М О Т И В И
към Решение № 111 от 03.07.2018 година
по АНД № 293/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Досъдебно производство (ДП) № 9/2018 година по описа на ГПУ
– Ново село е внесено в Съда от Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение
за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на В.Б., роден на *** ***, Грузия, грузинец, грузински гражданин,
живущ ***, женен, със средно образование, неосъждан, за това, че на 10.02.2018
година на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково, си служил с табела с
регистрационен номер - 1 брой българска регистрационна табела с № РА 39 72 ВК,
неиздадена от съответните органи, монтирана на специален автомобил марка „Скания”, модел „114Л” с рама № VLU4Х20009047767, който
управлявал - престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 03.07.2018 година не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Не се явява обвиняемият В.Б., редовно призован. За него се явява адвокат Д.Т.
– служебен защитник от ДП. Защитникът пледира пред Съда за налагане на
административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следното от фактическа
страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост
с рег.№ 6854 от 21.06.2018 година на Министерството на правосъдието, обвиняемият Б. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият В.Б. има съпруга, получава годишен доход в размер на 6 000 лв., не притежава недвижими
имоти и притежава моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „БВМ”.
Обвиняемият В.Б., работи като
международен шофьор в транспортна фирма „Рувен транс”
ЕООД със седалище и адрес на управление: село Драгиново,
ул.„Иван Вазов” № 1А, област Пазарджик и с управител свидетеля Венцислав
Серафимов Арапов (в кориците на делото е приложена
актуална Справка от Търговския регистър) и с база в село Огняново, ул.„Александър
Стамболийски” № 53, област Пазарджик. На обвиняемия е поверен за управление
специален автомобил (влекач) марка „Скания”, модел
„114Л” с рама № VLU4Х20009047767 и с държавен регистрационен
№ РА 39 72 ВК (приложено е по ДП Свидетелството за регистрация (СР), част І).
Обикновено към влекача е закачено ремарке „Ролфо Б 1
СААС” с държавен регистрационен № РА 65 31 ЕЕ. При един от транспортните
курсове до Иран, на връщане в Република Турция, в близост до село Мерзифон, обвиняемият установява, че регистрационната табела
с № РА 39 72 ВК, която е поставена отпред на влекача я няма. Обвиняемият сваля
задната регистрационна табела и я поставя отпред на влекача, на мястото на
загубената. Продължава до паркинг с много сервизи за ремонт на товарни
автомобили. Там обвиняемият моли един от майсторите да му направи регистрационна
табела. Майсторът се съгласява и срещу сумата от 30 турски лири прави регистрационна
табела с № РА 39 72 ВК от пластмаса, върху която залепя фолио с надпис „РА 39 72
ВК”, която след като дава на обвиняемия, той сам я поставя отзад на
управлявания от него влекач. Така с поставената неистинска табела успява да се
прибере до базата на фирма „Рувен транс” ЕООД в село
Огняново, област Пазарджик. За загубената регистрационна табела обвиняемият
уведомява ръководството на фирмата, което я обявява за изгубена в териториално
звено на МВР на дата 09.02.2018 година и регистрационната табела е обявена за издирване.
На 10.02.2018 година обвиняемият с
посочения влекач, към който е закачено ремарке, трябва да извърши транспортен
курс до Иран. Обвиняемият управлява влекача с поставената от него неистинска
регистрационна табела.
Около 15.35 часа обвиняемият се явява
на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково с управляваната от него товарна
композиция за излизане от страната. Свидетелят Димитър Маринов Георгиев,
служител на ГПУ - Ново село, изпълнява служебните си задължения на трасето за
изходящи от страната автомобили и извършва паспортно-визовия контрол. При
извършена проверка от свидетеля Георгиев в АИС „Граничен контрол” и НШИС
(справката е приложена в ДП), установява, че регистрационна табела № РА 39 72
ВК е била обявена за издирване от ГД „Национална полиция”. Спира товарната
композиция от движение и уведомява командира на екипа - свидетеля Златко
Георгиев Лилянов, който установява, че задната
регистрационна табела, поставена на влекача е неистинска.
Обвиняемият с Протокол за доброволно
предаване № 1952 от 11.02.2018 година предава на свидетеля Лилянов
неистинската регистрационна табела, който от своя страна също с Протокол за
доброволно предаване от същата дата я предава на разследващия орган.
