№ 35183
гр. София, 01.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110144113 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Пред Софийски районен съд делото е образувано след изпращането му по
подсъдност от Софийски градски съд.
Производството пред СГС е било образувано по искова молба на „Т., ЕИК ., с
която срещу етажните собственици от етажната собственост в сграда „Жаклин“ с
адрес: гр. София, бул. „Б., представлявани от Председателя на Управителния съвет А.
Д. Б. с посочен адрес за връчване на книжа, са били предявени главен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД за сумата 25 500 лева, като част от претенция с
общ размер 116 547,85 лева, представляваща непогасено задължение на ответника и
стойност на извършени в процесната сграда в периода м.07.2020 г. – 11.02.2022 г.
строително-монтажни работи (СМР) с включена стойност на вложените материали по
неформален договор за изработка, сключен с етажната собственост, чрез
представляващото я лице, а в условията на евентуалност – иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
същата сума, с която се твърди ответникът неоснователно да се обогатил за сметка на
ищеца.
С исковата молба се твърди, че между ищеца, действащ чрез своя търговски
пълномощник С. С.ов и ответника, действащ чрез Председателя на УС на ЕС А. Б., са
водени преговори, в хода на които на ищеца е било възложено да извърши
неиндивидуализирани в исковата молба по вид и стойност СМР в сградата на
процесната ЕС, които е извършил в периода м.07.2020 г. – 11.02.2022 г., закупувайки за
своя сметка необходимите за извършването им материали. Поддържа с ответника
(етажните собственици от Етажната собственост) да е възникнало облигационно
правоотношение по неформален договор за изработка с предмет извършване на СМР
по отношение на сграда „Жаклин“, които е посочил, че е описал подробно в
приложение към исковата си молба. Счита, че е легитимиран да получи
възнаграждение за действително извършените в сградата СМР. Изрично се позовава на
изобилната практика на ВКС в тази насока, че за ищеца не е налице процесуално
задължение да индивидуализира поотделно етажните собственици, като посочва, че в
случая това с оглед тяхната численост, би било практическо невъзможно, доколкото
сградата е съставена от три входа, във всеки от които има по над 50 самостоятелни
обекти, и ако се приеме противното (че ищеца следва да индивидуализира всеки един
1
етажен собственик), би се препятствало правото му на защита, което от своя страна
противоречи на принципа, разписан в нормата на чл. 2 ГПК. По иска по чл. 59, ал. 1
ЗЗД ищецът заявява, че е налице обогатяване от страна на ответниците, като допълва,
че не разполага с данни освен за етажните собственици, а също и с размерите на
притежаваните от последните идеални части от общите части на сградата Уточнено е,
че от етажните собственици вземането се претендира в условията на разделност (а не
солидарно).
С исковата молба ищецът е посочил, че преди предявяването на исковете си, е
упражнил правото си по чл. 390 ГПК да поиска от съда да допусне обезпечение на
бъдещите му искове, като с определение № 2717/31.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2808/2023
г. по описа на САС, VI търговски състав, съставът на апелативния съд, като е
констатирал допустимост на предявените искове, е допуснал исканото обезпечение.
Изрично съдът е акцентирал на липсата на задължение за ищеца по предявените
искове да индивидуализира поотделно всеки етажен собственик, позовавайки се на
относима практика на ВКС по въпроса.
С разпореждане № 27744/19.12.2023 г. по гр.д. № 13852/2023 г. съставът на СГС е
дал указания на ищеца за внасяне на държавна такса по сметка на Софийски градски
съд по иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД, както и с
допълнителна молба, с преписи от нея за ответниците – етажните собственици в ЕС в
сграда „Жаклин“, да уточни имената и адресите им за призоваване, както и да
посочи каква сума претендира от всеки един от ответниците по предявените
искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, като съобразно направеното
уточнение, да представи доказателства за внасяне на държавна такса по сметка на
съда в размер от по 4% за всеки от исковете.
По делото на 18.01.2024 г. е постъпила молба в изпълнение на дадените указания,
с която ищецът представя документ за внесена такса в указания му размер за иска по
чл. 266 ЗЗД, както и платежно нареждане за внесена такса по 20 искови претенции,
уточнявайки, че в Приложение към молбата си посочва 20 лица етажни собственици с
размер на претенциите съобразно припадащите се към съответния недвижим имот
идеални части.
