№ 191
гр. Пловдив, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20235300900540 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. К.,
от гр. **** и К. С. В., от гр. ****, и двамата чрез пълномощник адв. П. К., против ЗК
„Лев Инс“ АД за осъждането му да заплати на Н. Д. К. обезщетение в размер на 25 100
лв., частичен иск от сумата от 80 000 лв. за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при ПТП от 24.03.2023 г., предизвикано от водача на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с peг. номер № ****, който имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, обезщетение за
причинените му имуществени вреди в следствие на това ПТП в размер на 1080 лв.,
представляващи разходи за извършване на оперативно лечение на получените
увреждания от ПТП, както и на К. С. В. обезщетение в размер на 1 000 лв., частичен
иск от сумата от 40 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания при
същото ПТП от 24.03.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху всяко
претендирано обезщетение, считано от 31.03.2023 г. - датата на която изтича срока по
чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. с.чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и заплащане на сторените в производството разноски. В съдебно
заседание от 10.03.2025 г. е допуснато изменение на размера на исковите претенции,
като същите са заявени изцяло до претендираните суми - от Н. Д. К. в размер на
сумата от 80 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания
1
при ПТП от 24.03.2023 г., а от К. С. В. в размер на сумата от 40 000 лв. за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинените й телесни увреждания при ПТП от 24.03.2023 г., ведно със законна лихва
за забава върху всяко претендирано обезщетение, считано от 31.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите
В исковата молба се твърди, че на 24.03.2023 г., около 22.40 ч., на път II-56, 93
км. е настъпило ПТП, предизвикано от водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с
peг. номер № ****, управляван от водача Х. Ж. К., който, поради движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост, загубил контрол върху управлението на
автомобила, навлязъл в насрещната за него пътна лента и причинил сблъсък с лек
автомобил „Ауди А3“, управляван от ищеца Н. Д. К., като сблъсъкът настъпил в
предните части на автомобилите. Следствие настъпилото ПТП били причинени
травматични увреждания на ищците Н. К. и К. В., която била пътник в автомобила и
седяла на задна дясна седалка зад пасажера.
Твърди се също, че от удара били причинени телесни увреждания на ищците,
което наложило хоспитализирането им, като на Н. К. били причинени фрактури на
лява подбедрица, психически стрес, увреждане на общото състояние, а К. В. постъпила
в болницата с увредено общо състояние, фрактури на пръстите на ръката, като и на
двамата било извършено оперативно лечение. Ищците твърдят, че в следствие на
получените травми при ПТП изпитвали силни болки, били принудени за дълъг период
от време да спазват режим на покой, като през това време имали нужда от помощ за
ежедневните си нужди и потребности, като разчитали за това на близките си. В
следствие на инцидента за дълъг период от време били лишени от обичайния си начин
на живот и възможността да извършват ежедневните си задължения, сънят им бил
нарушен и трудно се справяли емоционално с преживения стрес, като към момента на
подаване на исковата молба все още не били възстановени от получените травми и
преживения стрес.
За водача на автомобила, причинил ПТП, действала сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с валидна към датата на процесното
ПТП полица № BG/22/123000586649/21.02.2023 г., издадена от ЗК “Лев Инс” АД и
валидна от 21.02.2023г. до 21.02.2024г., а за установяване на вината било образувано
досъдебно производство 35/2023 г. по описа на РТП Пловдив.
На 19.04.2023г. ищците депозирали пред ответното дружество застрахователна
претенция, но в законоустановения срок не били определени и изплатени обезщетения,
поради което предявяват претенциите си за изплащане на такива пред съда.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, в който заявява, че са предявени от ищците застрахователни
претенции, по същите са били образувани застрахователни преписки, но е било
2
необходимо представяне на допълнителни доказателства, които били изискани, но не
били представени от пълномощника на ищците. Оспорва описаното в исковата молба
ПТП да е било причинено от протИ.правни действия на застрахования при него водач,
както и описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че водачът Х. К. не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди действията на ищеца К., който в нарушение на
задълженията си, като водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3“, с peг. №
****, е управлявал превозното средство с превишена скорост, несъобразена с пътната
обстановка, характера и интензивността на движението, не е изпълнил задължението
си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в
нарушение на чл. 20 и чл. 21 ЗДП, не е пътувал с включени фарове, поради което
водачът на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис“, с per. № **** не е могъл
да го забележи. Твърди, че единствено поведението на ищеца К. е причина за
настъпване на процесното произшествие, с което поведение е допуснал нарушение и
на чл. 25, ал. 1 ЗДП, освен това е създал предпоставките за настъпване на
произшествието и е станал причина за осъществяването му, тъй като ПТП е било
предотвратимо за ищеца, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на
мястото на удара, в случай на управление на превозното средство със съобразена с
пътните условия скорост, поради което и единствено ищецът К. твърди да е виновен за
настъпване на телесните увреждания на ищците.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на
настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца К., поради неспазване на
правилата за движение по пътищата, като твърди, че неговото поведение е допринесло
в равна степен за реализиране на транспортния инцидент.
Оспорва настъпване на описаните в исковата молба телесни увреждания на
ищците и причинната им връзка с инцидента, интензитета, проявлението и
времетраенето на описаните като претърпени в следствие тях болки и страдания.
