№ 4363
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505256 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №3587 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 42785/2024 г. по описа
на СРС, 179 състав, е отхвърлен предявения от М. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
**** против „Ел Смарт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ № 228, ет. 3, представлявано от Л.О.Й. осъдителен иск с правно основание чл.
226, ал.2 вр.ал.3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 900 лева,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от
02.04.2024 г. до 27.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване
на исковата молба 18.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен. Ищецът е
осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника сума в размер на 1 000 лева,
направени по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ищеца. Обжалва
решението, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон
и необосновано. Основното възражение е относно констатацията на съда, че презумпцията относно
понасяне на вредите се отнася единствено за размера, а не и за основанието им, като цитира
множество съдебни решения от константната съдебна практика. Доказателствената тежест е за
работодателя, който твърди, че лицето е реализирало някакъв доход. Достатъчен е факта на
неправомерно задържане на трудовата книжка, каквото в случая е доказано за да се счете, че
претенцията е доказана по основание. Оспорва да е правнорелевантно обстоятелството, че ищецът
е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото законовата разпоредба изисква
получаване на доход от трудово правоотношение, като отново се позовава на задължителна съдебна
1
практика, в която въпросът е разгледан в смисъл, че последното обстоятелство не влияе на извода,
че обезщетение се дължи. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови
ново, с което изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът не подава отговор на въззивната
жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение
на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за основателна. Съображенията за
това са следните:
Предявен е от М. К. Г. срещу „Ел смарт“ ООД иск с правно основание чл. 226, ал.2 вр.ал.3
КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5900 обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 02.04.2024 г. до 27.05.2024 г. – датата на
връщането й. Ищецът заявява, че е работил в ответното дружество на длъжност „технически
ръководител в строителството“ при ответника. Трудовото му правоотношение било прекратено със
Заповед №96/24.01.2024, поради съкращаване на щата. Тъй като трудовата книжка не се е намирала
у работодателя, същата не е оформяна надлежно при прекратяването му. На 01.04.2024г. ищецът
изпратил трудовата си книжка на работодателя, като сочи че същата е получена на 02.04.2024г.
Заявява, че трудовата му книжка е върната на 27.05.2024г. с което обосновава и правният си интерес
от предявяване на настоящия иск. Претендира, че му се дължи обезщетение за процесния период
поради неправомерно задържане на трудовата книжка в размер на 5900 лв. Ответникът оспорва
исковата молба. Заявява, че ищецът не е претърпял претендираните вреди и оспорва техния размер.
Сочи, че от негова страна е извършено своевременно оформяне на трудовата книжка, но от страна
на ищеца е осуетена възможността да я получи. С определение, постановено в о.с.з. от 25.11.2024 г.
съдът е допълнил доклада, с твърдения на ответника, а именно, че ищецът не е търпял вреди
вследствие от соченото задържане на трудовата книжка от страна на работодателя.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ
е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. че между страните да е
съществувало трудово правоотношение, което да е прекратено; 2. незаконно задържане на
трудовата книжка; 3. началният и крайният момент на периода на задържането; 4. причинени
имуществени вреди за работника или служителя от незаконното задържане на трудовата книжка.
Вредите, които подлежат на обезщетяване са само имуществени, като нормативно установен е
техният размер, а именно брутното трудово възнаграждение от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на
2
работника или служителя. В случая от доказателствата по делото и от изложените по-горе мотиви
се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 25.01.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани със прекратяването и да я
предаде незабавно на работника или служителя. За да се освободи от последиците на забавата,
работодателят следва да изрази готовност да престира изпълнение на задължението си по чл. 350,
ал.1 КТ като покани служителя да получи вече оформената му трудова книжка. Ответникът -
работодател носи доказателствена тежест за установяване изпълнение на това вменено му по
силата на закона задължение.
С прекратяването на трудовото правоотношение, за работодателя е възникнало задължение
да оформи и предаде на работника трудовата му книжка. Доколкото трудовата книжка се съхранява
при самия работник, задължението на работодателя става изискуемо от момента на предаването й.
