РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Карлово, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320102095 по описа за 2023 година
Производството е по иск за делба на съсобствен недвижим имоти,
предявен от М. Л. А., ЕГН: **********, от с. Д., обл. П., ул. „******“ №*,
чрез адв. Л. Н. против Г. Л. К., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „В.“ №**.
Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №135, том I, дело № 220/1994 г. на Районен съд - Карлово с
ответницата били съсобственици при равни права на следния недвижим имот,
а именно: Къща, плевня и дворно място – застроено и незастроено от около
1900 кв. м., а според скицата 2060 кв. м., находящо се в село Д., до съседи: И.
С. К., Г. З. П. и от две страни улици, който имот има пл. № 260 в кв. 40 и за
него са отредени парцели II-ри и II-ти по плана на селото.
Твърди, че съгласно Скица № 674/17.08.2022 г. издадена от Община К.,
презаверена на 09.10.2023 г., гореописаният недвижим имот съставлява: УПИ
II-260, III-260, в кв. 40, находящо се в село Д., общ. К., площ на ПИ № 260 е
2060 кв. м.
Твърди, че УПИ II-260 в кв. 40 по плана на село Д. съдържа 1300 кв. м.
и представлява Дворно място, ведно с изградени в него Паянтова жилищна
сграда, състояща се от приземен и първи етаж /в Скицата грешно е отбелязана
1
като 2МЖ/, лятна кухня и плевня, а УПИ III-260 в кв. 40 по плана на село Д.
съдържа 820 кв.м. и представлява Празно дворно място, при граници и
съседи: улица, УПИ IV-259, УПИ V- 258, УПИ VI-256, УПИ II- 260.
Тъй като с ответницата не можели доброволно да поделят
съсобствения имот, ищцата моли съда да допусне съдебна делба при равни
квоти – по ½ ид. част.
Моли във втората фаза на делбата съдът на осн. чл.349, ал.2 ГПК да
постави в неин дял УПИ II-260, ведно с построените в него сгради.
С отговора на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си адв.
Н. Б. не оспорва иска. Твърди, че двете с ищцата действително били
съсобственици при равни квоти на описания в исковата молба недвижим
имот. Уточнява, че построената в имота жилищна сграда, е на два етажа и има
два отделни самостоятелни входа за всеки от етажите и вътрешно стълбище
между етажите. През 2015 г. ищцата затворила вътрешното стълбище между
етажите и си направила баня и тоалетна.
По отношение на искането на ищцата да й бъде поставен в дял
парцелът, в който се намира двуетажна масивна жилищна сграда, масивно
жилище и паянтова сграда, тъй като не притежавала друго жилище,
ответницата счита същото за неоснователно поради следните съображения:
Искането на ищцата да й се постави в дял посоченият имот трябвало
да отговаря на условията, визирани в чл.349, ал.2 от ГПК, а именно:
съделителите да са придобили правата по наследство, делбеният имот да е
жилище и да е неподеляемо, да са живели в него при откриване на
наследството и да не притежават друго жилище. Съсобствеността между
ответницата и ищцата не била възникнала в резултат на наследяване, а в
резултат на правна сделка – дарение, извършено приживе още от техните
родители. Поради изложеното, направената от ищцата възлагателна
претенция била неоснователна, тъй като същата нямала качеството на
наследник и не била живяла в имота към момента на откриване на
наследството.
В случай, че бъде допусната до делба процесната двуетажна жилищна
сграда, ответницата завява, че предявява на основание чл.346 от ГПК
претенция по сметки срещу ищцата, която моли да бъде разгледана във
втората фаза на делбеното производство.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Представен е Нотариален акт №135, том I, дело № 220/1994 г. на
Районен съд – Карлово, от който се установява, че Л. Д. К. и Ц. Д. К. са
дарили на дъщерите си М. Л. А. /ищцата/ и Г. Л. К. /ответницата/, следния
недвижим имот: Къща, плевня и дворно място – застроено и незастроено от
около 1900 кв. м., а според скицата 2060 кв. м., находящо се в село Д., до
съседи: И. С. К., Г. З. П. и от две страни улици, който имот има пл. № 260 в
кв. 40 и за него са отредени парцели II-ри и II-ти по плана на селото.
От представената Скица № 674/17.08.2022 г. издадена от Община К.,
презаверена на 09.10.2023 г., се установява, че гореописаният недвижим имот
съставлява: УПИ II- 260, III-260, в кв. 40, находящо се в село Д., общ. К.,
площ на ПИ № 260 е 2060 кв. м. Видно е, че УПИ II-260 в кв. 40 по плана на
село Д. съдържа 1300 кв. м. и представлява Дворно място, ведно с изградени в
него Паянтова жилищна сграда, състояща се от приземен и първи етаж /в
Скица е отбелязана като 2МЖ/, лятна кухня и плевня, а УПИ III-260 в кв. 40
по плана на село Д. съдържа 820 кв.м. и представлява Празно дворно място,
при граници и съседи: улица, УПИ IV-259, УПИ V- 258, УПИ VI-256, УПИ II-
260.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно общото правило на чл.34 от ЗС, делбата е винаги допустима.
Въведено е изключение само за случаите, когато законът разпорежда друго
или делбата е несъвместима с естеството и предназначението на вещта. Т. е.
принципът е, че никой не може да бъде държан принудително в
съсобственост, освен ако са налице изключителните предпоставки на закона.
В случая искът за делба се води между съсобственици, като
съсобствеността за съделителите е възникнала в резултат на дарение от
родителите им. От приложените писмени доказателства се установи по
безспорен начин, че М. Л. А. и Г. Л. К. са собственици при равни права на
процесния имот.
С оглед горното, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан и следва да допусне делба между страните по делото при квоти: ½ ид.
3
ч. за М. Л. А. и ½ ид. част за Г. Л. К..
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Л. А., ЕГН:
**********, от с. Д., обл. П., ул. „******“ №* и Г. Л. К., ЕГН: **********, от
гр. К., ул. „В.“ №**, на съсобствения им недвижим имот, а именно: УПИ II-
260, III-260, в кв. 40, находящ се в село Д., общ. К., площ на ПИ № 260 е 2060
кв. м., като УПИ II-260 съдържа 1300 кв. м. и представлява ДВОРНО
МЯСТО, ведно с изградени в него Паянтова жилищна сграда, състояща се
от приземен и първи етаж /в Скица№ 674/17.08.2022 г. издадена от Община
К., презаверена на 09.10.2023 г. е отбелязана като 2МЖ/, Лятна кухня и
Плевня, а УПИ III-260 представлява ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, при
граници и съседи: улица, УПИ IV-259, УПИ V- 258, УПИ VI-256, УПИ II-260
при следните квоти: ½ ид. ч. за М. Л. А. и ½ ид. част за Г. Л. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4