№ 398
гр. Пазарджик, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500413 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №317/30.03.2022г., постановено по гр.д.
№200215220101739/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъден ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С, район Т., пл.“Позитано“ №5, да заплати на А. И.
И., с ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.“Осма“ №2 и Н. И. И., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Р. Б. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ц., ул.“Тридесет и седма“ №6- законни
наследници и правоприемници на И.Т. И., с ЕГН **********, бивш жител на
с.Г., починал на 29.08.2021г.- поравно сумата в размер на 8920лв. или по
4460лв. на всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна полица №47042018205001360 от 13.11.2020г. застраховка
„Пълно каско на МПС“ на лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“, цвят
„черен“, с рег. №... от настъпило в периода 23.12.2020г.-26.12.2020г.
застрахователно събитие /противозаконно отнемане на МПС-то с цел
ползване/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
1
предявяване на иска- 26.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски по делото в размер на 1454,65лв., като е отхвърлен иска над
размера от 8920лв. и до претендирания с исковата молба размер от 13000лв.,
като неоснователен.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, представлявано от Н.Ч. и И.Г.- Изпълнителни
директори, че процесуалния им представител- юриск.А. И. П..
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено изцяло.
Твърди се, че неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в
хода на производството по делото е установено, че предявените искове са
доказани и по тази причина основателни.
Счита се, че този краен извод на съда почива на едностранно
интерпретиране на доказателствата в полза на встъпилите в производството
ищци без да се отчитат насрещно заявените възражения от страна на
ответника.
Визира се, че ответникът ясно е заявил, че оспорва реализирането на
застрахователното събитие, като е отправил изрично изявление, че неговото
настъпване не се установява от представените по делото доказателства.
Приема се, че неправилни са изводите за ангажиране на доказателства,
че в хода на производството са ангажирани доказателства по отношение на
реализирането на събитие, за което застрахователят е отговорен. В тази
хипотеза, изводите за необоснованост на отказа за изплащане на
застрахователното обезщетение не следва да се кредитират по причина
обстоятелството, че иска изначално се явява недоказан, което се явява
самостоятелно основание за неговото отхвърляне.
Твърди се, че по делото е доказано, че ответникът е уведомен за
настъпилото събитие на 26.04.2021г., което е близо пет месеца след
настъпването на твърдяното събитие и което е преградило възможността да се
установят от застрахователя обстоятелствата около настъпване на събитието.
Счита се, че това обстоятелство се явява самостоятелно основание за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, което е предвидено в
разпоредбата на чл.403, ал.4 от КЗ и което не следва да се обсъжда в
хипотезата на чл.408 от КЗ /сходен по съдържание с чл.211 от отменение
2
кодекс за застраховането/. Безспорно, късното заявление обуславя правилност
на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като същия е
обоснован от гледна точка на закона и застрахователния договор.
Искането е да се отмени решението на първата инстанция, като
неправилно и се постанови друго такова, с което се отхвърлят предявените
искове поради тяхната недоказаност.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от А. И. И. и Р. Б. Т. като законен
представител на малолетното дете Н. И. И., чрез пълномощника им адв.С. М.
от АК- Пловдив е постъпил писмен отговор.
В него твърди, че постановеното решение на районния съд е валидно,
допустимо и правилно.
Счита се, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Визира се, че първоинстанционният съд в своето решение е обсъдил
изцяло и съвкупно всички приети и представени по делото доказателства.
Именно от тях се налага категоричен извод за реализиран застрахователен
риск и дължимост на претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение. Мотивите на съда, са съобразени с трайната и задължителна
практика на ВКС по аналогични казуси, като в самия съдебен акт са посочени
отделни решения по сходни дела.
Твърди се, че районният съд правилно е приел, че са налице
кумулативно всички предпоставки за реализиране отговорността на
застрахователя по реда на чл.405 от КЗ. Възраженията във възивната жалба за
неспазване срока от 24 часа от узнаване за настъпването на застрахователното
събитие се приема, че не е основание за отпадане отговорността на
застрахователя, тъй като доверителя на пълномощника, веднага е уведомил
органите на реда и е образувано досъдебно производство. Налице е
позоваване с практика на ВКС.
