№ 278
гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500508 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.266- 273 във вр. с чл.341- 344 и
чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивното дело е било образувано въз основа на подадена в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 17516/06.06.2025г.
от ищцата /пълнолетната българска гражданка/ М. П. И. от гр.С., против
изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 439/12.05.2025г. по
приключеното гр.д.№ 4094/2024г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което е бил
изцяло отхвърлен иска й за съдебна делба на 4 бр. отделни недвижими имоти,
всички те находящи се в с.З., ***, като неоснователен и недоказан. Счита, че в
изцяло отхвърлителните части против ответницата /въззиваема/ пълнолетната
българска гражданка Р. Г. Т. от гр.С.З., първоинстанционното Решение било
напълно необосновано, незаконосъобразно и неправилно, като излага
подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Излага своите
оплаквания, че обжалваното Решение противоречало изцяло на закона и на
събраните по делото доказателства, че същото било необосновано,
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
процесуалните правила. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло в
атакуваната му част първоинстанционно Решение и да постанови ново,
изцяло позитивно за нея, с което напълно да уважи по основание и по размер
исковете за делба на процесните 4 бр. недвижим имоти против ответницата,
ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящия въззивен съд. Претендират разноските си пред двете
1
съдебни инстанции. Тя не се е явила лично или чрез процесуален представител
и не е пледирала пред настоящия въззивен съд. Представила е Списък с
разноските си пред въззивната инстанция по реда на чл.80 от ГПК.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на в.жалба вх.№ 22224/15.07.2025г. от ответницата /въззиваема/ -
пълнолетната българска гражданка Р. Г. Т. от гр.С.З., която счита направените
във въззивната жалба на ищцата М. П. И. от гр.С. фактически и правни
оплаквания за необосновани, неоснователни и недоказани. Заявява, че изцяло
отхвърлителното първоинстанционно Решение било мотивирано,
законосъобразно и правилно, постановено съгласно събраните по делото
доказателства и в съответствие с материалния и процесуалния закон, със
законните последици. Няма свои нови доказателствени искания. Претендира
разноските си пред въззивната съдебна инстанция. В този смисъл са и
пледоариите на процесуалния й представител- адвокат по делото.
Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че атакуваното първоинстанционно
Решение е валидно постановено, от родово и местно компетентен
първоинстанционен РС, в кръга на неговите законови правомощия, в
изискуемата се законова писмена форма и относно всички общо 4 бр.
поискани за допускане до съдебна делба недвижими имоти. Поради което
настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материалноправното
същество на въззивните оплаквания, с които е бил своевременно и надлежно
сезиран.
Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав, като обсъди всички
събраните по делото писмени и доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, вземайки предвид мотивите и диспозитивите на атакуваното
първоинстанционно Решение, становищата на всяка една от страните и
приложимите по казуса материалноправни и процесуални национални и
международни правни норми, намери за установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин следното:
Делото е с предмет съдебна делба в първа фаза на общо 4 бр. отделни
недвижими имоти, с който се иска от страна на ищцата /въззивница/ да бъдат
допуснати до делба придобитите от нея с 2 бр. отделни правни сделки
/дарение и покупко-продажба/ на съответните идеални части до размера на
общо 1/2 ид.ч. от процесните 4 бр. УПИ, с претенцията, че тя била станала
тяхна собственичка, ведно с ответницата /въззиваема/ по делото, като нейният
праводател - пълнолетният нидерландски поданик П.Х. /неин бивш съпруг/ ги
бил придобил по време на брака им, който бил прекратен с развод и след него
тяхната съпружеска съсобственост/СИО/ се била трансформирала в
обикновена такава.
Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, РС е
приел, че праводателят на въззивницата /ищца/ не е станал съсобственик с
въззиваемата /ответна/ страна, тъй като очевидно и безспорно праводателят й
- П.Х. към датата на двете разпоредителни сделки със съответните 1/16 ид.ч.
и 7/16 ид.ч. части от процесните 4 бр. недвижими имоти не е бил собственик
2
на общо 1/2 ид.ч. от всеки от тях /съответно съсобственик с въззивницата -
ищца/ при равни квоти с нея, в резултат на прекратената между тях след
развода съпружеска имуществена общност /СИО/ по приложимото по казуса
българско законодателство.
