№ 8975
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110174083 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422
от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 179,34 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. В, ет. 5, ап. 63, за периода от
01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.10.2020г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 173,37 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 179,34 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.11.2017г. – 25.09.2020г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 55,04 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. В, ет. 5, ап. 63, за
периода 01.09.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.10.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,05 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 55,04
лв. за периода 31.10.2017г. – 25.09.2020г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл.
251, вх. В, ет. 5, ап. 63, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
1
процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В срока за подаване на писмен отговор, ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е оспорил исковете по основание и размер. Въведено е възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
На първо място следва да се установи дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и съответно да носи отговорност за заплащане на цената на потребената
топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От съвкупния анализ на представените към исковата молба писмени доказателства,
може да се изведе, че ответникът Л. Г. е бил собственик на топлоснабдения имот през
процесния период. От Нотариален акт от 13.07.1972 г. е видно, че имотът е придобит от
Иван Илиев Г.. Въпреки че не е било доказано пълно, обосновано е да се приеме, че Иван
Илиев Г. е бил наследодател на Л. Г..
Притежанието от страна на ответника на правото на собственост се извежда също от
Нотариален акт от 23.09.2008г. за учредяване на ипотека върху процесния имот, като
2
приложения към същия са посочени Нотариален акт от 13.07.1972 г. и удостоверения за
наследници на Иван Илиев Г. и Стоянка Христова Г.а, вероятно майка и баща на ответника,
чиито единствен наследник се явява.
Същото може да се изведе и от приложеното постановление за възлагане на
недвижим имот от 23.07.2018г., в което е посочен като собственик. От приемно-
предавателен протокол от 10.07.2019г., подписан от Л. Г., се установява, че към тази дата е
бил във владение на имота. Още повече обстоятелството, че Л. Г. е бил собственик на
топлоснабдения имот през процесния период не се оспорва.
Следователно съдът приема за установено, че за процесния период ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. В, ет. 5, ап. 63.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2002г., публикувани във вестник
„Новинар”, бр. от 23.05.2002г., от 2005г. - публикувани „Пари”, бр. от 23.12.2005г., 2008г. –
в. „Дневник”, о чл.69 от ОУ от 2014г. в сила от 12.03.2014г., ОУ от 2014г. в сила от 2016г.,
приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба
се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват.
Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки
при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2008г., чл.31
3
т.2 от ОУ от 2014г., идентична и разпоредбата в ОУ от 2016г. Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2017г. –
30.04.2019г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 1206,94 лв., а за дялово
разпределение 55,04 лв. Ето защо исковете следва да се уважат изцяло.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 05.10.2020 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
4
Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМВИП за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Първоначално определеният
срок на извънредното положение изтича на 21.05.2020 г. Както се посочи по-горе през този
период не текат давностни срокове.
Ето защо изводите на съда съвпадат със заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, че няма задължения за главници и лихви погасени по давност. По тези
съображения съдът намира възражението, наведено в отговора на исковата молба, за изтекла
погасителна давност за неоснователно.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата, като същата се
претендира за период, през който действат ОУ от 2016г.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г. т.е.
по ОУ от 2016г., в който случай падежа настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода,
за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
В настоящият случай от изготвената ССчЕ се установява, че обезщетението за
забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за процесния период е в размер
на 180,64 лв., а относно лихвата върху възнаграждение за услуга дялово разпределение –
11,71 лв. Тъй като размерът на претендираните суми е по-нисък от дължимите, исковете
следва да се уважат изцяло.
Както се посочи по-горе няма погасени по давност вземания за лихви.
Относно разноските:
Разноски на ищеца: ДТ- 200лв., депозити за експертизи – 550 лв., депозит за особен
представител – 441,88 лв., юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното
производство в минимален размер – 150 лв. или общо 1341,88 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1341,88 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Л. И. Г., с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. В, ет. 5, ап. 63, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.10.2020г. по ч.гр.д. №
47911/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1 179,34 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. В, ет. 5, ап. 63, за периода от 01.05.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 173,37 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 1 179,34 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.11.2017г. – 25.09.2020г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 55,04 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. В, ет. 5, ап. 63, за периода 01.09.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.10.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 11,05 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 55,04 лв. за периода
31.10.2017г. – 25.09.2020г.
ОСЪЖДА Л. И. Г., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к „Гоце Делчев“, бл.
251, вх. В, ет. 5, ап. 63, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1341,88 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „МХ ЕЛВЕКО” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
6
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7