Р Е
Ш Е Н
И Е № 260285
гр. Сливен, 02.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенският районен съд, І-ви
граждански състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 591
по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно
кумулативно съединяване на исковете.
Ищцовото дружество твърди, че на 13.09.2018 г.
е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № PLUS-13627346 от дата 18.07.2016 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И.С.Т. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица, а Приложение № 1 от 13.09.2018 г.,
представлява неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, и е
представено само с данните на длъжника И.С.Т., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от 33/1Д/.
Твърди се, че съгласно договора за
цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество
има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99 ал 3 от ЗЗД, като в изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", съответно с изх. №
УПЦ-П-БНП/ PLUS-13627346 от 17.09.2018 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД. Пратката е получена от лице живущо на адреса на длъжника, а
именно Ралица Тодорова, което се е съгласило да получи книжата и да ги предаде
на длъжника на27.09.2018 г.
Сочи, че на 19.08.2019 г. е
изпратено уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесното вземане от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С А
Франция с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13627346. На 16.01.2020 г. е изпратено за
трети път уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13627346 за
извършената цесия чрез куриер, както и за настъпилата предсрочна изискуемост,
но писмото отново се върна в цялост, като към настоящата искова молба представя
и моли съда да приеме копие от уведомление за извършената цесия, ведно с
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/
PLUS-13627346 от 16.01.2020 г., изпращано до длъжника от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" чрез клона му в Република
България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, което съда да връчи на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост. Молят, в случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.
47, ал.1 от ГПК.
Сочат, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, като
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове, тъй
като уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, поради което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не
е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г.,
ТК.
Относно автоматичното настъпване на
предсрочната изискуемост на цялото задължение, включващо неплатената главница,
както и възнаградителни лихви, моли съдът да вземе
предвид, че съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. С подписването на договора страните са договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната
лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
се претендира неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и
размерът на действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при
подписване на договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране на заявлението в съда, като в настоящия се позовава
на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.2013 г. на ВКС по
т.д.№ 610/2011,, I т.о., ТК. В случая счита, че
следва да се има предвид, че мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело N0 4/2013 г., които
макар и да разрешават сходна хипотеза, не са приложими в конкретния случай,
поради следните съображения: цитираният тълкувателен акт разглежда вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната
изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни
обстоятелства едва след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, ал.2 от ГПК и чл. 60, ал.2 от ЗКИ.
Твърди,
че дружеството, предоставило кредита, предмет на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение към датата на отпускане на кредита се категоризира като
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно
от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност
е извършване на една или повече от дейностите: 1. / по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6
- 13 от ЗКИ; 2./ придобиване на участия в кредитна институция или в друга
финансова институция; 3./ отпускане на заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи, че
за разлика от кредитните институции /банките/, финансовите такива могат да
осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдава и нормативното
разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се урежда
с подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции /обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от БНБ.
Стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона за
кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал. 2 се явява неприложим
за тях. Правната рамка на сключваните от финансовите институции договори за
кредит обхваща нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и
договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея
остават относимите към банковото кредитиране
разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Сочи също, че това становище е застъпено
в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.2013 г. на ВКС по
т.д.№ 610/2011г.,1 ТО, ТК, съгласно което в случаите, когато заемът е
предоставен от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за
заем за потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени
условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума,
не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка
длъжникът изгубва преимуществото на срока и последиците за него са аналогични
на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Твърди, че в този случай
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. Сочи също
така, че правната рамка на сключваните от небанкови субекти от категорията на
ищцовото дружество договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в
ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на
чл.430-432 от ТЗ, тъй като поради неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в
отношенията на небанковите кредитодатели с техните
клиенти липсва нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната
предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални
условия извън договорно утвърдените, поради което механичната аналогия с
трактовката на т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г.,ОСГТК, не
следва да се допуска, а настъпването на предсрочната изискуемост по право с
изтичане на определения от страните в договора срок, без да е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника, е
споделено от ВКС в Определение №748/12.11.2013 г. по ч.т.д. № 3559/2013 г. на
II ТО, което се приема и от PC- Ямбол в Решение № 825/ 20.12.2018 г. по гр. д.
№ 1547/2018 г. по описа на същия съд. Сочи, че същото становище е възприето в
практиката и на други съдилища по отношение настъпване на предсрочна
изискуемост за небанковите финансови институции- Решение № 59 от 16.02.2016 г.
по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от
14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград).
Излага твърдения, че процесното
вземане произтича от подписания на 18.07.2016 г. договор за потребителски
кредит с № PLUS-13627346 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като
Кредитор и И.С.Т. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в
поле „Общ размер на кредита", а именно: 3200,00 лв. Страните са постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да
бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 752,64 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се
е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на
112,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, като
таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия
размер на кредита.
Излага твърдения, че предоставянето
на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 6502,44 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3302,44
лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2020 г., на 42 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 154,82 лв., при първа погасителна
вноска 20.08.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Сочи, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 20.01.2020 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5
от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки
цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е
уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 22.08.2019 г.
Сочи също, че съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 342,19 лева.
Твърди се, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството и сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 3139,68 лв., с която са погасени, както следва:
договорна лихва: 2198,59 лв., главница: 941,09 лв.
Молят съдът да приложи разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали
факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016
г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на
1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290
от ГПК/.
В съответствие с трайната практика
на съдилищата, молят с настоящата искова молба да се уведоми ответника за
предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по
евентуалния осъдителен иск.