В този смисъл са безспорните и категорични норми на чл.75, ал.1 и 2 от
КМЧП, съгласно които формата на брака между тогавашните двама съпрузи
се е уреждал от правото на държавата, пред чиито орган той е бил сключен в
чужбина /Н./, и той е бил официално признат и в България, поради изцяло
спазената му законова форма.
По първоинстанционното гр.дело липсват преки доказателства
ответницата /въззиваема/ да е придобила нидерландско поданство, тъй като в
наличните по делото официални писмени доказателства се сочи единствено и
само, че към датата на сключване на гражданския брак помежду им на
11.12.2006г. в Н. тя е имала само българско гражданство по рождение, което е
било надлежно отразено и в писмения й Брачен договор от 08.12.2006г. в Н..
Като по делото липсват каквито и да са преки или косвени доказателства,
впоследствия тя да е била придобила по някакъв начин нидерландско
поданство до момента на развода й/01.09.2023г./, до датата на завеждане на
Исковата молба в РС/13.09.2024г./ и до датата на обявяване на настоящото
в.гр.дело за решаване/07.10.2025г.
Също така по приключената първа фаза на делбата пред РС по делото
категорично и безспорно е било установено и доказано, че третото за спора
лице П.Х. и ответницата Р. Т. са сключили граждански брак на 11.12.2006г. в
Кралство Н., който е бил своевременно и надлежно вписан в съответния
брачен регистър в Република България - видно от Удостоверението за сключен
граждански брак, вписан в Община- гр.С.З. с Акт № 82/07.03.2007г., като по
този начин той е бил и надлежно легализиран освен в мястото му на
сключване /в Кралство Н./, така и тук /в Република България/. Техният писмен
брачен договор с нотариална заверка е мил своевременно и надлежно
официално вписан в тамошния местен Окръжен съд - Северна Холандия на
20.12.2006г, в който те изрично са се официално договорили, че съгласно чл.1
от същия „Страните изключват всяка имуществена общност относно
вещноправните последици на брака“, което очевидно се отнася както до
такива към онзи момент, така и такива за в бъдеще, очевидно до
прекратяването му в Република България. Поради което РС в мотивите на
атакуваното му Решение мотивирано, законосъобразно и правилно е
приложил относимото нидерландско право относно имуществените
последици от сключения брачен договор между двамата тогавашни съпрузи в
Н., по време на действието на тогавашния български Семеен кодекс /СК/ -
1985г. /отм. от 01.10.2009г./. Наред с това следва да се има предвид, че нито в
основния текст на тогава приложимия тук български СК /1985г./, нито в
основния текст на настоящия приложим СК/2009г./, нито в техните ПЗР не е
посочено, предвидено и задължително евентуално сключените преди това
писмени брачни договори в България или в чужбина /в случая в Н./ да бъдат
3
повторно вписвани по надлежен ред и в Република България по
местожителството на двамата тогавашни съпрузи и по местонахождението на
процесните общо 4 бр. недвижими имоти в с.З., ***.
Относимите по процесния казус норми на чл.64 и чл.65 от КМЧП
разпореждат, че правото на собственост върху претендираните за делба 4 бр.
недвижими имоти се урежда от държавата, в която те се намират /България/,
по чл.69 от КМЧП вписването на процесните 4 бр. правни сделки по
придобиването и прехвърлянето на вещни права върху тях правилно е ставало
по българското право, тъй като те са се намирали и сега се намират на
територията на България.
Имуществените отношения между тогавашните съпрузи са били
уредени с брачния им договор по правото на техните лични отношения
/нидерландското/, доколкото това е било допустимо от това право по силата на
чл.79, ал.3 и ал.4 от КМЧП, като напълно е била спазена изискуемата се
писмена форма съгласно нормата на чл.80, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.3, изр.1, пр.1
от КМЧП и за тях не е налице хипотезата на чл.81 от КМЧП, тъй като те не са
избирали приложимостта на друго, трето за тях чуждо право- извън
нидерладското на съпруга и българското на съпругата.
