№ 106
гр. Казанлък, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510200793 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №118/ 13.05.2024 г.,
издадено от директора на Областната дирекция по безопасност на храните-
Стара Загора, с което на основание чл.27, чл.53 и чл.83, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
чл.165, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за защита на растенията на
„Агростелт“ЕООД гр.София е наложена имуществена санкция в размер на
3600(три хиляди и шестстотин) лева. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на същия, тъй като според въззивника били допуснати
процесуални нарушения в хода на процедурата по изготвянето му. В с.з. се
представлява от адвокат Л. Н. от АК-Стара Загора, която депозира и писмено
становище.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който
настоява жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
АНО приел, че от приобщените по делото доказателства било
безспорно установено и доказано следното:
„Със Заповед № РД-07-31/25.08.20231. на директора на ОД „Земеделие“ е
съставена комисия за установяване подмор на пчели. Част от членовете на
комисията са включени в извършена физическа проверка на култура
маслодайна роза с масиви № 21124-456-3-3; 21124-456-4-2; 21124- 456-5-2;
21124-456-6-3; 21124-456-2-2, местност „Женев юрт“ в землището на с.
Димовци, общ. Гурково на „Агростелт“ ЕООД, ЕИК *********. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол № **********/
25.08.2023 г. Установено е, че земеделският стопанин притежава и води
дневник за растителна зашита (ДПХО), както и Сертификат по чл. 83 от
1
Закона за защита на растенията (ЗЗР). Същият е лице с висше агрономическо
образование. Отглежда маслодайна роза 63 дка в землището на с. Димовци,
общ. Гурково, обл. Стара Загора. Земеделският стопанин е третирал културата
с фунгицид Топаз 100ЕК, активно вещество пенконазол 100г/л в доза 50
мл/дка на 20.08.2023 г. с наземна техника. Същото е оповестил в електронната
платформа за оповестяване на растително защитни дейности (ЕПОРД) на
17.08.2023г., за което регистрираните пчелари са получили уведомление.
Третирането е вписано и в дневник за растителна защита (ДПХО).
На 25.08.2023 г. е взета проба (листна маса) от третирания масив с тегло 2 по
0,5 кг. За пробовземането е съставен Протокол № 1 за вземане на растителна
проба за идентификация на употребените препарати за растителна защита
(ПРЗ), съгласно утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ процедура.
Пробата е изпратена в акредитирана лаборатория „Приморис България“ АД
гр.Пловдив.Лабораторията е определена да извършва изпитвания за целите на
официалния контрол на растителни проби за употребените ПРЗ от
Националния план за контрол върху употребата на продукти за растителна
защита със Заповед № РД 11-1924/14.08.2023 г.
Съгласно Сертификат 23/008953 от 05.10.2023 г. е установено наличие на ПРЗ
с активни вещества извън обхвата на разрешената употреба, а именно
циперметрин, ламбда-цихалотрин, флуксапироксад и пираклостробин. Тези
активни вещества не са разрешени за употреба при маслодайна роза.
„Разрешена употреба“ е приложение на продукт за растителна защита при
определени растения и растителни продукти и срещу определен вредител при
условия на употреба, посочени в разрешението за пускане на пазара и
употреба на продукта.
Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа на
интернет страницата си публичен национален електронен регистър на
разрешените продукти за растителна защита- фунгициди и инсектициди. При
направена справка в Национален електронен регистър на разрешените за
пускане на пазара и употреба ПРЗ, е установено, че използваните по-горе
активни вещества не са вписани в регистъра за употреба при маслодайна роза,
т.е. употребени са продукти за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба. Извършеното представлява нарушение с правна
квалификация чл.107, т.2 от ЗЗР.
Нарушението е описано в Констативен протокол № ********** от 07.11.2023
г. и Констативен протокол № ********** от 25.08.2023 г., които са неразделна
част от административно-наказателна преписка по издаване на настоящото
наказателно постановление, с което е нарушена разпоредбата на чл.107, т.2 от
ЗЗР.
АУАН № **********/14.11.2023 г. е съставен в присъствието на свидетелите:
Албена Атанасова Ганчева на длъжност- главен инспектор в отдел РЗ при
ОДБХ- Стара Загора, Михаил Николов Станчев- началник отдел РЗ при
ОДБХ- Стара Загора и на управителя на дружеството нарушител- С. К. К., на
когото актът е предявен и връчен лично за подпис на 14.11.2023 г.