Моли съда да постанови съдебно
решение, по силата на което да бъде признато за установено, че И.С.Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, като кредитополучател по договор за потребителски кредит
№ PLUS-13627346, сключен на 18.07.2016 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 4780/2019 г. на PC - Сливен, 1 състав, а именно:
- 2258,91 лв. /две хиляди и двеста
петдесет и осем лева и 91 стотинки/ - представляващи главница за периода от
20.04.2018 г. до 20.01.2020 г.,по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 22.08.2019г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост;
-799,21 лв. /седемстотин деветдесет
и девет лева и 21 стотинки/, представляващи договорна /възнаградителна/ лихва,
изчислена за периода от 20.04.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.01.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение
на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 22.08.2019г.-датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.;
- 342,19 лв. /триста четиридесет и
два лева и 19 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в едно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно
погасяване на дълга.
В срока за отговор не е постъпил такъв ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща
представител.
Ответникът редовно призован не се
явява в съдебно заседание и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на
13.09.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № PLUS-13627346 от дата 18.07.2016 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И.С.Т. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица, а Приложение № 1 от 13.09.2018 г.,
представлява неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, и е
представено само с данните на длъжника И.С.Т., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от 33/1Д/.
Съгласно договора за цесия от
27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците.
Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците
по реда на чл.99 ал 3 от ЗЗД, като в изпълнение на изискванията на закона на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-13627346 от 17.09.2018 г., с
известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Пратката е получена от лице
живущо на адреса на длъжника, а именно Ралица Тодорова, което се е съгласило да
получи книжата и да ги предаде на длъжника на 27.09.2018 г.
На 19.08.2019 г. е изпратено
уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост
на процесното вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С А Франция с
изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13627346, като писмото се върна в цялост с
отбелязване, че пратката е непотърсена. На 16.01.2020 г. е изпратено за трети
път уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13627346 за извършената
цесия чрез куриер, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, но писмото отново
се върнало в цялост.
Не е спорно, че процесното вземане
произтича от подписания на 18.07.2016 г. договор за потребителски кредит с №
PLUS-13627346 между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и И.С.Т. като
Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита", а именно: 3200,00 лв. Страните са постигнали съгласие
да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е
в размер на 752,64 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се
е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на
112,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, като
таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер
на кредита.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 20.01.2020 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. До ответникът е
изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията
по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
22.08.2019 г.
Не е спорно, че при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, като на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
21.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер
на 342,19 лева.
Ответникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството и сумата, която е погасена до момента, е
в размер на 3139,68 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:
2198,59 лв., главница: 941,09 лв.
По искане на ищцовото дружество по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, като вещото лице е извършило анализ на предоставената му счетоводна
документация и документацията по делото и е установила, че въз основа на
сключен договор за потребителски кредит, цитиран
по-горе, кредитополучателя не е изплатил изцяло дължимия паричен заем към
ищцовото дружество.
Вещото лице е констатирало, че остатъка от задължението на ответника по
договора за потребителски кредит е в размер на: главница в размер на 2258,91 лв., възнаградителна лихва в размер
на 799,21 лв. за периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2020 г., обезщетение за забава в размер на 342,19 лв., начислена от 21.04.2018
г. до 30.08.2019 г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се
установява от събраните по делото писмени доказателства, както и
съдебно-икономическата експертиза, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от
страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, вр.чл.415, ал.1, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо
с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът счита, че
искът се явява основателен и доказан, както и от заключението на вещото лице счита,
че ответникът И.С.Т., дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД следните суми, а именно: - 2258,91 лв. -
представляващи главница; - 799,21 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от 20.04.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2020 г. (падеж на последна погасителна
вноска), по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
22.08.2019 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост.; - 342.19 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 21.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателно погасяване на дълга, както и направените разноски по ч.гр.д. № 4780/2019 г.
по описа на СлРС в размер на 143.01 лв.
Съдът счита, че в случая е налице неизпълнено парично
задължение, тъй като задължение за плащане на кредита несъмнено е възникнало
преди подаването на исковата молба. Това неизпълнено парично задължение не е
платено в хода на процеса, следователно ответникът е допуснал забава и дължи
мораторна лихва за времето от датата на забавата - 21.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението - 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Поради тези
съображения, съдът стигна до извода, че са налице условията на закона
обуславящи уважаването на исковите претенции.
С оглед изхода на
процеса ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищццовото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 595,18 лв., от които 145,18
лв. д.т., 200 лв. за назначената съдебно-икономическа експертиза, както и
сумата от 250 лв. за юрисконсулско възнаграждение, тъй
като за да се ползва ответника от привилегията на чл. 78, ал.
2 от ГПК, закона поставя кумулативното наличие на две предпоставки - той да не
е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал исковата
претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П. Д.” № ., офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощник К. М., че И.С.Т., с ЕГН ********** ***, дължи сумата
2258,91 /две хиляди двеста петдесет
и осем лева и деветдесет и една стотинки/ лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS-13627346 от 18.07.2016 г. и Договор за цесия от 27.07.2017
г., възнаградителна лихва в размер на 799,21
лв. /седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ за
периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2020 г., обезщетение за забава в размер на 342,19 лв. /триста четиридесет и два
лева и деветнадесет стотинки/, начислена за периода от 21.04.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда на 30.08.2019 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 143,01
лв. /сто четиридесет и три лева и едва стотинки/ по ч.гр.д. № 4780/2019 г.
по описа на СлРС.
ОСЪЖДА И.С.Т., с
ЕГН ********** *** да заплати “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р П. Д.” № ., офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. Б.,
чрез пълномощник К. М. направените по делото разноски в общ размер на 595,18 (петстотин деветдесет и пет лева
и осемнадесет стотинки) лв., от които 145,18 лв. д.т., 200 лв. за назначената
съдебно-икономическа експертиза, както и сумата от 250 лв. за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: