РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Свиленград, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200649 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4048 от 15.07.2024
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на П. П. Г. с ЕГН ********** от село ***********************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област
Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите (ЗГ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
лв.
Жалбоподателят П. П. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат И.
Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и
в противоречие с материалния закон, жалбоподателят не бил извършил
процесното нарушение, липсвали субективният и обективният елементи от
състава на нарушението и наложеното наказание било несправедливо.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. П. Г., не се явява.
За него се явява адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
като жалбоподателят не бил извършил нарушението, посочено в Акта и в НП
(, а евентуално нарушението било свързано с превоз на дърва), мястото на
съставяне на Акта било грешно, установената фактическа обстановка не
съответствала на описаната в Акта и в НП, жалбоподателят на живеел на
посочения в Акта и в НП адрес, жалбоподателят бил в невъзможност да
разбери въпросите на проверяващите органи, неправомерно Акта и НП били
издадени само на базата на самопризнанията на жалбоподателя и не били
налице субективният и обективният елементи от състава на нарушението.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, не се явява. За него се
явява Главен юрисконсулт Евгения Караджова, която пледира за
потвърждаване на обжалваното НП, тъй като било издадено законосъобразно
и че били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. Не е представен Списък на разноските. Представя Писмено
становище, в което излага просторни мотиви относно законосъобразността на
обжалваното НП. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 06.02.2024 година свидетелите С. Г. Д. и П. И. Л. – Главни
специалисти в Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП) – Сливен,
мобилен екип (мобилна група), извършват проверка във връзка с контрол и
охрана в село Марко градище, община Любимец, област Хасково, където при
2
обхода пред двор, находящ се на улица *********** установяват, че съхранява
около 1 пр.куб.м. дърва за огрев – дъб и цер, нарязани и нацепени на секции
от по 0.30 см. Дървата са измерени с ролетка от свидетелите. Виждат, че
непосредствено до дървата е паркиран автомобил марка „Лада Нива” с
държавен регистрационен номер*********. Но не успяват да намерят лице,
което живее в този дом.
На следващия ден двамата свидетели отново извършват проверка и на
главния път от село **********, виждат същия автомобил, който предния ден
са установили при дървата на улица ***********. Установяват, че
автомобилът е пълен с дърва за огрев - дъб и цер, нарязани и нацепени на по
0.30 см и че се управлява от жалбоподателя П. Г.. При зададен от страна на
горските служители въпрос относно собствеността на дървата пред дома на
улица ******************, Г. заявява, че са негови, за които не може да
представи документ, доказващ законния произход на дървесината, т.е. те са
без Превозен билет.
На 07.02.2024 година предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят С. Г. Д. – Главен специалист „Опазване на горските
територии” към ЮИДП – Сливен, съставя в присъствието на свидетеля Л.,
против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия ЮИДП – 22 2022г. и с №
000906. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е
подписан от актосъставителя Д., от свидетеля Л. и от нарушителя Г.. АУАН е
връчен лично, като с подписа си П. Г. удостоверява получаването на екземпляр
от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
07.02.2024 година. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят на
дата 07.02.2024 година съхранява дърва за огрев без Превозен билет, както и
на обстоятелствата по извършването и открИ.ето им. Жалбоподателят -
нарушителят П. Г., не сочи възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Преписката е изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград, която с Постановление на Заместник Районния
прокурор Мария Кирилова от дата 08.05.2024 година отказва да образува
Досъдебно производство (ДП) за престъпление по чл. 235 от НК и прекратява
3
преписка вх.№ 1867/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление
поради липсата на обективният елемент от състава на престъплението).
Постановлението от дата 08.05.2024 година, ведно с преписката, са изпратени
от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на
РДГ – Кърджали по компетентност за реализиране на
административнонаказателна отговорност на П. Г.. Документите са получени
при АНО на дата 10.05.2024 година.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
Постановлението на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
- Свиленград, Директорът на РДГ - Кърджали, издава процесното НП № 4048
от 15.07.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и налага
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. НП
е редовно връчено на 25.07.2024 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с
отбелязване че е получено лично от адресата, а именно: жалбоподателя П. Г..
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ -
Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗГ, се доказва от
приетите по делото Заповед № РД49-171 от 23.05.2024 година на Министъра
на земеделието и храните и вземайки предвид факта, че С. Г. Д. заема
длъжността „Главен специалист „Опазване на горските територии” към
ЮИДП – Сливен”, притежава средно – специално образование: Горско и
ловно стопанство, трета квалификационна степен (видно от Свидетелство за
професионална квалификация серия К-02 № 0008412), т.е. Д. се явява
оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
действало при изпълнение на служебните си задължения и че Митко Бойков
Младенов се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно
качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ – Министъра на земеделието и храните по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Служебно известно на Съда е персоналното
4
заемане на длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” от Митко Бойков
Младенов, а и в тази насока са представени доказателства.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето Т.К.К., което пред настоящия Съдебен състав установи, че
жалбоподателят не живее на улица**********, а живее в близост до неговия
дом на улица „Опълченска” в същото населено място, че горски служители не
са идвали да извършват проверка на улица *************** година и че дърва
на улица *********** пред дома на жалбоподателя няма.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща на констатациите,
обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.09.2024 година свидетели
С. Г. Д. и П. И. Л.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на С. Г. Д. и П. И. Л., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските
показания на посочените свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези
двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
5
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че съхранява
дървесина, непридружена с Превозен билет. Поради това Съдът ги кредитира
за достоверни.
Не се кредитираха с доверие от страна на Съда, показанията на свидетеля
Т.К.К., защото са неотносими, тъй като по време на целия си разпит
свидетелят говореше само и единствено за факти, касаещи улица
„Опълченска” и въобще не спомена, че всъщност процесното деяние е
установено на улица *****. На следващо място Съдът не кредитира тези
показания, тъй като свидетелят беше категоричен, че жалбоподателят не
живее на улица „Ивайло”, но Г. именно на този адрес е получил обжалваното
от него НП и в Жалбата си е посочил именно този адрес, т.е. явно пребивава
на улица „Ивайло”, където му е и постоянния адрес съгласно данните,
съдържащи се в НБД „Население” и където получава кореспонденцията си. Но
дори и да не се приеме изложеното от Съда в предходните изречения, то не
следва да се кредитират показанията на този свидетел, тъй като явно е в много
добри приятелски отношения с жалбоподателя предвид факта, че има доста
наблюдения относно живота му, което навежда на мисълта за предубеденост
относно дадените от него сведения с цел подпомагане на жалбоподателя да
избегне административнонаказателната отговорност.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички
други писмени доказателства, налични по делото.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
6
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като
има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 272а от ЗГ, предвиждаща, че при
плащане на наложената финансова санкция в 30-дневен срок от издаването на
НП лицето дължи 70 на сто от размера й. Съдът констатира, че процесната
Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 6828 от 13.08.2024 година.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано ясно, както словесно, така
и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е
7
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Иначе
казано в АУАН, а в последствие и в НП, нарушението е описано пълно и ясно,
като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както
и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респ. да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
В този ред на мисли е неоснователно наведеното от адвокат Д. в
пледоарията му пред настоящия съдебен състав възражение, касаещо
неправилно приложение на закона във връзка с мястото на съставяне на Акта,
който не бил съставен в село Малко градище както било посочено, а на
главния път от село Малко градище за град Ивайловград, тъй като мястото на
съставяне на Акта не е сред задължителните реквизити, посочени в чл. 42, ал.
1 от ЗАНН.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма и на приложената
санкционна такава, АНО не е посочил конкретните хипотези, не води до
различни правни изводи, защото в НП се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани от АНО като нарушение по чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и съответно наказанието е наложено на основание чл. 266,
ал. 1 от ЗГ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена, респ. санкционната норма, която е приложена.
Вярно е, че в АУАН не е посочено дали свидетелят е присъствал при
установяване на нарушението или при извършването му, но това не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от съдържанието
на документите от АНП, както и от разпита му в съдебно заседание, става ясно
в какво качество е участвал. Казано по друг начин за да се окачестви едно
процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането
му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от
8
страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя, което в
случая не е налице. Ето защо тази нередовност не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното Съдът не намира
да е допуснато съществено процесуално нарушение, защото в НП са посочени
едновременно разпоредбите на ал. 1 и на ал. 2 на чл. 53 от ЗАНН.
Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде
възражение, но с оглед изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално
нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на жалбоподателя
АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, настоящият състав не счита, че това е
нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания акт.
Отделно от това явно правата на жалбоподателя не са нарушени, тъй като е
депозирал Жалба и въз основа на нея е образувано настоящото дело.
Факт е че в НП не са посочени смекваващите и отегчаващите вината
обстоятелства, но те са необходими с оглед определяне вида и размера на
наказанието. При условие, че е определено минимално по размер наказание,
посочването им не е наложително, поради което констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с
Актове, съставени от служителите в Държавното предприятие по чл. 163 от ЗГ
(каквото несъмнено е ЮИДП – Сливен), които заемат длъжност, за която се
изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 07.02.2024 година актосъставителят С. Г. Д.
заема длъжността „Главен специалист „Опазване на горските територии” към
ЮИДП – Сливен” (, което стопанисва държавните горски територии в пет
административни области – Бургас, Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол,
т.е. обхващащо структурно и територията на подразделение РДГ – Кърджали),
и притежава лесовъдско образование. В тази насока е и изявлението на
свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2024
година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” и деянието е извършено в зоната
на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по
прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските
9
територии, т.е. тя е компетентна, на територията на Кърджалийска и
Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене,
Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград,
Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград,
Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Анализът на така
описаната по-горе фактическа обстановка показва, че
административнонаказателното производство против П. Г. е започнало със
съставянето на АУАН на 07.02.2024 година, като в последствие преписката е
била изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, но без образуваното административнонаказателно производство
да бъде прекратено (липсва Мотивирана резолюция на АНО за прекратяване
на АНП). С оглед на това и поради липсата на нарочен акт за прекратяване на
административнонаказателното производство, за АНО не е отпаднало
задължението за съставяне на НП в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
По принцип НП би било законосъобразно, само ако АНО бе изпълнил
императивното си задължение да прекрати административнонаказателоното
производство по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а в последствие въз основа на
Прокурорското постановление за отказ да се образува ДП и прекратяване на
преписка с вх.№ 1867/2024 година по описа на Районна прокуратура -
Хасково, да състави НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Но производството
би било законосъобразно и ако административнонаказателното производство
не бе прекратено (какъвто е настоящият случай), но НП е издадено в 6 –
месечния срок от съставянето на АУАН, както е сторено в настоящия случай.
В този смисъл са и Решение № 180 от 28.07.2021 година по КАНД № 535/2021
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка
Костова, Решение № 207 от 06.07.2016 година по КАНД № 1395/2016 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира
Димитрова и др.
Т.е. съобразени са приложимите давностни срокове, регламентирани в чл.
34 от ЗАНН за всеки от актовете, съставени при спазване на съответния срок.
Съгласно разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно
производство се образува със съставяне на АУАН, като ал. 2 на същия член
въвежда забрана без приложен Акт АНП да не се образува освен в случаите,
10
когато производството е прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извод, че не може да бъде
образувано административнонаказателно производство без издаване на АУАН,
като единствено изключение от това правило е образуването на
административнонаказателно производство когато производството е
прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е изпратено на наказващия орган.
Не е налице забрана органът да издаде НП въз основа на съставения
АУАН при наличие на отказ от страна на Прокурора да образува ДП.
В конкретния случай е процедирано именно така. Посоченото по-горе в
настоящото изложение Постановление, ведно с преписката, са изпратени по
компетентност на РДГ – Кърджали с оглед произнасяне относно наличието на
административно нарушение. За пълнота следва да се посочи, че пречката
по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, няма да е налице, тъй като
разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е
налице Постановление за прекратяване на делото, т.е. на ДП, докато в случая
не е налице прекратяване на ДП, а отказ да се образува такова.
В случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7
към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧ). Преписката на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград е образувана с оглед извършване на
проверка за извършено престъпление от общ характер, като безспорно
е налице наказателно производство по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ и чл. 4
от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, предвид признаците за преценка дали едно
производство е наказателно, които са известни като тест „Енгел” или критерии
„Енгел” – 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и
естество на нарушението и 3) вид и тежест на предвиденото наказание
(„суровост на възможното наказание”). Производството може да се
класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като
такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе
до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената
санкция. Споменатите принципи са дадени по
делото Engel and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно
11
утвърдени в практиката на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) като алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при
определянето на наказателния характер по всяко конкретно дело. Тестът
„Енгел” е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз, който се
позовава на приетите от ЕСПЧ Решения.
Самата разпоредба на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ гласи:
„Никой не може да бъде съден или наказан (никой не може да бъде
наказателно преследван, обвинен или наказван) от Съда на една и съща
Държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно
осъден съгласно закона и наказателното производство на тази Държава.”.
В същия смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на ОС
на НК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 година, според което
„Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано
лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде
съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 съчетава три отделни гаранции: след приключване на
наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/
застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото
нарушение.”.
Принципът ne bis in idem е залегнал като основно право и в Хартата на
основните права на Европейския съюз.
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за повторно осъждане
или наказание по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ при образувано
впоследствие наказателно производство, когато първото дело е приключило с
влязъл в сила Съдебен акт - без значение вида на акта (НП, Съдебно решение,
Присъда, Разпореждане или Определение за прекратяване на наказателно
производство) и неговия характер (осъдителен, оправдателен, за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК и др.).
Именно воден от всички тези принципни положения, законодателят е
привел националното законодателство в съответствие с утвърдения
принцип ne bis in idem, като е въвел и съответна правна регламентация в
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от НПК. В случая Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград от дата
12
08.05.2024 година не е влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй
като същото не е обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е
известно актовете на Прокуратурата, които не са проверявани от Съда или не
подлежат на обжалване пред Съд, какъвто е настоящият случай, подлежат на
ревизия от по-горестоящ Прокурор. Прокурорският акт, постановен в случая,
няма характера на окончателен акт, с който е решен въпросът за виновността и
отговорността за извършеното деяние.
За да е нарушен принципът ne bis in idem трябва да е налице постановен
краен акт, който да е влязъл в законна сила.
Ето защо Съдът намира, че не е налице нарушение на
принципа ne bis in idem в конкретния случай.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е. в
тежест на АНО е да докаже проявлението в обективната действителност на
всеки от предвидените в диспозицията на правната норма признаци на
нарушението. Доказването следва да бъде пълно и главно - органът следва по
категоричен и непротиворечив начин да установи наличието на съставомерно
деяние. Това в настоящия случай е сторено, като нарушението е доказано по
13
несъмнен и категоричен начин от страна на АНО, в съответствие с
изискванията на процесуалния закон.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забраняват се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и
преработването на дървесина, която не е придружена с Превозен билет.
Превозен билет се издава за дървесината, добита от горските и извънгорските
територии. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии, Превозният билет удостоверява
законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на
посоченото в Билета място на доставка, Превозният билет се съхранява до
окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от 3 години.
Освен това, Превозният билет се изработва по образец, утвърден със Заповед
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като той
удостоверява съхранение или законното транспортиране на описаната в него
дървесина до мястото на доставка, срока на осъществяване на транспорта,
превозното средство, с което ще се извърши превоза, лицето, чиито материали
се транспортират и на какво основание, като същото важи и за дървесина,
която се преработва или се извършва разпореждане с нея. Съгласно 15б, ал. 1
от посочената Наредба, Превозният билет се издава чрез интернет
информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Превозният
билет придружава дървесина от мястото на нейното натоварване
(експедиране) до мястото на доставка, както и при нейното съхраняване на
посочения в Билета адрес. Законодателят въвежда единствено изискване
транспортираната дървесина да не е придружена с Превозен билет.
Следователно, законодателят санкционира съхраняването във всички случаи
когато е без Превозен билет, тъй като при липсата на такъв не може да се
установи от къде е добита дървесината. При съхраняването на дървесина се
изисква тя да е придружена с Превозен билет, като при липсата на такъв
безспорно се счита, че съхраняването на дървесината е незаконно. Тъкмо
удостоверителната функция на Билета по отношение произхода на вещта
прави задължително неговото притежание, в случая с цел да докаже при
съхраняването законният произход на дървесината, липсата му обоснова извод
за осъществено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
14
От събраните по делото доказателства се установи описаното в Акта
административно нарушение. Установено е от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че на 07.02.2024 година в село Малко градище, ул.
„Ивайло” № 5, попадащо на територията на община Любимец, област
Хасково, жалбоподателят е съхранявал дърва за огрев – дъб и цер, около 1
пр.куб.м., нарязани и нацепени на секции от по 0.30 см, без Превозен билет и
за които е нямал никакви документи за произход. Кубатурата на дървата е
измерена чрез използването на ролетка. Не се твърди и не се установява от
доказателствата по делото и при преглед в Регистъра на Изпълнителната
агенция по горите за Превозните билети, който е публичен, че е издаден
Превозен билет за процесното количество. От страна на жалбоподателя не са
представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
така описаната и приета от Съда фактическа обстановка, поради което Съдът
приема за доказано, че съхранявайки посочената дървесина, представляваща
дърва за огрев, която не е била придружена с Превозен билет, жалбоподателят
действително е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Т.е. Съдът споделя извода
на АНО за извършено административно нарушение, което е установено и в
последствие - описано подробно и ясно в обстоятелствената част на АУАН и
НП.
Без значение е и от къде в действителност са били добити дърветата, тъй
като както от обясненията на актосъставителя, така и от чл. 196, ал. 1, чл. 204,
чл. 207, чл. 211, ал. 4, чл. 211а и чл. 213 от ЗГ се установява, че законът
урежда режимът за съхранение, транспортиране и преработване на
дървесината и недървесните горски продукти без значение от това от къде са
добити. Така чл. 207 от ЗГ казва, че „дървесината, добита извън горските
територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на
общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва
от длъжностно лице, определено от Кмета на Общината.”; а съгласно чл. 211,
ал. 4 от ЗГ, „дървесината, добита извън горски територии се транспортира,
придружена с Превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от
Кмета на Общината.”.
Съдът не споделя възражението на пълномощника на жалбоподателя,
направено в пледоарията му пред настоящия съдебен състав, че лицето не
15
живеело в имота, находящ се на улица „Ивайло” № 5, област Хасково, като
намира същото за необосновано и несъобразено с предвиденото в нормата на
чл. 266, ал. 1 от ЗГ, съгласно която субект на деянието може да бъде всяко
физическо лице, което в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му, съхранява дървесина. Нещо повече дървесината би могла да
бъде съхранявана и на обществено място, и дори тогава ако се установи кой я
съхранява би могло да има извършено нарушение. В случая след проверката,
извършена от служителите на ЮИДП - Сливен, последните установяват, че
именно Г. съхранява въпросната дървесина, за която не е представил
изискуемия по закон документ. След като е установено, че същият адресно е
регистриран там (видно от Служебно извършената Справка в НБД
„Население”) и е знаел за съхраняваните дърва за огрев, но не е представил
Превозен документ за тях, то правилно е прието, че е нарушил вменената му
разпоредба досежно изпълнителното деяние „съхранява”. Отделно от това на
този адрес му е било връчено и обжалваното НП, което навежда на мисълта,
че живее именно на този адрес. В подкрепа на изложено е и фактът, че Г. като
свой адрес в Жалбата също сочи процесния. В случая изпълнителното деяние
се състои в съхраняване на дървесина, непридружена с Превозен билет и
именно това е установено и описано от проверяващия орган в съставения
АУАН и впоследствие в издаденото на жалбоподателкя НП. Като зрял човек
жалбоподателят е знаел че пред процесния имот се съхранява дървесина,
която не е придружена от Превозен билет, с което е изпълнил състава на
нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.
По делото се установи от показанията на актосъставителя и свидетеля по
Акта, че процесната дървесина е била пред двора на жалбоподателя. Тези
обстоятелства навеждат на извода, че процесната дървесина е била
съхранявана от жалбоподателя, както правилно са приели актосъставителят и
в последствие наказващият орган. В този ред на мисли следва да се отбележи,
че действително е налице несъответствие относно точното място на
съхраняваната дървесина, посочено в АУАН и в НП (в двора) и установено от
свидетелските показание (пред двора), но Съдът не немара, че това е
съществено процесуално нарушение, водещо на самостоятелно основание до
отмяна на обжалвания акт, тъй като действително сред задължителните
реквизити на посочените актове е мястото на извършване на нарушението, но
то се свързва с населеното място (град, село, местност) и евентуално при по-
16
голяма прицизност с административния адрес, т.е. с улицата, отдел, подотдел,
а в случая населеното място е посочено и по него няма спор. Ето защо Съдът
приема, че мястото на нарушението е коректно посочено.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения и по отношение на датата на
извършване на нарушението. Действително на 06.02.2024 година горските
служители са установили процесната дървесина и на следващия ден при
разговор с посочените служители жалбоподателят е потвърдил, че тя е негова
като в същото време не е отрекъл обстоятелството, че и към този момент
(07.02.2024 година) се намира на същото място както и предния ден. В същото
време жалбоподателят не оспорва в Жалбата си и в съдебно заседание факта,
че към 07.02.2024 година дървесината е била на улица „Ивайло” пред дом №
5, в село Малко градище. Няма депозирано и Писмено възражение в тази
насока. Ето защо Съдът не приема тезата, изведена от страна на адвокат Д., че
обвинението се гради само и единствено на самопризнанието на
жалбоподателя, тъй като то е подкрепено от гласни доказателства и от липсата
на обжалване на тези факти, а както е известно в административноказателното
производство правилата на НПК се прилагат съответно, а не стриктно, т.е. е
възможно да се приеме за доказано и нарушение, което се базира само на
самопризнанието на дееца (в подкрепа на тези изводи на Съда е фактът на
идентичността на начина на нарязване на дървата и вида на същите, тези на
улица „Ивайло” и тези в колата на жалбоподателя – цяр и дъб на секции от по
30 см). Съдът държи да отбележи, че по делото няма данни по отношение на
жалбоподателя, че не е разбирал въпросите на горските служители при
спирането му на 07.02.2024 година и затова е дал именно посочените
отговори, с които прави самопризнание на фактите и обстоятелствата,
изложени в АУАН и в последствие в НП; няма и информация по делото за
наличие на здравословни проблеми в тази насока и данни за спекулации от
страна на горските служители при задаване на въпроси към жалбоподателя.
Нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е формално и може да се
извърши само при пряк умисъл. В конкретния случай Съдът намира, че
нарушението от страна на жалбоподателя е осъществено и от субективна
страна при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото
конкретно обективирано поведение като в тази връзка Съдът съобрази факта,
че Г. е наказван по административен ред и за други нарушения по ЗГ,
включително и за идентично такова като процесното. Ноторно известно е
17
изискванието, че дървесината следва да е придружена с Превозен билет. П. Г.
е имал обективна представа, че съхранява дървесина без Превозен билет. Ето
защо Съдът намира, че деецът е съзнавал, че съхранява дървесина, за което не
е имало издаден Превозен билет и че с това нарушава чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
но го е извършил именно с тази цел. П. Г. е съхранявал дървесина без
Превозен билет, поради което следва да носи административнонаказателната
отговорност.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, Съдът приема, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, като се отчете значимостта на
охраняваните обществени отношения и че обектът на посегателство е свързан
с опазването на горския фонд от незаконни сечи. Настоящият състав намира,
че случаят не е маловажен, независимо от относително малкото количество
дървесина, предмет на административното нарушение, тъй като практиката по
прилагане на ЗГ показва, че нарушенията от разглеждания вид обичайно имат
за предмет именно неголеми количества дървесен материал. В този смисъл,
обществената опасност на деянието не е по - ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушение по ЗГ, съответно - случаят не е маловажен
и няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения по
чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо (и не е възможно) да се установява във всеки
отделен случай. По - ниската ниска степен на обществена опасност на
деянието е отчетена още от законодателя, предвид факта, че същото е
преценено като административно наказание, при наличието на идентично
престъпление, разликата между които е именно по - ниската степен на
18
обществена опасност на деянието. Затова и АНО е наложил административно
наказание на нарушителя и то в минимален размер правилно преценявайки, че
същото не е маловажен случай. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 година по т.д.№ 1/2007 година на ОСНК на ВКС,
преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай” е
този, при който „извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към Държавата или Община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално (както вече бе посочено), на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно: „други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид, доколкото жалбоподателят е санкциониран многократно за
нарушения по ЗГ с влезли в сила НП, включително за идентично нарушение.
Съдът няма да коментира доводите на адвокат Д., изложени в пледоарията
му пред настоящия Съдебен състав и касаещи превоз с автомобил на дърва на
19
дата 07.02.2024 година в региона на село Камилски дол, тъй като това деяние
не е предмет на настоящото дело.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗГ, като се
е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с Глоба от 500 лв. до 5 000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. При така направения
преглед на установените факти и приложимите правни норми се налага
изводът, че отговорността на П. П. Г. е законосъобразно ангажирана на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
Съдът приема, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в минималния предвиден от закона такъв, което налага
извод за невъзможност за намалянето му. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните наказания – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Т.е. по делото безспорно са установени авторството и вината на
нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за
което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено. Иначе казано с
оглед изложеното Съдът приема, че жалбоподателят следва да понесе
предвиждащата се административнонаказателна отговорност по ЗГ.
По разноските:
20
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски по
делото.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това
дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на
Писмено становище, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв. е справедливо, като искането за разликата до 150 лв. следва да се
отхвърли.
Сумата следва да се присъди в полза на РДГ - Кърджали в качеството й на
юридическо лице съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 4048 от
15.07.2024 година на Директора на РДГ - Кърджали, с което на П. П. Г. с ЕГН
********** от село ********************, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т.
2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя П. П. Г. с ЕГН
********** от село ****************, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА П. П. Г. с ЕГН
********** от село ******************, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ - Кърджали с
21
адрес: град Кърджали, ул.„Васил Левски” № 2, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 649/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 80 лв. до 150 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
22