Оспорва, към момента на подаване на исковата молба, да е бил затруднен нормалният
им начин на живот, да са били в невъзможност да се обслужват самостоятелно и да са
имали нужда от помощта на своите близки за това, ищецът К. да е бил с обездвижен
долен ляв крайник и да е трябвало да спазва режим на покой. Оспорва ищците да са
търпели и да продължават да търпят болки, настъпили емоционални и психологически
последици от инцидента, доколкото не намира данни по делото за това.
Възразява срещу размера на исковите претенции за неимуществени вреди, като
изключително завишени, прекомерни, не съответни на естеството на травмите,
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, с причините и
обстоятелствата при осъществяването на произшествието, включително и с
относимата към момента на възникването на пътнотранспортното произшествие
съдебна практика.
3
Прави и евентуално възражение за съпричиняване на травмите от ищците,
поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на
пътуването в автомобила, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДП, като твърди,
че пострадалите са създали предпоставките за настъпването на травми при
осъществяване механизма на произшествието и са улеснили тяхното възникване.
Оспорва и исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди на ищеца К., като неоснователен и завишен, поддържа възраженията за
съпричиняване на ищеца К., заявени по отношение на претенцията за неимуществени
вреди, като счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва и основателността на претенцията за законна лихва, поради
неоснователност на главните искове, както и поради това, че обезщетение за забава
върху застрахователното обезщетение се дължи след заявяване на извънсъдебна
претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, определен от практиката на
ВКС като рекламационен и който срок счита, че не е започнал да тече, предвид
недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция и липса на обективни
данни, въз основа на които да е възможно произнасяне по претенцията, въпреки
изискване на конкретно посочени документи. Евентуално сочи, че обезщетение за
забава се дължи след изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на всички
доказателства, съгласно чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ, или след изтичането на 15
работни дни, считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение и представянето на всички доказателства, по аргумент на
чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която ищците, чрез
процесуалния си представител, оспорват всички възражения в отговора на исковата
молба като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани. Сочат, че с представения
от тях протокол за ПТП се установяват необходимите факти във връзка с
отговорността на застрахования при ответника водач.
В подадения допълнителен отговор ответникът оспорва твърденията, че
протоколът за ПТП има материална доказателствена сила за посочените в него факти,
относно механизма на ПТП. Поддържа всички направени възражения.
В писмена защита ищците поддържат изцяло исковите претенции и считат, че
същите са доказани със събраните по делото доказателства, които обсъждат подробно.
Молят съда да уважи исковете и да им бъдат присъдени сторените в производството
разноски, както и да бъде определено адвокатско възнаграждение на процесуалния им
представител по делото.
4
Ответникът в хода по същество, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г., моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани,
евентуално, ако съдът ги приеме основателни, да бъдат съобразени с действително
претърпените вреди, доколкото счита размера на същите прекомерно завишен. Моли
обезщетението на ищеца В. да бъде намалено, доколкото счита, че от комплексната
експертиза се доказва, че е била без поставен предпазен колан по време на инцидента,
което обстоятелство сочи, че е допринесло за получаване на травмите. Претендира
присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на
24.03.2023 г., около 22.40 ч., е посетено местопроизшествие на път II-56, 93 км., където
било прието, че водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. номер № ****,
поради отклонение на вниманието, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря
в лек автомобил „Ауди А3“, управляван от ищеца Н. Д. К., като ударът е настъпил в
предната част на двата автомобила, където са констатирани от актосъставителя
видимите щети по ППС. Като пострадали са посочени седем лица, между които и
ищците, за които е записано в протокола, че са ранени.
Видно от изпратения по делото отговор на изискана справка за движение на
досъдебно производство, образувано по повод причинените телесни увреждания на
лица при процесното ПТП, е, че е образувано досъдебно производство, започнало с
оглед на местопроизшествие, като към момента на получаване на отговора няма
привлечено лице в качеството на обвиняем по делото, образувано за извършено
непредпазливо деяние по чл. 343, ал. 3 НК, при което са били причинени тежка
телесна повреда на едно лице и средни телесни повреди на две лица. До приключване
на съдебното дирене по делото не е постъпила повторно изискана информация за
етапа на производството и дали има привлечено като обвиняем лице.
От приетите по делото епикризи от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив,
се установява, че Н. Д. К., 21 год., е постъпил по спешност за оперативно лечение в
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги” ЕАД,
КОТ, на 25.03.2023 г. и е бил изписан на 31.03.2023 г. с окончателна диагноза
счупвания на други части на подбедрицата, закрито и придружаващи заболявания -
изкълчване на глезенната става. Било проведено оперативно лечение по клинична
пътека - оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник и
му било извършено наместване на дислокация на глезен под анестезия - спинален
блок, поставена плака и гипсова шина. Изписан с препоръки и назначения за
превръзки пред 3-4 дни и да ходи с патерици, без да стъпва на ляв крак.
От епикризата към И.З. № 20379/2023. на Клиника по гръдно - коремна
5
хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив се установява, че К. С. В., на ****
год., е приета на лечение в клиниката на 25.03.2023 г., като е изписана на 31.03.2023 г.,
с окончателна диагноза травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в
корема. При образните изследвания се били установени фрактури в основата на 3- та,
4-та и 5-та метакарпални кости, като е била поставена гипсова шина за 25 дни.
Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване, а това е удостоверено и в горецитирания констативен протокол и
удостоверение от ГФ, приложено към исковата молба, че за автомобил „Тойота“, модел
„Авенсис“ с peг. № ****, към датата на ПТП – 24.03.2023 г., е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество ЗК
„Лев Инс“ АД.
