№ 535
гр. Ловеч , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500394 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. АТ. З., подадена чрез
пълномощника адв. И.К, против определение № 503/01.07.2021 г., по гр.д. №
933/2021 г. на РС Ловеч, с което по възражение за местна неподсъдност на
спора производството по делото е прекратено, а делото е изпратено по
подсъдност на РС Ботевград.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на
атакуваното определение, според които районният съд неправилно е уважил
възражението на ответника за неподсъдност на спора, игнорирайки
твърденията в исковата молба и доказателствата по делото (постановление на
РП Ловеч по ДП № 114/2021 г.), според които за процесния период ищецът К.
АТ. З. имал обичайна месторабота в базата на дружеството в с. Баховица,
което населено място попадало в съдебния район на сезирания съд - РС
Ловеч. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС Ловеч за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника „Автомагистрали Хемус“ АД
е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се излагат
съображения за правилност на съдебното определение и е изведено искане за
неговото потвърждаване.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 121 ГПК). Едноседмичният срок за
1
обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена в
деня на връчване на атакуваното определение - 08.07.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява, че производството по гр.д №
933/2021 г. на РС Ловеч е образувано по искова молба от К. АТ. З. против
„Автомагистрали Хемус“ АД, с която при обективно съединяване са
предявени исковете по ч. 344, т. 1-3 КТ. В исковата молба се обосновава
предявяване на иска пред РС Ловеч, с излагане на твърдения, че ищецът
работел при ответника на длъжност „кранист“, че ежедневното му място на
работа било участъкът от автомагистралата, находящ се в землището на с.
Баховица, Община Ловеч, което населено място попада в района на сезирания
съд.
В подадения писмен отговор на исковата молба от ответника е
направено възражение за местна неподсъдност на делото, основани на
твърдения, че определеното с трудовия договор място на работа е клон
Ботевград, с. Скравена (Производствен комплекс на „Автомагистрали Хемус“
АД).
С определение № 503/01.07.2021 г., по гр.д. № 933/2021 г. на РС Ловеч е
прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на
РС Ботевград.
От правна страна съдът намира следното:
Според установената обща местна подсъдност, искът се предявява пред
съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл.
105 ГПК). Законът установява особени правила за местна подсъдност (чл.
108-117 ГПК) и едното от тях е подсъдността при искове по трудови дела,
които могат да се предявят от работника и по мястото, където той обичайно
полага своя труд (чл. 114 ГПК). Подсъдността на исковете по трудови дела е
уредена като изборна, като изборът на съд се прави от работника ищец чрез
предявяване на иска било пред съда по постоянния адрес или седалището на
ответника (чл. 105 и чл. 108 ГПК), било пред съда по мястото, където
работникът обичайно полага своя труд (чл. 114 ГПК). След като ищецът по
иска по трудови дела е направил избор относно подсъдността, сезирайки
някое от съдилищата по чл. 105 ГПК или по чл. 114 ГПК, ответникът не може
да иска изпращане на делото по подсъдност, противна на избраната, а при
направен отвод за местна неподсъдност, сезираният съд следва го остави без
2
уважение. Отводът би могъл да бъде уважен, ако изборът на ищеца относно
сезирания съд не съответства на цитираните правила – било защото
конкретните фактически основания не обуславят прилагането им или защото
ищецът се е позовал на други разпоредби, уреждащи подсъдността на искове,
различни от предявените.
Констатирайки, че определеното в трудовия договор място на работа на
ищеца е клон Ботевград, с. Скравена (Производствен комплекс на
„Автомагистрали Хемус“ АД), а не с. Баховица, както се поддържа от ищеца,
конкретният състав на районния съд е приел, че възражението е основателно
и го е уважил, прекратявайки производството пред себе си и изпращайки
делото на РС Ботевград, в чиито съдебен район се намира място на работа на
ищеца. Подсъдността на делото пред същия съд се обосновава и с
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, доколкото правоотношението е
възникнало с клона на дружеството в гр. Ботевград. В този смисъл съдът е
уважил възражението с определяне подсъдността на трудовия спор при точно
прилагане на закона.
Оплакванията в частната жалба са неоснователни. Не може да бъде
споделено разбирането на частния жалбоподател за обичайното полагане на
труд в с. Баховица, предвид изрично означеното в трудовия договор място на
работа и липсата на доказателства за неговата промяна. При определено с
трудовия договор място на работа, работникът не може да поддържа различно
място на обичайно полагане своя труд, за да обоснове прилагане на чл. 114
ГПК. Приложеното към частната жалба постановление на РП Ловеч не
съставлява доказателство за мястото на обичайно полагане на труд от ищеца,
защото в него е описана фактическа обстановка, разкриваща деятелност по
присвояване на гориво, извършена от друг работник (водач на цистерна за
зареждане), в землището на с. Баховица.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение
е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 503/01.07.2021 г., по гр.д. № 933/2021
г. на РС Ловеч, с което по възражение за местна неподсъдност на спора
производството е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на РС
Ботевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4