№ 19821
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110167040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с § 19
ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 39/2011 г.).
Делото е образувано по жалба на жалба, уточнена с молба от 22.03.2023
г. (на лист 11 от делото) на Р. Г. Д. срещу частта от Решение № 413/06.03.1995
г. на Поземлена комисия – община „Младост“ (понастоящем с правоприемник
– Общинска служба по земеделие „Източна“), с което на основание чл. 10, ал.
7 ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на наследниците на Р. Д. Б. на нива с площ
2556 кв.м. в местността „Г.“ в кв. „Г.“, С., с пл. № 27007, тъй като същата е
застроена, като жалбоподателят твърди, че това не е вярно, и иска да му се
възстанови собствеността.
Административният орган като ответник в производството оспорва
жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че е просрочена,
защото жалбоподателят бил подал срещу оспореното решение по-рано жалба
през 2018 г. и бил пропуснал срока за подаване на жалба с 2 дена. По същество
поддържа, че актът е правилен, тъй като е налице пречка за реституция –
имотът попада в терен, отреден за нужди на СО „МАТ“ през 80-те години на
ХХ век и поради това е отреден за мероприятие на държавата.
В съдебното заседание представител изпраща ответникът, като твърди,
че е установено, че върху процесната територия, принадлежала на
наследодател на ищеца, е проведено държавно мероприятие и оспореният акт
е правилен.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
1
В налично по административната преписка писмо РД-18-2806-
1/29.03.2019 г. (на лист 27 от делото) на началника на Общинска служба по
земеделие „Източна“ (ОСЗ „Източна“) е посочено, че жалбоподателят по
настоящото дело е подал жалба с вх. № РМЛ-ГР94-1606/200/29.06.2018 г., но
тази жалба не е представена по делото, нито е изискана от ответника за
приобщаване по него, поради което съдът следва да приеме в интерес на
жалбоподателя като гражданин, доколкото входящият номер на жалбата се
сочи само в изгодно за административния орган твърдение, изхождащо от
самия него, че съществуването на такава жалба не е доказано по делото.
Съгласно представено по делото като част от административната
преписка (на лист 73 – 74 от делото) Решение № 419/06.03.1995 г. на
Поземлена комисия – Младост в София, е възстановена на наследниците на Р.
Д. Б. част от поземлен имот с планоснимачен № 27007 в местността „Г.“ в
строителните граници на кв. „Г.“, С., с площ 336 кв.м., и е отказано
възстановяване на останалата част от същия имот с площ 2,556 декара на
основание „чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ“, тъй като попада в терен на
СО „МАТ“.
Съгласно представено на лист 19 от делото Удостоверение за
наследници № 1914/08.02.2016 г. жалбоподателят е наследник на починалия Р.
Д. Б. като негов внук – син на сина му Г. Р. Д., починал през **** г.
Съгласно представено на лист 124 от делото Заявление с вх. №
20/27.11.1991 г. бащата на жалбоподателя е поискал възстановяване на земя на
починалия дядо на жалбоподателя с площ от 6 декара в местността „Г.“.
Съгласно представено по административната преписка (на лист 130 от делото)
Удостоверение с изх. № 1244/27.11.1991 г. на кмета на кв. „Г.“ в София дядото
на жалбоподателя – Р. Д. Б., е имал записани в емлячния регистър на
Горубляне 6 декара в местността „Г.“, земя от трета категория.
Съгласно приетото в откритото заседание на 05.03.2025 г. (на лист 196 от
делото), представено в писмен и графичен вид на лист 178 – 193 от делото,
заключение на съдебна геодезическа експертиза, което съдът кредитира като
посочващо източниците си на информация и методите на анализа им, както и
като логично и безпротиворечиво, декларираният в емлячния регистър имот
на наследодателя на жалбоподателя не е установен по кадастрални данни, а по
аерофотоснимки от 1954 г. и анкетиране, и съответства на имоти с
планоснимачни №№ 27006 и 27007 по плана на старите имоти, съответно с
площ 2066 кв.м. и 2893 кв.м. Територията на тези имоти попада в обхвата на
регулационния план на местност НПЗ „Изток“ – подзона „Г.“, одобрен със
Заповед № РД-50-09-156а/20.04.1983 г. на главния архитект на София, като е
отредена за парцел V-за ГДМПБУ от квартал 5 (Главна дирекция „Местна
промишленост и битови услуги“). С нова Заповед № РД-09-50-572/08.11.1996
г. (след оспореното решение) имотът вече е отреден за „промшлено-складова
дейност“, като запазва номерацията си. През 1990 г. теренът е заснет в скица
за попълване на кадастрален план, като е заснет с ограда, която обхваща
спорните имоти. Върху площта на имотите – предмет на оспорвания
административен акт няма отразени сгради. От 2003 г. по сателитни снимки
2
върху тях има асфалтиран паркинг. През 2006 г. регулационният план е
изменен, като възстановените части от имоти с пл. №№ 27006 и 27007 с пощи
съответно 1916 кв.м. и 336 кв.м. (последната – възстановена с неоспорената
част от обжалваното решение на Поземлената комисия) са отразени на
наследниците на Р. Д. Б. като имот с пл. № 4284 с площ 2246 кв.м.