От изпратените отговори до ищците е видно, че при ответника са били заведени
щети с № 0000-1000-04-23-7296 / 19.04.2023 г., въз основа на молба от 19.04.2023 г. на
К. С. В. и щета с № 0000-1000-04-23-7297 / 19.04.2023 г., въз основа на молба от
19.04.2023 г. на Н. Д. К., като обезщетения не са били определени, а са дадени
указания за представяне на актове от наказателно производство, експертизи и
медицински документи.
По делото е представена фактура за закупуване от ищеца К. на заключваща
тубуларна плака и заключващи винтове на стойност 1080 лв.
Разпитани по делото за доказване на механизма на ПТП са свидетелите К.,
очевидец, пътувал в автомобила, управляван от ищеца, свидетелят К., управлявал
вторият автомобил, участвал в ПТП - „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № **** и
свидетелят Н., пътувал в последния автомобил, всички незаинтересовани от изхода на
делото, чиито показания съдът възприема, като отчита и възможната предубеденост на
свидетеля К. и стремежът му да се оневини за настъпване на произшествието и приема
истинни показанията в частите им, в които не противоречат на останалите събрани по
делото доказателства. От показанията на свидетелите К. и К. се установява, че
автомобилът, управляван от свидетеля К. е навлязъл в насрещното пътно платно,
където се е движил ищецът в своята пътна лента, като е настъпил удар между тях.
Свидетелят К. заявява, че причината да се удари в насрещно движеща се кола е липса
на пътна маркировка и вероятно негово невнимание, като твърди, че се е движил
нормално, с около 100 км.ч. Свидетелите заявяват, че пътят бил осветен само от
фаровете на автомобилите, както и, че не е имало видима причина свидетелят К. да се
движи в насрещното платно. Свидетелите установяват, че автомобилът „Тойота“ се е
движил с по-голяма скорост, като всички заявяват, че ударът е настъпил неочаквано и
бързо. Свидетелят К. е категоричен, че той и ищецът К. са били с поставени
предпазни колани, като не си спомня дали момичетата, които са пътували на задната
седалка, също са били с предпазни колани. Свидетелят К. не дава показания от
6
значение за релевантните за делото обстоятелства.
По делото е изслушана и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за установяване на причинените от ПТП вреди на ищците, механизма на
ПТП и относно изясняване на спорния между страните въпрос за ползването на
обезопасителни колани от ищците по време на удара. Заключението на същата съдът
възприема изцяло като компетентно, изключително подробно обосновано и защитено
убедително в съдебно заседание. От същата се установяват механизма и причините за
ПТП, а именно, че на 24.03.2023г. около 22:40 часа на път II 56 км.93, лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № ****, управляван от свидетеля Х. Ж. К. се е
движил в посока от юг към север в насрещната - западна пътна лента за движение със
скорост около 29,64 m/s = 106,71 km/h . В същият момент от север към юг в
срещуположна посока по същия път в същата пътна лента се е движил лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № **** управляван от Н. Д. К., който е възприел
движещия се срещу него автомобил, задействал е спирачната система и е намалил
скоростта си на движение до приблизително 15,87m/s = 57,87 km/h. Последвал е
неизбежен удар в предната дясна част на лек автомобил „Ауди А3“ и предната дясна
част на лек автомобил „Тойота Авенсис“, като непосредствено преди удара, водачът на
лек автомобил „Ауди А3“ е предприел спасителна маневра за отклонение на
автомобила в ляво, в посока югоизток. След удара лек автомобил „Ауди А3“ е
продължил движението си от юг към север върху източната пътна лента, където е
последвал втори удар между задната му странична лява част и източната мантинела,
след което е спрял на място и в положение описани в протокола за оглед на
местопроизшествието. Лек автомобил „Тойота Авенсис“ е продължил движението си с
ротация при водеща задна дясна част от юг към северозапад върху западната пътна
лента, като е последвал втори удар между предната му част и западната мантинела,
след което е спрял на място и в положение описани в протокола за оглед на
местопроизшествието. Произшествието настъпило на равен и прав участък от пътя при
движение през тъмната част от денонощието, при осветеност от фаровете на
автомобилите, на суха асфалтова настилка, върху която били оставени следи от
моторните течности / масло, антифриз и др./ и части от деформирани елементи на
МПС, които описват движението на автомобилите след момента на удара. Основна
причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е движението на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ в лентата за насрещно движение, в момент, когато това
не е било безопасно, тъй като в същия момент по западната лента в срещуположната
посока се е движел лек автомобил „Ауди А3“.
В пътния участък, където е настъпило произшествието, движението е било
двупосочно, платното за движение образувано от две пътни ленти, разделени с пътна
маркировка - единична прекъсната линия - M3, пътната отсечка била права, равна, към
момента на произшествието суха. От източната и западната част има банкет с ширина
7
от около 90см. и метална предпазна преграда - мантинела с височина 70 см. Не е
имало въведено допълнително ограничение с пътни знаци за максимална скорост в
изследвания пътен участък.
Водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е имал техническа възможност да
не допусне ПТП при движение в посока от юг към север върху обхвата на източната
пътна лента за движение, тъй като в този момент източната пътна лента пред
автомобила е била свободна, т.е не е налице причина за движение на автомобила в
западната лентата за насрещно движение. Водачът на лек автомобил „Тойота Авесис“ е
имал техническа възможност да се размине безопасно с лек автомобил „Ауди А3“, при
движение в обхвата на източната пътна лента с посока на движение от юг към север.
Експертното заключение е, че при процесното ПТП, възникнало на 24.03.2023
година, на ищеца Н. Д. К. са били причинени фрактура на медиален малеол / вътрешен
глезен/на левия крак, фрактура с фрагментиране на дисталната диафиза на фибула/
малък пигцял/ на левия крак, сублуксация на тало-крурална става. / глезенната става -
лява/, луксационна фрактура на фибула и тибия./голям и малък леви пищяли/, които
травматични увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник. Счупванията и изкълчванията на лявата подбедрица и стъпало били
лекувани оперативно и чрез обездвижване. След острия следоперативен период било
пристъпено към раздвижване /рехабилитация/. Ведно с нея оздравителните процеси
продължили в рамките на 4-6 месеца. След този период били налице остатъчни
явления в резултат на тежката съчетана травма на глезенната става, изразяващи се в
болезненост при движение, клякане и формиране на оток при натоварване на крака за
продължително време, което е било налично и към момента на изработване на
експертизата и мнението е, че ще продължи още във времето. Травмата е сериозна и
възстановяването на глезена според експерта ще отнеме години и то при упорита и
активна рехабилитация и раздвижване. Има и неудобства при избора на подходящи
обувки. Травматичните увреждания практически са оздравели в смисъла на зарастване
на кости и възстановяване на изкълчената става, но остатъчните явления, според
експертизата, ще бъдат налични още дълго време, като травмата ще дава отражение
при движение и натоварване, като към изготвяне на експертизата не са били
оперативно отстранени метални елементи от остеосинтезата. В съдебно заседание
вещото лице д-р С. заявява също, че са били счупени и двете кости на крака, като на
едната кост е била поставена плака с винтове, а на другата кост - телове и шишове,
като отстраняването им ще наложи предстой в болницата, ще причини още болки и
страдания, но този път за не повече от 10 - 15 дни, до зарастване на раната. Поясни се,
че остатъчните явления от травмата при ищеца в конкретния случай се пораждат от все
още наличните метални елементи в крака и те водят до оток и до невъзможност за
нормално сгъване на ставата, затова, след отстраняването, следва отново да бъде
проведена рехабилитация и едва тогава ще може със сигурност да бъде преценено
8
дали те ще останат във времето, тъй като лечението по отношение на заздравяване на
костите е приключило, но металните елементи са все още в крака, забавено е
отстраняването им, което води и до забавяне на възстановяването и до наличие на тези
оплаквания, които ищецът има.
Дадено е заключение, неоспорено от страните, че направените разноски за
използваните материали за оперативната интервенция и медикаментите, използвани по
време и след нея са били необходими за правилното леченение на ищеца К.. При
изслушването експертът поясни, че описаните в приложените към исковата молба
фактури за медицински изделия са част от необходимите консумативи за извършената
операция.
Относно ищецът К. С. В., която е седяла в автомобила на дясната задна седалка,
е посочено от експерта, че непосредствено след пътния инцидент била зашеметена,
объркана, сънлива, но не е изпадала в безсъзнателно състояние до степен на
комоционна кома. В болничното заведение били поставени диагнози травма на други
антраабдоминални органи, без открита рана в корема, контузия на главата, разкъсно-
контузна рана на дясната вежда и фрактури (счупване) в основата на 3-та, 4-та и 5-та
метакарпални кости на лявата ръка. Разкъсно-контузната рана на дясната вежда била
адаптирана и ръбовете фиксирани до оздравяването й. Счупването на 3-та, 4-та и 5-та в
основите им е лекувано чрез обездвижване на китката за първоначален срок от 25 дни.
Приемани са и обезболяващи. Счупването в основата на 3-та, 4-та и 5-та метакарпални
(дланови) кости на лявата ръка, наложило имобилизация е причинило на пострадалата
В. трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за 2-3 месеца от датата
на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Контузията на
главата с лекостепенното мозъчно сътресение и разкъсно-контузната рана на дясната
вежда са причинили, както заедно, така и поотделно разстройство на здравето за около
15-20 дни от датата на травмата. Оздравителните процеси на счупените кости са
приключили към днешна дата. Налични са болки и лек до умерен оток на китката
периодично и при претоварване на крайника. Не са налице невъзстановени
травматични увреждания.
На спорния въпрос дали ищците са били с правилно поставени предпазни
колани е даден отговор, че най-вероятно ищецът К. е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, поради липса на травматични увреждания на гърдите и корема/
воланна травма/, както и травми на главата, бедрата, колената, които не са се блъснали
в „бордното табло“. Пострадали са единствено стъпалата и особено левия крак, който е
травмиран от част от автомобила в основата на мястото на водача - деформация на
предната част на автомобила и хлътване на пода навътре и/или удар на стъпалото в
областта на педалите, който удар не може да се предовтрати от обезопасителен колан.
Относно К. С. В. е дадено заключение, че най-вероятно не е била с правилно поставен
9
предпазен колан, като основен аргумент за този извод е травмата на дясната вежда,
което означава, че главата е достигнала до предната седалка, което е невъзможно при
поставен колан, като всички травми на пострадала са получени вътре в купето на
лекия автомобил след сблъсъка с другия лек автомобил, при свободното придвижване
(политане) на тялото й от задната седалка напред и удряне в гърба на предната седалка
на лекия автомобил. При правилно поставен предпазен колан експертите считат, че не
би се получила разкъсно-контузната рана на дясната вежда. В съдебно заседание
вещите лица поясняват, че ръцете не са обхванати от колана, поради което и травмата
може да е получена при всяко придвижване на тялото, където и да е в купето.
За установяване на претърпените страдания в следствие на получените травми от
ищците са разпитани свидетелите К.а и К., майка и чичо на ищеца К., както и
свидетелите Д. и В., родители на ищеца В.. Показанията на свидетелите съдът прецени
с оглед заинтересоваността им от изхода на делото, като близки роднини на ищците,
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, съобразно всички събрани по делото
доказателства, като възприе истинни в частта им, в която се подкрепят от приетите по
делото експертизи и медицински документи, и предвид факта, че страданията на
ищците, с оглед характера на получените от тях травми, са станали достояние само на
най-близките им хора.
Всички свидетели безпротиворечиво заявяват, че ищците са били в голям шок
след катастрофата, като по време на болничното лечение са търпели и силни болки. И
двамата имали насинявания по тялото, като на ищеца К. цялата дясна ръка била синя.
Двамата ищци живеели заедно, като и двамата имали нужда от чужда помощ в
началото, след изписване от болницата, като ищецът К. бил с патерици и му било
трудно да се обслужва, а ищецът В. също изпитвала затруднения, тъй като не била с
обездвижена лява ръка и я боляло цялото тяло, което налагало прием на
болкоуспокояващи медикаменти и от двамата. И двамата изпитвали неудобство от
това, че се налага да разчитат на помощта на близките си за ежедневни, обичайни
дейности. Налагало се в последствие да бъдат карани на рехабилитация, а след
приключването и се преместили да живеят в гр. ****, тъй като там, в дома на ищеца
К., нямало стълби, както в апартамента в гр. ****, които му било трудно да преодолява
ежедневно и излизането навън било по-лесно. Налагало се и ежедневно инжектиране
на медикаменти на ищеца К., като близките му осигурявали медицинско лице за това.
Свидетелите заявяват, че ищците не са се отърсили от катастрофата и все още
изпитват страх при шофиране, движение с автомобил, не минавали през мястото на
катастрофата. Освен това ищецът К. не можел да тича, да скача, изпитвал затруднения
в движението на глезена на левия крак и болки при натоварване, ежедневно кракът му
отичал, ищцата В. също все още търпяла болки от травмата на ръката, наложило се да
смени работата си, тъй като ръката я боляла при натоварване, притеснявала се и от
белега на лицето и, останал от травмата на челото. При нея имало и негативни емоции
10
и последици и от факта, че не успяла да изживее абитуриентския си бал, за който се
подготвяли с желание, а в следствие на катастрофата не успяла да отиде, не успяла да
се яви на редовна сесия на матурите и преживяното, според нейната майка, оказало
влияние и на резултата от зрелостните изпити, поради което и тя не продължила
обучението си.
По делото е изслушана и СПЕ, с оглед данните от свидетелските показания за
преживения силен стрес от ищците и необходимостта от специални знания доколко
същият се е отразил на психиката им и е повлиял на състоянието им. Според
възприетото изцяло от съда и неоспорено от страните заключение на експертизата,
непосредствено след ПТП ищецът К. е изпитал реакция на стрес, страх за себе си и за
близките си и за своето бъдеще. Имал е нараняване на крака с изразен болков синдром
и двигателен дефицит. Последвали са две операции, предстои трета. След
оперативното лечение е бил зависим от грижа за някои дейности. Ангажирал е
близките си в лечебния процес. Изпитвал е чувство за вина и неудобство. Провел е
рехабилитация и физиотерапия в рамките на два три месеца. Това е периода на
разстройство на адаптацията в който временно е било нарушено функционирането му.
Възстановил е стереотипа си, шофира и работи. Към момента на експертизата е
психологично и психично здрав, запознат е с необходимост от последваща оперативна
интервенция за изваждането на импланта и отношението към тази бъдеща процедура е
разумно, с информирано съгласие на този етап за провеждането и.
Непосредствено след ПТП, според експертното заключение, К. В. е преживяла
реакция на остър стрес, преминал в разстройство на адаптацията. Това състояние е
продължило близо два месеца. Това състояние не е изисквало специфично лечение от
психиатър. Разстройство на адаптацията при В. е със смесено безпокойство и
смущение на настроението /тревожност, страх, малоценностови изживявания/ за
период от време. Това е преходно състояние и е отзвучало към момента на
експертизата. Не са установени симптоми на деградация в психичното и състояние. Не
се откриват данни за настъпила значителна житейска промяна на личностово нИ.,
както и в социалното функциониране към момента на експертизата. Към момента на
изслушване на експертизата и при двамата ищци стресът като цяло е преработен,
спомените за събитието избледняват, то не е дало трайно негативно отражение върху
психичното и цялостното им функциониране. Експертът заявява, че прогнозите за
отзвучаване на психическата травма са индивидуални, като зависят от
характеристиките на личността и последващата житейска ситуация, като при ищците
преживяното нежелано събитие е отзвучало и няма данни за промяна в цялостния им
живот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
11
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
сезиран извънсъдебно, като не е изплатено обезщетение. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищците
резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ, предявен от двамата ищци, допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Между ответника и собственика на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № ****, към датата на ПТП – 24.03.2023 г., е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, което е отделено като
безспорно по делото обстоятелство, по силата на който договор застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, свидетелски показания, изслушани за причини и механизъм
на ПТП, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява
по несъмнен начин, че водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. номер №
****, управляван от водача Х. Ж. К., е навлязъл в лентата за насрещно движение на
път II-56, 93 км., без обективни причини за това, по време, когато това не е било
безопасно, тъй като като по същото време ищецът Н. Д. К. е управлявал лек автомобил
„Ауди А3“, по платното за движение на същия път, като е последвал удар в предните
части на двата автомобила. Механизмът на ПТП е установен безспорно по делото от
12
заключението на КСМАТЕ, която е приета без възражения на страните, мотивирана и
защитена убедително от експертите, като е следния: на 24.03.2023г. около 22:40 часа на
път II 56 км.93, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № ****,
управляван от свидетеля Х. Ж. К. се е движил в посока от юг към север в насрещната -
западна пътна лента за движение със скорост около 29,64 m/s = 106,71 km/h . В същият
момент от север към юг в срещуположна посока по същия път в същата пътна лента се
е движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № **** управляван от Н. Д.
