Р Е Ш Е Н И Е № 382
гр. ВРАЦА,07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в
публичното заседание на 07.11.2018г., в
състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдия П.П.а в.гр.дело N`533 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от К.И.К. ***,С.И.К. от гр.Б.Слатина,К.Х.П. *** и Н.И.К.
***,срещу решение на РС гр.Козлодуй от 29.06.2018г.,постановено по гр.д.№
1615/2017г.,с което са уважени предявените против тях и други ответници
субективно съединени искове с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК,като е прието,че не ответниците,а ищецът Н.К.К. е
собственик на процесния недвижим имот,представляващ част от УПИ 2-26,кв.63 по
плана на с.***,обл.Враца,ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна
сграда от 70 кв.м.,второстепенна масивна сграда/гараж/ от 12
кв.м.,второстепенна паянтова сграда от 50 кв.м.,и че същият/имот/ не подлежи на
публична продан в производството по изп.д.№ 500/2016г.по описа на СИС при РС
Козлодуй.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е неправилно и необосновано – постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото.Предявените искове били недоказани,и съдът неправилно бил ценил
доказателствата по делото. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване
на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените от
въззиваемата искове.Претендират се разноски за двете инстанции.
Н.К.К. оспорва
въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Останалите
страни не са ангажирали становище по въззивната жалба.
Пред въззивната
жалба не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира жалбата за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба
се явява неоснователна.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от въззиваемата
Н.К.К., против К.Х.П., Ц.М.Ц., В.М.З., В.Ц.А.,
Н.И.К., К.И.К.,и С.И.К..Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че не те, а ищцата Н. К. е собственик на дворно място от 1 506
кв.м. , което е 1506/ 3012 идеални части от цялото от 3 012 кв.м.,
находящо се в строителните граници на с. *** и представляващо част от УПИ 2-26
, в квартал 63 , ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 70 кв.м., второстепенна масивна
сграда (гараж) със застроена площ от 12 кв.м., второстепенна паянтова сграда със застроена
площ от 50 кв.м., както и ,че същият не подлежи на публична продан в
производството по изп.д. № 500/ 2016 г. на СИС при PC гр.Козлодуй, тъй като е
собственост на лице извън кръга на съделителите по гр.д.№ 243/ 2000 г. по описа
на PC гр.Козлодуй.
По делото
са събирани писмени доказателства – подробно описани в исковата молба и представени
с допълнителна молба,също под опис.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК е получен писмен такъв от ответника К.Х.П.,
който счита, че искът е недопустим, предвид обстоятелството, че с влязло в сила
Решение по гр. дело 243/2000г. на РС гр. Козлодуй / Решение №225/25.03.2002г.по
гр.дело №81/2002г. на ОС гр. Враца/ е допусната делба и са определени дяловете
на съделителите, по отношение на процесният имот – УПИ ІІ-26, кв.63, цялото от
3012 кв.м. част, от което е описаното в исковата молба 1506/3012 ид.части. В
този смисъл е било и произнасянето на РС гр. Козлодуй по гр. дело №1664/2016г.
на РС гр. Козлодуй, между същите страни, но с модифициран петитум – „да се
признае, че ответниците не са съсобственици”- прекратено като недопустимо. В
отговора си ответникът П. още излага
доводи, относно построените в цялото дворно място сгради и постройки, които
според него не са предмет на цитираното решение за делба, тъй като са изградени
в допуснатия до делба имот, липсвали доказателства за учредяването и
съществуването за тях валидно право на строеж и същите следвало да се
разглеждат като приращения към имота.
Смята, че предвид на тези
обстоятелства ,че производството следва да се прекрати по арг. от чл. 297 и сл.
от ГПК, а допуснатото обезпечение да бъде отменено. Останалите страни не са ангажирали становище
в срока за отговор.
Установено е по
делото,че по силата на Нотариален акт за дарение на урегулиран поземлен имот №
158, том V, рег.№ 6315, дело 582 от 2016 г. на нотариус В.М. с район на
действие PC гр.Козлодуй, рег.№ 373 на Нотариалната камара, вх.рег.№ 2393/
02.09.2016 г., акт № 82, том V, дело 839/ 2016 г., партидна книга № 47460-47463
на Служба по вписванията гр.Козлодуй, ответникът В.Ц.А. дарил на ищеца Н.К.К.
собственият си недвижим имот, а именно - Дворно място от 1 506 кв.м., което е
1506/ 3012 идеални части от цялото от 3 012 кв.м., находящо се в строителните
граници на с.*** и представляващо част от УПИ 2-26, в квартал 63 , ведно с
находящите се в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда (гараж)
със застроена площ от 12 кв.м.,
второстепенна паянтова сграда със застроена площ от 50 кв.м., при посочени в
н.а.граници и съседи.
Установено е,че същият
имот преди дарението е бил съсобствен при равни идеални части между праводателя
на ищеца К., В.Ц.А. и П.Ц.П., като съгласно Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 51, том III, дело № 759/
1991 г. А. е бил собственик на дворно място от 1/2 идеална част от 3012 кв.м.,
съставляващо парцела II в квартал 63,
пл.№ 26 по плана на с.***, ведно с
находящите се в него жилищна сграда и стопански постройки, а съгласно нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по давност № 40, том
II, дело № 384/ 1991 г. П.П. е бил собственик на дворно място от 1/2 идеална
част от 3012 кв.м., съставляващо парцела II
в квартал 63 , пл.№ 26 по плана
на с.***, ведно с находящите се в него жилищна сграда и стопански постройки.
