РЕШЕНИЕ
№ 14013
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110115152 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от ЮЛ срещу В. В. Л. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумите по издадена по
реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за сумите 10,34 лева, 147
лева, 686,86 лева и 286,84 лева, незаплатена цена на договори за продажба на изплащане,
ведно със законната лихва върху пълната сума от общо 1131,04 лева от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че по силата на
договори за продажба на изплащане, сключени на 10.01.2018 г., 19.08.2018 г. и 11.09.2018 г.,
предоставил на ответницата съответните устройства, описани подробно в исковата молба.
Ответницата обаче не заплатила пет броя месечни вноски, от дати 23.01.2019 г., 25.02.2019
г., 25.03.2019 г., 24.04.2019 г. и 28.05.2019 г. Поради това и съгласно общите условия на
договора дължала всички дължими суми до края на срока на договора. Поради това ищецът
издал фактура от 24.06.2019 г. за оставащите погасителни вноски, дължима до 09.07.2019 г.
Твърди, че ответникът не заплатил в срок дължимите от него суми. Счита, че тези суми били
дължими и моли съда да признае за установено, че му се дължат. Претендира разноските в
исковото и в настоящото производство. Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава отговор
на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на
договорите. Твърди, че не тя, а бившият съпруг ползвал устройствата. Оспорва исковете
по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли исковете, претендира разноски.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представители. Ищецът не взима становище. Процесуалният представител на ответницата
подава писмено становище, с което поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 177-ми състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ..
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
1
валидно възникнало облигационно между страните по договор за продажба на изплащане; 2)
ищецът да е предоставил на ответника самото устройство. Съгласно отделеното като
безспорно между страните, а именно фактът на сключването на договорите и получаването
на устройствата, тези факти са доказани в процеса. Възражението на ответницата, че не тя, а
съпругът е ползвал съответните устройства не я освобождава от отговорност.
Възражението на ответницата за погасяване на задълженията по давност, съдът
намира за основателно. Всички вземания – предмет на настоящия спор, са осчетоводени от
ищеца в две фактури: фактура № ********* от 24.04.2019 г. (л. 22 от делото) и фактура №
********** от 24.06.2019 г. (л. 28 от делото) с посочени крайни срокове за изпълнение
съответно – 24.05.2019 г. и 09.07.2019 г. В случая е ирелевантен въпроса дали приложима е
особената тригодишна или общата петгодишна погасителна давност, тъй като дори
петгодишната изтича на 10.07.2024 г. Доколкото исковата молба е предявена след тази дата –
на 07.12.2024 г. – вземанията са изцяло погасени по давност, а искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК такива
следва да се присъдят единствено на ответника. От него са заплатени 500 лева – адвокатско
възнаграждение, които следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
********** 1 срещу В. В. Л.-А., ЕГН: ********** със съдебен адрес *********** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във чл. 327, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1131,04 лева –
неизплатена продажна цена на предоставени устройства по следните договори за продажба
на изплащане: № *********** от 11.09.2018 г. за устройство ***************; №
*********** от 11.09.2018 г. за устройство ***************; № *********** от 19.08.2018
г. за устройство ************************* и № *********** от 10.01.2018 г. за
устройство ****************, ведно със законната лихва върху сумата от 1131,04 лева,
считано от 07.12.2024 г. до окончателното изплащане на взиманията, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ******** да заплати на В. В. Л.-А., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2