№ 3338
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110140346 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да се произнесе
по доказателствените искания на страните.
В отговорите на исковата молба, депозирани от двамата ответници са наведени
възражения за недопустимост на предявените искове, поради несъответствие на
основанието, на което се претендират вземанията в издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1981/2021 г. по описа на СРС, 168 състав и това в исковата молба, които съдът
намира за неоснователни, тъй като със заповедта за изпълнение съдът е разпоредил именно
заплащане на суми за дялово разпределение и мораторна лихва.
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„....” ЕООД, като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес
с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото, независимо от оспорванията на
ответната страна.
Доказателственoто искане на ищеца за задължаване на третото лице-помагач да
представи документи по реда на чл. 190 ГПК, следва да бъде уважено, като същото следва да
представи и отчетния картон за показанията на общия топломер на АС за процесния период.
Исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, и съдебно-счетоводна експертиза не следва да се уважават,
предвид неотносимостта на поставените към вещите лице въпроси и липсата на твърдения
за плащане на суми.
Следва да се приложи ч.гр.д.№1981/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевираните от ответниците отводи за недопустимост
на производството като неоснователни.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ищеца „....” ЕООД.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в срок до първото
съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен №341049,
включително изравнителните сметки като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства на основание чл. 161 ГПК.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №1981/2021 г. по описа на
СРС, 168 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане изслушването на
съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи като ненеобходими.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 28.03.2022 г. от
09.15 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове от „....“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против В. СВ. Т.
и П. Г. Т. за установява в отношенията им с ищеца, че дължат разделно при квоти от по ½
сумата 19,93 лева - главница, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2021 г. до окончателното плащане
и сумата 4,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2018 г. до 30.12.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1981/2021 г. по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като
собственици на процесния имот, придобит по време на брака им, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, Заявява, че
в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите
в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали идентични отговори на исковата
молба с наведени твърдения, че е производството е недопустимо поради несъответствие на
основанието, на което се претендират вземанията в издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1981/2021 г. по описа на СРС, 168 състав и това в исковата молба. Считат, че ако се
приеме, че е налице идентитет между претенцията за дялово разпределение в заповедното
производство и в исковото производство, искът отново е недопустим, тъй като
толофикационното дружество претендира вземания на трето лице. Оспорват исковете по
2
основателност като заявяват, че услугата дялово разпределение не е извършвана, както и че
размерът на договореното за нея възнаграждение е без основание. Поддържат, че няма
данни как е формиран размерът на претендираната от ищеца сума. Оспорват наличието на
валидно сключен договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение, както и че
ищецът е заплатил тези суми. Оспорват да е налице валиден договор между ЕС, в която се
намира процесния имот и фирмата за дялово разпределение, като сочат че предсатвения от
ищеца договор не ги обвързва, тъй като е подписан от лице без пълномощия за това.
Посочват, че в имота няма отоплителни тела и измервателни уреди, които да са обслужвани
от фирмата за дялово разпределение. Претендират разноски за заповедното и за настоящото
производство за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По исковете по чл. 422. Ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната
сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изпадането на ответниците в забава,
както и наличието на валидно сключен и действащ през процесния период договор между
ЕС и фирмата за дялово разпределение, както и валидно сключен и действащ през
процесния период договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за погасяването на дълга.
Не са налице факти и обстоятелства, които да се признават от страните и да се отделят
като безспорни в отношенията между тях.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца и препис от отговорите на исковата молба, а на третото лице
помагач - и препис от исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4