказателства
за влошеното си здравословно състояние, то е следвало същите да бъдат
представени във въззивното производство. Такива доказателства обаче не са
представени, а и подобни твърдения не са били изложени нито във въззивната
жалба, нито в последващ момент във въззивното производството, а едва в хода
на съдебните прения, което според настоящия състав представлява единствено
опит на защитника да изгради една, макар и несъстоятелна, защитна теза на
своя подзащитен.
4
Неподкрепена от доказателствата по делото е изложената от защитника
фактическа обстановка, според която подсъдимият Н. се е намирал извън
товарния автомобил, когато полицейските служители са поискали
документите му за проверка. В тази връзка по делото няма събрано нито едно
доказателство, от което дори и косвено да се установи, че подсъдимият Н. не е
управлявал към момента на проверката. Тук е мястото да се отбележи и
обстоятелството, че при разпита си като обвиняем в досъдебното
производство подсъдимият Н. е признал вината си и е поискал сключване на
споразумение с прокуратурата, след което в съдебната фаза не е давал
обяснения. Разбира се право на всеки подсъдим е да дава или не обяснения,
съответно да промени защитната си теза, като съдът следва да цени
изложеното с оглед всички събрани по делото доказателства. Както бе
посочено, в случая доказателства, които да оборят обвинителната теза не се
събраха.
До обратния извод не може да доведе и обстоятелството, посочено от
защитата, че в последното заседание пред първоинстанционния съд не са
разпитани и двамата призовани свидетели. Тук на първо място следва да се
посочи, че свидетелите са призовани служебно от съда, във връзка с искане на
подсъдимия за приобщаване по делото на видеозаписи от частни камери,
намиращи се в близост до мястото, на което е извършена проверката. След
като в заседанието, проведено на 20.04.2023 г., самият подсъдим е поискал да
му бъде даден срок, в който да представи точен адрес на дружеството, за
което твърди да разполага с камери (според подсъдимия с наименование „В.“),
съдът му е указал в три дневен срок да посочи седалището и адресът на
управление на посочената фирма. Към 06.06.2023 г. – датата на следващото
проведено открито заседание подсъдимият Н. не е изпълнил посочените
указания, поради и което е станал повод делото отново да бъде отложено за
06.07.2023 година. Междувременно съдът служебно е изискал информация от
РУ – Е. П. дали на мястото на извършената полицейска проверка (ул. „К. п.“,
с. Г.) развива търговска дейност дружество с наименование „В.“, както и за
данни за управителя му.
Видно е от справка с рег. № 26210-12958 от 19.06.2023 г. на ОД на МВР
София, РУ – Е. П., че на ул. „К. п.“ с. Г., се намират два броя дружества: 1./ „В.
– Е. В.“ ЕТ, с управител Е. В. В. и 2./ „В. – ЕМ – 81“, с управител М. Е. В..
Справката е докладвана от съда в проведеното на 06.07.2023 г. открито
заседание, на което подсъдимият Н. лично е присъствал. Отново служебно
посочените за управители две лица са призовани за разпит от съда, което
отново говори, че съставът на РС – Е. П. в най-голяма степен е защитил
правата на подсъдимия Н.. За да бъдат разпитани двамата свидетели
първоинстанционният състав е отложил делото за 17.07.2023 година. Видно от
протокола от заседанието на тази дата и двамата свидетели са се явили лично,
а съдът е снел самоличността им, съответно Е. В. В. и М. Е. В.. Действително
след като е проведен разпит на свидетеля Е. В., който заявява, че е собственик
на „В. – Е. В.“ ЕТ и на обекта му никога не е имало поставени камери, в
протокола е обективирано, че се пристъпва към разпит на свидетеля Е. В..
Настоящият състав намира, че е допусната техническа грешка в протокола, а
не твърдяното от защита нарушение, доколкото видно от показанията на
втория свидетел (погрешно записан отново като Е. В., а не като М. Е. В.)
5
същият е собственик на дружеството „В. – ЕМ – 81“ и никога не е поставял
камери на обекта, намиращ се на ул. „К. п.“ № *. Важно в случая е да се
отбележи, че и двамата свидетели посочват, че на обектите си нямат
поставени камери за видеонаблюдение, което прави искането на защитата в
този смисъл напълно неоснователно. Обстоятелството дали подсъдимият Н. е
могъл или не да поставя въпроси при разпита на двамата свидетели също е без
значение за изхода на делото, доколкото показанията им по никакъв начин не
допринасят за разкриване на обективната истина – свидетелите не са очевидци
на случилото се и не притежават камери, съответно видеозаписи, които да
бъдат изследвани в производството.