В тази връзка въззивният съд изцяло споделя мотивите на РС и в частта
им, че писменият брачен договор от Н. намира пряко приложение и за
процесните имуществени отношения между двамата тогавашни съпрузи /вече
междувременно и окончателно разведени/ се отнася за вписването в Имотния
регистър по отношение на недвижимите имоти, но не и до някакво твърдяно
законово задължение за задължително вписване на брачния договор по тогава
и впоследствие приложимото българско семейно право /първоначално СК -
1985г. и впоследствие СК - 2009г./ в регистъра на имуществените отношения
между съпрузите. Следователно вписването на брачния договор между
съпрузите по местосключването му /в Н./ и невписването му по
местонахождението на процесните недвижими имоти /в България/ има своето
непоследствено правно действие до валидността му /до влизане в законна сила
на бракоразводното решение на българския съд за тогавашните съпрузи/, и той
е имал своето пряко и непосредствено значение и сила на територията на
България. Което недвусмислено сочи на режим на имуществена разделност
между двамата тогавашни съпрузи по време на действие на брака им,
включително и на територията на Република България по местонахождението
на процесните 4 бр. делбени недвижими имоти.
Макар, че към момента на сключване на процесните облигационни
сделки с вещно-прехвърлителен характер третото за спора лице-
нидерландския поданик П.Х., като гражданин на страна - членка на ЕС
/Кралство Н./ законово е можел по принцип да придобива земя на територията
на Република България предвид актуалните тогава текстове на чл.29, ал.1 и 2
от ЗС.
Поради което, въззивницата /ищца/ очевидно, доказано и безспорно е
придобила чрез покупко-продажби процесните 4 бр. недвижими имоти в
4
България от техен несобственик, като по делото е абсолютно без никакво
фактическо и правно значение, че приобретателката на имотите на била
знаела, че ги купува от несобственик.
В тази връзка в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение
РС обосновано, законосъобразно и правило е обсъдил и приел, че
съсобственост между тези двама тогавашни съпрузи никога не е била
възниквала, няма данни и доказателства за някаква твърдяна алтернативно
евентуална тяхна нищожност и/или унищожаемост на всеки един от двата
процесни договора относно дарението и покупко-продажбата на процесните
общо 4 бр. недвижим имота.
Във връзка с това настоящия въззивен съд споделя изцяло фактическите
и правни аргументи в мотивите на РС, че вписването на брачния договор от Н.
между тогавашните съпрузи цели да защити интересите на третите лица,
които договарят със съпрузите и той има единствено и само оповестително
/информативно/ действие, но не и форма за валидност. Следователно във
вътрешните отношения между тогавашните двама съпрузи е бил
приложим избраният посредством брачния им договор в Н. режим на
разделност относно тогавашните и бъдещите изм имуществени
отношения, до окончателното прекратяване на брака им. Именно и
затова регистрацията му в Централния електронен регистър /ЦЕР/ не
представлява никаква задължителна законова предпоставка за неговата
действителност. Предвид което и РС обосновано, законосъобразно, доказано и
правилно е приел в мотивите на атакуваното му Решение, че точно в този
конкретен процесен случай сключеният между съпрузите писмен брачен
договор е породил изцяло своето правно действие и го е взел предвид при
постановяване на своето изцяло негативно на въззивницата /ищца/
първоинстанционно Решение. Това е правилният подход. Всичко друго е
изкривяване на обективната истина.
Относно въззивното оплакване, че тогавашният съпруг /нидерландски
поданик/ е имал или не е имал законовото право да придобива или не земя -
този чужд поданик /макар и със статут на постоянно пребиваващ в Република
България чужденец/, е без каквото и да е пряко и непосредствено за казуса
правно значение, тъй като това по никакъв начин не кореспондира с
конкретния предмет на делбеното дело относно процесните общо 4 бр.
недвижими имоти, от които 2 бр. празни дворни места и 2 бр. ниви
/земеделски земи/.
Следователно процесната въззивна жалба се явява напълно
неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли напълно, като изцяло се
потвърди атакуваното с нея първоинстанционно Решение, ведно със
законните последици от това.
На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.3 от ГПК, тъй като се касае за искове за
съдебна делба на 4 бр. недвижими имоти, това въззивно съдебно Решение
може да се обжалва в законния 1- месечен срок от датата на връчването му на
всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- гр.Ст.Загора пред ВКС на РБ
5
- гр.София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272- 273 във вр. с
чл.341- 344 и чл.124, ал.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 439/12.05.2025г. по гр.д.№
4094/2024г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в законния 1- месечен срок чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6