Приема се, че съдът правилно е приел, че не само не е налице виновно
поведение от страна на застрахования, но и същия е уведомил веднага
компетентните органи за извършеното деяние, които имат правомощие по
откриване на извършителя и по намиране на противозаконно отнетия
автомобил. Следователно, застрахованият е положил дължимата грижа за
запазване интересите на застрахователя, като е уведомил веднага
компетентните органи за извършеното деяние.
3
Счита се за неправилно становището на жалбоподателя, че не следва да
се приеме посочения момент на настъпване на събитието в Постановлението
за прекратяване на наказателното производство, тъй като не било годно
доказателство. Тези твърдения се приема, че представляват опит на
застрахователя да е освободи от задължението за изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
Твърди се, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство, издадено от РП- Пазарджик се ползва с материална
доказателствена сила и същото е официален документ, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му, по определен ред и съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършеното от него и пред него
действия.
Визира се, че липсва твърдяната необоснованост на решението, като
съдът е обсъдил изцяло и съвкупно всички доказателства, включително и
сторените от въззивника възражения, които мотивирано е отхвърлил.
Твърди се, че твърденията относно приетите по делото записи от пътни
камери на АПИ са изведени извън контекста на решението и информацията
от камерите.
Сочи се, че в хода на досъдебното производство са разпитани
свидетели, извършени са следствени действия, от които органите на реда са
достигнали до извод, че владението на автомобила е отнето през периода
23.12.2020г.- 26.12.2020г. от А. И. И., без негово съгласие, като деянието е
извършено на територията на гр.Пазарджик.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
се приеме, че тя е неоснователна, а постановеното решение на първата
инстанция да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното
решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, редовно призован, представител не се явява.
Ответниците по жалбата- А. И. И. и Р. Б. Т., като законен представител
на малолетното дете Н. И. И., редовно призовани не се явяват.
Последните се представляват от пълномощника им адв.С. М. от АК-
Пловдив, който изразява становище в насока да се потвърди обжалваното
4
решение. Моли се за присъждане на разноски в производството за което се
представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба от И.Т. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Г.,
ул.“Осма“ №2, чрез адвокат С. Н. М. от АК- Пловдив, против ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С, район Т., пл.“Позитано“ №5, с която е предявен
иск, с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/- за
обезщетение за имуществени вреди.
Твърди се от страна на ищецът, че на 13.11.2020г. между него, като
собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“, цвят „черен“, с
peг.№... е сключен с ответника във формата на застрахователна полица
№47042018205001360 от 13.11.2020г., застраховка „Пълно каско на МПС“ за
горепосочения лек автомобил, чиято стойност е била определена от
застрахователя на 13000лв., със срок на действие на застрахователната
закрила от 13.11.2020г. до 12.11.2020г.
Твърди се, че горепосоченият автомобил е бил предоставен за ползване
на сина му- А. И. И., въз основа на нотариално заверено пълномощно, даващо
права за регистрация, пререгистрация, управление и стопанисване на
описаното МПС.
Сочи се, че на 23.12.2020г. от владението на А. И. И., без негово
съгласие е отнет от неизвестен извършител, собствения на И.Т. И., автомобил
марка „БМВ“, модел „535Д“, цвят „черен“, с рег.№..., за което е образувано
досъдебно производство №1067/2020г. по описа на РУ на МВР- Пазарджик и
преписка с вх.№4041 от 2020г. по описа на РП- Пазарджик. В хода на
разследването, МПС е обявено за общодържавно издирване, проведени са
оперативно- издирвателни действия, разпитани са свидетели, но въпреки
всички събрани в наказателното производство доказателства извършителят не
е открит. Поради това и с Постановление от 17.03.2021г. на РП- Пазарджик,
досъдебното производство по случая е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2
от НПК и се извършват мероприятия за откриване на дееца.
Твърди се, че на 26.04.2021г. е заведена щета, чрез застрахователно
5
искане с вх.№1492 от 26.04.2021г., по която ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение.
Твърди се, че ответното дружество, като застраховател по договора за
имуществена застраховка, неоснователно е отказало да заплати
застрахователно обезщетение, като се приема, че са налице всички елементи
от фактическия състав на застрахователното правоотношение, а именно:
осъществено застрахователно събитие, съответно реализиран покрит
застрахователен риск по договора за имуществена застраховка и платена
застрахователна премия. Доколкото стойността на автомобила е определена
от самия застраховател на 13000лв., а в резултат на осъществилия се
застрахователен риск застрахованата вещ липсва, то именно оценката от
застрахователя следва да се приеме за действителна стойност на
застрахованото имущество.
