Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 597 / 27.09.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 482 по
описа за 2019 година; за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.232 ал.2 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ; от „Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цар Борис III”
№ 136, представляван от изпълнителния директор Снежина Димитрова Динева; против
С.П.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди,
че като наемодател сключил с ответника, като наемател, договор за наем №
Д-94-319-95/28.04.2016 г., по силата на който му предоставил за временно
възмездно ползване обект, стопанисван от клон „Хасково“ - тепавица и помещение
на 10 кв.м. в ПС „Сивата вода“, находящи се в имот с идентификатор 77195.107.47
в землището на гр. Хасково, местност „Сивата вода“, срещу заплащане на месечна
наемна цена от 36 лв. с ДДС. Според чл.4 ал.3 от същия, ответникът поел
задължение, да заплаща месечната наемна цена най-късно до 10-то число на
текущия месец, за което ищецът му издава надлежна фактура. Ответникът не
изпълнил задълженията си за заплащане на месечните наемни вноски и разноските,
свързани с ползването на наетия обект. Ищецът изпълнил задълженията си като
наемодател, като възмездно предоставил за ползване обекта, за което издал и
необходимите финансови документи, а именно - ежемесечни фактури, издадени в
периода 04.07.2016 г. – 30.06.2018 г., на обща стойност от 1 407,81 лв. с ДДС.
Върху неизплатените главници по тези фактури ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на общо 194,15 лв. за периода 11.07.2016 г. – 20.12.2018 г.
Въпреки настъпилата изискуемост на сумите по договора, ответникът не заплатил
на ищеца дължимите месечни наемни вноски, поради което последният депозирал
заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано производство по ч.гр.дело
№ 3003/2018 г. на ХРС, като издадена била исканата заповед за изпълнение,
против която длъжникът възразил по чл.414 от ГПК. Ето защо, за ищеца налице бил
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че той му дължи посочените две суми за главница и обезщетение за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане; като го осъди да му заплати направените по делото
разноски. Това искане се поддържа изцяло в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца, който счита иска си за доказан по основание
и размер. При ищеца нямало данни за пренаемане на процесния обект, нито ищецът
е давал съгласието си за това, според клаузите на договора с ответника.
Ответникът не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, но в открито съдебно заседание се явява лично, като оспорва
предявения иск изцяло. Възразява, че бил добър платец по процесния договор, но
през 2016-
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като
писмено доказателство по делото се представи и прие договор за наем №
Д-94-319-95/28.04.2016 г., сключен между ищцовото дружество, като наемодател, и
ответника, като наемател; за обект, стопанисван от клон „Хасково“ – Тепавица и
помещение на 10 кв.м. в ПС „Сивата вода“, находящи се в имот с идентификатор
77195.107.47 в землището на гр. Хасково, местност „Сивата вода“. Уговорена е
месечна наемна цена в размер на 30 лв. без ДДС /чл.3/, платима до 10-то число
на текущия месец, за което наемодателят издава на наемателя фактура /чл.4 ал.3/,
като за изменението на наемната цена се подписва анекс /чл.4 ал.6/. Страните са
се съгласили, в размера на наемната цена да не са включени разходите, свързани
с ползването на имота – текущи консумативни разходи за електричество, отопление
и вода, за охрана и застраховка на имота, които са за сметка на наемателя /чл.4
ал.2 изр.1/. Уговорено е, текущите консумативни разходи да се заплащат
ежемесечно от името на страната по договора, на която е открита съответната
партида или която е страна по договора за тяхната доставка /чл.5 ал.1/, като
ако съответните партиди се водят на името на наемодателя, той префактурира на
наемателя дължимите от него суми, които той следва да заплати в срок до 10-то
число на календарния месец, следващ месеца на начисляването им /чл.5 ал.2
изр.1/. Договорът е сключен за срок от три години /чл.7/. Уговорено е
задължение на наемателя, да не пренаема или преотстъпва ползването на имота или
части от него на трети лица под каквато и да било форма, без изричното писмено
съгласие на наемодателя /чл.10 ал.1 т.6/. Предвидена е възможност за
едностранно предсрочно прекратяване на договора от наемодателя, при забава на
наемателя за плащане на наемната цена и/ или на разходи за ползването на имота
с повече от 30 дни или при системното им неплащане в срок – повече от три пъти
/чл.13 ал.1 т.1/. При забавено плащане на наемната цена, наемателят дължи на
наемодателя освен наема и неустойка в размер на законовата лихва за забавени
плащания /чл.15/. Договорът е подписан от представителят на ищцовото дружество
и лично от ответника. Те са подписали и приемо- предавателен протокол от
31.07.2018 г. за обекта, на основание заповед № РД-11-346/ 24.07.2018 г. на
изп.директор на ищцовото дружество за прекратяване на процесния договор за
наем.