Срещу АУАН № **********/14.11.2023 г. в срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
постъпило писмено възражение от страна на нарушителя. Първото от
направените възражения е, че не били посочени дата и място на извършеното
2
нарушение. Датата на нарушението е датата, на която са взети пробите за
анализ, а датата на установяването му е тази, на която са излезли резултатите
от лабораторните изследвания, които установяват наличието на активните
вещества циперметрин, ламбда-цихалотрин, флуксапироксад и
пираклостробин, а именно 05.10.2023 г. Налага се наказание за употреба на
ПРЗ извън разрешената им употреба. Във всички документи, на които се
основава административното наказание, е описано, че се посещават масиви от
розови насаждения на дружеството нарушител. Посочени са техните номера,
местността от землището на населеното място, в което се намират, както и
имената на населеното място, общината и областта. По този начин напълно и
еднозначно е посочено мястото на извършеното нарушение.
Следващо твърдение е, че не била спазена процедура за вземане на проби.
Това също не може да бъде споделено. Цитираната Директива 2002/63/ЕО на
Комисията от 11 юли 2002 г. за определяне на методи на Общността за вземане
на проби за официалния контрол на остатъци от пестициди във и върху
продукти от растителен и животински произход и за отмяна на Директива
79/700/ЕИО според правилата за приложение на нормите от европейското
право няма директен ефект. Приложението й в Република България е
осигурено чрез транспонирането й в Наредба №2 от 23.01.2015 г. за
максимално допустимите количества на остатъци от пестициди във или върху
храни. Цитираната наредба, наред със ЗЗР, е основание за утвърждаване на
действащата в системата на БАБХ процедура за вземане на проби. Пробите
взети от розовите масиви на нарушителя са взети именно в съответствие с тази
утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ процедура. Нещо повече, при
пробовземането е присъствал управителят на дружеството нарушител. Това е
видно от негови подписи на Констативен протокол №********** от
25.08.2023 г., доклада към него и на Протокол №1 за вземане на проби от
растения и растителни продукти за идентификация на употребените ПРЗ.
Трите документа са издадени в деня на пробовземането и са надлежно
връчени на С. К..
Твърди се, че резултатите от лабораторен анализ не били годни доказателства,
защото съдържали части на английски език. На първо място трябва да се
отбележи, че в агрономическата практика активните вещества се изписват
често пъти на латиница и управителя на дружеството бидейки лице с висше
агрономическо образование не би следвало да има затруднения с
разпознаването им. Видно от възражението даже е разпознат чуждия език. От
друга страна данните от лабораторните анализи са посочени и на български
език в съставения и връчен на управителя на дружеството АУАН, с който
представляващият дружеството се е запознал, и по които е отбелязал в АУАН,
че има възражение. Т.е. дадена му е възможност да научи и разбере какви са
резултатите от лабораторното изследване, както и да направи възражение по
тях. С оглед изложеното не е допуснато нарушение на административно-
производствените правила, с което да е накърнено правото на защита.
Възразено е също, че не ставало ясно в какви количества са установените ПРЗ.
Това е така, тъй като съставът на административното нарушение не обвързва
извършването с дадени стойности, а напротив забранена е употребата на ПРЗ
извън разрешената им употреба като цяло.
На последно място се твърди, че не била посочена формата на изпълнителното
3
деяние по чл.107, т.2 от ЗЗР. Това твърдение също е неоснователно. В чл.107,
т.2 от ЗЗР се съдържат две форми на изпълнително деяние- употребата на ПРЗ
извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава
максималната разрешена. В АУАН ясно е посочено, че се налага наказание за
употреба на ПРЗ извън обхвата на разрешената употреба. За пълнота следва да
се отбележи, че като е посочил като нарушена разпоредбата на чл.107, т.2 от
ЗЗР, актосъставителят е изпълнил задължението по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН-
да посочи законните разпоредби които са нарушени виновно. Съгласно чл.26,
ал.1 и ал. 2 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове, като членът
може да се състои от алинеи, алинеята- от точки, а точката- от букви. Макар и
да не е посочено конкретно и цифрово кое точно предложение на чл.107, т.2 от
ЗЗР е нарушено, същото не води до неяснота в описанието на деянието, която
да нарушава правото на защита на санкционираното лице.
При съставянето и връчването на АУАН №**********/14.11.2023 г. не са
допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон,
които да нарушават или ограничават правото на защита на нарушителя,
поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното
административно-наказателно производство.
