Решение по дело №125/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 89
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20203500500125
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                   /13.07.2020г.                                                                 гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На шести юли                                                                            2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

                      ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА                                        

                                                              

Секретар:Станка Желева

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№125 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца С.Г.Д. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител  адв. С.М. *** против решение №68/18.02.2020г., постановено по гр.д.№1771/2019г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ответницата М.А.М. *** искове по чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК за предоставяне на упражняването на родителските права над детето С., род. на ***г., определяне на местоживеенето му при бащата, определянето на режим на контакти с майката и издръжката му, като упражняването на родителските права е предоставено на майката М.А.М., с която детето да живее в гр.Търговище, ул.”Опълченска” №27; определен е режим на контакти на бащата с детето всяка събота и неделя от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване при бащата, считано от влизане на решението в сила, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; от бащата е присъдена месечна издръжка в размер на 153лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, обуславящи изменяването или прекратяването й, като същият е осъден да заплати по сметка на РС-Търговище държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер на 220.32лв., а на ответницата направените по делото разноски в размер на 150 лв.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и уважаване на предявените от него искове, като упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, местоживеенето на детето да се определи при бащата, а на майката да бъде определен режим на лични отношения-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 19.00 часа, без преспиване и 20 дни през лятото, като последната да заплаща месечна издръжка в размер на 153 лв., считано от влизане на решението в сила.

Постъпила е въззивна жалба и от процесуалния представител на ответницата-адв.Н.С. *** с молба за отмяна на решението в частта му относно определения на бащата режим на лични отношения с детето, като същият бъде ограничен на всяка първа и трета/или втора-четвърта/ събота и неделя от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване при бащата.

Всяка от страните оспорва основателността на въззивната жалба на насрещната страна.

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба на ищеца е допустима и основателна.

Въззивната жалба на ответницата е допустима и неоснователна.

Предявените първоначални и насрещни искове по чл.127, ал.2 във вр.с чл.59 и чл.143, ал.2 от СК са обосновани с твърдения на страните, че всеки от двамата родители притежава по-добри възпитателски качества, по-добри битови условия и материални възможности от другия, обуславящо предоставянето нему на родителските права по отношение на малолетното им дете С., род. на ***г.., определянето на местоживеенето, на режима на лични отношения и издръжка за детето от другия родител.

 След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

С оглед приложените 2 бр. социални доклади на ДСП-Търговище, писмени и гласни доказателства, страните са родители на малолетната  С., род. на ***г., когато майката е все още непълнолетна.За кратко след раждането са живели при родителите на ответницата, а след това в къща на работодателя на ищеца, ползвайки социална услуга за подкрепа и консултация в семейна среда.След проявена агресия от майката спрямо детето и от бащата към майката във връзка с това й поведение, на 07.07.2017г.ответницата и детето са настанени в Звено“Майка и бебе“-гр.Търговище, като при престоя бащата непрекъснато ги посещава и подпомага финансово.След навършване на пълнолетие на майката на 22.01.2018г. напускат звеното и се установяват в дома на бащата и неговата майка в гр.Търговище, ул.“Бенковски“№9а, като след няколко месеца ответницата напуска, постигайки съгласие с бащата детето да остане при него.Оттогава досега в продължение на две години непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната им дъщеря се  полагат от бащата и майка му.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 във вр.с чл.59, ал.4 от СК, при решаване на посочените въпроси относно детето следва да се имат предвид възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможност за помощ от близки на родителите лица, социалното обкръжение и материални възможности.

