Решение по дело №649/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 19
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110100649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Айтос, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100649 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж рег. № *** от ТФР, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Н. М., против Г. ИЛ. М., ЕГН **********, с
адрес: ***. Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземания,
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16870100/19.03.2019 г., по силата
на който в полза на ответника е отпуснат заем в размер от 12 000 лева за срок от 14 месеца, който
следвало да бъде върнат на 14 м.вноски от по 1024,63лв. всяка. Ответникът преустановил
плащанията на 05.04.20 г., като погасил 11 м. вноски. Към настоящия момент според ищеца
ответникът му дължи следните суми: 3022.04 лева – главница, 280.66 лева - мораторна лихва за
периода от 05.05.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до изплащане
на задължението. Предвид дадени указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 403/21 г. на РС-
Айтос, образувано по заявление по чл.410 ГПК срещу ответника, за ищеца възникнал пр.интерес
от предявяване на установителен иск, с който се претендира установяване на дължимостта на
описаните суми, произтичащи от посочения договор за паричен заем. В условията на евентуалност
(ако не се установи обявена предср.изискуемост) заявява осъдителна претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника, редовно уведомен, не е представен ОИМ. Не се
явява в о.с.з., не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
С исковата молба са предявени искове по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца против
1
ответника, съобразно дадените от съда указания по ч.гр.д. № 403/21 г. на РС Айтос. Искът е
допустим, тъй като е предявен в 1-месечния срок от връчване на съобщението. Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК
ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата
страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено
решение следва да са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: на страните да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. Съобразявайки посочените в ИМ
обстоятелства и събраните доказателства, както и тези, приложени към ч.гр.д., съдът намира искът
за вероятно основателен – ответникът дължи на ищеца претендираните суми, респ. че към момента
са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по см. на чл. 238, ал. 1 ГПК
и чл. 239 ГПК срещу ответника, поради което и следва да бъде постановено такова без да се
излагат мотиви по съществото на спора.
С оглед уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски в общ
размер на 512,11 лв., от които 116,05 лв. – в заповедното производство и 396,06 лв. - разноските в
настоящото производство, следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от изложеното и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. ИЛ. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, съществуването на вземания на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж
рег. № *** от ТФР, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Н. М., по издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 403/21 г. на АРС, както следва: за сумата от 3022.04 лева – главница по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16870100/19.03.2019 г.; сумата от 280.66 лева -
мораторна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 16.04.2021 г.; ведно със законната лихва от
28.04.2021 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. ИЛ. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж рег. № *** от ТФР, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Н. М., сумата от общо
512,11 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, а защитата срещу него се
осъществява по реда на чл. 240 ГПК. Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2