В АУАН № **********/14.11.2023 г. на страница втора в частта от акта за
посочване на конкретните разпоредби и наименованието на съответния
нормативен акт, които са били нарушени като нарушена норма е посочена
чл.107, ал.2 ЗЗР. Цитираната норма е съставена само от точки, което сочи, че е
допусната техническа грешка в правната квалификация в АУАН. Допуснатата
техническа грешка не съставлява съществен порок, водещ до ограничаване на
правото на защита на нарушителя. Този извод се потвърждава от факта, че в
депозираното възражение правната квалификация е коректно посочена, т.е. не
е неясна за нарушителя. Предвид факта, че в останалата част на акта правната
квалификация е правилно посочена, както и че словесното описание на
извършеното нарушение е ясно и недвусмислено, на основание чл.53, ал.2 от
ЗАНН, считам че правната квалификация на извършеното нарушение следва
да се измени на чл.107, т.2 от ЗЗР.
След преценка на всички представени доказателства в тяхната съвкупност,
приемам за установено от фактическа и правна страна, че „Агростелт“ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от С. К. К., управител като е употребило ПРЗ
с активни вещества извън обхвата на разрешената употреба, нарушава чл.107,
т.2 от Закона за защита на растенията. Дата на нарушението е 25.08.2023 г., а
дата на установяване на нарушението е 05.10.2023 г.
При извършване на преценка за наличие или липса на основание за прилагане
на института на маловажност по реда на чл.28 от ЗАНН, следва да се има
предвид, че нарушението на разпоредбата чл.107, т.2 от ЗЗР не изисква
настъпването на вредоносни последици, поради това и факта, че са открити
четири активни вещества, които са употребени извън обхвата на разрешената
употреба, смятам, че нарушението няма белезите на маловажен случай по
смисъла на чл.28 във връзка с т.4 от §I от допълнителните разпоредби на
ЗАНН.
Oт нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с
4
употребата на ПРЗ и не се установява изключително ниска степен на
обществена опасност, която да доведе до извод за незаконосъобразност на
наложеното наказание.
Не са налице отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и други обстоятелства,
които да бъдат взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.
За извършеното нарушение, наказаното лице не е било лишено по
административен ред или фактически от възможността да упражнява
определена професия или дейност.“
Предвид изложеното и обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път, АНО е преценил, че административното наказание по чл.165, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗЗР следва да бъде определено в предвидения от закона
минимален размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева.
В жалбата на „Агростелт“ ЕООД се твърди за допуснати съществени
процесуални нарушения по административно- наказателното производство,
като в хода на административно-наказателния процес твърдението е
потвърдено, доразвито и допълнено с аргументи, изложени в писмено
становище. Съображенията на жалбоподателя, за да заключи, че обжалваното
от него наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при
неправилно приложение на относимите правни норми са следните:
Изводите на АНО, относно извършването на адм. нарушение от страна на
„Агростелт“ ЕООД противоречали на относимите правни норми, а описаната в
АУАН и в обжалваното НП фактическа обстановка била несъставомерна.
Незаконосъобразността на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
и обжалвано НП произлизала от наличието на нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В съставения АУАН била описана фактическа обстановка, която впоследствие
била възпроизведена и в обжалваното НП. В отговор на депозираното от
страна на жалбоподателя писмено възражение срещу АУАН и посочените с
него съществени пороци при издаването му, административния орган
направил опит при издаването на обжалваното НП да отстрани същите.
В АУАН не била посочена дата на извършване на нарушението, която е
задължителен реквизит по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Посочването
на датата на извършване на нарушението имало значение, както за да може да
бъде установен факта дали и на коя дата е извършено третиране на
насажденията със съответен препарат и какъв е той според записите в
дневниците за проведените химични обработки, които дружеството е длъжно
да води, както и относно преценката за спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
При издаване на обжалваното НП адм. орган направил опит да санира порока
в съставения АУАН, относно липсата на посочена дата на извършване на адм.
нарушение, излагайки подробни съображения относно този факт- „датата на
нарушението е датата, на която са взети пробите за анализ, а датата на
установяването му е тази, на която са излезли резултатите от лабораторните
изследвания“.
Развитите подробни съображения и направено разширително тълкуване от
5
страна на адм. орган не можели да санират липсата на императивни
задължителни реквизити при издаване на АУАН и на НП.
Описаната от адм. орган фактическа обстановка, възприета и в обжалваното
НП, посочвала единствено датата на извършване на проверката, като от една
страна датата на извършване на проверката съвпадала с датата на вземане на
пробите, а от друга страна датата, на която е съставен АУАН съвпадала с тази,
на която управителя на жалбоподателя е бил запознат с резултатите от
направените лабораторни анализи. Въззивникът намира извода на адм. орган,
че посочването на тези дати изпълнява императивното изискване на ЗАНН за
посочване на дата на извършване на административното нарушение, е лишен
от правно основание, като същия бил неправилен и незаконосъобразен.
