Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

град Пловдив, 11.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Борис Михов като разгледа административно дело № 618/2022г. по описа на съда, докладвано от председателя, прие за установено следното:

Производство по Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от С.О.К., понастоящем в Затвора гр. Пловдив, ЕГН**********, подадена чрез адв. В.С. срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер от 50000.00 /петдесет хиляди/лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и претърпени от него в тази връзка неимуществени вреди, изразили се в унижение, уронване на човешкото му достойнство, обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

От изложените в исковата молба обстоятелства се твърди, че неимуществените вреди се претендират за периода на пребиваване в Арест гр.Пловдив за изпълнение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 13.01.2018г. до 13.03.2018г. и в Затвор гр.Пловдив за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за времето от 01.01.2012г до 31.12.2019г., както и от 13.01.2018година до датата на предявяване на исковата молба. Излага данни, че настъпилите за него вреди са пряк и непосредствен резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на МНО и наказание „лишаване от свобода“, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ, липса на течаща вода, липса на условия за раздвижване, липса на необходима медицинска грижа, което е довело до влошаване на здравословното му състояние, както и за това, че не му е предоставяна почивка и разходка на каре като назначено на работа лице. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В хода на съдебното производство, редовно призован, участва лично и чрез пълномощника адв.С., който поддържа предявеният иск и ангажира писмени доказателства. По същество на спора взима становище, че искът е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено търсеното обезщетение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства. С представеният отговор прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение за част от периодите. По същество на спора счита, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът С.О.К. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Пловдив. Установява се от събраните по делото доказателства- справка рег. №2094/18.03.2022г. на инспектор СДВР при Затвор-Пловдив, че ищецът е осъждан по редица влезли в сила присъди. Така същият търпи наказание „лишаване от свобода в размер на 7 години“, наложено с присъда №101/28.11.2012г. по НОХД №871/2012г. на Окръжен съд Пловдив, като е постъпил в Затвора Пловдив на 14.06.2012г, със зачетено начало на изпълнението от 09.03.2012г.. За времето от 28.01.2016г до 07.04.2016г е изведен от затворничекото общежитие от закрит тип и преместен в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив. Поради изтърпяване на наказанието е бил освободен на 22.12.2017година. По време на престоя му е бил изпращан два пъти за лечение в затворническа болница към Затвора-Ловеч, психиатрично отделение. През целия си престой в Затвора Пловдив е бил трудово ангажиран, като е назначен в затворническата кухня на 8 часов работен ден, 6 работни дни. Включван е в програми за насърчаване на толерантността и проект „всичко е възможно“, както и в различни турнири. С последващ съдебе акт- протокол №43/07.06.2018г. за одобряване на споразумение по НОХД №744/2018г. по опис на Окръжен съд-Пловдив на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 5 години“, като началото му е определено от 23.02.2019г., а в Затвора Пловдив е постъпил на 24.04.2018г. за изпълнение на остатъка от условно предсрочното му освобождаване на наказание „лишаване от свобода“. За времето на престоя му е бил настанен в спално помещение №10, пост 6, което е с площ 28.51 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.50мх1.15м и 1.00мх1.15м.. Разполага с обособен от общата площ санитарен възел от 2.60 кв.м., с един отваряем прозорец 0.30мх1.15м.. Същото е с капацитет за 7 лишени от свобода. От поддържаното сведение за вътрешна проверка, съхранявано за периода от три години, се сутановяват данни за броя настанени лица в него, считано от 26.02.2019г до 07.03.2022г /датата на подаване на исковата молба/. От него се установява превишение на капацитета на помещението само за периодите 05.04.2019г. до 13.05.2019.- 39 дни; за 04.06.2019г.-04.09.19г.-92 дни; 17.10.2019г до 03.02.2020г. - 110 дни, 13.02.20г. до 25.03.2020г. -42 дни; 03.04.2020г. до 15.04.2020г. -13 дни; 29.05.20г. до 27.07.2020г. -60 дни, общо 356 дни посоченият капацитет на помещението е бил превишаван в нарушение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Поради изтекъл срок за съхранение не са приложени документи за предходни периоди относно това в кои други помещения и при какви условия ищецът е бил настанен. Същевременно  е изяснено, че в помещенията е осигурена постоянно течаща студена вода от водопреносната мрежа, а достъп до топла вода е съобразно одобрен и приложен график за ползване на затворническата баня, с разпределение по съответните групи. Приложени са протоколи за дизенсекция, дезинфекция и диратизация на вредители и гризачи за периода от 15.04.2015г. до 10.11.2021година съгласно сключени договори за санитарни обработки.

Приложено е становище от ИСДВР при ЗООТ Хеброс на Затвора Пловдив, което посочва, че със Заповед №576/07.04.2016г. С.О.К. е бил настанен в общежитието и разпределен в стая №2, която е с размери 21 кв.м, с поставени легла, шкаф, столове и маса 1бр., с два отваряеми прозореца с размери 1.10х1.30м., с капацитет за настаняване на лишени от свобода 5 човека, като се сочи, че не е бил превишаван. Сградата има обща тоалетна и умивалня, осигурен е достъп до баня и топла вода три пъти седмично. Смяната на спалното белю е било личен ангажимент и отговорност на осъдените лица. Периодично се е извършвало третиране срещу гризаци и вредители, за което са предоставени протоколи.

От приобщената справка рег.№СА-371/17.03.2022година на Началник сектор Арести в ОС ИН-Пловдив се установява, че С.О.К. *** в периода от 15.01.2018г до 24.04.2018г. От нея се установява, че за посоченият период той е пребивавал в помещение №123, ет.1, което е с квадратура 14.74 кв.м., предназначено за общо 3 лица, като посоченият капацитет не е бил превишаван и е отговарял на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Към него е имало отделен санитарен възел с квадратура 1.4кв.м. с постоянен достъп до течаща вода, като топла вода се подава всеки ден сутрин и вечер. Постоянно е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по график съобразно централно сключен договор с ЕТ Биоцид, ДДД-1 ООД и Фаворит ДДД Сервиз ООД. В тази връзка са приложени протоколи за извършената дейност за периода.

Съгласно приобщено по делото заключение на СМЕ се установява, че липсва медицинска документация за извършвани медицински прегледи по време на престоя на лицето в пенитенциарни заведения.  От страна на ищецът се приобщиха по делото два броя епикризи- Епикриза по ИЗ №10414/1095 и Епикриза по ИЗ №9726/2737, издадени от МБАЛ „Свети Панталеймон“ ЕООД- Пловдив на името на С.О.К. за проведено медицинско лечение в периода от 31.08.2016г  до 06.09.2016г и от 20.09.2016г. до 27.09.2016г.. Представени са по делото и представени от него Епикризи на СБАЛЛС –Ловеч, съгласно които е лекуван за времето 18.03.2015г- 03.07.2015г в психиатрично отделение. Приобщено е и медицинското досие на лишения от свобода, което съдържа медицински справки, амбулаторни листове, медицински направления, листове от медицински изследвания, докладни записки от съответните медицински лица, съгласно които на ищецът своевременно е била осигурявана необходимата медицинска помощ. Със същият редовно се е извършвала необходимата кореционна работа, в която връзка са приложени план на присъдата и експерта оценка на актуалното психично и емоционално състояние.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Съдът кредитира и приетото заключение на проведената СМЕ като обективно, обосновано, научно и методологически правилно изготвени, без възражения на страните по него. Същите се подкрепят и от приобщените писмени доказателства- Протоколи за извършени санитарни обработки на Затвора Пловдив, справка рег. № СА-371/17.03.2022г. на инспектор при Арести-Пловдив с приложения към нея, справка рег.№2094/18.03.2022г. на инспектор СДВР Затвор Пловдив с приложения, становище от 10.03.2022г. на инспектор ИФЗНС „ФЛКР“ Затвор Пловдив, Справка рег.№202/18 от 22.03.2022г. на Началник Затвор-Пловдив с приложения, които съдът кредитира.

При така изяснената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение в общ размер на 50000.00лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив. Същата е предявена срещу ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София, като е посочен период от 01.01.2012г. до момента на предявяване на исковата молба. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включва и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна дейност по своето естество. При преценка на допустимостта на иска, съдът съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Нормата на чл.12, ал.1 от ЗИНЗС /Обн., ДВ бр. 25/03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г./ определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В ал.2 е посочено, че тя е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, и се допълва от ал.3, посочваща, че затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. От това следва извода, че ГД Изпълнение на накаказанията“ се явява юридическото лице, което е лигитимиран процесуален ответник по подадения иск, а предявеният спрямо него иск се явява допустим.

По отношение на съответствието на исковата претенция с материалноправните предпоставки, съдът прие следното:

Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 50000.00лева във връзка с незаконосъобразни действия на администрацията  при престоя му за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в периодите от 01.01.2012г до датата на предявяване на исковата молба, когато е пребивавал в Затвора-Пловдив и Арест -Пловдив. Така за част от претендираният от него период от страна на ответника е направено възражение за погасяване на правото за обезщететяване поради изтичане на погасителна 5 годишна давност. Така за исковите периоди преди 07.03.2017г. то се явява основателно. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. В т.4 от ТР№3 от 22.04.2004г., постановено по ТД №3/2004г. на ВКС на ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им, без авторството и деянието да се установяват по специален ред. Несъмнено е установено с представените от ответника доказателства, че по отношение на ищеца въззможността да претендира обезщетение на неимуществени вреди за преиода преди 07.03.2017г., което е предмет на претенцията по настоящото дело, е погасена по давност. Касае се за прекъснати, преустановени  действия по извършени нарушения за престоя му в Затвора –гр.Пловдив, които са погасени по давност и водят до неоснователност на претендираните обезщетения за периода от 01.01.2012г. до 06.03.2017г. вкл.. По делото не се твърди настъпването на някое от обстоятелствата по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. При така постъпилото възражение искът за този период е погасен поради изтичането на 5 годишната погасителна давност. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно решение разрешение, предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцеца от извършеното по отношение на него административна дейност също е неоснователен в тази му част поради заявяването на претенцията пред съда след погасяването на вземането по давност. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен и в тази му част. Неоснователен е и обусловеният от иска акцесорна претенция за лихва за забава от изплащане на обещетението в размер на законната лихва.

Ето защо на разглеждане в настоящото производство подлежат само претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди, настъпили за периода от 07.03.2017г. до 22.12.2017г., когато е бил освободен от Затвора –Пловдив, и за периода от 13.06.2018г. до 07.03.2022г. /датата на предявяване исковата молба/. Така за времето от 23.12.2017г до 13.06.2018г исковата молба следва да бъде отхвърлена поради липса на материалноправни предпоставки да се предяви съответният иск за обезщетение за неимуществени вреди. За посоченото време ищецът не е бил в пенитенциарно заведение и не е търпял посоченото от него въздействие, дължащо се нарушения на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация. По отношение на заявените с исковата молба претенции за обезщетение за неимуществени вреди, свързани с престой на ищеца в Затвора гр.Пловдив, те следва да се разгледат от съда само по отношение на обстоятелствата, касаещи времето от 13.06.2018г. до датата на исковата молба. Едва от този момент спрямо С.К. са налице материалноправните предпоставки за търсене на материална отговорност за обезщетяване на причинени вреди във връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, свързани с поставянето му в нечовешко или унизително състояние при изпълнение на съответното наказание, които са свързани и с сизложените в исковата молба обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази, че материалноправните предпоставки са свързани с приложението на разпоредбата на чл.3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 137/1998г., в сила от 01.11.1998 г.) и на чл.3 от ЗИНЗС. От събраните доказателства /справка рег. №2094/18.03.2022г./ се установи, че през този период ищецът е пребивавал в Затвора- гр.Пловдив за времето 07.03.2017г до 22.12.2017г., за който период не е представена справка за спалното помещение, в което е бил настанен и за броя настанени лица, за да се извърши преценка за законосъобразност на изпълнение изискванията на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за изискуемо жизнено пространство. В чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, като тя се определя по общоприетите правила. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.  В тази връзка и съобразно с оглед изместената тежест на доказване съгласно разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди се считат за настъпили до тяхното оборване, което в настоящият случай не е неправено от ответника. Така общо тези дни на извършено нарушение на посочената разпоредба по отношение на ищеца са 193 дни, за които търсенето от него обезщетение за неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание се явява основателно. Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Основателно се явява и искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за част от времето на престои в Затвора -Пловдив от 24.04.2018г. до 07.03.2022г.. Представена е справка  рег.№2094/18.03.2022г на Затвора Пловдив, която обхваща периода на настанени лица в помещение №10 за времето от 26.02.2019г. до 07.03.2022г.. От нея се установява, че в този период К. е пребивавал само и единствено в спално помещение №10, пост №6. С капацитет за 7 лица. Изключение от това обстоятелство на настаняване на лица съобразно капацитета на помещението се отнася единствено за периодите от 05.04.19г-13.05.2019година - 39 дни, в периода 04.06.19г.- 04.09.19г.-92 дни, за периода 17.10.2019г. до 03.02.2020г- 110дни, 13.02.20г. до 25.03.2020г. -42 дни; 03.04.2020г. до 15.04.2020г. -13 дни; 29.05.20г. до 27.07.2020г. -60 дни, общо 356 дни. За така посочения период от престоя на ищеца в Затвора –гр.Пловдив са установени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация. От събраните доказателства за посочения период са установени общо 549 дни, по които вземането за обезщетение също е станало изискуемо. В тази връзка от правна страна съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, определяща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тя се допълва от чл.3, ал. 2 ЗИНЗС, която  сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Нормата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, като тя се определя по общоприетите правила. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съотнасянето на описаните в исковата молба обстоятелства, събраните доказателства с цитираните правни норми, налага да се приеме извода, че по отношение на пребиваването на ищеца в спално помещени е №10, пост 6,  за тези периоди, през които е било пренаселено с оглед на настанени в него изтърпяващи наказание лица, от страна на администрацията е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС.. За останалите периоди от 24.04.2018г до 25.02.2019г. /общо 308 дни/ не се представя справка поради липса на сведение за разпределение и движение на лишените от свобода, което се съхранява само за срок от три години. С оглед изместената тежест на доказване съгласно разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди се считат за настъпили до тяхното оборване, което в настоящият случай не е неправено. В този смисъл, на осн.чл. 284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че С.К. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м.. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изложена последователно от ЕСПЧ за нарушения на чл.3 от ЕКПЧ по осъдителни решения срещу България по делата Ч.иК., Й.и Д. и И. и други. Така общо дните на извършено нарушение на посочената разпоредба по отношение на ищеца са 857 дни, за които търсенето от него обезщетение за неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание се явява основателно. Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на престоя на ищецът в Арест –Пловдив и изложените в исковата молба обстоятелства, че същият е бил настатен в помещения, които не отговарят на разпоредбите на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, съдът счита, че те са неоснователни и в тази му част искът е необоснован, недоказан и следва да бъде отхвърлен. От представената справка рег.№СА-371/17.03.2022г. на Началник сектор „Арести“ в ОС ИН-Пловдив и приложенията към нея се установява, че при престоя на К. в помещение №123 не е превишаван капацитета от 3 лица и същите са разполагали с жилищна площ от 4 кв. м. на човек. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен и в тази му част. Неоснователен е и обусловеният от иска акцесорна претенция за лихва за забава от изплащане на обещетението в размер на законната лихва.