В конкретния случай, двамата родители нямат вредни навици и желаят да се грижат за детето, което е силно привързано към бащата и баба по бащина линия, която има главна роля в отглеждането му.Проя-вява емоционалност и към майката, с която периодично се вижда, без да е налице препятстване от страна на бащата.Последният работи по трудово правоотношение с минимално възнаграждение, като след работа взема дъщеря си от детските ясли.Детето разполага със самостоятелна стая в жилището, което е добре обзаведено, чисто и подредено, има достатъчно играчки, детски книги и телевизор.С помощта на майка си-на 54г., която също работи, бащата е осигурил сигурна и спокойна семейна среда, разнообразна и здравословна храна, облекло и медицинско обслужване и достъп до образование за детето.Последното посещава детските ясли с голямо желание, активно е в заниманията и в разбирателство с другите деца, винаги е подходящо облечено и с добра хигиена.От друга страна, майката няма постоянно жилище и доходи, като към момента е безработна.Често сменя партньорите си, като от месец живее с последния си приятел в с.Дългач, общ.Търговище, където социалните работници не са допуснати за проверка на жилищните условия.

При така установените обстоятелства, преценени според изисква-нията на чл.59, ал.4 от СК, съобразно интереса на детето, следва да се приеме, че към момента бащата е с по-добър родителски потенциал, като ниската възраст и пола на детето не са достатъчно основание за отдаване предпочитание на майката.Още повече-от навършването на 1г. досега същото е отглеждано именно при бащата, където му е осигурена отлична семейна среда в емоционално-психически, битов, здравословен и образователен  аспект, а при другия родител посочените фактори са под съмнение.Напротив-честата смяна на местоживеенето и партньорите на майката биха поставили в риск детето, което няма да е в позната и постоянна битова и социална среда.От друга страна бащата не препятства поддържането на нормална емоционална връзка на детето с майката, обуславящо оставане на детето в досегашната му среда.В този смисъл и решение №85/08.06.2020г. по гр.д.№3317/2019г. на ВКС, IVг.о.-когато е постигнато съгласие между родителите при кого да остане детето при раздялата им и този родител притежава необходимите качества да полага нужните грижи и не препятства отношенията с другия родител, в съответствие с изискванията за отговорно родителско поведение, то в интерес на детето е обичайната за него семейна среда и социално обкръжение да бъдат запазени.

Предвид горното, предявените от бащата искове са доказани по основание, обуславящо отмяна на отхвърлителното решение на районния съд и уважаването им, като родителските права се предоставят на бащата, при когото детето да живее, а на майката да се определи режим на лични отношения- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата. Предвид нуждите на детето, с оглед на възрастта му-3г. и материалните възможности на родителите-майката е безработна, а бащата-с минимален месечен доход, то общият размер на месечната издръжка за детето възлиза на 300 лв., от която на майката следва да се възложи заплащането на минималния размер издръжка от 153 лв., а останалата част до пълния размер да се поеме от бащата, в чиято тежест остава и задължението да полага непосредствените грижи по отглеждане на детето.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размур на 765.16 лв., а по сметка на окръжния съд- държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер на 220.32лв., като се допусне и предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на детето, на осн.чл.242, ал.1 от ГПК.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

                                   

ОТМЕНЯ решение №68/18.02.2020г., постановено по гр.д. №1771/ 2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на малолетното дете С., ЕГН: ********** на бащата С.Г.Д. ***, ЕГН:**********, при когото детето да живее, като

                        ОПРЕДЕЛЯ режим на контакти на майката М.А.М. ***, ЕГН:********** с детето й С., ЕГН:**********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, считано от влизане на решението в сила, на осн.чл.127, ал.2 от СК.

ОСЪЖДА М.А.М. ***, ЕГН:********** да заплаща на детето С., ЕГН:**********, чрез неговия баща и законен представител С.Г.Д. ***, ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 153лв.(сто и петдесет и три лева), считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, обуславящи изменяването или прекратяването й, на осн.чл. 143, ал.2 от СК.

ОСЪЖДА М.А.М. ***, ЕГН:********** да заплати  по сметка на ОС-Търговище държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер на 220.32лв.,  на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА М.А.М. ***, ЕГН:********** да заплати на С.Г.Д. ***, ЕГН:********** направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размур на 765.16 лв., на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на детето, на осн.чл.242, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен срок в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                             

                                                                                                                                                                                                               

                                                                                           2.