Изготвена е Техническа експертиза
според която процесната регистрационна табела е
неистинска. Същата не отговаря на изискванията на БДС 15980:2010, по който се
изготвят сетлоотразителните табели за
регистрационните номера на МПС по използваните материали, защитни техники и интегрирани
защити, форма и размер на символите.
Обвиняемият В.Б. се признава за виновен на фазата на ДП, в престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Дава
подробни обяснения по случая, в които описва механизма на извършеното от него
деяние. Съжалява
за извършеното.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази
насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Протоколи за
доброволно предаване; Техническа експертиза; Докладни записки; Справки от
различни институции; СР, част І – 2 броя; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална - изискана в хода
на съдебното производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Златко
Георгиев Лилянов, Димитър Маринов Георгиев и
Венцислав Серафимов Арапов, както и обясненията,
дадени от обвиняемия В.Б., също в хода на ДП
пред разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на всички свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна
корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е
и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на
обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите
доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – експертиза, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този
смисъл същите са редовни и годни такива,
валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни
изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
При така
изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият В.Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.
345, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура - Свиленград е основателно.
Обвиняемият В.Б. е роден на *** ***, Грузия. Грузински
гражданин е от грузински произход. Живее в село
Огняново, ул.„Александър Стамболийски” № 53, област Пазарджик (базата на транспортната фирма, в която работи). Женен е. Има дете, което е в трайно влошено здравословно състояние. Със
средно образование е. Не е осъждан. Работи в „Рувен транс” ЕООД като шофьор и механик като годишните му доходи възлизат
на 6 000 лв., с които издържа семейството си, включително болното си дете
и възрастната си майка.
Непосредствен обект за престъплението по чл. 345 от НК са
обществените отношения във връзка с регистрирането
на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният индивидуализиращ
белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява контролен знак, издаден
от надлежен компетентен орган за неговата регистрация, с който се
индивидуализира ПС. Общите характеристики на регистрационните номера
за страните - членки
на Европейския съюз (ЕС), са установени
с Регламент (ЕО) № 2411/98 на
Съвета на ЕС от 3
ноември 1998 година. Законът за движението по пътищата императивно установява, че по пътищата,
отворени за обществено ползване в Република България се допускат
само МПС, които са регистрирани пред съответния надлежен орган и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определени за
това места. Предмет на престъплението
са контролните знаци на МПС. Изпълнителните деяния по чл. 345, ал. 1 от НК се изразяват в служене
с контролни знаци, издадени за друго
МПС
или с табела, неиздадена от съответните органи. Терминът
„служене” според теорията е равнозначен за ползване и може
да се осъществи
само чрез действие. Както вече бе посочено възможни са две хипотези. При
първата деецът си служи с контролни
знаци, издадени за друго МПС. Във
втората хипотеза, служенето се осъществява
с контролни знаци, неиздадени по съответния
ред, т.е. налице е ползване
на неистински по произход контролен
знак. Престъплението е на просто извършване
и за неговото довършване не е нужно да са
извлечени облаги или други ползи.
Субект на разглежданото престъплението може да бъде
всяко наказателноотговорно лице (собственикът на МПС или всеки, който
го управлява). Престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК във втората форма
на изпълнителното деяние ще е осъществено
от субективна страна, когато деецът е съзнавал, че управлява автомобил
с поставени на него контролни знаци, за които
знае или предполага, че са издадени не от съответния
орган.
От
обективна страна установява се, че
В.Б. е изгубил едната от
регистрационните табели на процесния влекач, като в
последствие я подменя с друга, изготвена не от съответния национален български
орган. Т.е. чрез управлението
на процесния влекач обвиняемият безспорно си е служил със съответния контролен знак – 1 брой регистрационна табела. Управлението на
автомобил (влекач) в пътната мрежа представлява служене с
контролен знак по
смисъла на чл. 345 от НК. Наличен е и другият обективен елемент
от състава на това престъпление,
тъй като номерът,
с който Б. си е служил не е издаден от съответния орган. Т.е. налице е съставомерно
деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се установява
категорично от показанията на разпитаните свидетели Златко Георгиев Лилянов, Димитър Маринов Георгиев и Венцислав Серафимов Арапов, от обясненията на
обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.