По делото се
представиха ежемесечни фактури и едно дебитно известие, издадени в периода
04.07.2016 г. – 30.06.2018 г. – всички от ищцовото дружество, като доставчик,
на името на ответника, като получател, подписани от съставителя им, а именно:
-
фактура № **********/04.07.2016 г. за сумата от 111,60
лв. с ДДС, представляваща наем по процесния договор за периода
28.04.-31.07.2016 г.;
-
фактура № **********/01.08.2016 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.08.2016 г.;
-
фактура № **********/01.09.2016 г. за сумата от
36 лв. с ДДС, представляваща наем за м.09.2016 г.;
-
фактура № **********/03.10.2016 г. за сумата от
36 лв. с ДДС, представляваща наем за м.10.2016 г.;
-
фактура № **********/01.11.2016 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.11.2016 г.;
-
фактура № **********/01.12.2016 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.12.2016 г.;
-
фактура № **********/04.01.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.01.2017 г.;
-
фактура № **********/01.02.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.02.2017 г.;
-
фактура № **********/01.03.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.03.2017 г.;
-
фактура № **********/03.04.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.04.2017 г.;
-
фактура № **********/02.05.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.05.2017 г.;
-
фактура № **********/01.06.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.06.2017 г.;
-
фактура № **********/04.07.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.07.2017 г.;
-
фактура № **********/07.08.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.08.2017 г.;
-
фактура № **********/05.09.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.09.2017 г.;
-
фактура № **********/02.10.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.10.2017 г.;
-
фактура № **********/06.11.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.11.2017 г.;
-
фактура № **********/01.12.2017 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.12.2017 г.;
-
фактура № **********/02.01.2018 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.01.2018 г.;
-
фактура № **********/01.02.2018 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.02.2018 г.;
-
фактура № **********/01.03.2018 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.03.2018 г.;
-
фактура № **********/02.04.2018 г. за сумата от 36 лв. с
ДДС, представляваща наем за м.04.2018 г.;
-
дебитно известие № **********/16.04.2018 г. към
последната фактура, съгласно споразумение Д-94-319-95#1/19.03.2018
г. за сумата от 0,76 лв.;
-
фактура № **********/09.05.2018 г. за сумата от 36,76 лв.
с ДДС, представляваща наем за м.05.2018 г.;
-
фактура № **********/01.06.2018 г. за сумата от 36,76 лв.
с ДДС, представляваща наем за м.06.2018 г.;
-
фактура № **********/02.07.2018 г. за сумата от 36,76 лв.
с ДДС, представляваща наем за м.07.2018 г.;
-
фактура № **********/23.07.2018 г. за сумата от 109,95
лв. без ДДС, съгласно чл.15 от договора за наем;
-
фактура № **********/30.09.2016 г. за сумата от 16,39 лв.
с ДДС, представляваща консумативи по договор за ел.енергия – м.09;
-
фактура № **********/31.10.2016 г. за сумата от общо
31,28 лв. с ДДС, включваща консумативи по договор за ел.енергия – м.10 и вода –
м.10;
-
фактура № **********/30.11.2016 г. за сумата от 14,16 лв.
с ДДС, представляваща консумативи по договор за ел.енергия – м.11;
-
фактура № **********/31.12.2016 г. за сумата от 13,64 лв.