В случая, книжката е била изпратена на 01.04.2024 г. и е достигнала до ответника на следващия ден
– 02.04.2024 г. След получаването й той е следвало да отрази необходимите данни и да я върне
незабавно на ищеца, съобразно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В
тази хипотеза, законът не изисква допълнителна активност от страна на служителя след
предоставянето на книжката на работодателя. Дори да се приеме, че не е имало възможност
книжката да бъде върната по начина, по който е предадена, то работодателят е следвало да изпълни
процедурата по чл. 6, ал. 3, изр. първо от НТКТС, като съобщи на служителя с писмо с обратна
разписка да се яви, за да я получи лично. В конкретния случай по делото няма данни, нито се
твърди отправянето на такова съобщение. В този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се
дължи до получаване на поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната
разписка. Ако надлежно поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено
волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е
негова, а не на работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се
освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът или
служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице
хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато
не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ,
работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Прието е също така, че изпълнението на
задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от значение за упражняване
на трудови и осигурителни права. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2005 г., ОСГТК, "задържането на трудовата книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия
договор между страните". Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка.
Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него
вреди, защото той е нормативно определен.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя изводите на първата инстанция, че за
ищеца не са настъпили вреди в причинна връзка със задържане на трудовата книжка. Тези вредите
са презумирани от самия законодател и са нормативно определени. Те са само имуществени и са в
размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо доказването им от работника
или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос, като тогава тежестта за оборване на
3
законовата презумпция е върху работодателя (решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр. д. №
3118/2001 г., III ГО на ВКС, както и Решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г., ГК, ІV
Г О на ВКС; Решение № 606 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 908/2009 г., IV ГО).
Първоинстанционният съд е достигнал до този извод, единствено поради установяване факта на
получаване на пенсия от страна на последния.
Съгласно чл. 226, ал.2 от КТ работникът или служителят е освободен единствено от
задължението да установява размера на вредите, но не се въвежда презумпция, че такива вреди са
настъпили във всеки случай на незаконно задържане. Неоснователно е възражението на ответника
за липса на вреди с оглед довода, че ищецът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Установяването на това обстоятелство не изключва понасянето на вреди, респективно
приложимостта на чл. 226, ал. 2 КТ, доколкото законодателството разрешава полагане на труд по
трудови правоотношения и след придобиване на право на пенсия. Получаването на такава пенсия
не препятства присъждането на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. Възражението на ответника в
този смисъл също е неоснователно. (Решение № 4612 от 24.06.2015 г. на СГС по в. гр. д. №
19045/2014 г., Решение № 35 от 4.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 5422/2018 г.).
По разноските:
При този изход на правния спор въззивникът има право на направените от него в хода на
разноски, за които е представен списък с разноски, към който са приложени договорът за правна
защита и съдействие относно параметрите на уговореното процесуално представителство и с
посочен начина на плащането – в брой. Претендират се 1000 лева за въззивно производство и 1000
лева за първоинстанционното производство, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК,
съдът следва да присъди разноски съобразно последното. Изчислено по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението възлиза в размер на 890
лева за всяка съдебна инстанция. Отчитайки разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата, че при дело с
проведени повече от две съдебни заседания, за всяко следващо се присъждат допълнително 250
лева и при проведени по настоящото дело три съдебни заседания, същото възлиза в размер на 1140
лева. Възражението се явява неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение не надвишава
така установения минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3587 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 42785/2024 г. по описа
на СРС, 179 състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ел Смарт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Ботевградско шосе“ № 228, ет. 3, представлявано от Л.О.Й. да заплати на М. К. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. **** сумата от 5 900 лева, представляваща обезщетение
за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 02.04.2024 г. до
27.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на
исковата молба 18.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Ел Смарт“ ООД, ЕИК *********, със седалище
4
и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 228, ет. 3, представлявано от Л.О.Й.
да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. **** сумата от 1000 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски и 1000 лева,
представляващи разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5