№ 14945
гр. С., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110156122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от „Н.с.б.а“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № № срещу К. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.и“, бл., вх., ап., с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 281 лв., представляваща дължима
наемна цена за месец февруари 2015 г.; 181,25 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 09.02.2015 г. до 14.11.2016 г.; 91,59 лв.,
представляваща дължима цена за доставена и незаплатена електрическа енергия до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 60,68 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2015 г. до 14.11.2016 г.; 651,57
лв., представляваща дължима цена за доставена и незаплатена топлоенергия до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 422,99 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 09.01.2015 г. до
14.11.2016 г.; 35,30 лв., представляваща дължима цена за доставени и незаплатени
водни услуги до процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 22,99 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2015 г. до
14.11.2016 г.; 9 лв., представляваща такса за асансьор за периода от м.12.2014 г. до
м.02.2015 г.; 5,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
09.01.2015 г. до 14.11.2016 г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем № 14-2075-1/9/ от 10.12.2014 г.
е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, следния собствен
недвижим имот – апартамент №, находящ се в гр. С., ул. „Н. Г.и“ № 1, НСК „Д.“, бл.
„Д. 1“, ет. при уговорена месечна наемна цена в размер на 281 лева. Уговорена била и
лихва за забава върху задълженията за заплащане на наемната цена и консумативните
разходи в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Поддържа, че ответникът не е
заплатил месечния наем за месец февруари 2015 г., както и направените разходи за
консумативи за електрическа енергия, топлоенергия, водни услуги и такса за асансьор
в размер на 787,46 лв. за периода м.12.2014 г. до м.02.2015 г. Претендира и лихва за
забава върху главницата за наемна цена в размер на 181,25 лв. за периода от 09.02.2015
г. до 14.11.2016 г., както и лихва за забава върху главницата за консумативни разходи в
размер на 512,47 лв. за периода от 09.01.2015 г. до 14.11.2016 г. Поради което
предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа страна и правна страна следното:
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1
и пр. 2 и чл. 92 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдения договор за наем от 10.12.2014 г. с твърдяното съдържание;
предаване на вещта, предмет на договора; уговорената наемна цена за процесния
период; изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане на задължението за
процесния период, уговорен в договора за наем, както и размера на вземането. В тежест
на ответника е при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за
заплащане на дължимите разноски, свързани с използване на вещта, предмет на
договора за наем. За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно
и главно доказване е да докаже: възникването на облигационно отношение между
ищеца и ответника, породено от сключен договор за наем; предаването на вещта,
предмет на договора, в състояние, годно за ползване; факта, че ответникът е направил
разходи, свързани с ползването на вещта за процесния период, какъв е размерът на
направените разходи, както и изтичане на срока за изпълнение на задължението за
заплащане на разходите, свързани с използването на вещта, уговорен в договора за
наем.В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на облигационно отношение между ищеца и ответника от сключен
договор за наем; валидна уговорка за неустойка в случай на забавено изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена, както и на консумативите, свързани с
използването на вещта, изпадането на ответника в забава – изтичане на срока за
изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, както и размерът на
вземането за неустойка.В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже погасяването на дълга на падежа.
Установява се, че между страните по делото е сключен Договор за наем № 14-
2075-1/9/10.12.2014 г. 9л. 12-16, по силата на който ищецът е предоставил за временно
и възмездно ползване на ответника, следния собствен недвижим имот – апартамент №,
находящ се в гр. С., ул. „Н. Г.и“ № 1, НСК „Д.“, бл. „Д. 1“, ет. при уговорена месечна
наемна цена в размер на 281 лева за срок от 3 години, като договорът се прекратява
при изтичане на уговорения между страните срок.
Съгласно чл. 8.1., 8.2., 8.3, и 8.4 наемът следва да се заплаща до 8-мо число на
текущия месец, таксата битови годишно – на четири вноски, таксата асансьор
ежемесечно до 8-мо число, а консумативните разходи за за ел. енергия и др, се
фактурират на база на отчетените данни и се дължат до 8-мо число на всеки месец за
непосредствено предхождащите го отчетни периоди за съответния консуматив.