К., който е възприел движещия се срещу него автомобил, задействал е спирачната
система и е намалил скоростта си на движение до приблизително 15,87m/s = 57,87
km/h. Последвал е неизбежен удар в предната дясна част на лек автомобил „Ауди А3“
и предната дясна част на лек автомобил „Тойота Авенсис“, като непосредствено преди
удара, водачът на лек автомобил „Ауди А3“ е предприел спасителна маневра за
отклонение на автомобила в ляво, в посока югоизток.
Законът, в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП, съдържа забрана за водача на пътно превозно
средство на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, като тази норма е била нарушена от водача на
застрахования при ответника автомобил. Същият е нарушил и чл. 21, ал. 1 ЗДП, който
указва допустима максимална скорост на лек автомобил извън населено място от 90
км./ч. От водача, застрахован при ответника, е нарушен и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП,
съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В конкретния случай всички тези норми са били нарушени от водача на
застрахования при ответника автомобил, който не е контролирал непрекъснато
автомобила, който е управлявал, навлязъл е в насрещната пътна лента, без да извършва
маневра изпреварване или заобикаляне, движил се е с несъобразена скорост при
ограничената видимост, в тъмната част на денонощието, при осветеност единствено от
къси светлини на автомобила, с над максимално допустимата по закон скорост, като е
причинил удар в насрещно движещия се автомобил, който е могъл да предотврати при
движение в обхвата на източната пътна лента с посока на движение от юг към север,
доколкото не е имало обективна причина за навлизането му в насрещната лента, което
прави поведението му противоправно.
Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от
доказателствата посочената презумпция не е оборена, напротив, самият водач, в
13
качеството му на свидетел, признава, че се е блъснал в насрещно движещата се кола,
вероятно по невнимание. Не се установява верността на твърденията му, че на пътя
няма пътна маркировка, нито, че се е движил „нормално“, доколкото и според самите
му показания се е движил с превишена, над максимално допустимата от закона
скорост.
Вредите, настъпили в патримониума на ищците, се установяват от приетите
писмени доказателства, от приетите експертни заключения и от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира, доколкото кореспондират със събраните писмени
доказателства и изслушани експертизи, съобразявайки заинтересоваността и от изхода
на делото. От изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, която съдът кредитира, се установява, че е налице и причинна връзка
между произшествието и констатираните при ищците непосредствено след това
травми. Следователно, установяват се всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД да се
ангажира отговорността на прекия причинител, като възраженията на ответника
против това се намират за неоснователни.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл. 432 КЗ са
налице в конкретната хипотеза и така предявените искове се явяват доказани по своето
основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост.
За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Съдът преценя съобразно
събраните доказателства и конкретните особености на всеки случай и с оглед
компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“
не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от
специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да
бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От заключенията на изслушаните по делото експертизи се установява, че в
14
резултат на причиненото травматично увреждане ищците са получили сериозни
наранявания, ищецът Н. Д. К., 21 год., е получил в следствие на претърпяното ПТП,
фрактура на вътрешен глезен на левия крак, фрактура с фрагментиране на дисталната
диафиза на фибулата на левия крак, сублуксация на глезенната става - лява,
луксационна фрактура на фибула и тибия, които травматични увреждания са довели до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като заедно с
рехабилитацията оздравителния процес е приключил за около 4-6 месеца. Претърпял е
оперативно лечение, предстои му още една операция. От свидетелските показания се
установява, че е изпитвал силни болки, като след изписване от болницата е започнал
да се движи с патерици, като се е нуждаел от чужда помощ за задоволяване на
обичайни, елементарни ежедневни нужди. Възстановяването му е приключило, като
заздравяване на кости и тъкани, но има ограничена подвижност на глезенната става,
поради наличните метални тела, като чувства болки при натоварване и има оток на
крака вечер. Травмата, получена при удара е изключително тежка, изисква постоянно
съобразяване и активна рехабилитация, като едва след отстраняване на имплатните и
провеждане на рехабилитация може да се прецени дали ще отшумят остатъчните
неразположения при ищеца от фрактурата на глезена и лявата тибия и фибула,
изразяващи се в ограничена подвижност, болезненост и оток при натоварване.
Като бъде отчетен начина на получаване на травмите, техния вид и интензитет –
тежка съчетана глезенна травма, претърпяното оперативно лечение и предстоящото
такова, силните болки, които е търпял, периода на болничен престой, а след това и на
ограничение на движението, предвижване с помощни средства, през който ищецът не е
могъл да се движи свободно, периода, през който се е нуждаел от чужда помощ и
обгрижване, както и емоционалния дискомфорт, който е породила тази необходимост,
периода на възстановяване и раздвижване и предстоящата необходимост от нова
рехабилитация, отнел общо около половин година от причиняване на травмите,
преживения остър стрес и нарушения нормален ритъм на живот, съпоставени с
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката –
началото на юли 2023 г., както и обстоятелството, че ищецът се е възстановил почти
напълно, като последиците от травмите са болките в глезена и оток при натоварване,
като ограничената подвижност най-вероятно е следствие от неотстранените в указания
срок метални медицински импланти, но има вероятност да останат трайни последици
от травмата за ищеца, съобразявайки възрастта на ищеца, който е млад, възстановил е
почти напълно начина си на живот преди травмата, както и обстоятелството, че не се
събраха доказателства по делото за твърденията за трайно негативното отразяване на
травмите на психиката на ищеца, а същото не може да се предполага, съдът приема, че
справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и
интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в
размер на 40 000 лв.
15
Ищецът К. С. В., на **** г. към датата на инцидента, е получила травма на
вътрешни органи, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на дясната вежда, които
причинили разстройство на здравето за около 15 – 20 дни, както и фрактури
(счупване) в основата на 3-та, 4-та и 5-та метакарпални кости на лявата ръка, което
наложило обездвижване на ръката за срок от 25 дни, като трайно затруднило
движенията на лявата ръка за 2-3 месеца от датата на травмата при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес, които оздравителни процеси са приключили,
при налични болки и лек до умерен оток на китката периодично и при претоварване на
ръката, без да са налице невъзстановени травматични увреждания.
Като бъде отчетен начина на получаване на травмите, техния вид и интензитет,
силните болки, които е търпял в периода на болничен престой, а и след това, периода,
през който ищецът В. не е могла да се грижи сама за себе си, като се е нуждаела от
ежедневна помощ от близките си, периода на възстановяване и раздвижване, както и
периода на възстановяване, общо 2-3 месеца от причиняване на травмите, както и
факта, че не е могла да работи, поради останала болезненост на китката, че се е
наложило да смени работата си заради това, не е успяла да изживее зрелостния си бал
в училище, като липсват доказателства за влошаване на успеха и невъзможност да се
яви на редовна сесия в следствие на травмата, както и, че това е причината да не
продължи образованието си, отчитайки обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на злополуката – края на месец март 2023 г., обстоятелството,
че се е възстановила напълно физически, а последици от травмите са единствено -
болки в ставата при натоварване и лек до среден оток, възрастта на ищеца на ****
години, млада, активна, степента на отразяване на преживянато на психическото и
състояние, като не е доказано травмата да е дала отражение на психическото и
състояние след приключване на оздравителния процес на получените травми, но е
преживяла реакция на остър стрес, преминал в разстройство на адаптацията,
състояние, продължило около два месеца, съдът приема, че справедливото
обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на
причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 15 000 лв.
Ищецът К. е предявил и претенция за обезщетение на понесени от него
имуществени вреди, в следствие претърпените увреждания, изразяващи се в
закупуване на медицински изделия, необходими за извършеното оперативно лечение
на фрактурите, които се доказват с приложената фактура към исковата молба. При това
следва да бъде направен извод дали така извършените разходи от ищеца са обусловени
от получените травматични увреждания при произшествието, като отговор на този
въпрос е даден от експерта в заключението на КСМАТЕ, както и в съдебно заседание,
а именно, че направените разноски са били необходими с оглед проведеното
оперативно лечение. Разходите са доказват напълно с представената фактура, поради
което и искът, като основателен и доказан по размер, следва да бъде уважен.
16
Възраженията за съпричиняване от страна на ищеца К., направени от ответника,
съдът намира неоснователни. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача
на лекия автомобил „Тойота Авенсис“, който е управлявал в нарушение на правилата
за движение по пътищата, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, като
е навлязъл в насрещната пътна лента е причинил удара между двата автомобила.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен –
допринася за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, или за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, каквото е и възражението в настоящото производство. Приносът на
увредения следва да бъде доказан категорично, а тежестта на доказване носи
ответникът, който въвежда възражението и се ползва от него. Експертизата, както и
събраните свидетелски показания, не установяват каквито и да е нарушения на
правилата за движение от ищеца при управление на автомобила, като според
експертите, при предприетата от него спасителна маневра непосредствено преди удара,
която се установява от оставените следи по пътното платно от автомобилните
течности, са предотвратени по-тежки последствия, които биха засегнали всички
пътници в автомобила.
Установява се по делото, че ищецът К. е бил с поставен предпазен колан към
момента на удара, както от свидетелските показания на пътуващия на предна седалка
свидетел, така и от приетото заключение на КСМАТЕ, която дава заключение, че при
липса на предпазен колан ищецът би получил други травми по тялото, като получената
такава глезенна травма не се влияе от наличието на предпазен колан.
Установява се от приетата по делото експертиза, че най-вероятно ищцата В. е
пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, тъй като в противен случай, при
наличие на такъв, не би могла да получи травмата на челото. В съдебно заседание
вещите лица защитават извода, че вероятно ищцата В. е била без обезопасителен
колан. От заключението на КСМАТЕ, прието без възражение на страните, се
установява, че, освен, че няма медицински данни за наличието на обезопасителен
колан към момента на удара, поради липса на описани характерни травматични
увреждания от коланите по тялото на ищците, то и травмата на главата не би се
получила, тъй като колана не би позволил на тялото на ищцата да достигне до гърба на
предната седалка, от която най-вероятно, са получени и останалите травми. Коланът
обаче не обездвижва ръката и травмата на ръката би могла да бъде получена навсякъде
в купето при удара, поради което и липсата на обезопасителен колан не влияе на
възникването и. Поради това и съдът приема, че не е установено категорично и
17
несъмнено по делото нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДП от ищцата, или противоправно
нейно поведение, което да е допринесло за степента на увреждането и, независимо от
голямата степента на вероятност и обосноваността на заключението на вещите лица.
Поради това, че не може да се предполага съпричиняване на вредите, а възражението
следва да бъде доказано категорично и несъмнено, то съдът приема и това възражение
за недоказано.
Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени до размер на сумата от
40 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
следствие на претърпяното ПТП от ищеца К., а в останалата част до размера на
предявения иск от 80 000 лв. искът да бъде отхвърлен като неодоказан и
неоснователен. Следва да бъде уважен и предявения от ищеца К. иск за заплащане на
причинени имуществени вреди от процесното ПТП, в пълния предявен размер от 1080
лв. Предявеният иск от ищеца В. следва да бъде уважен до размер от 15000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените и неимуществени вреди от получените
травми в следствие претърпяното ПТП, като в останалата част до сумата от 40 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3 от същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати, като по делото
има данни за датата на предявяване на претенциите от ищците, за което са приложени
писмени доказателства – 19.04.2023 г. Поради изложеното следва да бъде уважена,
като основателна, и претенцията за заплащане на обезщетение за забава от
застрахователя върху определеното обезщетение, от посочената дата – 19.04.2023 г.,
като за периода от 31.03.2023 г., датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, вр. с чл.
430, ал. 1 КЗ, до 05.11.2020 г. претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Неоснователни съдът намира и възраженията на ответника за липса на
забава, поради непредставяне от страна на ищците изисканите от него документи,
доколкото такива към датата на заявяване на претенцията няма доказателства да са
били съставени и представянето им не е доказано, че е било възможно в законовия
срок за произнасяне по претенцията, още повече, че това произнасяне касае
собствената забава на застрахователя, а не тази на делинквента, за която отговаря по
силата на закона.
18
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка
от тях има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. И ищците и
ответника представят списъци за разноски. На ищците, съобразно уважената част от
исковите претенции, следва да бъдат възстановени общо направените от тях разноски,
съгласно така представен списък по чл. 80 ГПК (в размер на 1371 лв., в който съдът не
включва направени разноски за ИЗ, доколкото не са съдебни такива), в размер на 635
лв.
На ответника, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК (в размер на 1105
лв) и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски от 593
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
От пълномощника на ищците своевременно, още с исковата молба, е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ, като са представени пълномощни,
ведно с договори за правна защита и съдействие от 02.04.2023 г., в които е уговорено
безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. С оглед задължителната практика
на СЕС, съдът не следва да се съобразява с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приети в акт на съсловната организация, а следва да определи
възнаграждение, съответно на фактическата и правна сложност на делото и реалната
стойност на извършената услуга. За пазарната стойност на извършената услуга съдът
взема като ориентир определените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), чл. 7, ал. 2,
съобразява размера на уважените претенции, фактическата и правна сложност на
делото, броя на съдебните заседания, обстоятелството, че по всички искове подлежат
на доказване едни и същи обстоятелства и наличието на обилна задължителна
практика по спорните въпроси, а от друга страна и обема на доказателствения
материал и обстоятелството, че на адвоката се дължи достойно заплащане на
висококвалифицирания труд, като определя възнаграждение за осъществената правна
помощ на ищците по делото в размер на 6000 лв., а с начислен ДДС в размер на 7200
лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ищците са били освободени от държавна такса, но не и от разноски по делото, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати сумата 2200 лв. държавна такса в размер 4 % от присъдените суми
за неимуществени вреди, от която следва да се извадят заплатените първоначално 50
19
лв. от ищеца В., като остава дължима сумата от 2150 лв. държавна такса за исковете за
заплащане на неимуществени вреди и сумата от 50 лв. дължима държавна такса за
иска за заплащане на имуществени вреди, общо държавна такса за уважения размер на
всички предявени искове от 2200 лв, платима по сметка на ОС Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на Н. Д. К., ЕГН
**********, с адрес : гр. ****, ****, сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева)
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.03.2023 г., предизвикано от водача
на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. номер № ****, със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, както и сумата от 1080 лв.
(хиляда и осемдесет лева) обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото
ПТП, представляваща стойност на закупени медицински изделия, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 19.04.2023 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., както и иска за заплащане
на обезщетение за забава плащането на главниците за периода от 31.03.2023 г. до
19.04.2023 г.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на К. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ****, сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева)
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.03.2023 г., предизвикано от водача
на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. номер № ****, със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.04.2023 г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 15 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., както и иска за
заплащане на обезщетение за забава плащането на главниците за периода от 31.03.2023
г. до 19.04.2023 г.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на Н. Д. К., ЕГН
**********, с адрес : гр. ****, ****, и на К. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
****, сумата от 635 лв. (шестстотин тридесет и пет лева) направени деловодни
20
разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на адвокат П. К.,
САК, гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап. 9, сумата от 7200 лв. (седем хиляди и двеста лева)
с ДДС, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на Н. Д. К. и на К. С. В., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес : гр. ****, ****, и на К. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ****, да заплатят на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67 А, сумата от 593 лв. (петстотин деветдесет и три лева) направени деловодни
разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати по сметка на
Окръжен съд - Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата от 2200 лв. (две
хиляди и двеста лева), представляващи дължима държавна такса по т. д. № 540/2023 г.
по описа на ОС - Пловдив, ТО, XХ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
21