По отношение на местната подсъдност на спора е налице позоваване на
разпоредбата на чл.113 от ГПК, тъй като ищецът има качеството на
потребител- застраховано лице, съгласно КЗ.
Искането е да се постанови решение, по силата на което да осъди ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП’”, ЕИК *********, да заплати на
И.Т. И., с ЕГН ********** сумата от 13000лв., представляващо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№47042018205001360 от 13.11.2020г. застраховка „Пълно каско на МПС“ на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“, цвят „черен“, с рег.№..., както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата.
Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да изпълни
доброволно задължението си.
Претендира сторените съдебни разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител,
с който оспорва иска по основание и по размер.
Заявява, че запознаването с исковата молба не обуславя извеждане на
възражение по отношение на нейната редовност.
Не се оспорва сключването на договор за застраховка „Каско Стандарт“
с номер 47042018205001360.
6
Не се оспорва, че пред застрахователя, че е предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение на 26.04.2021г.
Възразява се, че ищецът не е представил доказателства за
осъществяване на застрахователно събитие, което съставлява покрит по
полицата застрахователен риск, като предпоставка за ангажиране на
отговорността на застрахователя. В тази връзка и с цел пълнота на
възраженията заявява, че се оспорва твърдението за извършено
противозаконно отнемане на лек автомобил „БМВ“, модел „535 Д“ с
регистрационен номер ....
Сочи се, че в подраздел I, Уведомяване от Глава V „Особени правила
при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и
кражба“ е посочен срокът, в който застрахователят следва да бъде уведомен
за реализирането на събитие.
В т.4 на подраздел III „Санкции при увеличение на риска“ на същата
глава е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължението за
уведомяване в срок, застрахователят има право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение.
Твърди се, наличието на предпоставки за освобождаване на
застрахователя от отговорност, предвидени в чл.403, ал.4, във връзка с чл.2 от
Кодекс за застраховането.
Сочи се, че основание за това твърдение е обстоятелството, че
ответникът е уведомен за настъпилото събитие едва на дата 26.04.2021г.,
което е близо пет месеца след настъпване на твърдяното събитие, което е
преградило възможността му да установят обстоятелствата около настъпване
на събитието и пряко е попречило да установят тези обстоятелства.
Посочва се, че така предвидената санкционна последица е установена и
в общите условия към застрахователния договор, като застрахованият не е
изпълнил задължението да ги уведоми в срок от 24 часа от узнаване на
събитието.
Оспорва се иска и по отношение на неговия размер. Счита се, че
твърдяната загуба не е равна на заявения в исковата молба размер и е по-
ниска от него. Това възражение се обуславя с факта, че в исковата молба се
претендира изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 13000лв.,
7
която сума надскача договорената между страните застрахователна сума.
Твърди се, че действителната стойност на процесното МПС е
значително по- ниска, тъй като автомобилът е имал увреждания, установени
при извършване на огледа при сключване на застрахователния договор, който
оглед е бил извършен на дата 13.11.2020г.
Оспорва се реализирането на кражба на посочената в исковата молба
дата, като се твърди, че автомобилът реално не се е намирал на мястото, от
което се твърди, че е отнет.
Твърди се, че не са уведомени в сроковете, установени от закона и
договора.
Оспорва се, че стойността на претърпяната от ищеца загуба възлиза на
13000лв.
Искането е, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
С протоколно определение от 26.10.2021г., постановено в
производството по делото, на основание чл.227 от ГПК е заличен като ищец
по делото И.Т. И., с ЕГН **********, поради настъпила смърт.
Конституирани са като ищци по делото А. И. И., с ЕГН **********, с адрес:
с.Г., ул.“Осма“ №2 и Р. Б. Т., с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетната дъщеря на починалия ищец- Н. И. И., с
ЕГН **********, с адрес: с.Ц., ул.“Тридесет и седма“ №6.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените и приети
писмени доказателства се установява, че на 13.11.2020г. в гр.Пазарджик,
първоначалният ищец И.Т. И. /починал/ е сключил с ответника-
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ договор за застраховка на МПС, със застрахователна
полица №47042018205001360/13.11.2020г., при застрахователно покритие
„Пълно Каско“ и Допълнителни покрития: „Помощ на пътя“ /асистънс/ и
„Доверен сервиз“. Предмет на застраховане е лекият автомобил на И.Т. И.
марка „BMW“, модификация „535D“, рег.№..., РАМА: WBANJ..., черен на
цвят. Определена е застрахователна сума в размер на 12000лв.
8
Видно от приложената застрахователната полица е, че срокът на
застраховката е от 11.00 часа на 13.11.2020г. до 23.59 часа на 12.11.2021г.
Страните са се договорили, че плащането на дължимата застрахователна
премия ще се извършва разсрочено на четири вноски, първата от които
платима на датата на сключване на договора, а останалите три, съответно на
датите: 13.02.2021г., 13.05.2021г. и 13.08.2021г.
Видно от приетите и неоспорени Сметка №20200680280 и Сметка
№20210114476 е, че първата дължима вноска от застрахователната премия е
платена от застрахования в деня на сключване на договора за застраховка- на
13.11.2020г., а втората- на 15.02.2021г.
Видно от представения Протокол №6949-16052725405 е, че при
сключването на застрахователния договор е бил извършен оглед на МПС-то в
офиса на ответното дружество в гр.Пазарджик на датата 13.11.2020г., като в
графата „констатирани увреждания“ са отразени следните такива по боята на:
преден калник, облицовка предна броня, задна броня и калник/панел заден
ляв.
Не се спори, че процесният застрахован автомобил е бил предоставен от
И.Т. И. за управление и ползване на неговия син- А. И. И., с нотариално
заверено пълномощно с рег.№7403 от 23.11.2018г., заверено копие, от което е
приложено по делото. Видно от същото е, че пълномощното дава права на
упълномощения за регистрация/пререгистрация, управление и стопанисване
на лекия автомобил.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на
23.12.2020г. от владението на А. И. И., без негово съгласие, е отнет от
неизвестен извършител, собствения на И.Т. И. автомобил марка „БМВ“,
модел „535Д“, цвят „черен“, с рег.№..., за което е образувано досъдебно
производство №1067/2020г. по описа на РУ на МВР- Пазарджик и преписка с
вх.№4041 от 2020г. по описа на Районна Прокуратура гр.Пазарджик.
Представя Постановление за спиране на досъдебно производство от
17.03.2021г. на Зам. районен прокурор при Районна прокуратура- Пазарджик,
от което е видно, че досъдебно производство №1067/2020г. по описа на РУ на
МВР - Пазарджик /преписка вх.№4041/2020г. по описа на РП- Пазарджик/ е
образувано за това, че: за времето от 23.12.2020г. до 26.12.2020г. в
гр.Пазарджик е отнето чуждо МПС - лек автомобил, марка/модел „БМВ
9
535Д“ с рег.№РА ... от владението на А. И. И., собственост на И.Т. И., без
негово съгласие с намерение да го ползва- престъпление по чл.346 ал.1 от НК.
Посочено е, че въпреки проведените оперативно- издирвателни мероприятия
и процесуални действия - разпитани свидетели, изготвени справки, телеграма
за обявяване МПС за общодържавно издирване, приложени документи,
относими към предмета на доказване, извършителят на деянието не е открит.
Поради това и на основание чл.244 ал.1, т.2 и чл.199 от НПК е спряно
разследването по ДП №1067/2020г. на РУ на МВР- Пазарджик.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е, че на
26.04.2021г., със застрахователна претенция с вх.№1492/26.04.2021г. И.Т. И.,
чрез пълномощника си адв.С. М., е уведомил застрахователя си- ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие и за образуваното
досъдебно производство по случая. Предявил е застрахователна претенция по
процесната застрахователна полица за сумата от 12000лв. /равняваща се на
определената от застрахователя застрахователна сума по застрахователната
полица/, поради реализирания застрахователен риск, който води до липсата на
застрахования автомобил.
От Писмо изх.№АЗ 00062/11.05.2021г. се установява, че
пълномощникът адв.С. М. е бил уведомен от ответника-застраховател за
отказа му да изплати застрахователно обезщетение по претенция по полица
№47042018205001360. Мотивите за отказа са, че от претенцията е видно, че
липсата на автомобила е установена на 23.12.2020г., а застрахователното
дружество е уведомено, чрез подадената претенция, която е с входящ номер
от 26.04.2021г. За отказа си застрахователят се е позовал на Общите условия
по застраховка „Каско Стандарт“, с които застрахованият се е съгласил и е
приел с подписването на застрахователния договор като неразделна част от
него и по-конкретно на: „Глава пета“, Параграф I „Уведомяване“, т.2 и на
„Глава пета“, Параграф II, „Регистриране и доказване на застрахователното
събитие“, като е цитирал същите.