с ДДС, представляваща консумативи по договор за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.01.2017 г. за сумата от 16,28 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/28.02.2017 г. за сумата от 15,56 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.03.2017 г. за сумата от
12,50 лв. с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/30.04.2017 г. за сумата от
13,02 лв. с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.05.2017 г. за сумата от общо
36,52 лв. с ДДС, включваща консумативи наематели за ел.енергия и за вода;
-
фактура № **********/30.06.2017 г. за сумата от 12,43 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.07.2017 г. за сумата от 11,89 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.08.2017 г. за сумата от 12,47 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/29.09.2017 г. за сумата от 12,29 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.10.2017г. за сумата от 11,89 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/30.11.2017 г. за сумата от 12,29 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.12.2017 г. за сумата от 12,07 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.01.2018 г. за сумата от 12,29 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/28.02.2018 г. за сумата от 12,29 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.03.2018 г. за сумата от
11,10 лв. с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/30.04.2018 г. за сумата от 12,29 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия;
-
фактура № **********/31.05.2018 г. за сумата от 28,02 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия; и
-
фактура № **********/30.06.2018 г. за сумата от 27,55 лв.
с ДДС, представляваща консумативи наематели за ел.енергия.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е проверило материалите по
делото и счетоводството на ищцовото дружество. Установило е, че по
гореописаните процесни фактури, дължимите от ответника на ищеца наемни вноски
са в общ размер на 1 049,59 лв., а дължимите суми за консумативи – общо
358,22 лв., или всичко общо в размер на 1 407,81 лв. Експертизата е
изчислила и дължимото обезщетение за забава върху двете главници, а именно – върху
сумата от 1 049,59 лв. за периода 11.07.2016 г. – 20.12.2018 г. общо 145,76 лв.
обезщетение за забава и върху сумата от 358,22 лв. за периода 11.10.2016 г. –
20.12.2018 г. общо 48,39 лв. обезщетение за забава; или всичко общо обезщетение
в размер на 194,15 лв. Процесните фактури били отразени в счетоводството на
ищеца през периода, за който се отнасят, според изискванията на ЗСч. При
разпита си в открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че в проверените
документи не е открило пренаемане на обекта, като всичко се водело на името на
ответника и нямало плащания за процесния период.
В подкрепа на
възраженията си по делото, ответникът ангажира гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Т. Митев А.. Същият сочи, че ответникът му предложил да му
преотстъпи за през лятото на
За процесното
си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 23898/ 20.12.2018
г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3003/2018 г. на ХРС. По това
дело със заповед № 1357/21.12.2018 г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство сумите както следва: 1 407,81 лв. главница, представляваща сбор от
дължими суми по ежемесечни фактури, издадени в периода 04.07.2016 г. –
30.06.2018 г., за дължим наем по сключен помежду им договор за наем №
Д-94-319-95/28.04.2016 г. на обект – Тепавица и помещение на 10 кв.м. в ПС „Сивата
вода“, находящи се в имот с идентификатор 77195.107.47 в землището на гр.
Хасково, местност „Сивата вода“; както и 194,15 лв. обезщетение за забава за
периода 11.07.2016 г. – 20.12.2018 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата, следваща крайния момент на обезщетението за забава и
подаването на заявлението – 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане; както и
направените по делото разноски от 32,04 лв. за държавна такса. В
законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника с
вх.рег. № 938/15.01.2019 г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. На 28.01.2019 г. заявителят е получил указания, да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба с вх.рег. № 3662/21.02.2019 г., изпратена по пощата на
19.02.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до извод за частична основателност
и доказаност на предявения иск, поради следните съображения:
Установи се по делото и не е
спорно, че между ответника, като наемател, и ищцовото дружество, като
наемодател, е бил сключен на 28.04.2016 г. писмен договор за наем на недвижим
имот, с предмет предоставянето за временно възмездно ползване на обект стопанисван
от клон „Хасково“ – Тепавица и помещение на 10 кв.м. в ПС „Сивата вода“,
находящи се в имот с идентификатор 77195.107.47 в землището на гр. Хасково,
местност „Сивата вода“. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 30 лв. без
ДДС, с възможност за коригирането й с анекс, какъвто макар да не бе представен,
видно от представените по делото фактури и заключението на вещото лице –
