№ 2778
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
в присъствието на прокурора К. З. Г.
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Частно наказателно
дело № 20231110207370 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Образувано е по Искане на Управителя на Държавна психиатрична
болница „Св.Иван Рилски“ за настаняване на задължително лечение на
лицето В. С. С., на основание чл.157 от ЗЗдр. Правят се твърдения за наличие
на предпоставки по чл.155 от ЗЗдр, обуславящи постъпилото искане – страдал
от психическо заболяване сред посочените в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1
и т.2 ЗЗдр, а именно Мания с психотични симптоми /F30.2/. Лицето не било
критично към заболяването си и отказвало доброволно лечение.
В хода на съдебното следствие представителят на Софийска районна
прокуратура поддържа внесеното Искане.
Защитата на освидетелстваното лице поддържа внесеното Искане за
настаняване на задължително лечение на лицето В. С. С., което да бъде
съобразено със заключението на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза.
1
Съдът приема за установено:
Освидетелстваният В. С. С. е роден на ........г. в гр.Своге, с адрес:
........ българин, български гражданин, женен, с висше образование, не работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
Повод за хоспитализацията била промяната в поведението му –
теглил кредити, които харчил безразборно, напуснал дома си и заминал за
гр.Девин, не се интересувал от съпругата си и 4 месечното им дете. На
24.05.2023г. станал неспокоен, враждебен, започнал да буйства, да крещи,
заплашил родителите си и съпругата си, че ще ги избие, държал се особено
агресивно към баща си.
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза освидетелстваният В. С. С. страда от Мания с психотични
симптоми /F30.2/– заболяване, визирано в чл.146 от Закона за здравето.
Характеризира се с повишена себеоценка и идеи за величие, които могат да
прерастнат в налудности. Пациентът може да предприеме екстравагантни или
нереални проекти, да харчи безразборно парични средства, да стане
агресивен, влюбчив и пр. Вещите лица заключават, че непровеждането на
медикаментозно лечение при появата на неадекватното и агресивното му
поведение е довело до влошаване на здравословното състояние на
освидетелстваното лице. Липсва съзнание за психично заболяване, както и
самокритичност към необходимостта от лечение.
Експертните изводи са пълни, обосновани, направени са от
компетентни лица чрез непосредствен преглед и запознаване с данните за
психически проблеми на освидетелствания. Заключението на
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза кореспондира със
събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на
вещите лица и напълно споделя изводите за характера и естеството на
заболяването.
Вещите лица дават заключение, че се установява липса на даване на
информирано съгласие за лечение.
С оглед предмета на делото и материалната законосъобразност по
отношение на предпоставките по чл.155 от ЗЗ съдът приема, че същите са
налице – освидетелстваният е лице с психично разстройство, нуждаещо се от
специални грижи, поради сериозно нарушение на психичните функции, с
2
оглед разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗдр.
Съдът приема, че освидетелстваният С. е опасен както за себе си,
така и за околните. Този извод произтича от констатираната по време на
изследването му липса на критичност към заболяването му и липса на
осъзнаване от рисковете, което то поражда. Съчетано с изявлението на
освидетелствания за ненужен прием на лекарства, опасността от засилване на
непреднамерени прояви на агресия е осезателно, поради което единственият
адекватен начин за решаване на проблема с опасността от извършване на
престъпление спрямо неговите близки или околни е настаняването му на
задължително лечение при стационарна форма – изрично в анонса към
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза е отбелязано, че опитът за
провеждане на доброволно лечение е бил неуспешен.
Искането на Управителя на Държавна психиатрична болница
„Св.Иван Рилски“ е основателно и следва да бъде уважено, като съдебното
решение следва да бъде съобразено с предложението на
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, включително периода и
формата на лечение – в тази връзка и с оглед искането на защитата на
освидетелствуваното лице, съдът намира, че следва да се довери на
експертното заключение като дадено от специалисти, запознати с
особеностите и продължителността на лечението на страдащите от
конкретното заболяване.
Предвид горните мотиви, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ В. С. С., с ЕГН
**********, на задължително лечение, стационарна форма, в Държавна
психиатрична болница „“Св.Иван Рилски“ – гр.Нови Искър, за срок от ДВА
МЕСЕЦА.
НАЗНАЧАВА на основание чл.162, ал.3 от ЗЗдр за лице, което дава
информирано съгласие за лечението на В. С. С. неговата майка Л.В. С.а.
Решението може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от
3
днес пред Софийски градски съд.
НАСРОЧВА в случай на жалба или протест разглеждане на делото
пред Софийски градски съд на 22.06.2023г. от 10,00 часа.
Препис от решението да се изпрати незабавно на лечебното
заведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4