О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-1462 Година 2019, 05 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на пети август година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 680 по описа за 2019
година
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК и е образувано по молбата на Д.М.У. ***/15.07.2019
г. по описа на РС Карнобат) за изменение
на решение
№ ІV-71 от 27.06.2019 г. по гр.д.680/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд,
в частта на разноските. В молбата си молителят и въззивник Д.У. заявява, че по
повод негово искане за представяне на банкова сметка, ***мата по присъдените й
разноски, въззиваемата, „заедно с банковата сметка, която е предоставила, е
приложила и разписка, в която е посочено, че М.У. се отказва от посочените
разноски, тъй като не е заплащала адвокатско възнаграждение на своя процесуален
представител“. Заявено е искане да бъде изменено решението на БОСв частта на
разноските, като „на М.У. не бъдат присъдени никакви разноски – адвокатско
възнаграждение пред две съдебни инстанции, тъй като същата не е извършила
тяхното реално плащане“. Приложена е разписка, подписана от въззиваемата М.У.,
с която тя декларира, че „се отказва от присъдените й с решение № 67/25.03.2019
г. по гр.д.852/2018 г. по описа на КРС съдебно-деловодни разноски в размер на
625 лв, от които 600 лв адвокатско възнаграждение и 25 лв държавна такса, и с
решение № ІV-71 от 27.06.2019 г. по гр.д.680/2019 г. по описа на Бургаски окръжен
съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв, тъй
като не е заплащала адвокатско възнаграждение на адв.И.Д.Ц. ***, за процесуално
представителство по горепосочените две дела“.
По делото е депозирано Писмено
обяснение от въззиваемата М.У. (вх.№ 3464/15.07.2019 г. по
описа на РС Карнобат)
и Допълнение към Писмено обяснение, подписано от адв.И.Ц., с които декларира,
че предоставения на адв.В. (процесуалния представител на въззивника) „поради
грешка“ документ – „Разписка“, не отговаря на истината, тъй като действително
реално е заплатила на адв.И.Ц. присъдените й с решенията на съдилищата разноски
за адв.възнаграждение. Към Допълнението на писменото обяснение са приложени две
декларации, в които въззиваемата, под наказателната отговорност по чл.313 от НК, декларира, че е заплатила на адв.Ц. сумите по двата договора за процесуално
представителство – за пред КРС и за пред БОС.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответницата
по молбата – въззиваема по настоящото дело – М.У., е представила писмен отговор
на молбата на въззивника У. за изменение на постановено решение в частта на разноските,
с който оспорва искането му. Твърди, че представената по делото разписка е
подписала поради грешка – след като е била извикана от адв.В. да получи в брой
от въззивника сумата за присъдените й съдебно-деловодни разноски. Претендира се
оставяне на молбата без уважение.
Съдът намира за допустимо искането за
изменение на решението в частта на разноските, тъй като същото е подадено от легитимирано лице, в законовия срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, съдът намира
искането за неоснователно по следните съображения:
С решение № ІV-71 от
27.06.2019 г. по настоящото дело, БОС е потвърдил решение № 67 от 25.03.2019 г. по
гр.д.852/2018 г. по описа на Карнобатски районен съд и е осъдил въззивника-ответник
Д.М.У., да заплати на въззиваемата-ищец М.С.У., сумата от 450 лв,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
В
мотивите на решението си, по повод произнасянето по разноските, въззивният
съд изрично е посочил, че приема, че в настоящото
производство въззиваемата
има право на разноски за заплатено адв.възнаграждение, в размер на 450 лв, заплатено от нея съгласно представените
Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Отразеното в Договора от 23.04.2019 г. за правна защита и съдействие, че
уговореното възнаграждение от 450 лв е заплатено в брой, съвпада с твърденията
на въззиваемата и с подписаните от нея декларации, в които тя признава, че й е
известна наказателната отговорност по чл.313 от НК. Ето защо съдът приема, че
представените по делото доказателства за заплащане в брой от въззиваемата на уговореното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство, не се опровергават от
представената от въззивника с молбата му по чл.248 от ГПК разписка, подписана
от въззиваемата. Нещо повече, в молбата по чл.248 от ГПК самият въззивник е
посочил, че адв.Имилияна Ц. му е предоставила разписката, подписана от
въззиваемата (с която тя се отказва от присъдените й разноски и декларира, че
не е заплащала адв.възнаграждение адв.Ц.), „заедно с банковата сметка“,
поискана, за да се преведат по нея присъдените суми. Ако въззиваемата е имала
съзнанието, че се отказва от присъдените й суми, не би имало смисъл да
предоставя на въззивника банковата си сметка, по която да й ги преведат.
Съдът намира, че не е налице
основание за изменение на постановеното от него решение в частта на разноските
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.М.У. ***/15.07.2019 г. по описа на РС Карнобат) за изменение на решение № ІV-71 от 27.06.2019 г. по гр.д.680/2019
г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта на разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл.248, ал.3, изр.второ, вр.чл.280, ал.3, т.2, предл.второ
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.