По отношение на останалите изложени от ищеца в исковата молба обстоятелства за разглеждания исков период, съдът счита, че те са неоснователни. Събраните по делото доказателства, касаещи представените от ищеца справки оборват изложеното от С.О.К., че при изтърпяване на наказанието му той е разполагал с постоянно течаща студена и топла вода Доказа се, че му е осигуряван престой на открито за времето, когато е бил на работа. Установи се, че вентилацията е осигурявана посредство два броя прозорци, които осигуряват пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Събраните доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за почистването. 

Съдът приема за неоснователно и твръдението за наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се представиха писмени доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Така наличието на вредители и гризаци е било своевременно подложено на санитарна обработка от затворническата администрация. Обори се от ответника и твърдението на ищецът, че не му е предоставена дължима ис воемвременна медицинска грижа при наличието на здравословен проблем през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив. В този смисъл то се обори от приетото заключение на проведената СМЕ, както и приобщеното медицинско досие на С.К., в което се съдържат доказателства, че му е било оказвано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение, както и необходимото специализирано лечение в тази връзка.

Неоснователно е и изложеното обстоятелство, че не му е осигуряван престой на открито за времето, през което той е работел. Установява се, че полаганият от него труд е неплатен доброволен труд при петдневна седмица и 8 часов работен ден, който не е в противоречие с изискването за престой на открито и служи за облекчаване на престоя му в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

С оглед на така изясненото, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с престоя му в Затвора- Пловдив за времето, през което е осъществено спрямо него нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС от поставянето му в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от сволода“. Констатираните нарушения са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на С.О.К.. Конкретният размер на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочените периоди от 857 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, като съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. То се определя и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от §1 от ДРЗОДОВ, според която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията. Подчертано е в тази връзка в пилотно съдебно решение, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че вътрешният орган или съдът, който разглежда делото, ще трябва изключително добре да мотивира решение, с което се присъжда по-ниско или се отказва присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, съдът намира, че е справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за част от процесния период от 13.06.2018г. до 07.03.2022г. вкл.. Това е съобразено и с постановените решения по делата Й.и Д. срещу България и И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява  това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е адекватно обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост за посочените общо 857, което се определи в размер на 6856.00 /шест хиляди осемстотин и петдесет и шест/ лева. С така определеният размер най-точно и съответно на нарушението ще се овъзмезди ищецът за претърпените от него неимуществени вреди, свързани с нарушения на администрацията по пренаселеност на спалните помещения. В останалата си част над размера от 6856.00 лева до претендирания размер от 50000.00лева искът се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съответно, спрямо този уважен размер на предявения иск от 6856.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2022г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите разноски. Направено е своевременно искане за присъждане на разноски само за платена ДТ в размер на 10.00лв, но не и за адвокатско възнаграждение съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. По тези съображения следва да се осъди ответникът да плати направените разноски в размер на 10 лева ДТ.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, , да заплати на С.О.К., с адрес ***, ЕГН********** обезщетение в размер на 6856.00 /шест хиляди осемстотин и петдесет и шест/ лева за претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС за част от периода от 13.06.2018г. до 07.03.2022г. вкл, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 07.03.2022г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата,

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.О.К. до пълния му размер от 50000.00 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на С.О.К., с адрес ***, ЕГН********** разноски в размер на 10,00/ десет /лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

СЪДИЯ: