№ 31274
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158263 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД,
уточнена с молба с вх. № ******/18.11.2024г., с която са предявени при условията на
обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата
от 1799,01 лв., представляваща непогасена наемна цена по договор от 27.01.2023 г. за
периода от м. 01 до м. 06 2024г., и за сумата от 749,70 лв., представляваща неустойка за
забава в плащането на наемната цена за периода от 10.04.2024г. до 21.06.2024г.
След срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за прихващане.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
исковата молба е редовна и допустима, при което делото следва да се насрочи за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /неликвидно/, т.
е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено
нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК /, при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в
сила на съдебното решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може
да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно,
включително пред въззивния съд, е недопустимо. В случая ответникът прави възражение за
прихващане с вземането си за платения депозит по договора за наем, което не е ликвидно,
поради което съдът намира, че възражението е преклудирано със срока за отговор на
исковата молба..
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо. На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца се следват указания
за привеждане на представените от него писмени доказателства в съответствие с
изискването по чл. 183 ГПК за заверка на преписите за вярност с оригинала.
С оглед на така дадените указания искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи оригиналите на представените с исковата молба преписи следва да се отложи за
първото по делото заседание на основание чл. 140, ал. 2 ГПК
По искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства съдът ще
се произнесе след привеждането му в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за
1
посочване на конкретните обстоятелства, за които се иска разпита.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 30.09.2025г. от
11,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 вр. с чл. 183 ГПК на ищеца най-късно до първото
по делото заседание да осигури заверката за вярност с оригинала на представените с
исковата и уточнителната молба преписи от документи.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото по делото заседание
произнасянето си по искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
оригиналите на приложените към исковата молба преписи от документи.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 вр. с чл. 156, ал. 3 ГПК на ответника най-късно в
първото по делото заседание да посочи конкретните обстоятелства, за които иска разпита на
всеки от свидетелите.
СЪСТАВЯ проект за ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ФИРМА“
ЕООД, уточнена с молба с вх. № ******/18.11.2024г.. с която са предявени при условията на
обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата
от 1799,01 лв., представляваща непогасена наемна цена по договор от 27.01.2023 г. за
периода от м. 01 до м. 06 2024г., и за сумата от 749,70 лв., представляваща неустойка за
забава в плащането на наемната цена за периода от 10.04.2024г. до 21.06.2024г.
Ищецът твърди, че между страните е било налице наемно правоотношение с обект
обособено търговско помещение – заведение (кафене), разположено на партерния етаж на
„Зимен дворец на спорта“ по силата на договор №01-02/27.01.2023г., по който ответникът не
заплатил дължимата се наемна цена за исковия период, към която според уговореното между
страните се прилагала индексация. Твърди, че на основание чл. 14, ал. 1 от договора при
забава в плащанията ответникът дължал неустойка в размер от 3 % дневно върху стойността
на просроченото задължение, но не повече от 30 % общо. Иска от съда да му присъди
съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба след срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че ответникът ограничавал достъпа му до
помещението и че договорът бил развален от ищеца, считано от 20.02.2024г. Поради
прекратяване действието на договора не се дължала и неустойката по него. Твърди, че
поради препятстване на достъпа му до имота от страна на ищеца не може да вее
оборудването си, което било на стойност, надвишаваща исковите претенции. Върху
неустойката не се дължала лихва за забава.
За основателността на иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи възникването и съществуването на облигационно правоотношение между
2
страните с източник валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на
ответника държането на процесния имот и за ответника е възникнало задължението за
плащане на наемна цена в претендираните размери за посочените периоди.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна неустоечна клауза в процесния договор, както и началната дата и
периода на забавата в плащането.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи, че е погасил претендираното неустоечно вземане.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3