№ 680
гр. Шумен, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20253630101221 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. В. П. от ШАК, в качеството
му на процесуален представител на С. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ***,
действаща като законен представител на малолетното дете Е. П. Р. с ЕГН **********, срещу
П. Ж. Р. с ЕГН ********** от гр. ***. В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на
детето Е. П. Р. и е осъден да заплаща издръжка, от нейното определяне обаче изминал дълъг
период от време и нуждите на детето се увеличили. По тази причина моли съдът да измени
издръжката, която ответникът е осъден да заплаща с решение № 923 от 12.12.2017 г.,
постановено по гр.д. № 2397/2017 на ШРС от 150 лв. на 350 лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа всичко
изложено в исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Обръща внимание, че
детето има нужда от разходи за образование, за разрешаване на здравословни проблеми и за
ремонт на стаята – все разходи, които майката с доходите си не може да посрещне сама.
В законовия едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника, въпреки че съдът
с разпореждане от 09.06.2022 г. му е указал правото да подаде отговор, какво трябва да
съдържа той и какви са последиците, ако не подаде такъв.
В съдебно заседание ответникът е представляван от особения представител – адв. Б.
от ШАК, която поддържа, че няма доказателства, че бащата получава доход, който да
позволи заплащането на исканата издръжка, предвид факта, че дори не е доказано къде
живее. Предвид данните за наличие на друго дете и собственото му изявление от
разпечатаните Вайбър разговори, че е готов да заплаща 260 лв., счита, че съдът следва да
уважи иска частично до минималната издръжка за страната.
1
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представеното Удостоверение за раждане, издадено от Община Шумен въз основа
на Акт за раждане № 0313 от 12.03.2013 г. се установява, че детето Е. П. Р. с ЕГН **********
е с родители С. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Шумен и П. Ж. Р. с ЕГН ********** от гр.
Шумен.
Родителите на детето не живеят заедно. Същите не са имали граждански брак, но са
живели на съпружески начала. Разделили се няколко години след раждането на детето,
когато Е. била на 3-4 години. Детето се отглежда от майката.
Между страните не се спори, че с решение № 923 от 12.12.2017 г., постановено по гр.
д. № 2397/2017 г. на ШРС бащата е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 150
лв. месечно чрез майката до настъпване на законови причини за изменението или отмяната
на издръжката.
Към настоящия момент Е. е на 12 години и ще бъде 6 клас в III ОУ „Димитър
Благоев“, гр. Шумен. Тя посещавала СУ „Сава Доброплодни“, гр. Шумен, паралелка с
профил народно пеене, но поради липса на средства не можела да участва в голяма част от
фестивалите и конкурсите, в които нейните съученици вземали участие. Това много я
разстройвало и майка й и баба й взели решение да я преместят в друго училище.
От решение № 923 от 12.12.2017 г., постановено по гр. д. № 2397/2017 г. на ШРС се
установява, че детето страдало от хронично заболяване „астма, с преобладаващ алергичен
компонент“, за което имала издадено решение от ТЕЛК със степен на увреждане 50 %. От
показанията на св. П. Д. – баба по майчина линия на детето – се установява, че срокът на
ТЕЛК решението за това хронично заболяване изтекъл. Наложило се да се направят нови
изследвания, които се провеждали в гр. Варна, били скъпоструващи и не се поемали от
здравната каса. Поради невъзможност да се проведат тези изследвания по финансови
причини, решението на ТЕЛК за детето за това заболяване не било подновено. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че Е. П. Р. често прави
бъбречни кризи – налице са данни за общо девет отделни случая за последните 7 години, от
които 7 случая са в последните две години (2023 г. и 2024 г.).
От показанията на св. Д. се установява още, че детето има затруднения по математика
– трудно разбира материала и не се справя с учебния процес по този предмет,. Има нужда от
допълнителна подготовка, но липсата на средства възпрепятства това. Поради липса на
финансови средства детето рядко ходи на почивки, екскурзии или подобни посещения извън
гр. Шумен.
Детето и майката живеят в общинско жилище, което им е предоставено под наем. С
тях живее и бабата по майчина линия – св. Д.. Наемът е в размер на 237 лв. Майката работи
по трудов договор към МБАЛ-Шумен на длъжност „санитар в ортопедично отделение“ и
получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата от 1077 лв. Има
сключен договор за револвиращ кредит в размер на 300 лв. Няма данни какъв е размерът на
2
текущото задължение по този кредит.
