Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 15.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на съдебен
секретар Емилия Стойкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.гр.д. № 291/2019 г. по описа на КнОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ- МВР, със седалище и адрес на
управление: град С.бул. "***" № ***, със съдебен адрес:***, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. И.М.обжалва Решение №
183/12.03.2019 година, постановено по гр. дело
№121/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд в частта, с която дирекцията
е осъдена да заплати на М.М.Н. ***
сумата от 975,82 лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода
01.01.2015 год. - 31.12.2016 год., от която за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. - в размер на 677,60 лева и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. - в размер на 295,82 както и сумата от 217,00 лева, представляваща сбора
на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетеното
като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани полицейски операции за процесния
период, от която: за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – сумата от 165,79
лева и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – сумата от 51,21 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
районен съд в обжалваните части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че районен съд неправилно се е позовал в своето
решение на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г., тъй като същата не е
транспонирана и няма пряко приложение на територията на РБългария. Счита се, че
цитираната директива е неприложима при организация на работното време на
служителите при сменен режим. В тази връзка се твърди, че първостепенният съд
не прави разграничение и съответно смесва понятията „периоди на дежурство“,
„оперативна готовност“, „време на разположение“ и „време при пътуване“, които
по дефиниция имат различен смисъл и съдържание. време.
Твърди, че районен съд неправилно се е позовавал на директивата по отношение на
„дежурство” като форма на организация на работно време, тъй като ищецът работи
на сменен режим на работа. Твърди се, че е несъстоятелен е изводът на районен
съд, че когато работникът е на път за достигане на мястото на командироване,
той се счита на разположение на работодателя, тъй като не се доказва същият да
е извършвал фактически действия по време на пътуването, които да са свързани
пряко с изпълнение на служебните задължения. Сочи се, че в решението не са обсъдени
доводите изложени в т.3 от представената писмена защита, а именно, че от
показанията на свидетелите се установявало, че времето за път било различно-
между 6 и 8 ч. в зависимост от крайната цел.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на ново от настоящата инстанция, с което
предявените от ищца искове да бъдат отхвърлени.
Алтернативно, в случай че се приеме, че позоваването на КнРС на Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., е правилно,
се иска отхвърляне на предявения иск за
сумата в размер на 47, 65 лева, която е общ сбор на сумите за извънреден труд
получени от разликите в един час на времето за пътуване в една посока с
продължителност не 8 ч., а 7 часа при командировките, посочени в жалбата и
съответно изменение на присъдената лихва за забава, с оглед редукцията на
главницата върху която се дължи.
В срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК е постъпил
е отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който
жалбата се оспорва изцяло. Твърди се, че постановеното първоинстанционното
решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, че КнРС правилно е възприел установената по делото
фактическа обстановка и въз основан на нея, след задълбочен анализ на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, е достигнал до извод за
основателност и доказаност на предявените претенции. Искането
е за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваните
части. Същото
становище е застъпено от пълномощника на въззиваемия М.Н. и в съдебно
заседание, в което е претендирано и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Окръжен съд
счита, че атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и
допустим.
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице /надлежна
страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а след преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, счита, че решението на районен съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея.
Пред настоящата съдебна инстанция не са събирани гласни и писмени
доказателства, които да бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Споделя
й правни изводи на решаващия състав на РС Кюстендил, които са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Въззивният съд следва да разгледа
наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на въззивна проверка е решението на КнРС
в частта, с която е осъдена ГД "Гранична Полиция" при МВР да заплати на М.М.Н. сумата
от 975,82 лева, представляваща сбора на неплатеното
възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен
транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски операции в
периода 01.01.2015 год. - 31.12.2016 год., от която за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. - в размер на 677,60 лева и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. - в размер на 295,82 както и сумата от 217,00 лева, представляваща сбора
на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетеното
като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции за процесния
период, от която: за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – сумата от 165,79
лева и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – сумата от 51,21 лева. В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Спорът между страните се
съсредоточава върху обстоятелството дали намира приложение в
настоящия случай разпоредбата на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. и съответно дали времето за пътуване със служебен
транспорт при командироване за участие в специализирани операции представлява работно време, т. е. дали и за този
период от време, в който ищецът не е престирал ефективно
работна сила, се дължи заплащане на трудово
възнаграждение.
КнОС споделя изцяло изводите на КнРС за
основателност на предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и приема,
че
времето, през което служителите са на разположение на прекия си ръководител,
пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно и в пълен обем
работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което ищецът, макар
и не в пълен обем е изпълнявал служебните си задължения. Съгласно цитираната разпоредба "На държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение".
По делото не се спори че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността Старши
полицай в „Мобилна гранична полицейска
група“, в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.
Кюстендил (РДГП) при Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР (ГДГП) и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със
статут „държавен служител“.
От събрания
доказателствен материал е безспорно установено, че ищецът е бил командирован многократно за
участие в специализирани полицейски операции, извън мястото на обичайната му
работа, в друго населено място, което се намира извън териториалният обхват на
структурата в която работи. Доказан по безспорен начин е и
фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на Директора на ГДГП
(приети по делото). За да изпълни заповедите ищецът е пътувал със служебен автомобил до мястото
на командироване, в дни, когато съгласно изготвените
графици е бил на работа като е безспорно, че по време на
пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните
си задължения, както и че времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и съответно не му е заплатено.