В приложение № 2 към заключението (на лист 183) – подготвителен
материал за кадастрален план от 1990 г. имотът на наследодателя на
жалбоподателя е нанесен между две огради на обекта на „СО МАТ“, като
вътре в площта е отразен почти по границите, с изключение на триъгълна
площ от източната страна (до буква А (което означава „асфалт“) и нанесена
постройка с обозначение „ПС“), обозначена като озеленена, прекъснат контур
почти по оградата на имота. Този контур съответства на втората снимка от
Приложение № 7 (на лист 192 от делото), направена през 2003 г-, от която
личи, че площта е ползвана за паркинг на камиони.
Съгласно представен на лист 211 от делото Акт за общинска собственост
№ 731/11.10.2000 г. на Столичната община, към посочената дата Столичната
община е била собственик на 29 820 кв.м. поземлен имот, обозначен като
парцел V от квартал 5 по плана на кв. „Г.“, като през 1994 г. части от парцела,
който е бил с по-голяма площ са били предоставени на „СО МАТ“ АД като
дружество в процес на приватизация. Теренът бил предоставен на последното
с Решение № 161/12.06.1971 г. на Министерския съвет. В забележка към акта е
записано, че на 26.08.2005 г. от този имот са отписани 1916 кв.м.,
възстановени като имот 27006, и 336 кв.м., възстановени като имот с пл. №
27007 (процесния).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е допустима, тъй като не се установи жалбоподателят да е
подавал такава срещу същия акт през 2018 г., и съгласно Определение №
5251/16.05.2024 г. по адм. дело № 3238/2024 г. на Административен съд –
София-град, не е просрочена през 2022 г., като от неясното изписване на
разписката, с която жалбоподателят е посочил, че е получил съобщение за
изготвения административен акт, следва да се правят изводи във вреда на
административния орган, който е следвало да състави редовна разписка, и
поради това се приема, че жалбата не е просрочена. Същата е подадена срещу
подлежащ на обжалване административен акт, който засяга жалбоподателя
пряко като евентуално уврежда негови наследствени права.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като приема, че съгласно чл. 146 АПК следва да разгледа всички
основания за незаконосъобразност на административния акт служебно,
настоящият състав констатира, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – Поземлена комисия по чл. 14 ЗСПЗЗ, за територията,
която е била в компетентността през 1995 г.; издадена е в изискуемата се
форма – има подпис на председател и секретар съгласно отменения чл. 60, ал.
4 ППЗСПЗЗ, като са спазени процесуалните изисквания – решението е по
заявление на наследник и е установено къде са строителните граници, и са
3
налице ясни мотиви – отказ от реституция поради наличие на отреждане на
имота за стопански нужди на държавен стопански субект от 80-те години на
ХХ век.
Спорен е въпросът дали решението отговаря на материалния закон –
предпоставките за реституция по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като ищецът поддържа,
че не съществува визираната там реституционна пречка – мероприятие на
държавата за стопански нужди, осъществено преди 1991 г.
От доказателствата по делото се установява, че това не е така. Съгласно
практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 164/26.01.2017
г. по гражданско дело № 5800/2015 г., Ι ГО; Решение № 102/10.06.2015 г. по
гражданско дело № 386/2015 г., Ι ГО; Решение № 65/18.04.2013 г. по
гражданско дело № 769/2012 г., Ι ГО, и цитираната практика, понятието
„мероприятие“ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ във връзка с § 1в ЗСПЗЗ включва
отреждане на имота за извършване на обществена, културна, образователна
или стопанска дейност, която може да включва строителство, но и отреждане
на част от имота като прилежаща към сграда по необходимост, или когато тази
площ е била използвана в стопанската дейност на предприятието към 1991 г.,
макар и да не е била застроена.
В случая от подготвителните материали за кадастъра и по-късни
сателитни снимки се установява, че спорната част от имота е била ползвана за
неасфалтиран паркинг към 1991 г. Това отговаря на ползване за стопански
нужди на незастроена част от терена на държавно към онзи момент
предприятие, като съдът приема, че става въпрос за „мероприятие“ по смисъла
на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и поради това правилно е била отказана реституция на
имота.
За пълнота следва да се посочи, че изискването на актове за държавна
собственост с цел установяване как имотът е станал държавен и дали има
някаква форма на проект за преустройство съгласно цитираната практика на
ВКС няма значение при отказ за реституция на основание мероприятие на
държавна стопанска организация.
Поради това административният акт е законосъобразно издаден и
жалбата следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има административният
орган на основание чл. 143, ал. 3 АПК.
Административният орган е доказал разноски за 300 лева – депозит за
експертиза, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 172, ал. 2 АПК жалбата на Р. Г. Д., с ЕГН:
**********, и адрес: София, кв. „Г.“, ул. „П. К.“ № **, срещу ЧАСТТА от
4
Решение № 413/06.03.1995 г. на Поземлена комисия – община „Младост“
(понастоящем с правоприемник – Общинска служба по земеделие „Източна“),
с която на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на
наследниците на Р. Д. Б. на собствеността на нива с площ 2556 кв.м. в
местността „Г.“ в кв. „Г.“, С., с пл. № 27007.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 АПК Р. Г. Д., с ЕГН: **********,
и адрес: София, кв. „Г.“, ул. „П. К.“ № **, да плати на Общинска служба по
земеделие – Източна, с адрес: София, ул. „Бистришко шосе“ № 26, сумата от
300 лева (триста лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните – вкл.
лицата по т. 2.3.; 3; 4; 5.1.; 5.2. и 5.3. от удостоверение на лист 19 – 20 от
делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5