считано от м.04.2018 г., по силата на споразумение Д-94-319-95#1/19.03.2018 г.,
месечният наем е увеличен на 36,76 лв. с ДДС. Според уговорките на страните, в
тази сума не са включени разходите, свързани с ползването на имота – текущи
консумативни разходи, в т.ч. за електричество и вода, които са за сметка на
наемателя. Договорът е сключен за срок от три години, но е прекратен предсрочно
на основание заповед № РД-11-346/24.07.2018 г. на изп.директор на ищцовото
дружество, като за връщането на обекта от ответника на ищеца е подписан приемо-
предавателен протокол от 31.07.2018 г. Възможност за такова едностранно
прекратяване на договора е предвидена в самия него, при забава на наемателя за
плащане на наемната цена и/или на разходи за ползването на имота с повече от 30
дни или при системното им неплащане в срок – повече от три пъти. За процесния
период от време и според клаузите на договора, ищецът като доставчик е издал на
името на ответника като получател процесните, описани подробно по- горе фактури
и едно дебитно известие, а именно в периода 04.07.2016 г. – 30.06.2018 г., на
обща стойност от 1 407,81 лв. с ДДС, от която сума – за дължими наемни вноски в
общ размер на 978,64 лв., за неустойка за забава по чл.15 от договора в размер
на 109,95 лв. /фактура № **********/23.07.2018 г./ и за дължимите суми за
текущи разходи за имота за ток и вода в общ размер на 358,22 лв. Дължимите
наемни вноски включват 111,60 лв. по първата от процесните фактури, както и 20
броя месечни вноски по 36 лв. и 4 броя месечни вноски по 36,76 лв. – всичко
общо 978,64 лв. Но по първата фактура № **********/04.07.2016 г. ищецът
претендира неплатен наем само в размер на остатък от 72,60 лв., в какъвто
размер изчислява задължението му и вещото лице. Така общото задължение на
ответника за неплатени наемни вноски за периода 04.07.2016 г. – 30.06.2018 г.
възлиза на сумата от общо 939,64 лв. /72,60 + 720 + 147,04 лева/. Към така дължимата
сума не следва да се включва и сумата по фактура № **********/23.07.2018 г. в
размер на 109,95 лв., доколкото същата не представлява наем, а неустойка за
забава по чл.15 от договора. В настоящото производство ищецът не претендира
заплащането на такава неустойка и тя не е предмет на разглеждане по същество.
Същевременно, вместо нея ищецът настоява да му се присъди обезщетение за забава
върху главницата.
Страните по делото не спорят, а и
от назначената по делото експертиза се установи, че тези суми от 939,64 лв. за
неплатен наем и от 358,22 лв. за текущи разходи за имота - не са платени и към
настоящия момент от ответника на ищеца. Основният спорен въпрос по делото е,
дали не ответникът, а свидетелят А. всъщност е отговорен за заплащането на тези
суми на ищеца. Съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос. Според
клаузите на договора, изрично е уговорено задължение на наемателя, да не
пренаема или преотстъпва ползването на имота или части от него на трети лица
под каквато и да било форма, без изричното писмено съгласие на наемодателя
/чл.10 ал.1 т.6/. Наличието на такова съгласие ответникът не доказа да е било
налице за процесния обект, при което изцяло в негова тежест остава
отговорността за заплащането на ищеца на дължимите наеми и разноски за наетия
обект. Действително, от гласните доказателства по делото се установи, че
единствено за лятото на
Акцесорният иск за обезщетение за
забава върху неизплатената главница е доказан в своето основание. Предвид
гореизложените съображения, че се касае за неизпълнение от страна на ответника
на периодично парично задължение от наемен договор, приложение намира чл.84
ал.1 изр. І от ЗЗД. В наемния договор страните са уговорили падеж на вземането
за наем, а именно – до 10-то число на текущия месец. Неплатените наемни вноски,
които се претендират в настоящото производство и за които са издадени
процесните фактури и едно дебитно известие, са с начален момент датата на
сключване на договора – 28.04.2018 г., видно и от първата издадена фактура №
**********/04.07.2016 г. Ищецът претендира обезщетението за забава върху
неизплатения остатък по първата фактура от по-късен период, в сравнение с
уговореното, а именно – 10 дни след издаването от негова страна на цитираната фактура,
т.е. за периода 11.07.2016 г. – 20.12.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда/. Ето защо, акцесорният иск върху неплатените
наемни вноски се явява доказан в своето основание. Относно размера му, съдът
взема предвид заключението на вещото лице, но прави и собствени изчисления, доколкото
експертизата е изчислявала обезщетението върху главница, включваща и
горецитираната неустойка, присъждането на която съдът ще отхвърли. Затова
дължимото обезщетение за забава съдът изчислява по своя преценка, на основание
чл.162 от ГПК, а именно - дължимо обезщетение за забава върху сумата от общо 939,64
лв. за неплатен наем, дължимо за периода 11.07.2016 г. – 20.12.2018 г., в
размер на 141,14 лв. До този размер съдът достига, като от изчисленото от
вещото лице обезщетение от 145,76 лв. изважда сумата от 4,62 лв., посочена в предпоследния
ред на първата таблица на л.86 от делото като дължимо обезщетение за забава
върху 109,95 лв. за неустойка. В посочения размер този иск следва да се уважи
частично.
