Решение по дело №731/2023 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 212
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20232150200731
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. гр.Несебър, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. В. С., срещу наказателно постановление № I-63
от 13.09.2023г. на началник на РУ Несебър.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага, че НП противоречи на
материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено и претендира разноски.
Административнонаказващият орган - началник на РУ Несебър, не заема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.08.2023г., около 09:20 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, в района на бензиностанция
„*******“ се намирал екип от полицейски служители в РУ Несебър, вкл. свидетелят Р. С. –
старши полицай. Полицейските служители възприели, че два мотоциклета се движат
агресивно и криволичат, с посока на движение от гр. Несебър към „*********“. От
полицейския автомобил бил подаден звуков и светлинен сигнал за спирането им. Водачът на
единия мотоциклет – син на цвят, се обърнал, но вместо да спре продължил да се движи
агресивно, което наложило да бъде последван от полицейския автомобил. До сградата на
бившата дискотека „М.“ мотоциклетът бил спрян за проверка от полицейските служители,
тъй като влязъл в паркинг, от който не можел да излезе. Първоначално водачът отказал да
представи документи за самоличност на полицейските служители, но впоследствие
1
предоставило документи и самоличността му била установена като П. В. С.. От св. Р. С. бил
съставен АУАН № I-63 от 24.08.2023г. за нарушение на чл. 65, т. 2 ЗМВР, в който
жалбоподателят вписал възражение, че не му бил подаден сигнал и след като видял
автомобила спрял. Впоследствие било издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство, с което жалбоподателят бил наказан за извършено нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР – за неизпълнено полицейско разпореждане.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства – материалите по преписката по издаване на НП и показанията на св.
С.. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з - 1098/25.08.2017г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34
ЗАНН.
При издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По арг. от чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в текста на АУАН и НП следва да са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В настоящия случай в
АУАН и в НП не са описани в пълнота необходимите обстоятелства. На първо място не е
посочен регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя (според обвинението в
АУАН и НП) мотоциклет, с което се нарушава съществено правото му на защита и на
практика той не може да се защити срещу конкретни факти (обективно няма как да проведе
насрещно доказване, че не е управлявал процесното МПС, след като не е
индивидуализирано кое точно е това МПС). На следващо място не е индивидуализирано
конкретното поведение, което според наказващия орган, представлява твърдяното
нарушение, тъй като са цитирани отделни действия на жалбоподателя (не спрял на подаден
звуков и светлинен сигнал, първоначално не представил документ за самоличност, но
впоследствие представил), без да е ясно за кое от тях е ангажирано отговорността му.
Следователно е нарушено правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява.
Последните неясноти се засилват от допуснатото разминаване в конкретната цитирана
нарушена норма в текста на АУАН (чл. 65, т. 2 ЗМВР) и текста на НП (чл. 64, ал. 4 ЗМВР).
На практика за жалбоподателя е било абсолютно невъзможно (при толкова неясноти и
противоречия) да разбере какво точно нарушение му се вменява. Още повече, че
разпоредбата на чл. 65 от ЗМВР не съдържа правило за поведение, което може да бъде
нарушено, а единствено насочва към отправяне на предупреждение към съответното лице.
От своя страна разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР гласи, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
2
очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.
Както се посочи – за описание на нарушението е следвало да се конкретизира с точност кое
е полицейското разпореждане и кое е поведението на лицето, характеризиращо се като
неговото неизпълнение, а в случая с АУАН и НП това не е сторено.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР Бургас
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 750 лв. – платено
адвокатско възнаграждение (съобразно представени доказателства на л. 4 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № I-63 от 13.09.2023г. на началник на РУ
Несебър, с което на П. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. *********, на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е наложено наказание
„глоба“ в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР Бургас да заплати на П. В.
С., ЕГН **********, с адрес в гр. *********, сумата от 750 лв., представляваща направени
по делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3