С оглед всичко посочено настоящият въззивен състав напълно се
солидаризира с правните изводи на първоинстанционния съд, касателно
наличието както на обективните, така и на субективните признаци от състава
на престъплението, за което е на подсъдимия Н. е повдигнато обвинение, а
именно по чл. 343в, ал. 2 НК.
От обективна страна категорично се установи, че на 13.01.2023 г., около
14:55 часа, подсъдимият Н. е управлявам МПС - товарен автомобил марка
„Фолксваген" модел „Т.", с номер на рама *********** и рег. № *******, без
да притежава валидно свидетелство за управление и въпреки че с Наказателно
постановление № *-0262-000290/19.09.2022 г., влязло в законна сила на
12.10.2022 г. е бил санкциониран за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като
деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по
административен ред. В тази връзка са както свидетелските показания на
полицейските служители, така и писмените доказателства по делото –
издаденият акт за установяване на административно нарушение,
наказателното постановление и справката за вода на подсъдимия от която е
видно, че издаденото му свидетелство за управление на МПС е невалидно, тъй
като е изтекло към 20.10.2014 г. и не е било подновено. Предвид възражението
на защита следва да се посочи, че осъществяването на обективните признаци
на деянието не се доказват единствено от съставения АУАН. Процесуалният
ни закон не предпоставя специален ред за установяване на престъплението, за
което на подсъдимият Н. е повдигнато обвинение, следователно извършването
на деянието подлежи на доказване с всички предвидени в НПК способи. В
тази връзка настоящият състав кредитира напълно свидетелските показания
на полицейските служители, които намира за логични, последователни и
непротиворечиви, а също така и подкрепени от останалите доказателства по
делото, поради което същите могат да бъдат поставени в основата на
осъдителна присъда.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Н. при
форма на вината пряк умисъл - съзнавал е всички обстоятелства от
обективната му страна, както и общественоопасния му характер, а именно, че
управлява моторно превозно средство без свидетелство за управление и в
едногодишния срок от наказването си по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление.
Настоящият въззивен състав намира, че при определяне на най-
подходящото по вид и размер наказание първоинстанционния съд е действал
правилно и законосъобразно.
В санкционната част на нормата на чл. 343в, ал. 2 НК са предвидени
6
кумулативните наказания „лишаване от свобода“ от една до три години и
„глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в настоящия
случай не са налице смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващи
такива освен многобройните му предходни осъждания, включително за тежки
умишлени престъпления и за други престъпления по транспорта, настоящият
състав намира и предишните му санкции по административен ред за редица
нарушения на ЗДвП, като съгласно справката от КАТ на подсъдимия Н. са
издадени 77 на брой наказателни постановления. Тези обстоятелства
несъмнено говорят за изградена трайна престъпна нагласа у подсъдимия Н. и
незачитане от негова страна на установения обществен ред и порядки, което от
своя страна обуславя високата степен на обществена опасност на дееца.
Също така следва да се отбележи, че престъплението по чл. 343в, ал. 2
НК е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на друг
съставомерен резултат. Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки деецът осъществява признаците от състава на
престъплението. Обществената опасност на този вид престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане. Това са обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта касателно транспортните
средства и съоръжения, здравето и живота на хората. В този смисъл
управлението на МПС без свидетелство за управление при хипотезата на
конкретна правна норма съставлява престъпление с нениска степен на
обществена опасност, която не следва да се подценява само защото
допуснатото нарушение не е съпътствано с настъпването на вредни
последици.
Предвид посочените отегчаващи вината обстоятелства и с оглед
установената степен на обществена опасност на дееца и деянието, правилно
първоинстанционният съд е определил наказанието-„лишаване от свобода“ в
максимума предвиден в нормата, а именно за срок от три години, а
наказанието „глоба“ в размер към максималния - 1000,00 лева. Настоящият
състав е на мнение, че така наложените на подсъдимия Н. кумулативни
наказания в най-пълна степен отговарят на критериите за справедливост и
законоустановеност и на целите на наказанието залегнали в чл. 36 НК.
С постановената присъда не е определен първоначален режим на
изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“. Същото е
сторено с определение от 30.11.2023 г. постановено по реда на чл. 306 НПК.
Посоченото определение е подлежало на самостоятелен въззивен контрол по
реда на глава 22ра НПК и същото не е обжалвано, поради което настоящият
състав не може да го ревизира.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения,
постанови своето решение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл.
338 НПК, Софийски окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 от 17.07.2023 г., постановена по н.о.х.д.
№ 30/2023 г., по описа на РС – Е. П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8