След отказа на застрахователя, е предявена претенцията, предмет на
разглеждане в настоящето исково производство, пред съда, което прави
предявеният иск процесуално допустим и подлежащ на разглеждане.
Видно от заключението на съдебно-автотехническа-оценъчна
експертиза се установява, че е определена справедлива пазарна цена на
10
конкретния автомобил в размер на 8920лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна. В тази
насока следва да се посочи, във въззивната жалба се оспорва изцяло
решението, без да е отчетено, че е налице отхвърлителна част касаеща
отхвърлянето на предявения иск над размера от 8920лв. до претендирания с
исковата молба размер от 13000лв., като неоснователен. Ето защо настоящата
инстанция намира, че в тази си част, тъй като реално оплакванията реално
касаят уважителната част на решението, то същото в неговата отхвърлителна
част следва да се приеме, че е влязло в законна сила.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.405,
ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
11
В случая, не са налице основания да се приемат възраженията на
ответника, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно приложените
по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите
изводи на съда са в съответствие с приобщения по делото доказателствен
материал.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи основание на процесния иск се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при
липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън
всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на
доказателствената тежест е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността- а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва- точно изпълнение. Такова обаче
ответникът не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на
ищеца да получи застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.343, ал.1 от КЗ и чл.386, ал.2 от КЗ с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно
събитие да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите
на признатата с чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне.
В случая от представените по делото писмени доказателствени средства
се установява настъпването на застрахователното събитие. Собственикът на
автомобила е сезирал компетентните да извършат разследване на кражбата
органи, като по случая е образувана прокурорска преписка срещу неизвестен
извършител, след което досъдебното производство е спряно.
Прави се възражение с въззивната жалба в насока, че не следва да се
12
приема посочения момент на настъпване на събитието в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство, тъй като не било годно
доказателство. В случая, същото не може да бъде споделено, тъй като
приетото по делото постановление за спиране на наказателно производство се
ползва с материална доказателствена сила и същото е официален документ.
Това е така, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и
на практика съставлява доказателство за изявленията пред него и
извършените от него и пред него действия. Доказателства в насока на
противното от ответната страна не са налице. В случая, на база изложеното,
се явяват ирелевантни възраженията базирани на данни приетата информация
от АПИ за движението на процесния автомобил.
Няма основание да се приеме и възражението в насока неспазване на
срока от 24 часа от узнаване на застрахователното събитие, за да отпадне
отговорността на застрахователя, респ. приложението на чл.403, ал.4 от КЗ. В
този аспект следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, които са във връзка с въпроса за наличие на обстоятелства,
които основават отказ от изплащане на обезщетение, като настоящия случай
не попада в тях. В практиката си ВКС приема, която е и цитирана от първата
инстанция, че за да е налице основание за отказ, то застрахователят следва да
докаже пряка причинно- следствена връзка между неизпълнение на
задължение за застрахования и настъпилото застрахователно събитие, като
това неизпълнение следва да е виновно и значително. В случая, в тежест на
застрахователя е да докаже наличието на тези предпоставки при условията на
пълно и главно доказване, което на практика не е реализирано от страна на
ответната страна.
Не може да се приема за основателно твърдението за необоснованост на
решението, тъй като е налице обстоен анализ на всяко едно от събраните по
делото доказателствата от страна на първоинстанционния съд, както и на
възраженията направени пред последния.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
13
Предвид изхода на процеса, в тежест на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ , следва да се присъдят направените от страна на А. И.
И., разноски пред въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в размер
на 900лв.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК, според разпоредбата на който са изключени от обхвата
на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до
5000лв.- за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела. В случая
съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената претенция
произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до търговска сделка,
съгласно чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ. С оглед цената иска, която е под
установения в чл.280, ал.3 от ГПК минимален праг за търговски дела,
въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №317/30.03.2022г., постановено по гр.дело
№1739/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С, район Т., пл.“Позитано“
№5, да ЗАПЛАТИ на А. И. И., с ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.“Осма“
№2, сумата от 900 /деветстотин/лв., представляваща сторени от последния
пред въззивната инстанция съдебно- деловодни разноски- адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14