В наемния договор страните са
уговорили падеж и на вземането за текущите разходи за наетия обект, а именно – ако
съответните партиди се водят на името на наемодателя, както е в случая, той
префактурира на наемателя дължимите от него суми, които той следва да заплати в
срок до 10-то число на календарния месец, следващ месеца на начисляването им.Неплатените
текущи разходи за обекта, които се претендират в настоящото производство и за
които са издадени процесните фактури, са ежемесечни, като първият от тях е за
неплатена ел.енергия за м.09, за което е издадена фактура №
**********/30.09.2016 г. Според уговорката за падежа на това плащане, същият е
настъпил на 11.10.2016 г. Ето защо, акцесорният иск за неплатените текущи
разходи за наетия обект се явява доказан в своето основание. Относно размера
му, съдът взема предвид заключението на вещото лице, изчислило дължимото
обезщетение за забава върху сумата от 358,22 лв. за неплатени разходи, дължимо
за периода 11.10.2016 г. – 20.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда/, в размер на 48,39 лв. В посочения размер този иск следва
да се уважи.
Предвид изложените съображения,
предявеният акцесорен иск се явява основателен и доказан за сумата от общо
189,53 лв. /141,14 + 48,39 лева/, до
който размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от
общо 194,15 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за
деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва
да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78
ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на
338,04 лв., в т.ч. съответните части от претендираната част от заплатената
държавна такса по списъка за разноски от 64,08 лв., от заплатеното
възнаграждение за вещо лице от 200 лв. и от дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.С. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Напоителни системи” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 136, представляван от
изпълнителния директор Снежина Димитрова Динева; сумата от общо 1 297,86 лева, представляваща сбор от суми
по сключен помежду им договор за наем № Д-94-319-95/28.04.2016 г. на обект –
Тепавица и помещение на 10 кв.м. в ПС „Сивата вода“, находящи се в имот с
идентификатор 77195.107.47 в землището на гр. Хасково, местност „Сивата вода“,
дължими за периода 04.07.2016 г. – 30.06.2018 г. и по издадени за тях
ежемесечни фактури и едно дебитно известие; включваща 939,64 лв. за
неплатен наем и 358,22 лв. за неплатени текущи разходи за обекта за
ел.енергия и вода; ведно със законната
лихва върху главницата от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане; както и
сумата от общо 189,53 лева, представляваща
сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата от 939,64 лв. за
неплатен наем, дължимо за периода 11.07.2016 г. – 20.12.2018 г., в размер на 141,14
лв., и от дължимото обезщетение за забава върху главницата от 358,22 лв. за
неплатени разходи, дължимо за периода 11.10.2016 г. – 20.12.2018 г., в размер
на 48,39 лв.; като главния иск за разликата до пълния предявен размер от
1 407,81 лв., включващ и сумата по фактура № **********/23.07.2018 г. от 109,95
лв. за неустойка за забава по чл.15 от договора; както и акцесорния иск за
разликата до пълния предявен размер от общо 194,15 лв.; ОТХВЪРЛЯ;
за които суми е била издадена заповед № 1357 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.12.2018 г. по ч.гр.дело
№ 3003/2018 г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
“Напоителни
системи” ЕАД с ЕИК ********* деловодни разноски от общо 338,04 лева, в т.ч. и дължимите за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :