№ 11696
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110119584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „***” АД срещу *** Д. Х. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 1103.04 лв. – главница за доставени вода и
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 21.02.2018г. до 21.07.2021г. за
водоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „***“, бл. 502, вх. 1, ап. 21, ведно със
законната лихва от 26.11.2021год. – датата на заявлението до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 44.73 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.03.2018г.
до 21.07.2021г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за доставени
водоснабдителни и канализационни услуги от ответника, който съобразно ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, действащи към момента на взирания
период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за предоставяне на ВиК услуги.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който се твърди, че исковете са
неоснователни, поради липсата на облигационно правоотношение между страните по
делото. Оспорена е законосъобразността на начислените суми като същевременно е
направено възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 67956/2021г. по описа на СРС, 34-
1
ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, която е връчена на ответника и в
законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу нея. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В тежест на ищцовата страна – „***” АД е да установи основанието и размера
на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а
именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на ВиК
услуги за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик или
ползвател, изпълнение на задължението за доставка на ВиК услуги за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на ВиК
услуги за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик,
следва да се изложи следното:
Предвид разпоредбата на пар.1, ал.1, т.2, б. „а” и б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К
услуги са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
По делото, предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест,
която е за ищеца, последният следва да установи качеството потребител на ответника
като доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът не може да
2
приеме, че ответникът притежава някое от качествата по пар.1, ал.1, т.2, б. „а” и б. „б”
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1
от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание
чл.153 ГПК подлежи на главно и пълно доказване. Събраните доказателства също не
установяват твърденията на ищеца, че ответникът е собственик или притежател на
вещно право на ползване върху водоснабдения имот за релевирания период.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ищеца, съдът намира предявеният иск за недоказан и неоснователен и същият следва да
бъдат отхвърлен.
Претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставени ВиК
услуги и предвид горните изводи на съда по главния иск, също следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „***” АД следва да заплати на
ответника сумата от 350.00 лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производство и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „Младост” 4, УЛ. „***” № 1, сграда 2-А, представлявано
от Арно Валто де Мулиак срещу *** Д. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„***” 9, ап. 10 искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира
признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1103.04 лв. –
главница за доставени вода и водоснабдителни и канализационни услуги за периода от
21.02.2018г. до 21.07.2021г. за водоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „***“, бл.
502, вх. 1, ап. 21, ведно със законната лихва от 26.11.2021год. – датата на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 44.73 лв. – обезщетение за
забава за периода от 24.03.2018г. до 21.07.2021г.
3
ОСЪЖДА „***” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, жк „Младост” 4, УЛ. „***” № 1, сграда 2-А, представлявано от Арно Валто
де Мулиак да заплати на *** Д. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***” 9,
ап. 10, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 350.00 лева – адвокатско
възнаграждение за исковото производство и сума в размер на 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4