В разпоредбата на чл. 10 е уговорена лихва за забава върху задълженията за
заплащане на наемната цена и консумативните разходи в размер на 0,1 % за всеки
просрочен ден.
С уведомление с изх. № 14-2075-1/9/22.01.2015 г. ищецът е отправил до
ответницата едномесечно предизвестие за прекратяване на сключения договор (л.17).
Видно от отбелязването, уведомлението е получено от ответницата на 28.01.2015 г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно и всестранно изготвено се установява, че за процесните периоди за наем за
2
м. февруари 2015 г. и за ел.енергиятоплоенергия, вода и асансьор за месеците декември
2014 г., януари и февруари 2015 г. няма постъпили и осчетоводени плащания от
ответника. Вещото лице дава заключение, че общата стоийност на неплатените
задължения за процесния период възлиза на 1068, 46 лева, която включва: 281 лв.,
представляваща дължима наемна цена за месец февруари 2015 г.; 91,59 лв.,
представляваща дължима цена за доставена и незаплатена електрическа енергия до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 609,33 лв., представляваща
дължима цена за доставена и незаплатена топлоенергия до процесния имот за периода
от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 42,24 лева, представляваща незаплатена студена вода до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 35,30 лв., представляваща
дължима цена за доставени и незаплатени водни услуги до процесния имот за периода
от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 9 лв., представляваща такса за асансьор за периода от
м.12.2014 г. до м.02.2015 г.;
От приетото за послужване гр.дело № 65164/2016 г. се установява, че последното
е образувано на 15.11.2016 г. по подадена искова молба от „Н.с.б.а“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № № срещу К. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.и“, бл., вх., ап., с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 281 лв., представляваща дължима
наемна цена за месец февруари 2015 г.; 181,25 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 09.02.2015 г. до 14.11.2016 г.; 91,59 лв.,
представляваща дължима цена за доставена и незаплатена електрическа енергия до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 60,68 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2015 г. до 14.11.2016 г.; 651,57
лв., представляваща дължима цена за доставена и незаплатена топлоенергия до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 422,99 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 09.01.2015 г. до
14.11.2016 г.; 35,30 лв., представляваща дължима цена за доставени и незаплатени
водни услуги до процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 22,99 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2015 г. до
14.11.2016 г.; 9 лв., представляваща такса за асансьор за периода от м.12.2014 г. до
м.02.2015 г.; 5,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
09.01.2015 г. до 14.11.2016 г. Производството е прекратено с влязло в сила на
28.05.2021 г. протоколно определение на осн. чл. 2№, ал.2, предл. 1 ГПК.
Други релевантни за предмета на спора доказателства не бяха събрани.
В настоящото производство категорично се установи наличието на
облигационна връзка между страните – съществувало наемно правоотношение, по
силата на сключен на 10.12.2014 г. писмен договор, чието действие е било прекратено с
отправеното от наемодателя едностранно предизвестие. С оглед на това съдът приема
за доказан искът за сумата от 281 лв., представляваща дължима наемна цена за месец
февруари 2015 г.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите,
свързани с ползването на вещта. Консумативните разходи за топлинната енергия и
струдена вода са разходи за ползване на имота и следва да се заплащат от наемателя.
Съдът намира, че консумативните разходи за наетия имот са в тежест на наемателя,
независимо от това дали те се заплащат на наемодателя или пряко на доставчика на
топлинна енергия.
С представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказаталства и
от ССчЕ се доказва, че за процесния период са налице неплатени задължения, както
следва: 91,59 лв., представляваща дължима цена за доставена и незаплатена
електрическа енергия до процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.;
609,33 лв., представляваща дължима цена за доставена и незаплатена топлоенергия до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 42,24 лева, представляваща
незаплатена студена вода до процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.;
35,30 лв., представляваща дължима цена за доставени и незаплатени водни услуги до
процесния имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 9 лв., представляваща такса
за асансьор за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; Доколкото не се твърди и не са
3
представени доказателства тези суми да са заплатени – същатите се дължат от
ответника. С оглед на изложеното съдът счита предявените искове за изцяло
основателни, ведно със законна лихва за забава върху всяка главница от датата на
депозиране на исковата молба. Уважени следва да бъдат и исковете с пр. осн. чл. 92
ЗЗД, тъй като по делото се доказа безспорно възникването на облигационно отношение
между ищеца и ответника от сключен договор за наем, с уговорена в чл. 10 валидна
неустойка в случай на забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна
цена, както и на консумативите, свързани с използването на вещта и изпадането на
ответника в забава – изтичане на срока за изпълнение на задължението за заплащане на
наемната цена, както и размерът на вземането за неустойка.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
основателни.
При формирания извод за основателност на предявените главни искове съдът
следва да разгледа възражението на ответника вземанията на ищците да са погасени по
давност.
Основният спор между страните се концентрира върху това дали вземанията на
ищеца са погасени по давност.
По направеното възражението за погасяване на вземанията по давност – в случая
за претендираното наемно възнаграждение е приложима кратката тригодишна давност
по чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно възприетото общо официално тълкуване, обективирано
в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011
г., понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с: изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията
са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В съобразителната част на цитирания тълкувателен акт се
приема становището, че не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични
плащания поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат
различни и поради тази причина законодателят е посочил примерно две от тях в
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – вземанията за наем и лихви.
Съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД давностният срок за вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания е 3 годишен и започва да тече от изискуемостта на
вземането и се прекъсва с предявяването на иска- чл.116, б."б" ЗЗД и не тече, докато е
висящ процеса за това вземане- чл. 115, ал.1, б."ж" ЗЗД.
Погасителната давност за плащането на консумативите, свързани с ползването
на вещта (в случая разходите за топлинна енергия, вода и т.н ) е общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като сумите не се претендират от самото дружество
доставчик, а от наемодателя по сключения договор за наем.
Настоящият съдебен състав счита, че към датата на депозиране на настоящата
искова молба – 29.09.2021 г. всички вземания претендирани от ищеца в настоящото
производство са погасени по давност, с оглед на което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Неоснователно е възражението на ищеца, че течението на погасителната давност
е била прекъсната на 15.11.2016г. с подавнето на искова молба, въз основа на която е
образувано по гр. дело г.д. № 65164/2016 г. по описа на СРС, 148 гр. състав. В
настоящия случай г.д. № 65164/2016 г. по описа на СРС, 148 гр. състав е прекратено с
влязло в сила на 28.05.2021 г. протоколно определение на осн. чл. 2№, ал.2, предл. 1
ГПК, поради което давността за процесните вземания не се смята прекъсната. Съгласно
чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение
или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в този
случай е условно – изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или
искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
4
смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде
прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила
извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда
/нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца
/отказ или оттегляне на иска/ или в хипотезата на чл. 2№, ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения се налага извод, че вземанията на ищеца за наем и
консумативи са погасени по давност. По аргумент от нормата на чл. 119 от ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания – акцесорните вземания за обезщетение за забава. Предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.с.б.а“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ № № срещу К. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. „Х. С.и“, бл., вх., ап. осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: 281 лв., представляваща дължима наемна цена за месец
февруари 2015 г.; 181,25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 09.02.2015 г. до 14.11.2016 г.; 91,59 лв., представляваща дължима цена за
доставена и незаплатена електрическа енергия до процесния имот за периода от
м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 60,68 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 09.01.2015 г. до 14.11.2016 г.; 651,57 лв., представляваща
дължима цена за доставена и незаплатена топлоенергия до процесния имот за периода
от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 422,99 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 09.01.2015 г. до 14.11.2016 г.; 35,30 лв.,
представляваща дължима цена за доставени и незаплатени водни услуги до процесния
имот за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 22,99 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 09.01.2015 г. до 14.11.2016 г.; 9 лв.,
представляваща такса за асансьор за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г.; 5,81 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2015 г. до
14.11.2016 г. като погасени по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5