№ 15
гр. Кула, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200012 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „ Петрол“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл.
Видин, ул. „ Търговска“ № 12, хотел „ Ловеч“, представлявано от
изпълнителните директори Милко Димитров и Георги Татарски чрез адвокат
К. А. – САК срещу Наказателно постановление № 05-2400075/17.05.2024г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Видин., с което на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на
основание чл. чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда за извършено
нарушение на чл. 78, ал.2 от Наредба № 7 от 23.099.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
при използване на работното оборудване във вр. с чл. 381, т.1 от Наредба №
16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането/обв. ДВ.бр.
26/2008г.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП като необосновано и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при
допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, което се
мотивира с доводите, че Считаме, че в НП не се съдържа ясно описание на
нарушението със съставомерните му белези, което приемат за самостоятелно
основание за отмяната на акта на административно наказващия орган и то
именно в частта на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, относно визиране на датата на
извършване на нарушението, тъй като тя не е определена, което нарушение е
допуснато и при съставянето на атакуваното наказателно постановление.
Посочва се също, че административнонаказващият орган е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като след извършената
проверка от актосъставителя са представени протоколи от замервания, в хода
на проверката в обекта не са установени липсващи или повредени осветителни
1
тела, нито дори слабо осветление, по-голямата част от работното време
служителите в обекта работят на открито — обслужват клиенти на колонките
за зареждане на горива, почистват стъкла на автомобили, премат доставки в
резервоарите на бензиностанцията и на други стоки, а при извършване на
контролните измервания е установено съответствие с нормите за осветеност,
поради което прави алтернативно и искане, съдът, съобразявайки се е
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г.,
отчитайки краткия период от време от установяването на нарушението до
неговото отстраняване, като същевременно това е станало и в рамките на
определения в протокола от проверката срок, съгласно отправеното
задължително предписание на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ от контролния
орган, да измени посредством преквалификация на нарушението като
маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ. и да определи санкцията към
долната граница, предвидена в чл. 415в КТ, с който размер ще се постигнат
целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява, не изразява становище. Въззиваемата страна не се явява и не
се представлява. По делото е постъпило писмено становище от същата, чрез
процесуален представител, с което се оспорва изцяло жалбата като
неоснователна и се иска от съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. При следните аргументи: Посочва се, че
твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните и материално
правните правила, както и различна от установената фактическа обстановка са
несъстоятелни, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е видно, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение визирано в НП, АУАН и НП съдържат всички
реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в
тази връзка фактическото описание е ясно и конкретно и съответства на
дадената му правна квалификация. В хода на извършаната проверка безспорно
е установено, че на 15.02.2024 г. в ДИТ със седалище Видин, от представен в
хода на проверката протокол за контролиран параметър "осветеност" с №1803-
2/06.08.2015 г. за обект: Бензиностанция 3204, гр. Кула, вход към Видин, обл.
Видин, стопанисван от жалбоподателя за обекта на контрол - Бензиностанция
3204, гр. Кула не са извършени периодични измервания на количествените и
качествени показатели на осветителните уредби и устройствата за осветление
в процеса на експлоатация с период най-малко един път в годината, в
нарушение на чл. 78, ал. 2 от Наредба №7 от 23 септември 1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл.
381, т. 1 от Наредба 16-116 за техническата експлоатация на
енергообзавеждането, като измервания на количествените и качествени
показатели на осветителните уредби и устройства на обекта на контрол за
последно са били извършени през 2015 г., а основното задължение за
извършване на тези замервания изхожда от задължението на работодателя за
осигуряване на ЗБУТ. Посочва се също в становището, че в АУАН и
атакуваното НП е посочен периода на извършване на нарушението,, което от
своя страна е надлежно индивидуализирано, като както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП подробно са изброени обективните
признаци на извършеното нарушение, с посочване на всички
2
правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършването му - време,
място, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е отбелязано ясно и точно, а
именно, че при извършена проверка по документи на "ПЕТРОЛ" АД състояла
се на 14.02.2024 год. и 15.02.2024 год. в ДИТ със седалище Видин, от
представен в хода на проверката протокол за контролиран параметър
"осветеност" с №1803-2/06.08.2015 г. за обект: Бензиностанция 3204, гр. Кула,
вход към Видин, обл. Видин, стопанисван от "ПЕТРОЛ" АД, е установено, че
за обекта на контрол Бензиностанция 3204, гр. Кула не са извършени
периодични измервания на количествените и качествени показатели на
осветителните уредби и устройствата за осветление в процеса на експлоатация
с период най-малко един път в годината, което нарушение се изразява в това,
че описаното задължение не е извършвано периодично и ежегодно. Това обаче
е описано както в АУАН, така и в НП, посочено е през какъв интервал от време
следва да се осъществява подобно измерване - „най-малко един път в
годината", доколкото се касае за деяние, осъществявано чрез бездействие,
което е продължавало към момента на извършване на проверката от
контролните органи. По отношение на възражението на жалбоподателя, че не
е приложена разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, се излага становище, че в
случая не са изпълнени двете предпоставки на разпоредбата, тъй като с писмо
с жалбоподателят ги е уведомил за предприетите от него действия по дадените
предписания, но не е представил доказателства в тази връзка. Посочва се също
в становището, че не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга
на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като в тази връзка се посочва, че АУАН е съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като с писмо до управителя на
дружеството - жалбоподател на адреса по седалище и адрес на управление, е
изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, която е получена от Л.И.
/тех. сътрудник/, с отбелязан № на пълномощно - 4439 от 14.12.23 г. Предвид
обстоятелството, че на посочената в писмото дата и час в сградата на ИТ със
седалище Видин не се явил представител на дружеството, актосъставителят е
използвал законовата процедура, уредена в разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от
КТ, като АУАН е изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка
на адреса на управление на дружеството, който АУАН е получен на отново от
Л.И. /тех. сътрудник/ с отбелязан № на пълномощно - 4439 от 14.12.23 г.,
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 24.01.2024г. свидетелите В.
П. Ц. и Ц. Л. Б. – инспектори в ДИТ гр. Видин извършили проверка в обект на
дружеството – жалбоподател – Бензиностанция 3204, находяща се в гр. Кула,
вход към гр. Видин с код по НКИД -47.30, като една от задачите на проверката
е била да се установи дали се спазват правилата за безопасни и здравословни
условия на труд. При проверката присъствал и представител на дружеството –
3
жалбоподател като проверяван, а именно: Г.Н.И. – управител на обекта. След
извършване на проверката в обекта, на 25.01.2024г. на електронната поща на
дружеството – жалбоподател е изпратена призовка на основание чл. 45, ал.1
АПК от свидетелите Ц. и Б. във връзка с извършваната от тях проверка, с
която призовават на 12.02.2024г. в 14.00 часа в ДИТ гр. Видин да се яви
представител на проверяваното дружество, който да представи набор от
документи, изрично посочени в призовката. В поканата не се съдържа искане
да бъде представен протокол за извършено замерване на количествените и
качествените показатели на осветителните уредби на устройствата за
осветление в процеса за експлоатация. На 14.02.2024г. представител на
дружеството – жалбоподател е представил в ДИТ Протокол за контрол на
осветеност № 1803-2/06.08.2015г. за извършен контрол на 04.08.2015г. в
проверявания обект – Бензиностанция 3204, находяща се в гр. Кула, вход от
Видин. Във връзка с извършената проверка на представените документи,
свидетелите Ц. и Б. съставили Протокол за извършена проверка №
ПР2403344/26.02.2024г., в който в т. 4 отразили, че при извършената проверка
по документи на "ПЕТРОЛ" АД, състояла се на 14.02.2024 г. и 15.02.2024 г. в
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Видин от страна на
дружеството е представен Протокол за контролиран параметър "осветеност" с
№1803-2/06.08.2015 г, за обект: Бензиностанция 3204, гр. Кула, вход към
Видин, обл. Видин, стопанисван от "ПЕТРОЛ” АД, от който се установи, че не
са извършени периодични измервания на количествените и качествени
показатели на осветителните уредби и устройствата за осветление в процеса
на експлоатация с период най-малко един път в годината и е дадено
предписание на дружеството да се извършат периодични измервания на
количествените и качествени показатели на осветителните уредби и
устройствата за осветление на посочения обект, съгласно чл.78, ал.2 от
Наредба №7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /обн. ДВ. бр 88/1999г/ във връзка с чл.
381, т,1 от Наредба 16-116 за техническата експлоатация на
енергообзаееждането /обн, ДВ. бр. 26/2008 год. със срок за изпълнение
15.03.2024 г. Във връзка с констатираното при проверката и посочено в
цитирания протокол е изпратена покана до изпълнителния директор на
дружеството – жалбоподател на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН на 28.03.2024г.
от 15.30.часа да се яви представител на дружеството за съставяне на акт за
установяване на нарушение, която покана е връчена на адреса на седалището
и управление на дружеството на лицето Л.И. – технически сътрудник. На
посочената дата и час не се явил представител на дружеството, поради което
на 29.03.2024г. свидетелят Ц. съставил в отсъствие на представител на
дружеството АУАН № 05-2400075 срещу дружеството жалбоподател, за това,
че при извършената проверка по документи на "ПЕТРОЛ" АД, състояла се на
14.02.2024 г. и 15.02.2024 г. в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище
Видин от страна на дружеството е представен Протокол за контролиран
параметър "осветеност" с №1803-2/06.08.2015 г. за обект: Бензиностанция
3204, гр. Кула, вход към Видин, обл. Видин, стопанисван от "ПЕТРОЛ" АД, от
който се установи, че не са извършени периодични измервания на
количествените и качествени показатели на осветителните уредби и
устройствата за осветление в процеса на експлоатация с период най-малко
един път в годината, което квалифицирал като нарушение на чл.78, ал.2 от
Наредба №7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за
4
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /обн. ДВ. бр.88/1999г./ във връзка с чл.
381, т.1 от Наредба 16-116 за техническата експлоатация на
енергообзавеждането /обн, ДВ. бр. 26/2008 год./. Посоченият АУАН е изпратен
за връчване по пощата и същият е връчен на адреса на седалището на
дружеството отново на лицето Л.И. – технически сътрудник. На основание
посочения АУАН, административнонаказаващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка и квалификацията на нарушението и на основание чл.
416, ал.5 във вр.с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда наложил на дружеството
административно наказание – „ Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
Наказателното постановление е връчено по пощата на адреса на дружеството
на лицето Л.И. – технически сътрудник на 23.05.2024г.
Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - цитираните по –
горе констативен протокол за извършените проверки и протокол за контрол за
осветеност, както и от гласните доказателства по делото - показанията на
свидетелите В. П. Ц. и Ц. Л. Б., разпитани в съдебното заседание по делото.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др.
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да
не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на производството по
реализиране на отговорността на дружеството - жалбоподател са допуснати
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани едва
във въззивното производство и съставляват основание за отмяна на
обжалваното НП. На първо място, от свидетелските показания на разпитаните
свидетели се установява, че АУАН не е съставен в присъствието на
оправомощен представител на дружеството - жалбоподател. Разпоредбата на
чл., ал.2 от ЗАНН, регламентира, че „когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. По делото не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства управителят на дружеството или друго, упълномощено да
представлява дружеството лице да са канени за съставянето на акта или да са
търсени и да не са били намерени в тази връзка. На следващо място,
съставеният АУАН не е връчен на законния представител на дружеството или
друго упълномощено да представлява дружеството лице в съответствие с чл.
5
416, ал.3 от КТ.
В чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е регламентирано, че когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за
предявяване и подписване.Съгласно чл. 416, ал. 6 от КТ, установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с този
кодекс не е установен друг ред. Такъв друг ред е установен в чл. 416, ал. 3 от
КТ, който постановява, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на
адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401. АУАН е изпратен за връчване чрез препоръчано
писмо с обратна разписка чрез "Български пощи". От приложената към
административнонаказателната преписка и прието от съда разписката за
връчване на акта се установява, че същият е връчен на лицето Л.И. –
технически сътрудник, в която има отбелязване номер на пълномощно, но по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства с какви точно права
е било оправомощено посоченото лице.
Ето защо, съдът счита, че АУАН не следва да се счита за редовно връчен по
смисъла на чл. 416, ал. 3 КТ на лицето И., тъй като по делото не са ангажирани
доказателства И. да притежава качеството на длъжностно лице, натоварено да
приема книжата на юридическо лице по смисъла на чл. 180, ал. 5 от НПК. По
делото не са представени доказателства това лице да е упълномощен
служител по смисъла на т. 37. 3 б. "б" от раздел ХІІ на Общите условия на
договори с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от "Български
пощи" ЕАД.
АНО преди да издаде НП е следвало да извърши проверка, дали съставения
АУАН е бил предявен и връчен надлежно на нарушителя, като събере всички
доказателства за това. В случай, че при проверката се установи, че не е
предявен и връчен надлежно, АНО е следвало в съответствие с чл. 52, ал. 2 от
ЗАНН да върне АУАН за надлежно предявяване и връчване. Това не е
направено в случая. АУАН не е надлежно предявен за връчване на нарушителя,
което представлява съществено процесуално нарушение. /В този смисъл е и
Решение 1236 от 24.09.2024 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 335/2024 г.
Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното
стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Сред тези правила попада и
посочените от съда като нарушени чл.40, ал.1 и ал.2 и чл. 416, ал.3 от ЗАНН.
Нормите имат императивен характер и задължават органите на
изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции
по реда на ЗАНН, да предприемат необходимите действия при съставянето,
предявяването и връчването на съставения акт. Тези процесуални действия
имат самостоятелно и основополагащо значение за законосъобразността на
административнонаказателното производство и неизпълнението им опорочава
изначално санкционната процедура, предопределяйки незаконосъобразността
на издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво
нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита
съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно
6
административно правонарушение. В обобщение на изложеното, съдът
намира, че несъставянето на АУАН в присъствието на оправомощен
представител на санкционираното дружество и липсата на последващи
действия по предявяването и връчването му на оправомощен представител на
дружеството, безспорно ограничават правото на защита на санкционираното
лице, доколкото същото е лишено от възможността да отрази възражения при
съставянето му, както и да изложи писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
На следващо място в посочения АУАН и атакуваното наказателно
постановление се посочва, че жалбоподателят не е изпълнил законово
регламентираното си задължение да извършва периодични измервания на
количествените и качествените показатели на осветителните уреди и
устройствата за осветление в процеса на експлоатация с период най – малко
един път в годината. В наказателното постановление, както и в АУАН не е
посочено административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
неизпълнение на задължението за кое периодично годишно измерване / за коя
година / е ангажирана. Безспорно деянието е извършено чрез бездействие, но
това бездействие, както е посочено е било налице през период от повече от
една година и не е посочено за кой точно период е ангажирана отговорността
му. Посочено е само, че е представен протокол за периодично измерване само
от 2015г. След като чл. 381,т.1 от Наредба № 16-116 за техническата
експлоатация на енергообзавеждането/обв. ДВ.бр. 26/2008г. вменява
задължение най-малко един път в годината да се измерват степента на
осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност, то
неизпълнението на това задължение ежегодно съставлява отделно нарушение
и респективно в случая, както е посочено в АУАН и НП не става ясно за
неизпълнението на посоченото задължение за кой период/година е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Респективно, ако е ангажирана
отговорността на дружеството за неизпълнението на задължението за целия
период след 2015г. , т.е за повече от една година, по този начин обжалваното
наказателно постановление e издадено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН,
съгласно която разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, следва да бъдат наложени отделни наказания за всяко
едно от тях. Така допуснатото процесуално нарушение прави неясна волята на
наказващия орган, за кое точно от описаните административни нарушения е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, което води до ограничаване
правото му на защита. Описаното възпрепятства и съда да извърши преценка
за кое от описаните нарушения е наложено описаното в наказателното
постановление наказание, респективно да отмени наказателното
постановление относно едно или повече от едно от посочените
административни нарушения в случай, че наличието на такова не е доказано
или пък е изтекъл давностен срок, който препятства възможността за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя и т.н. Налагането на една
санкция от друга страна не позволява на съда да прецени нейната
законосъобразност и справедливост относно определения от
административнонаказващия орган размер, като поставя санкционираното
лице в невъзможност да разбере за кое нарушение какво наказание му се
налага, което несъмнено накърнява правото му на защита./В този смисъл е и
практиката на Административен съд – Видин - Решение № 98 от 02.04.2019 г.
на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 62/2019 г.
7
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
От процесуалния представител на административнонаказващия орган е
направено искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение с
представеното по делото писмено становище, но с оглед изхода на спора,
същото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400075/17.05.2024г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Видин, с което на „Петрол“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, общ. Ловеч,
обл. Видин, ул. „ Търговска“ № 12, хотел „ Ловеч“, представлявано от
изпълнителните директори Милко Димитров и Георги Татарски е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на основание чл. чл. 416, ал.5 и
чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл. 78, ал.2 от
Наредба № 7 от 23.099.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване във вр. с чл. 381, т.1 от Наредба № 16-116 за техническата
експлоатация на енергообзавеждането/обв. ДВ.бр. 26/2008г.
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Видин за разноски за юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8