№ 1113
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110202690 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „ВА-ДИ 2“ ООД ЕИК ********* със седалище гр.Варна, подадена
чрез управителя Д. Н. М., против НП № 830307-F824237 от 05.06.2025год. на
директора на „Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на ЮЛ
е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв., на
основание чл.261, ал.1 вр. чл. 87а, ал.1 от ЗКПО.
В жалбата си въззивникът не оспорва извършеното нарушение, но
навежда доводи за неговата маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
моли да бъде наложена непарична санкция на дружеството.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от
управителя си, който заявява, че поддържа жалбата и не оспорва фактите, а
във фазата по същество моли съда да приеме, че случаят е маловажен.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 28.06.2024год. въззивното дружество подало декларация по чл. 92 от
1
ЗКПО за финансовите резултати през предходната 2023год. Декларацията била
заведена с вх. № 0300И1544872/28.06.2024год.. В тази декларация от страна
на дружеството били декларирани нетни приходи от продажби от дейността
подлежаща на облагане с корпоративен данък в размер на 603361.55лв.
На 21.05.2025год. св. Д. Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна
извършила проверка в информационния масив на НАП и установила, че
въззивното дружество не е подало декларация по чл. 87а, ал.1 от ЗКПО в срок
до 15.04.2025год. с която да декларира вида и размера на определените
авансови вноски за текущата 2025год.
За това нарушение на 27.05.2025год. св. Г. състава срещу въззивното
дружество АУАН № F824237/27.05.2025год.
Актът бил надлежно предявен и връчен на същата дата на
представляващия въззивното дружество, който го подписал без възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 05.06.2025год.
директорът на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни изводи на
актосъставителя, приел че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл. 87а вр. чл. 261, ал.1 от ЗКП и на основание чл. 261, ал.1 от ЗКПО му
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Описаната фактическа обстановка не е спорна между страните и се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства приложени към АНП вкл. АУАН, Декларация по чл.
92 от ЗКПО, справка от инф. масив на НАП заповед за компетентност и др.,
които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна, същата е допустима,
поради което и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на
който е издадено съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
2
Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не
констатира.
Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен
начин. На въззивника е вменено извършването на нарушение по чл. 261, ал.1
вр. чл. 87а от ЗКПО.
Нормата на чл. 261, ал.1 от ЗКПО предвижда санкция за ДЗЛ което не
подаде декларация по този закон или не я подаде в срок.
Съгласно чл. 83, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица правят
месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на базата
на прогнозна данъчна печалба за текущата година.
Съгласно ал.2 на същия член от закона авансови вноски не правят: 1.
данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината
преди предходната година не превишават 300 000 лв.; 2. новоучредените
данъчно задължени лица за годината на учредяването им и за следващата
година, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по
Търговския закон.
Съгласно нормата на чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се
правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за
годината преди предходната година превишават 3 000 000 лв., а съобразно
нормата на чл. 85 от същия закон тримесечните авансови вноски се правят от
данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни
авансови вноски.
На свой ред нормите на чл. 86 и чл. 87 от ЗКПО сочат формулите по
които се определят месечните, съответно тримесечните вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 87а, ал.1 от ЗКПО определените по реда на
чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с
декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година.
В случая видно от приложената към преписката декларация по чл. 92 от
ЗКПО за отчетната 2023год. с нея въззивното дружество е декларирало нетни
приходи от продажби в размер на 603361.55лв.
При това положение и съобразно цитираните по-горе законови
разпоредби същото е следвало да прави тримесечни авансови вноски през
2025год. и да ги декларира с декларация в срок до 15.04.2025год.
По делото не спорно, а по категоричен начин от показанията на св. Г. и
разпечатката от информационния масив на ТД на НАП Варна се установява,
че дружество не е подало в посочения по-горе срок до 15.04.2025г. Няма спор
и по отношение на това, че като ЮЛ въззивното дружество е ДЗЛ по ЗКПО.
Проявеното от дружеството бездействие осъществява от обективна
страна състава на нарушение по чл. 261, ал.1 от ЗКПО.
Що се касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на
нарушението, то не се споделя от съда. Доколкото нарушението е формално по
своя характер липсата на правни последици – липсата на ощетяване на фиска
3
и останалите доводи, визирани в жалбата, не обосновават по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид. Следва да се посочи, че макар декларацията да е
подадена впоследствие, закъснението от приблизително месец и половина не е
незначително. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения,
регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето
на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила
и режим. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията,
които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от
другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и
правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на
органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните
субекти от една страна, между тях и данъчните органи, от друга. Процесното
нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение
с други нарушения от същия вид, което е още един извод за липсата на
основания то да бъде квалифицирано като маловажно. Поради горното според
съда както очевидно и според АНО случаят не е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо, е релевантно при
определяне на размера на наказанието, но не и за преценката дали случаят е
маловажен.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивното дружество следващото му се за него наказание, което
определил в минималния предвиден в закона размер – имуществена санкция в
размер на 500лв. Така наложеното наказание според съда е законосъобразно и
съответно на извършеното от въззивника нарушение и в пълнота ще постигне
целите на адм. наказания предвидени в нормите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на горното съдът счете, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно.
При този изход на спора съдът счете, че направеното искане от страна на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва да
бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
4
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, съдът счете че следва
да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в
наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ТД на НАП Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 830307-
F824237/05.06.2025год. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – Варна, с което на „ВА-ДИ 2“ ООД с ЕИК *********, със седалище в
гр.Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 29, вх.А, ап. 32, е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв., на основание чл. 261, ал.1
вр. чл. 87а, ал.1 от от ЗКПО.
ОСЪЖДА „ВА-ДИ 2“ ООД с ЕИК *********, със седалище в гр.Варна,
ж.к. „Възраждане“ бл. 29, вх.А, ап. 32 да заплати на Териториална дирекция
на НАП - Варна сума в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5