С Разпореждане № 2317/29.01.2024 г. СГС е дал допълнителни указания на ищеца
да уточни на какво се дължи несъответствието между претендираната сума от 25
500лв. в исковата молба по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД и описаната в
уточняващата молба с вх.№ 6186/18.01.2024г. сума, представляваща сбора на сумите по
двадесетте иска по чл.59 от ЗЗД срещу етажните собственици, възлизаща на сумата
7282,80лв./сбора на сумите по приложение № 1 към същата молба/, да формулира
петитуми на предявените искове срещу всеки от етажните собственици, да уточни
дали иска по чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД е предявен срещу етажните собственици,
посочени в приложение № 1 към молба с вх.№ 6186/18.01.2024г. и каква сума се
претендира от всеки от тях, както и да формулира и съответни петитуми на
предявените искове. В същия срок ищецът е следвало да представи 19 бр. преписи от
исковата молба и доказателствата към нея за връчване на ответниците, посочени в
приложение № 1 към молба с вх.№ 6186/18.01.2024г.
На 14.02.2024 г. по делото е постъпила молба от ищеца в изпълнение на дадените
му от съда указания, съгласно която исковете са насочени срещу 20 (двадесет) етажни
собственика. От изложението, направено със същата, става ясно, че в процесната
сграда в режим на етажна собственост има три входа, във всеки от тях има „минимум“
50 самостоятелни обекти, като в предоставения му срок ищецът е посочил, че е в
невъзможност да индивидуализира всички етажни собственици, срещу които
насочва исковете си, с оглед което и „санира“ размера на общата претенция срещу
2
етажните собственици, които е успял да индивидуализира, така че общият сбор да
достига 25 500 лева. От изложението в молбата става ясно, че ищецът не разполага с
информация относно всички етажни собственици и техните адреси за призоваване.
С определение № 10186/28.06.2024 г. по гр.д. № 13852/2023 г. по описа на СГС,
ГО I-27 състав, съдът е приел, че ищецът е предявил двадесет иска с правно
основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност двадесет
иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявени срещу етажни собственици в
Етажна собственост в Сграда „Жаклин“, с адрес: гр. София, бул.“Б. – В. Д. Л., Х. П.
Д., А. Ц. С., „С., „С., „Ф., Р. П. С., „Т., „Ж., „П., К. Б. С., „А., „С., С. С. М., „Е. и „С.,
„Е., „Ф., С. А. Д., С. И. С., А. П. Ч. и Н. Станчена Ч., като всеки от предявените
искове е с цена под 25 000лв. Приел е, че предявените искове, с оглед цената им, не
подлежат на разглеждане като първа инстанция от окръжния съд по аргумент от чл.104
т.4 ГПК и е изпратил делото на Софийски районен съд, на основание чл.118 ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция
са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.
Настоящият съдебен състав на СРС приема, че в случая до предявяването на 20
главни и двадесет евентуални иска се е стигнало в следствие на дадените от съда, пред
който исковете първоначално са били предявени, указания. Исковата молба,
настоящият състав намира, че е нередовна, но нередовността на същата касае вида,
обема и начина на формиране на претенцията на ищеца, представляваща дължащо му
се възнаграждение по неформален договор за изработка, сключен с етажната
собственост, действащата чрез управителния й орган. Досежно процесуалната
легитимация на ответника обаче по мнение на състава от СРС исковата молба не е била
нередовна, нито с нея са били предявени недопустими искове.
Предметът на делото е спорното материално субективно право, претендирано или
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.
Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените
от ищеца твърдения. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е
властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени
в исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право, чиято защита се
търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с исковата молба
или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически основания на иска /по други факти/ води
до недопустимо изменение на предмета на спора, като последното обуславя и
недопустимост на съдебния акт, постановен по различни от въведените от страна на
ищеца твърдения за спорното право.
