№ 15919
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110173886 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от ** **********,с
адрес гр.***, с пълномощник адв.Д. М.,с адрес гр***против ***,със седалище
и адрес на управление гр.София, ***представлявано от ***с искане за
прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит №
598666, евентуално на договорна клауза по чл.4 от приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № 598666 относно заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение в размер на 2,30 лева дневно,но не повече
от 1% на ден от стойността на кредита,на клаузата по приложение № 3,според
която заемополучателят следва да заплати 35 лева такса за ВИП
обслужване,както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 5 лева,предявена като частичен иск от 104 лева като заплатена без
основание.
В исковата молба се твърди, че на 25.09.2023 г., страните сключили
договор за потребителски кредит № 598666, параметрите към който били
отразени в отделно приложение към договора. Сумата, предоставена от
кредитодателя била в размер на 350 лева, със срок на погасяване – 25.10.2023
г., посочен бил размер на погасителната вноска – 396,66 лева, с одобрено
обезпечение и 465,61 лева без одобрено обезпечение. В чл. 1 от Приложение
№ 5 към договора, било отразено, че най-късно до следващия ден,
кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, при
неизпълними според ищеца условия по подробно изложени съображения. В
чл. 4 от Приложение № 5 към договора, било уговорено, че ако потребителят
не предостави исканото обезпечение, той дължи неустойка в размер, посочен
в погасителния план. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № 598666, размерът на неустойката при непредоставяне
на обезпечение е 2,30 лева средно на ден, но не повече от 1 % на ден от
главницата по кредита. Към процесния договор бил представен погасителен
план, съгласно който ищецът следвало да заплати една вноска в размер на
465,61 лева, която сума била формирана по следния начин – 350 лева
1
главница, 11,66 лева възнаградителна лихва, 35 лева такса преференциално
обслужване и неустойка – 68,95 лева. Твърди се, че въпреки формалната
възможност за предоставяне на обезпечение, още със сключването на
договора, е била начислена неустойка, включена и в погасителния план.
Счита, че с така уговорената неустойка се цели заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно законоустановения максимален размер на ГПР,
тъй като в същия не бил включен размерът на неустойката. Отделно се сочи,
че задължение на кредитодателя е да оцени кредитоспособността на
потребителя и евентуално да поиска предоставяне на обезпечение преди
сключване на договора. В тази връзка се твърди, че кредиторът е оценил
кредитоспособността на длъжника и е предоставил заемната сума преди да му
е предоставено обезпечение. Поддържа се, че сумата за неустойка
представлява скрита възнаградителна лихва, както и че било изначало ясно, че
това вземане ще възникне, независимо от предпоставките за възникването му.
Сочи, че процесната неустойка е била за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не и за неизпълнение на същинското
задължение по договора, като същата цели обогатяване на кредитора, което я
прави нищожна поради накърняване на добрите нрави. Твърди се заобикаляне
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като чрез неустойката се уговаря
начин на обезщетение, различен от предвидения в посочената разпоредба, т.е.
достигало се до кумулиране на лихва и неустойка. На следващо място се
твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗПК, както и че същата не е индивидуално уговорена. Посочва, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не са включени
всички разходи по кредита, а самата неустойка не е посочена в договора като
размер, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Поддържа,
че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, само по
себе си не уврежда кредитора. Към процесния договор № 598666 било
подписано Приложение № 3, с което се уговаряли „Условия за ползване на
преференциално /ВИП/ обслужване“, по силата на което, на клиента било
предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно
време, безплатно известяване за предстоящи вноски и др., което приложение
ищецът счита за недействително поради противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК като излага конкретни доводи.
С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва
да бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
Съдът намира,че искането за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с друго такова относно информация за всички сключени между
страните договори за кредит следва да бъде оставено без уважение,тъй като
съдът е сезиран с конкретен правен спор и изискването на подобна
информация е неотносимо към конкретния правен спор.
Съдът приема, че следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза със задачи,както са посочени в исковата молба,при
2
депозит в размер от 400 лева,вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението,за което да бъде представена вносна бележка.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното
дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по договорите за кредит, което следва да се остави без уважение,
тъй като по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължавана да
представи конкретен документ, намиращ се в нейно държане,но не и да
съставя справки,а и относно реализираните плащания ищецът разполага с
възможност да се снабди с писмени доказателства.
Неоснователно се явява искането за задължаване на ответника да
представи договор за потребителски кредит № 598666 и погасителен план при
съобразяване на обстоятелството,че тези документи са представени като
доказателства към исковата молба. Ответникът е посочил, че представя СЕФ.
В срока за представяне на писмен отговор е депозиран такъв от
ответника със становище за неоснователност на исковете. Твърди се,че за
ищцата липсва интерес от предявяване на установителните искове. Оспорени
са твърденията, че договорът е сключен в противоречие със ЗПК, че
уговорената неустойка е недействителна като ответникът изразява
становище,че чрез клаузата за неустойка нито се нарушава ЗПК,нито ЗЗП.
Твърди се,че неустойката е уговорена поради липсата на поръчители или на
банкова гаранция. Оспорен е и искът за недействителност на
клаузата,пораждаща задължение за такса от 50 лева поради ВИП обслужване.
Твърди се,че таксата се начислява за допълнителни услуги,несвързани с
договора за заем. Признава се извършено от ищеца плащане в размер на
410,90 лева, по договор за кредит № 598666 от 25.09.2023 г. Ответникът моли
съда да отхвърли исковата претенция.
С писмения отговор са представени писмени доказателства,които
допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
ищецът следва да установи обстоятелствата,на които основава исковете си за
недействителност на договора и на договорни клаузи,а ответникът следва да
докаже,че при уговаряне на договорните клаузи са спазени императивните
изисквания на закона. По исковата претенция с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже,че е заплатил сумата от 5
лева,а ответникът следва да докаже,че има основание да получи плащането.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА писмените доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответника да
представи писмени доказателства по реда на чл.190 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на информация
относно други договори за кредит,сключени между страните.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи,каквито са посочени в обстоятелствената част на определението,при
депозит от 400 ( четиристотин ) лева,вносими от ищеца по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение,за което да
бъде представена вносна бележка.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Л. Б. Б.,на когото да бъде съобщена
задачата след представяне на доказателства,че е внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.05.2025 г.,от 11,15 часа,за която дата и час страните да бъдат
призовани,да им бъде изпратен препис от определението,а на ищеца – и от
писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4