Отъждествяването на датата на вземане на пробите за анализ с дата на
нарушението и датата на излизане на резултатите с датата на установяване на
нарушението представлявало неправилно, неоснователно и
незаконосъобразно тълкуване на нормата на чл.42 от ЗАНН от страна на адм.
орган. Нещо повече- тези дати били определени като такива от админ.
орган(на извършване на адм. нарушение и на установяването му), едва със
съставяне на НП, като такива дати напълно липсвали в съставения АУАН,
което представлявало съществено нарушение на административната
процедура, водеща до незаконосъобразност на издаденото НП.
В съставения АУАН и обжалваното НП били посочени дата на вземане на
пробите- 25.08.2023г. и дата на получени резултати, видна от Сертификат
23/008953 от 05.10.2023г., но липсвала дата на извършване на нарушението.
Така адм. орган направил опит чрез тълкуване да изведе дата на извършване
на адм. нарушение, като посочил, че тя съвпадала с датата на проверката, но
изложените съображения били неправилни и незаконосъобразни.
Жалбоподателят приема, че не било възможно датата на проверката да
съвпадне с датата на извършване на адм. нарушение(която съгласно правната
норма следвало да бъде датата на употребяване на препаратите за растителна
защита), предвид факта че към тази дата адм. орган не е разполагал с данни
относно факта дали взетите от маслодайната роза листа са третирани с
препарати за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба.
Според дружеството-жалбоподател в АУАН и в обжалваното НП не било
посочено мястото на извършване на нарушението, което е задължителен
реквизит по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като
индивидуализирането и посочването на мястото на извършване на
административното нарушение имало съществено значение, както за
индивидуализация на нарушението, така и за определяне на компетентния съд.
Въззивникът е на мнение, че в АУАН липсва описание на извършеното
нарушение, като посоченото се ограничавало до „нарушени разпоредби на
чл.107 ал.2 от Закона за защита на растенията“.
Изразява становище, че от описаната в АУАН фактическа обстановка,
възприета и в обжалваното НП, не можело да се установи посредством какво
конкретно поведение, извършено от страна на жалбоподателя, е била
нарушена разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗЗР, тъй като нито в АУАН, нито в
НП се съдържали факти, установяващи, че именно „Агростелт“ ЕООД
6
(неговият управител или друг служител) са лицата, употребили или третирали
с препарати за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба
розови масиви, от които адм. орган твърди да е взета проба за изпитване и
тълкува нормата на чл.107, т.2 от ЗЗР.
Акцентира се в жалбата, че както в АУАН, така и в НП липсвали каквито и да
било данни кое е лицето, употребило препарати за растителна защита извън
обхвата на разрешената употреба, съдържащи установените от направения
анализ активни вещества, както и че този смисъл липсвали и доказателства в
тази насока.
По-нататък в жалбата се прави коментар върху разпоредбите на ЗАНН,
съгласно които отговорността е лична и по-конкретно върху процесуалното
поведение на АНО, което след като е приело, че следва да накаже
юридическото лице, наред с това следвало да събере доказателства кое
именно лице е третирало насажденията от рози и с какви точно препарати за
растителна защита го е сторило, за да може да бъде направено точно описание
на административното нарушение, каквото изискване поставя императивната
норма на ЗАНН.
Жалбоподателят заявява, че към настоящия момент не е запознат посредством
какви доказателства и по какъв начин адм. орган е установил, че субект на
твърдяното адм. нарушение е именно той, както и конкретно кое е лицето,
извършило третиране на розовите масиви, кога е извършено това третиране и
в какви отношения е това лице с юридическото лице, чиято админ.
отговорност е ангажирана.
Приема, че събраните в административната преписка доказателства не
установявали по категоричен начин, че „Агростелт“ ЕООД е лицето,
третирало розовите масиви и с какви точно препарати за растителна защита са
третирани розовите масиви. Твърди за пореден път, че в АУАН и в НП изобщо
липсвало посочване кое е лицето, употребило препарати за растителна
защита, извън обхвата на разрешената употреба, съдържащи посочените
активни вещества. В допълнение счита, че е налице непълнота в описанието
на адм. нарушение предвид посоченото от адм. орган, че е установено наличие
на препарати за растителна защита с активни вещества извън обхвата на
разрешената употреба без да се посочва кои именно препарати са установени.
