№ 96
гр. К., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200009 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000991 от 01.11.2022 г. на
Началника на РУ- К. към ОД на МВР- П., на А. П. П., ЕГН **********, от гр.
К., П.ска обл., ул. „Г.К.“ ***************, *************** е било наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1000 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно постановление били отнети и
10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно. Излага
доводи. Претендира разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Г., който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Излага доводи, твърдейки допуснати нарушения в
процедурата по установяване нарушението. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление като иска от съда същото да бъде оставено в сила.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
В. Р. като актосъставител и А. Х. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 22-0281-000991 от 01.11.2022 г., разписка за
връчването му, АУАН серия GA № 738140/20.09.2022 г., талон за изследване
№ 108881/20.09.2022 г., стикери с № А053568, справка за нарушител/водач,
списък на успешно преминали последваща проверка средства за измерване на
алкохол в дъха, заповед №317з-11675/31.12.2021 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г., справка от РУ- К.,
протокол от проверка № 61-А-ИСИС/19.04.2021 г., съдът намира за
установено следното:
На 20.09.2022 г. свидетелите Р. и Х.- служители на РУ на МВР- К.
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул, като около 22,25
часа спрели за проверка в гр. К., на ул. „Г.К.“ до *************** движещ се
от запад на изток по улицата лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***************,
управляван от жалбоподателя П.. При извършената проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDМ
0250, същото отчело наличие на 0,93 промила в издишания въздух.
Показанието било предявено на жалбоподателя. На същия била обяснена
възможността да бъде изследван с доказателствен анализатор и да даде
кръвна проба за изследване, но не пожелал да се възползва от тях, като приел
показанията на техническото средство и не направил възражения. Бил издаден
талон за медицинско изследване, в който било отбелязано, че лицето не желае
медицинско и химическо изследване, както и че трябва да се яви във ФСМП-
К. до 45 минути. В талона било отбелязано още, че екземпляр от талона бил
връчен на П. в 23,00 часа на 20.09.2022 г.
Съгласно приобщените по делото писмени документи от ЦСМП- П. в
електронната система на ЦСМП липсват данни лицето А. П. да е поситело
ФСМП- К. на инкриминираната дата- 20.09.2022 г. Лице с това име липсва
вписано и в приобщените по делото страници от амбулаторния журнал на
ФСМП за 20.09.2022 г.
Съгласно приетата по делото разпечатка от паметта на техническо
средство апарат „Дрегер Алкотест“ модел 7510, с фабр. № ARDM-0250, на
20.09.2022 г., в 22 часа, 28 минути и 10 секунди под 07681 е извършена проба
за алкохол с резултат 0,93 промила.
Въз основа на констатираното бил съставен от оправомощено
2
длъжностно лице процесния АУАН, с който било прието, че жалбоподателя е
осъществил нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на
20.09.2022 г. в 22,25 часа, в гр. К., на ул. „Г.К.“ до ***************, с посока
на движение от запад на изток, управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №
***************, чужда собственост с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установено с техническо средство“Дрегер Алкотест 7510“ с №
ARDM-0250, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, а именно 0,93 промила. Пробата била
извършена в 20,28 ч. и запаметена в техническото средство под № 07681.
Същата била показана на водача, който приел показанието на техническото
средство и не пожелал да даде кръвна проба. Бил издаден талон за
медицинско изследване на кръвта № 108881.
Така съставения АУАН жалбоподателят П. подписал без възражения и
получил препис от същия.
Въз основа на така съставения АУАН, на 01.11.2022 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване,
на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП, както и били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
09.11.2022 г., а жалбата срещу него- депозирана на 23.11.2022 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършването му, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размерът на
наложената санкция- глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като АУАН се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и
от показанията на разпитаните по делото свидетели- Р. и Х., които съдът
3
намира за безпристрастно депозирани, без интерес от изхода на делото и
пряко относими към предмета на делото. От събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че жалбоподателя П. е управлявал
МПС на инкриминираната дата след употреба на алкохол над 0,5 промила, а
именно 0,93 промила, установено с техническо средство “Дрегер Алкотест
7510“ с № ARDM-0250, и констатирания резултат не е оспорен от проверено
лице, същото е приело показанията на техническото средство.
Прави се възражение от страна на защитата на жалбоподателя за
допуснати нарушения на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /ДВ, бр. 81 от 2018 г./ относно
невписване в издадения талон за изследване на обстоятелството, дали П. е
отказал извършване на тест с техническо средство „Доказателствен
анализатор“. Твърди се също така, че на П. не е връчен талон за изследване,
както е посочено в приложения такъв по делото. Съдът намира, че
действително в издадения талон за изследване не е вписано, дали
Жалбоподателят желае или отказва извършване на изследване с
доказателствен анализатор. Обстоятелството, че на лицето е била разяснена
възможността да бъде изследван с доказателствен анализатор и че същият е
отказал да го стори се установява от показанията на св. Р., като не се оспорва
и от страна на жалбоподателя. От друга страна, извършване на проба с
доказателствен анализатор в конкретния случай не е била необходима, с оглед
разпоредбата на чл.3а от Наредбата, според която „Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Съгласно установената по делото
фактическа обстановка, необорена от събраните доказателства, а и
неоспорена от жалбоподателя се установява по безспорен и категоричен
начин, че на П. е била извършена проба за алкохол с техническо средство
“Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDM-0250, което е отчело наличие на алкохол
0,93 промила в издишания въздух. Посочения резултат е бил предявен на П. и
не е бил оспорен от него /същият е подписал талона за изследване и АУАН
без възражения/, така че да е било необходимо извършване на проба с
доказателствен анализатор или медицинско изследване.
С оглед гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Р.,
че жалбоподателят е отказал да бъде изследван с доказателствен анализатор и
да бъде извършено медицинско и химическо изследване, съдът намира, че
4
действително е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3а от Наредбата
като е вписано в талона за изследване, че П. следва да се яви в рамките на 45
минути в ФСМП К. за вземане на кръвна проба, доколкото подобно
разпореждане се явява нелогично предвид, че същият е отказал извършване
на медицинско и химическо изследване. Така допуснатото нарушение съдът
намира, че не е нарушило по никакъв начин правата на наказаното лице, при
положение, че не е било необходимо същият да се явява във ФСМП- К., тъй
като вече е приел показания на техническото средство “Дрегер Алкотест
7510“. Спазването на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, подлежи на установяване с всички,
допустими доказателства и доказателствени средства. Обсъждайки събраните
по делото доказателства съдът не установи допуснати нарушения, касаещи
изискванията на реда за установяване концентрацията на алкохол, които да са
нарушили съществено правата на жалбоподателя, така че същият да не е
могъл да осъществи пълноценно правата си в административно- наказателно
производство.
При установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно и категорично доказано, че жалбоподателя е осъществил
вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, тъй като не е
спазил задължението си, визирано в посочения текст на закона да не
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. П. е управлявал МПС на процесната дата с концентрация на
алкохол 0,93 % на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер
Алкотест“.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП към установеното по безспорен начин нарушение на чл.5 ал.1 т.3 от
ЗДвП като е определен и фиксираното в посочената разпоредба наказание-
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца. Правилно са отнети и 10 контролни точки с атакуваното
наказателно постановление, тъй като съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Поради резултата от делото не следва да се присъдят разноски на
жалбоподателя.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-000991 от
01.11.2022 г. на Началника на РУ- К. към ОД на МВР- П., с което на А. П. П.,
ЕГН **********, от гр. К., П.ска обл., ул. „Г.К.“ ***************,
*************** е наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
П..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6