Трайна и безпротиворечива е актуалната съдебна практика на ВКС относно
процесуалната легитимация на етажните собственици от етажна собственост по
предявени от и срещу тях искове. С разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗУЕС е въведено
законно представителство с цел улесняване на процедурата по движение на делата.
Достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса
на председателя на управителния съвет или на упълномощеното от него лице, като не
се изисква отделните етажни собственици да бъдат посочвани поименно заедно с
адреси за призоваването им. В този смисъла са напр: Определение № 1210 от
25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 15 от
15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6251/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 294 от
24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., ГК, Определение № 582 от
7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2012 г., IV г. о., ГК и мн.др.
В случая от изявленията на ищеца става ясно, че процесуално легитимиран
ответник по предявените в условията на евентуалност искове са етажните собственици
от етажната собственост от сграда „Жаклин“. Твърденията са в насока за възникнало
3
облигационно правоотношение по неформален договор за изработка, а в условията на
евентуалност за настъпило неоснователно обогатяване със стойността на извършените
в сградата на етажната собственост от ищеца строително-монтажни работи. Не е
налице основание да се приеме, според настоящия съдебен състав, че исковете по чл.
59, ал. 1 ЗЗД следва да са насочени срещу всеки етажен собственик от процесната
етажна собственост, посочен поименно и че този иск би бил недопустим, ако е
предявен срещу етажните собственици от ЕС, представлявани от управителния им
орган. В този смисъл е изрично Определение № 232 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 1474/2020 г., II т. о., ТК.
Да се приеме противното би означавало в противоречие с нормата на закона, с
принципа на чл. 2 ГПК, както и с изобилната съдебна практика върху ищеца да се
възложи тежест в случаи като процесния, да издирва и посочва поименно
собствениците на над 150 самостоятелно обекти в сградата, при положение, че се
твърди наличие на договорно, респ. извъндоговорно правоотношение с етажните
собственици от етажната собственост, а ЗУЕС установява законно представителство на
същите от управителния им орган.
В обобщение на изложеното съставът на районния съд намира, че без да е имало
необходимост от това, на ищеца са дадени указания, обусловили насочването на
исковете, предявени редовно и допустимо срещу етажните собственици от процесната
етажна собственост чрез Председателя на УС, като в опит да изпълни същите и под
угрозата от връщане на исковата молба като санкция за неизпълнението им, исковете
да се окажат предявени срещу 20 от неизвестно колко индивидуални етажни
собственици. Следва също така да се посочи, че извод за редовност и допустимост на
исковете се съдържа и в определение № 2717/31.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2808/2023 г.
по описа на САС, VI търговски състав, с което съставът на апелативния съд, като е
констатирал допустимост на бъдещите осъдителни искове срещу етажните
собственици от етажната собственост, представлявани от Председателя на УС на ЕС е
допуснал поисканото обезпечение по реда на чл. 390 ГПК.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК настоящият
съдебен състав намира, че исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1
ЗЗД, предявени срещу етажните собственици от етажната собственост от сграда
„Жаклин“ са родово подсъдни на съда, пред който първоначално са били предявени, а
именно Софийски градски съд.
Налице е спор за подсъдност, който следва да бъде разрешен по реда на чл. 122
ГПК, с оглед което Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски апелативен съд по гр.д.
№ 44113/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41
състав, между Софийски градски съд и Софийски районен съд относно
компетентността за разглеждане на предявените от „Т., ЕИК . срещу етажните
собственици от етажната собственост в сграда „Жаклин“ с адрес: гр. София, бул. „Б.,
представлявани от Председателя на Управителния съвет А. Д. Б. главен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД за сумата 25 500 лева, като част от претенция с
общ размер 116 547,85 лева, представляваща непогасено задължение на ответника и
стойност на извършени в процесната сграда в периода м.07.2020 г. – 11.02.2022 г.
строително-монтажни работи по неформален договор за изработка, сключен с
4
етажната собственост, чрез представляващото я лице, а в условията на евентуалност –
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за същата сума, с която се твърди ответниците неоснователно
да се обогатили за сметка на ищеца.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Софийски апелативен съд за решаване на повдигнатия
спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи за сведение на ищеца чрез адв. К. В. на
съдебния адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5