Позовава се на Допълнителните разпоредби на Закона за защита на растенията
и коментира понятията „активни вещества“ и „продукти за растителна
защита“, като заключава, че за да бъде извършено адм. нарушение, включено в
обхвата на чл.107, т.2 от ЗЗР било необходимо да бъде установено по
безспорен начин „употреба на препарати за растителна защита извън обхвата
на разрешената употреба“, приемайки, че без посочване на кои точно
препарати, извън обхвата на разрешената употреба са употребени е налице
непълнота на адм. нарушение и на описанието му, водеща до
незаконосъобразност на обжалваното НП и нямало как да се търси
административно-наказателна отговорност без да е установено извършеното
изпълнително деяние, което правната норма в настоящия случай определяла
като действие, представляващо употреба на продукт за растителна защита,
извън обхвата на разрешената употреба.
На следващо място жалбоподателят, счита, че обжалваното НП е
7
незаконосъобразно поради неспазване от страна на адм. орган на процедурата,
предвидена в Наредба №8/23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху
продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и
употребата им, като конкретните нарушения, които счита, че са налице, са
такива по чл.6 и по чл.18 от наредбата. Намира, че пробите са взети в
нарушение на посочените норми, като процедурата на тяхното вземане не
съответствала с утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ СОП за
вземане на проби от растения и растителни продукти за идентификация на
употребените ПРЗ.
Цитира разпоредбите на чл.18, ал.5 от Наредба №8 от 23.02.2021г. за
условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита,
търговията, преопаковането, съхранението и употребата им /ДВ
бр.18/02.03.2021 г. в сила от същата дата/ и чл.120, ал.1 и ал.3 от ЗЗР.
Жалбоподателят коментира посочената за нарушена правна норма- чл.107,
т.2/ал.2 от ЗЗР, считайки, че нито в съставения АУАН, нито в обжалваното НП
се съдържало описание на нарушение на тази разпоредба. Намира още, че
използването на активни вещества не съставлява нарушение, според
разпоредбата на чл.107 т.2/ал.2 от ЗЗР и за да може законосъобразно да бъде
ангажирана административно-наказателна отговорност, следвало да бъде
установено от обективна и субективна страна, че е било извършено
административно нарушение. Това,според въззивника, означавало адм. орган
да е доказал по несъмнен начин, че субекта на нарушението е използвал
такива продукти за растителна защита, които не са разрешени за употреба или
в доза, която надвишава максималната и тъй като нито в АУАН, нито в
обжалваното НП в случая се посочвало какъв „продукт/и“, представляващ
препарат за растителна защита по см. на чл.107 т.2 от ЗЗР е използван, не
можело да се направи извод дали този продукт е забранен за употреба, дали
фигурира в съществуващия списък на разрешените за предлагане на пазара и
употреба продукти за растителна защита, който е публикуван на официалната
страница на БАБХ.
Счита, че само по себе си наличието на посочените активни вещества във
взетите проби(листна маса) от розовите масиви не можело да обоснове извод
за употребата на препарат за растителна защита, съдържащ инсектицид.
Цитира НП, в което е отбелязано че „е установено, че използваните по-горе
активни вещества не са вписани в регистъра за употреба при маслодайна роза
т.е. употребени са продукти за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба“ и сочи липсата на отбелязване на препаратите, в които
се съдържат тези активни вещества, което водило, според дружеството-
жалбоподател, до несъставомерност на твърдяното адм. нарушение, предвид
посочената за нарушена правна норма на чл.107 от ЗЗР, която създавала
забрана за употреба на продукти.
Отново насочва вниманието на съда към §1 от ДР от Закона за защита на
растенията, където законодателя бил направил разграничение между активно
вещество и продукт за растителна защита, давайки в различни разпоредби
отделни легални определения за двете понятия и заключава, че между тях
няма идентичност.
Намира също, че без да са изрично посочени какви точно продукти са
8
употребени била налице невъзможност да бъде установено дали тези
препарати са разрешени или не са разрешени за употреба, тъй като в НП не
било посочено кога, с какви препарати и от кого е извършено третиране на
маслодайна роза в землището на с.Димовци. Наличието на активни вещества
във взетите проби от листата на маслодайна роза не можело да обоснове извод
за употреба на препарат за растителна защита извън обхвата на разрешената
употреба, каквото е императивното изискване на правната норма на чл.107 от
ЗЗР, т.е. самото наличие на активни вещества не съставлявало нарушение по
посочената норма. Счита, че констатациите на адм. орган, сочещи
противоправно поведение на привлеченото към адм. отговорност лице
следвало да бъдат изведени въз основа на документи, установяващи всички
елементи на административното нарушение, с оглед установяване
съответствието на елементите на вмененото деяние с изискванията на
нормативните актове.