Иначе казано при приетите за установени факти
по делото, Съдът намери, че
от правна страна, обвиняемият В.Б. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 1 от
НК, тъй като на 10.02.2018 година
на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково, си служил с табела
с регистрационен номер - 1 брой българска регистрационна табела с № РА 39
72 ВК, неиздадена от съответните органи, монтирана на специален
автомобил (влекач) марка „Скания”,
модел „114Л” с рама № VLU4Х20009047767,
който управлявал.
От субективна страна,
престъплението може да бъде извършено само с пряк умисъл (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). В конкретния случай от субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
В.Б. виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние
на вменяемост. За съставомерността
на деянието от субективна страна
е достатъчно обвиняемият да е знаел, че
контролните знаци не са издадени
от съответните
органи и той да управлява МПС-то, което
в случая е несъмнено установено чрез събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Златко Георгиев Лилянов,
Димитър Маринов Георгиев и Венцислав Серафимов Арапов. Същият
е съзнавал ясно, че управлява МПС, на което задната регистрационна
табела не е издадена от съответните органи, т.е. по надлежния ред, както
и е бил наясно с установения ред и правилата за регистрация
на ПС, т.е. бил е наясно, че
не може да
се движи без задна регистрационна табела и че
такава се издава от
оправомощените органи след преминаването през съответни процедури по регистрация.
Въпреки това, при ясно формирани
в съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно
управлява МПС-то с табела, издадена не от съответните
органи. От тук и
еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият е съзнавал противоправността на
деянието си, както и общественоопасния му характер, следователно е имал
представа и за общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от
настъпването им, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното
настъпване. Наличието на съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани
и съзнавани, са неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като
пряк, в който смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия В.Б. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
Б. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или наказание
„Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият
В.Б. не е осъждан за престъпление от общ
характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки В.Б. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При определяне
размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума на ВС. Според
цитираното Постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато Съдът ще налага административното наказание по чл.
78а от НК, се
прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27. В чл.
27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на В.Б., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията
му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, възрастта му, доброто
му процесуално поведение на фазата на ДП, изразеното
съжаление, фактът че издържа свое дете, което е в трайно влошено здравословно
състояние, както и възрастната си майка. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България, регулиращо обществени отношения,
свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне
в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен
кръг от хора.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – работи, има годишен доход в
размер на 6 000 лв. и издържа свое дете, което е в
трайно влошено здравословно състояние, както и възрастната си майка, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти и притежава
МПС и със семейното
му такова – има съпруга, която към
момента не работи, тъй като полага грижи за болното им дете. Фактът, че обвиняемият не е осъждан
е основание за разглеждане на делото по реда
на тази глава.
По тази причина
няма как да бъде взето
предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е неосъждан.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият В.Б. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно
наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000
лв. В това си
цифрово изражение санкцията е съизмерима в размер на минимума, което
кореспондира и е напълно оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия и фактът,
че издържа цялото си семейство, включително възрастната си мака и болното си
дете, съобразно установеното по делото относно доходите на лицето - обвиняемия.
В този смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо
наказание, съобразено с имотното и семейното състояния на обвиняемия и
съответно на тежестта на извършеното от обвиняемия.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него В.Б. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може
да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност
той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на
обвиняемия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Обвиняемият
следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай
на служебно издаване на Изпълнителни листи.
Относно разноските:
По делото се констатираха направени на фазата на ДП разноски в размер на 96
лв. за устен и писмен превод, които на основание чл. 189, ал. 2 от НПК следва да останат за сметка на органа на ДП.
Направените по делото от ДП разноски за
извършена Техническа експертиза в размер 112.42 лв. следва да са възложат на
обвиняемия на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК
Относно
веществените доказателства:
На основание чл. чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в
полза на Държавата следва да се отнеме вещественото доказателство - 1 брой българска регистрационна
табела № РА 39 72 ВК. Посочената вещ към момента на деянието е била в притежание на обвиняемия и е послужила за извършване от негова страна на
престъплението по чл. 345 от НК. Отнетата табела на
основание чл. 111 от НПК след влизане в сила на Решението следва да се изпрати на ОДМВР – Хасково за унищожаване по надлежния за това ред.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)