Доказателствата по делото сочат, че бащата не дава средства за необходимите разходи
на детето освен дължимата издръжка. От събраните по делото доказателства се установи, че
той живее и работи в Англия (доказателство за това са както показанията на св. Д., така и
извлечението от разговорите между страните от Вайбър). От показанията на св. Д. става
ясно, че той има още едно дете –син на около 2-3 години, което живее с него в чужбина.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По иска с правно основание чл. 150 от СК:
За да уважи иск за издръжка по чл. 150 от СК, съдът следва да установи следните
обстоятелства:
че ищецът е непълнолетно дете на ответника;
че ответникът е осъден да заплаща издръжка за детето си с влязло в сила решение;
че са налице изменение на обстоятелствата, при които предходната издръжка е
определена, което налага нейното увеличаване;
че се нуждае от средства в определен размер;
че майка му поема част от тази издръжка;
че ответникът е в състояние да заплаща издръжката, която се претендира.
От доказателствата по делото се установи, а и между страните не се спори, че са
налице първите три предпоставки, а именно: че ищеца (Е.) е непълнолетно дете на
ответника; че ответникът е осъден да заплаща издръжка за детето си с влязло в сила решение
и че са налице изменение на обстоятелствата, при които предходната издръжка е определена,
което налага нейното увеличаване. Спорен е точният размер до който тази издръжка следва
да се увеличи.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК регламентират правилото, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката се дължи в
размер, съобразно с възможностите и материалното състояние на родителите.
Съдът намира, че за издръжка на детето са необходими около 650 лв. Сумата е
съобразена възрастта на детето (12 години в началото на пубертета), образователните му
потребности, здравословното състояние и др. Безспорно майката следва да поема тази част
от разходите за детето, които съвпадат с общите разходи за домакинството – вода,
отопление, ток, наем. Майката работи и получава минималната за страната работна заплата.
Няма алиментни задължения към други лица. По делото няма данни какъв е доходът на
бащата, но той е в работоспособна възраст и ако полага труд може да получава поне
минималната работна заплата за Англия. Той има алиментно задължение към другото си
дете. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че майката може да поема около 300 лв. от
средствата необходими за издръжка на детето. По-голямата част от тази издръжка съвпада с
общите средства за отопление, електричество, вода, наем и др. подобни. Така ответникът
3
следва да заплаща остатъка от необходимата издръжка, т.е. сумата в размер на 350 лв.
Този размер на издръжката е по-голям от определения размер с решение № 923 от
12.12.2017 г., постановено по гр. д. № 2397/2017 г. на ШРС, с което бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си Е. П. Р. в размер на 150 лв. Това категорично налага
изменение на издръжката до посочения по-горе размер.
С оглед на това, съдът намира, че искът се явява изцяло основателен за предявения с
исковата молба размер от 350 лв. Издръжката следва да се заплаща по банков път по
посочената в исковата молба банкова сметка, считано от датата на подаване на исковата
молба на 14.05.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Относно разноските:
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството за издръжка,
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, които следва да бъдат платени по сметка на ШРС – в
размер на 288 лв.
С оглед изричното искане на ищцата за произнасяне досежно разноските, съдът
намира, че следва да осъди ответникът да заплати сторените разноски от ищцата за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва служебно да постанови и
предварително изпълнение по иска за издръжката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, във вр. с чл. 143 от СК определената с решение №
923 от 12.12.2017 г., постановено по гр. д. № 2397/2017 г. на ШРС, издръжка, която П. Ж. Р. с
ЕГН ********** от гр. Шумен, ДА ЗАПЛАЩА ежемесечно на малолетното си дете Е. П. Р.
с ЕГН **********, действаща чрез майка си С. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Шумен, от
150 лв. на 350 (триста и петдесет) лв., която следва да се заплаща чрез нейната майка и
законен представител по банкова сметка с IBAN BG70ESPY40040035085045, BIC ESPYBG1,
до 5-о число на месеца, за който издръжката се дължи, считано от 14.05.2025 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА П. Ж. Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса за производството,
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК – в размер на 288 лв. (двеста осемдесет и соем лева) за
разгледания иск с правно основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА П. Ж. Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Й. с
ЕГН ********** от гр. Шумен, действаща като законен представител на Е. П. Р. с ЕГН
4
**********, сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи разноски по
делото.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок, който на основание чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 316 от ГПК,
започва от 20.08.2025 г.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5