КнОС
приема, че дори и служителят, непосредствено да не изпълнява
своите служебни задължения в тази хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение
на ответната дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да откаже да изпълни нареждане от своя
ръководител да изпълни своите служебни задължения по време на определения
период за пътуване. Именно поради това обстоятелство
това време на пътуване представлява
т. нар. несъщинско работно време по смисъла на
определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от
Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията
на работното време, поради което и служителите, които са на разположение на
работодателите или органите по назначение - на територията на предприятието,
имат право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила.
В този смисъл е и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се
намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario когато служителят е на
разположение през
цялото време, през което е на смяна, се счита за работно време, т. е. период,
през който е престирал (поставил на разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време
възниква право на уговореното възнаграждение като насрещна престация за
предоставената трудова сила.
Правилно КнРС е отбелязал в своите мотиви, че за
процесния период, в действащото законодателство на РБългария липсва уредба,
която изрично да разпорежда правата и задълженията на страните досежно времето
за пътуване в хипотези, при които се осъществяват дежурства в период на
командироване в отдалечени обекти, както и че липсва изрична уредба на въпроса
дали се следва заплащане на възнаграждение за времето за пътуване до мястото на
командироване. Въпросът
дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на
разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат
изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции
практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр.
Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia
Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad
Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel
срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu? срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05
Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov, решение от 10.09.2015г. по
C-266/14/Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones
obreras срещу Tyco Integrated Security SL. Както правилно е посочил в мотивите си КнРС периодът на придвижване също е част от
работното време, макар и фактически действия по служба да не са извършвани. По тази причина той следва да бъде включен при сумираното
изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането на положен
извънреден труд, който следва да бъде заплатен.
Следователно, съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и
прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е
длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е.
когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено
от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на
повикване, работното време е само времето, през което действително е положен
труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за
спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако
работникът или служителят присъства физически на място, определено от
работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено, преюдициалните
заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и
те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по
еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към
настоящия казус. Директивата
е приложима и за процесното правоотношение, като извън нормативната воля,
изразена в нея, е изложеното разбиране на процесуалния представител на
въззивника, че тя не се прилага при организация на работното време на служителите
при сменен режим. Съгласно чл. 1, т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за изцяло
неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
За неоснователно се възприема от настоящата инстанция и алтернативното
искане на въззиваемата страна за частично отхвърляне на предявения иск, като присъдената
сума в размер на 975,82 лева, бъде намалена
със сумата от 47,65 лева, представляваща сбора на сумите за извънреден труд при
пътувания с продължителност не 8, а
7 часа по отношение на изрично
посочените във въззивната жалба командировки. Определената от
първоинстанционния съд продължителност за пътуване от 8 астрономически часа в
посока е съобразена не само с изготвената по делото ССЧЕ, но и със събраните в
хода на производството пред КнРС гласни и писмени доказателства. В тази
връзка, КнОС кредитира показанията на свидетелите П. П. и К. С., от които се
установява, че служителите са имали
задължителен инструктаж за безопасни условия на труд до 30 минути, подписвали
са се в книга, проверяло се е снаряжението им преди заминаване. Пътували са по
магистралата, като водъчът на автомобила е имал ограничения в скоростта. По пътя са правили почивки. Времето за път
било различно до различните ГПУ. Имали са задължение да пристигнат в
съответното ГПУ до 14.00 ч., където са се явявали задължително на брифинг, на
който се разпределяли задачите, дежурствата и дейностите по времето на
командироването..Имайки предвид отдалечеността на населените места- М. Т., Б., С.,
където е бил командирован ищецът, както и че във времето на пътуване следва да
бъде включено и времето за инструктаж, а също и времето за почивки
и пр., то районен съд правилно е е взел предвид 8 часа за пътуване в една
посока, тъй като именно това е осредненото/приблизителното време,
необходимо на служителя да пристигне до
мястото на командироване, респ. да се върне обратно.
По изложените съображения съдът приема, че предявения иск е основателен до
размерите, установени от ССчЕ, при съответно време за
пътуване в посока от 8 астрономически часа, поради което правилно са уважени в тези им части. Предвид
основателността на главния иск, правилно е уважен и акцесорния иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане лихва за забава в размер на
217,00 лева, представляваща сбора на законните лихви за забава върху
дължащите се възнаграждения за неотчетеното като отработено време за пътуване
(отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани полицейски операции за процесния период.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението, в обжалваната част, следва на
основание чл. 271, ал.
1 ГПК да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на
въззиваемия М.Н. се дължат сторените от него разноски за въззивната инстанция в
размер на 250 лв. и
представляващи адвокетско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/12.03.2019 г, постановено по гр. дело
№121/2018 г. по описа на КнРС, в частта, с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
при МВР, седалище и адрес на управление-град С., бул. "***" № *** е
осъдена да заплати на
М.М.Н., с ЕГН ********** ***, сумата от 975,82 лева, представляваща сбора на
неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване
със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски
операции в периода 01.01.2015 год. - 31.12.2016 год., от която за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. - в размер на 677,60 лева и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. - в размер на 298,25 лв., както и сумата от 217,00 лева, представляваща сбора
на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетеното
като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани полицейски операции за процесния
период, от която: за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – сумата от
165,79 лева и за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. – сумата от 51,21 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на
управление-град София, бул. "***" № *** да заплати на М.М.Н., с ЕГН ********** ***,
сумата от 250 (двеста и петдесет) лева
деловодни разноски за въззивната инстанция.
В останалата част решението е влязло в сила като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.