Цитира и тълкува чл.6, ал.1, т.1(а) от Закона за защита на растенията и чл.6 от
ЗАНН и прави извод, въз основа на същите, считайки че в случая не се касае за
обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице, при която без
значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението, предвидена в чл.83 от ЗАНН, а следвало адм. орган да докаже
по безспорен и категоричен начин, че се касае за умишлено деяние на
конкретно лице, каквито данни липсвали както в АУАН, така и в обжалваното
НП, което водело до незаконосъобразност и противоречие с материалния
закон на обжалваното НП.
В заключение жалбоподателят намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и продължителния период от време от датата на вземане на
проби от маслодайни рози- 25.08.2023г. до датата на получаване на пробите в
лабораторията за изследване- 05.09.2023г., тъй като през изтеклия период от
време липсвали данни къде, от кого и по какъв начин са съхранявани взетите
проби, опорочавал достоверността на получените резултати, както и че
съществено нарушение на правото на защита представлявал и изготвения на
английски език Сертификат 23/008953 от 05.10.2023г. без наличие на
официален превод на български език на същия, защото така не можело да бъде
проверено дали посочените в сертификата активни вещества съответстват или
не съответстват на препаратите за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба.
При така установените обстоятелства и факти съдът прави
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна подробно с материалите по делото съдът
приема за безспорно доказано извършването на вмененото на
жалбоподателя деяние.
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е
9
извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от
ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното
постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното
постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В
обжалваното наказателно постановление №118/ 13.05.2024г. на директора на
ОДБХ-Стара Загора, точно са записани името и длъжността на лицето, което
го е издало, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на
актосъставителя, наименованието но дружеството-нарушител и
индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при
които е осъществено, както и на доказателствата,които го потвърждават,
законната разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера
на наказанието.
В с.з. актосъставителката Т. Д. изцяло потвърди описаната в АУАН фактическа
обстановка и настоящият съд кредитира показанията й като последователни,
непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи
предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на
критика на казаното от него. В този контекст съдът намира за безспорно
установено, че на процесните дата и място „Агростелт“ ЕООД е употребило
препарати за растителна защита извън разрешената им употреба.
Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон,
приемайки, че дружеството-въззивник е допуснало нарушение на чл.107,т.2 от
ЗЗР.
Съдът намира за неоснователни изявленията в жалбата на
„Агростелт“ЕООД за допуснати в хода на административно-
наказателното производство съществени процесуални нарушения.
На първо място такова е твърдението за непосочване в АУАН на дата на
извършване на нарушението, която е задължителен реквизит по смисъла на
чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и според жалбоподателя има значение, както за да
може да бъде установен факта дали и на коя дата е извършено третиране на
насажденията със съответен препарат и какъв е той според записите в
дневниците за проведените химични обработки, които дружеството е длъжно
да води, както и относно преценката за спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът намира тази позиция на въззивника за стремеж към излишно
детайлизиране на административно-наказателното производство.
Нежеланието на същия да приеме за дата на извършване на нарушението тази,
на която са взети пробите за анализ- 25.08.2024г., а за дата на установяването
му- тази, на която са излезли резултатите от лабораторните изследвания,
установили наличието на активните вещества циперметрин, ламбда-
цихалотрин, флуксапироксад и пираклостробин, а именно- 05.10.2023 г., не се
споделя от съда. Датата на извършване на деянието очевидно предхожда
вземането на пробите за анализ, но същата е известна само на „Агростелт“
10
ЕООД и акцентирането върху нея е израз на некоректно процесуално
поведение от страна на дружеството, което се опитва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Изводът на жалбоподателят, че не
било възможно датата на проверката да съвпадне с датата на извършване на
адм. нарушение(която съгласно правната норма следвало да бъде датата на
употребяване на препаратите за растителна защита), предвид факта че към
тази дата адм. орган не е разполагал с данни относно факта дали взетите от
маслодайната роза листа са третирани с препарати за растителна защита извън
обхвата на разрешената употреба, меко казано е несъвместим със съдебната
практика, а е и ирелевантно дали АНО е разполагал с цитираните по-горе
резултати.
Изявлението на въззивника, че в АУАН и в обжалваното НП не било посочено
мястото на извършване на нарушението, което имало съществено значение,
както за индивидуализацията на нарушението, така и за определяне на
компетентния съд, също не се споделя от настоящия състав, защото
дружеството отново се опитва да тълкува стеснително императивни
разпоредби- този път на чл.42, ал.1, т.3 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Очевидно
„масиви № 21124-456-3-3; 21124-456-4-2; 21124- 456-5-2; 21124-456-6-3;
21124-456-2-2, местност „Женев юрт“ в землището на с. Димовци, общ.
