№ 3067
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100987 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявен от „Би Енд Джи Кредит“ ООД /ищец/ срещу А. Ц. Г.
/ответник/ установителен иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 353.83 лева - непогасена главница по
договор за паричен заем № max_300735994/25.10.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.07.2021г., до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 41398/2021г. на СРС, 55
състав.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
заем, поради което предявява установителен иск за непогасената главница, като
обосновава правен интерес от него с проведено заповедно производство и издадена за
вземането заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, уведомен за правото си на писмен отговор по месторабота, не е
депозирал такъв.
В откритото съдебно заседание по делото страните не се явяват и не изпращат
представител.
1
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит с номер
max_300735994, по силата на който „Би енд Джи Кредит“ ООД се е задължил да
предостави потребителски кредит на А. Ц. Г. в размер на 500.00 лева срещу
насрещното й задължение да върне сумата, ведно с договорената възнаградителна
лихва на 6 месечни погасителни вноски с първа падежна дата 05.11.2019г. и краен срок
за издължаване – 05.04.2020г. Договорът съдържа погасителен план, който с оглед
характера на кредита не подлежи на промяна, е примерен.
Представени са общи условия към договора и стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация.
По делото не се спори нито за сключването на договора, нито за усвояването на
сумата по него.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Сключеният между Би Енд Джи Кредит“ ООД и А. Ц. Г. договор е такъв за
потребителски паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер
на заема и валута, в която се предоставя, срок на договора, възнаградителна лихва,
съответно размер на закъснителните лихви, санкциониращи длъжника при просрочие.
Договорът съдържа всички задължителните реквизити по ЗПК.
По делото не се спори, че заемната сума е усвоена, поради което съдът намира,
че ищецът е изпълнил задължението си по договора. Усвояването на заемната сума се
доказва и чрез конклудентните действия на ответника, изразяващи се в плащане на
няколко заемни месечни вноски, за което плащане ищецът изрично признава.
Вземането е изискуемо в пълен размер, защото към датата на подаване на
исковата молба е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
2
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
/в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, въпреки липсата на такова оспорване,
съдът констатира следното:
Представеният договор за кредит от 25.10.2019 г съдържа нищожни клаузи –
клауза за динамично плащане и клауза за бързо разглеждане.
Посочената в заявлението, исковата молба и в самия договор /включително в
погасителния план/ сума като част от месечните погасителни вноски за допълнително
предоставени услуги, съдът намира, че се основава на нищожна клауза.
Възнаграждението за нея е кумулирано към месечните погасителни вноски и с оглед
размера на таксите, съотнесен към главния дълг, е в нарушение на принципа за
справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на заема.
Освен това, споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги
напълно противоречи на императивна разпоредба на чл. 10а ал. 2 ЗПК.
Претендираното възнаграждение прикрива такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Защото възнаграждението за приоритетно
разглеждане и отпускане на потребителския кредит е такса за усвояване на кредита.
Другите предвидени в споразумението възможности – право да се иска намаляване
размера на погасителните вноски /динамично плащане/, всъщност касае и е свързана с
дейности на управление на кредита. В посочената императивна разпоредба законът
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Начисляваната такса за разходи е свързана с дейности по отчет на договорите,
което е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на
делата си и начисляването на допълнителна такса за това, вкл. при допуснато
просрочие по дълга, поради което същата е в нарушение на добрите нрави и води до
скрито оскъпяване на заема, поради което заявеното вземане, като основано на
нищожна клауза, не се присъжда.
Следователно вземанията по тези клаузи в размер на 105.66 лева по клаузата за
бързо разглеждане и 157.30 лева по клаузата за динамично плащане, са недължими.
Предвид установената от съда нищожност на клаузите, осъщественото от страна на
длъжника заплащане на сумата от 262.98 лева (които твърдения в заявлението и
исковата молба съдът приема за признание на факт по чл. 175 ГПК), ищецът е следвало
да погаси задължението по правилата на чл. 76 ЗЗД. Предвид така изложеното и при
следване правилата, установени в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 6 ЗЗД
/така и решение на СЕС по дело С-170/21/ сумата заплатена за погасяване на
3
задължението по тези клаузи следва да се съобрази от съда, като се приспадне от
търсената главница. Извършеното приспадане води до извод, че дължима остава
единствено главница в размер от 90.85 лева, ведно със законната лихва от 15.07.2021 г.
до изплащане на вземането, а предявеният иск за горницата над тази сума до търсения
размер от 353.83 лева главница следва да се отхвърли.
Предвид изложеното и липсата на проведено насрещно доказване от ответника
за плащане на сумата, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана до
размер от 90.85 лева. Забавата на ответника да погаси в срок задължението си го
поставя в забава и прави искът за заплащане на лихва основателен.
По разноските
При този изход на спора по делото, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от последния разноски в процеса, които са в общ размер от 200.00 лева. От
тях 75.00 лева са разноските по ч.гр.д.№ 41398/2021г. на СРС, 55 състав, и 125.00 лева
– в настоящото дело (25.00 лева държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за
юрисконсулт, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ). Съразмерно на уважената част от иска, в тежест на
ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 51.35 лева, от които 19.25
лева са разноските по ч.гр.д.№ 41398/2021г. на СРС, 55 състав, и 32.10 лева – в
настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ц. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „Александър Станишев“ № 131, бл. 205, вх. Б, ет. 5, ап. 23, дължи
на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41398/2021г., по
описа на Софийския районен съд, 55-ти състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД - сумата 90.85
лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски паричен
кредит с номер max_300735994 от 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от
15.07.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума до търсения размер главница по този договор в размер
на 353.83 лева.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Ц. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. „Александър Станишев“ № 131, бл. 205, вх. Б, ет. 5, ап.
23 да заплати на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, сумата 51.35
лева – разноски, от които 19.25 лева по ч.гр.д.№ 41398/2021г. на СРС, 55 състав, и
32.10 лева – в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5