В последствие между
А. и наследниците на П.Ц.П. било образувано гр.д.№ 243/2000г. по описа на PC
гр.Козлодуй за съдебна делба на съсобствено имущество, като по същото е
постановено влязло в законна сила Решение № 37 от 29.03.2006 г., с което
процесния имот е възложен в собственост на съделителя Ц.Ц.А. срещу задължение на
същата да заплати уравнение на останалите съделители в определения от съда със
същото решение размер.Тъй като същата не заплатила в определения срок дължимите
суми за уравнение дяловете на останалите съделители,със свое Решение от
31.10.2016г.,влязло в законна сила на 24.11.2016г.по гр.д.№ 243/ 2000г., PC
гр.Козлодуй, обезсилвайки Решение № 37 от 29.03.2006 г. в частта му досежно
възлагането на имота, същевременно постановил и изнасянето му на публична
продан, за което е издаден и изпълнителен лист от 05.12.2016г. По този
изпълнителен лист в съдебно-изпълнителна служба към PC гр.Козлодуй е образувано
изп.д.№ 500/ 2016 г. с предмет - публичната продан на дворно място от
3 012 кв.м., находящо се в строителните граници на с.*** и представляващо
част от У ПИ ІІ-26, в квартал 63 , ведно с находящите се в имота полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда
(гараж) със застроена площ от 12 кв.м.,
второстепенна паянтова сграда със застроена площ от 50 кв.м., собственик на
½ ид.част, от което е и ищцата Н.К. по силата на цитирания по горе
нот.акт за дарение.
Видно от
приложените писмени доказателства въззиваемата К. е била предявила против
останалите съделители иск по чл.440 ГПК,който е оставен без разглеждане като
процесуално недопустим,и производтвото по него – прекратено.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
предявения иск за допустим и основателен и доказан и го уважи,излагайки
подробни съображения,към които настоящата инстанция се присъединява и препраща
на основание чл.272 ГПК.
Установено е,че
ищцата се легитимира като собственик с цитирания по горе нот.акт за дарение,по
силата на който е станала собственик на дареното по нот.акт.Установено,е,че
праводателят на ищцата е бил собственик на дареното-по силата на цитирания
нот.акт от 1991.
Установено е, че в
последствие между В.Ц.А. и наследниците на П.Ц.П. е водено гр.д.№ 243/ 2000 г.
по описа на PC гр.Козлодуй за съдебна делба на съсобствено имущество, като по
същото е постановено влязло в законна сила Решение № 37 от 29.03.2006 г., с
което процесния имот е възложен в собственост на съделителя Ц.Ц.А. срещу
задължение, Ц. да заплати уравнение на останалите съделители в определения от
съда със същото решение размер,която,обаче, в 6-месечния срок по чл.346 ал.6 във
вр. с чл.346,ал.5 ГПК не е изплатила въпросното уравнение, цитираното по-горе.
Решение № 37 от 29.03.2006 г. по гр.д.№ 243/ 2000 г. е обезсилено по силата на
закона в тази му част към момента на изтичане на 6- месечния срок и не е
произвело транслативния си ефект по отношение собствеността върху процесния
имот .От това възлагане на Ц. не е настъпил съответния ефект по отношение на
имота,и се е върнало началното положение. От своя страна ищеца Н.К. не е
участвала в делбеното производство и има право да си заяви нейното право на
собственост,което обосновава и правния и интерес и допустимост на предявения
иск.
При тези съображения
извършеното от А. разпореждане с 1/2 ид.част от процесния имот в полза на ищеца
Н.К. с Нотариален акт за дарение на урегулиран поземлен имот № 158, том V,
рег.№ 6315, дело 582 от 2016 г. на нотариус В.М. с район на действие PC
гр.Козлодуй, рег.№ 373 на Нотариалната камара, вх.рег.№ 2393/ 02.09.2016 г.,
акт № 82, том V, дело 839/ 2016 г., партидна книга № 47460-47463 на Служба по
вписванията гр.Козлодуй е напълно валидно, произвело е транслативния си ефект и
е противопоставимо на останалите съделители в делбеното производство.Предявеният
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК против съделителите в делбеното
производство е напълно основателен, тъй като в образуваното помежду им изп.д.№
500/ 2016 г. по описа на СИС при PC Козлодуй е изнесен на публична продан
недвижим имот, 1/2 ид.ч. от който не е собственост на същите съделители и
страни в изпълнителното производство, а на ищеца Н.К., която се явява трето по
отношение на изпълнението лице.
Този иск позволява на ищеца К. да защити
собствеността си от притезанията на ответниците, както и да осуети
принудителното изпълнение срещу нея, като лице непопадащо в субективните
предели на изпълнението по изп.д.№ 500/ 2016 г. на СИС при PC гр.Козлодуй.
С оглед изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без
уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Водим от
гореизложеното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Козлодуй от
29.06.2018г.,постановено по гр.д.№ 1615/2017 година.
ОСЪЖДА К.Х.П., Н.И.К., К.И.К., и С.И.К., да заплатят
на Н.К.К., направените пред въззивната инстанция разноски
по водене на делото в размер на 480 лева – адвокатско възнаграждение без ДДС,или
по 120 лв.всеки един.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател:........... Членове:1...........2..........