Гурково“ за жалбоподателя не представлява място с достатъчна
конкретизация,но съгласно съдебната практика не е наложително в акта и в
НП да бъдат отразени и GPS-координатите на мястото на извършване на
нарушението.
По повод на трогателната загриженост на „Агростелт“ ЕООД относно
определянето на компетентния съд, настоящият състав намира за уместно да
отбележи, че в случая не става въпрос за уточняване на място, което граничи с
друг съдебен район, за да са възникнали някакви съмнения.
На следващо място съдът не споделя мнението на въззивника, че в АУАН
липсвало описание на извършеното нарушение и същия не бил запознат
посредством какви доказателства и по какъв начин административния орган е
установил, че субект на твърдяното административно нарушение е именно
той, като посоченото се ограничавало до „нарушени разпоредби на чл.107 ал.2
от Закона за защита на растенията“ и че от описаната в АУАН фактическа
обстановка, възприета и в обжалваното НП, не можело да се установи
посредством какво конкретно поведение, извършено от страна на
жалбоподателя, е била нарушена разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗЗР, тъй като
нито в АУАН, нито в НП се съдържали факти, установяващи, че именно
„Агростелт“ ЕООД(неговият управител или друг служител) са лицата,
употребили или третирали с препарати за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба розови масиви, от които админ. орган твърди да е взета
проба за изпитване. Очевидно и по този пункт от жалбата дружеството се
опитва да насочи вниманието към несъществени елементи от извършеното от
него нарушение, акцентирайки върху това, че в АУАН и в НП липсвали данни
кое е лицето, употребило препарати за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба, съдържащи установените от направения анализ
11
активни вещества, както и че липсвали доказателства в тази насока.
Това е така, защото упреците към АНО, че след като е приел, че следва да
накаже юридическото лице, е трябвало да събере доказателства кое именно
лице е третирало насажденията от рози и с какви точно препарати за
растителна защита го е сторило, за да може да се направи точно описание на
административното нарушение, каквото изискване поставят императивните
норми на ЗАНН, следва да бъдат насочени към въззивника, тъй като именно
управителя му е разпоредил да бъдат използвани препарати за растителна
защита извън обхвата на разрешената употреба и е ирелевантно кой конкретен
служител или работник на „Агростелт“ ЕООД или дори несвързан с
дружеството субект, физически е извършил нарушението.
Що се отнася до коментирания от жалбоподателя §1 от ДР от Закона за защита
на растенията, действително законодателят е направил разграничение между
активно вещество и продукт за растителна защита, давайки в различни
разпоредби отделни легални определения за двете понятия, но никъде не се
съдържа заключение, че между тях няма идентичност, както твърди
въззивника. Последният цитира обжалваното от него наказателно
постановление, съгласно което: „е установено, че използваните по-горе
активни вещества не са вписани в регистъра за употреба при маслодайна роза
т.е. употребени са продукти за растителна защита извън обхвата на
разрешената употреба“, но отново го тълкува стеснително, считайки че
липсата на отбелязване на препаратите, в които се съдържат активни
вещества, водило до несъставомерност на твърдяното административно
нарушение, предвид посочената за нарушена правна норма на чл.107 от ЗЗР,
която създавала забрана за употреба на продукти, а не на активни вещества.
Съдът намира подобно аргументиране на жалбата от страна на дружеството-
нарушител за неправилно и за тълкуване по удобен за него начин, тъй като
съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.51 от ДР на Закона за защита на
растенията: „Състав на продукт за растителна защита“ е качественото и
количественото съдържание на активни вещества, антидоти, синергисти и
коформуланти в продукта“, а съобразно чл.3, т.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №1107/
2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година
относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на
директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (консолидирана версия)
„препарати“ означава смеси или разтвори, съставени от две или повече
вещества, предназначени за употреба като продукт за растителна защита или
адювант“. Разбира се, изключително удобно за неговата защитна теза,
жалбоподателят е игнорирал цитираните норми, които изясняват, че ПРЗ
съдържа две или повече вещества и е напълно възможно нарушителя да е
използвал няколко прапарати, без по този начин да може да се установи кой от
тях какво количество циперметрин, ламбда-цихалотрин, флуксапироксад и
пираклостробин съдържа, за да бъде точно установен по наименование. Така
за пореден път, детайлизирайки излишно и тълкувайки стеснително
избирателно посочени от него разпоредби, жалбоподателят се опитва да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
От друга страна изявленията, че продължителния период от време от датата на
12
вземане на проби от маслодайни рози- 25.08.2023г. до датата на получаване на
пробите в лабораторията за изследване- 05.09.2023г., тъй като през изтеклия
период от време липсвали данни къде, от кого и по какъв начин са
съхранявани взетите проби, опорочавал достоверността на получените
резултати, както и че съществено нарушение на правото на защита
представлявал и изготвения на английски език Сертификат 23/008953 от
05.10.2023г. без наличие на официален превод на български език на същия,
защото така не можело да бъде проверено дали посочените в сертификата
активни вещества съответстват или не съответстват на препаратите за
растителна защита извън обхвата на разрешената употреба, звучат повече от
нелепо, при условие, че при пробовземането е присъствал управителя на
дружеството С. К., установено с негови подписи върху констативен протокол
№********** от 25.08.2023г., доклада към него и протокол №1 за вземане на
проби от растения и растителни продукти за идентификация на употребените
ПРЗ и който безпогрешно е разпознал използвания английски език, за който е
общоизвестно, че произлиза от латинския, с който често боравят лицата с
агрономическо образование, в частност К.. В тази връзка следва да бъде
отбелязан и фактът, че активни вещества, които не са разрешени за употреба
при маслодайната роза и съдържими в ПРЗ, са били открити в проби, взети от
цялото поле, стопанисвано от „Агростелт“ЕООД, но не съобразно Наредба №8
от 23.02.2021г., а съгласно утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ
процедура, основана върху транспонираната в Наредба №2 от 23.01.2015г.
Директива 2002/63/ЕО на Комисията от 11.07.2002г.
Несподелено от съда е и изразеното становище за допуснато нарушение от
рода на съществените, а именно- неприлагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на
маловажност, особено като се има предвид характера на този вид
административно нарушение и че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да
съответства на личната и генералната превенция и за да е налице „маловажен
случай“ на административно нарушение, то следва извършеното деяние с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не
се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение. Напротив- установи се
използването извън обхвата на разрешената употреба на четири активни
вещества из цялата площ, засадена с маслодайна роза и стопанисвана от
„Агростелт“ ЕООД, с което въззивника е нанесъл непоправими вреди за
живота и здравето на намиращите се в близост пчелни семейства, без които
живота на земята би бил немислим, тъй като изхранването на планетата
зависи от добивите земеделска продукция, градинарство и фураж, а пчелите се
явяват основния фактор в опрашването на растенията, което от своя страна е
пряко свързано с добивите. Тази тяхна функция ги прави незаменим
помощник на човека и липсата им поставя на карта бъдещето ни. Нещо
повече- общоизвестно е че пестицидите са канцерогенни и причиняват у
хората алергии, Алцхаймер, стерилитет, ракови и други заболявания.
13
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът
счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За
да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в
него, трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се вземат
предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по
налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на
чл.27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за
определяне на административното наказание. Относно наказанието, наложено
на жалбоподателя, с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че
изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето
му е основано на точно посочена разпоредба на закона, а именно- чл.165,ал.2
от ЗЗР. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не се изисква настъпването на допълнителни вредни
последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на
последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са
определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е
извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва да
използва продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената
употреба, но въпреки това го е сторил.
В обобщение съдът намира, че изводите на наказващия орган за наличието на
визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в
съответствие с ангажираните доказателствени източници. Описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка, както и приетата
правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по
категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като
укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. Липсва каквато и да е неяснота
относно времето, мястото и начина на настъпването на вредните последици
от конкретно описаното незаконосъобразно поведение на жалбоподателя,
които в своята съвкупност са дали основание за търсене на отговорност от
същия по реда на ЗАНН.
Изложеното и потвърждаването на коментираното наказателно постановление
правят основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер
на 150(сто и петдесет) лева, съобразно размера на действително свършената
работа от юрисконсулт по делото- участие в пет съдебни заседания.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.9, във връзка с чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №118/ 13.05. 2024 г.,
издадено от директора на Областната дирекция по безопасност на храните-
Стара Загора, с което на „Агростелт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Гео Милев“ №132, вх.В, ап.55,
представлявано от управителя си С. К. К., е наложена имуществена санкция в
размер на 3600(три хиляди и шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „Агростелт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Гео Милев“ №132, вх.В, ап.55, представлявано
от управителя си С. К. К., да заплати по сметка на Областната дирекция по
безопасност на храните- Стара Загора оказаната й правна помощ от
юрисконсулт в размер на 150(сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че същото е изготвено, пред Административен съд-
Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
15