№ 556
гр. Плевен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430201957 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0256-000482 от
20.09.2021 година на ***, с което на основание чл. 638 ал. 1 т. 2 КЗ от Кодекса
за на ЛЮБ. Г. Г. от *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован не се явява. Представлява се от
***. Последният оспорва установената в хода на административно
наказателното и въззивното производство фактическа обстановка. Твърди, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като неправилно на доверителя му е наложено
наказание глоба/ но на практика имуществена санкция/ в размер на 2000 лева,
която се налага на юридическите лица, а жалбоподателят е санкциониран като
физическо лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и разпоредбите на
1
закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от Заповед № 316з-686 от 28.02.2020 година на
*** на *** *** е овластен да издава наказателни постановления по Кодекса за
застраховането.
На 26.08.2021 година *** М.Н. и С.П. били назначени в СПО по КАТ
между село ***. Около 12:04 ч двамата се намирали на път PVN 1041,
непосредствено след жп-прелез на *** в посока ***. Тогава спрели за
проверка колесен трактор „***“ с регистрационен номер ***, управляван от
жалбоподателя ЛЮБ. Г. Г.. След проверка чрез система да отдалечен достъп
установили, че трактора е собственост на *** и за същият няма сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За така установеното, на
жалбоподателят бил съставен акт за извършено административно нарушение
по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ. Актът бил предявен на нарушителя и същият го
подписал без възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя Л.Г. лично като физическо лице - МОЛ на
*** с глоба в размер на 2 000 лв на основание чл. 638 ал. 1 т. 2 във вр. Чл.
461 т. 1 КЗ от Кодекса за застраховането за извършено нарушение по чл. 483
ал. 1 т. 1 КЗ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 21-0256-000482 от 20.09.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 407343 от 26.08.2021 година на ***; Заповед
№ 316з-686 от 28.02.2020 година на *** на ***; Заповед № 316з-3811 от
23.11.2020 година на Директора на ***, както и от събраните гласни такива
посредством показанията на свидетелите М.Н. и С.П., разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
2
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Разпоредбите на чл. 42 ал.І т. 5,6 ЗАНН и чл. 57 ал.І т. 4, 6 ЗАНН
установяват изискването и в акта за административно нарушение и в
наказателното постановление изчерпателно да бъдат посочени съответно
трите имена, единен граждански номер и адрес на нарушителя както и
нарушените законови разпоредби. Тези изисквания на закона обуславят и
правно единство между цифровата квалификация на нарушението посочена в
акта, и на тази в наказателното постановление, съответствие между
цифровото и словесното описание на нарушението в акта и наказателно
постановление, както и такова относно авторството на извършеното
нарушение.
Видно от приложеният по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че същият съдържа като словесно описание на
нарушението извършено управление от страна на жалбоподателя на
конкретното пътно превозно средство по републиканската пътна мрежа без за
същото да има валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“.
Това неправомерно поведение на водача Г. е описано като нарушение по чл.
483 ал. 1 т. 1 КЗ. Последната разпоредба установява задължението за
сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. В обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение е посочен като част от състава на вмененото
нарушение и обстоятелството, че задължението съществува за едноличните
търговци и юридическите лице, както и че жалбоподателят е МОЛ на
дружеството *** – собственик на колесния трактор *** с рег. № ***.
Издаденото наказателно постановление санкционира жалбоподателя Г.
като физическо лице с глоба, чиито размер обаче е определен на основание
санкционната разпоредба на чл. 638 ал. 1 т. 2 КЗ и по съществото си
представлява имуществена санкция, приложима само за едноличните
търговци и юридическите лица като вид и размер.
Събраните в хода на делото доказателства установяват по несъмнен
3
начин, че в случая задължението по чл. 438 ал. 1 т. 1 КЗ да сключи
задължителна застраховка гражданска отговорност е за юридическото лице
***. Ето защо съдът прие, че неправилно и в разрез с материалния закон с
наказателното постановление е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя като физическо лице и едновременно с това е
санкциониран с „ имуществена санкция“, приложима единствено за
юридическите лица.
Съдът прие, че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати съществени нарушения както на материалния,
така и на процесуалния закон. Налице е липса на правно единство между
цифровата квалификация на нарушението посочена в акта, и на тази в
наказателното постановление, липса на съответствие между цифровото и
словесното описание на нарушението в акта и наказателно постановление,
както и такова относно авторството на извършеното нарушение. Допуснатите
нарушения на процесуалните правила накърняват в значителна степен
правото на защита на жалбоподателя и налагат пълната отмяна на
наказателното постановление. При този извод съдът намира, че не следва да
се обсъжда въпроса има ли извършено или не нарушение от страна на
жалбоподателя при наличието на изначална порочност в действията на
наказващият орган, които не могат да бъдат санирани в хода на въззивното
производство. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0256-000482 от 20.09.2021
година на ***, с което на основание чл. 638 ал. 1 т. 2 КЗ от Кодекса за на
ЛЮБ. Г. Г. от град Долна Митрополия, област Плевен, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за
извършено нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4
5