Разпореждане по дело №551/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Т. Г. И., [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес: обл. Търговище, гр. Търговище, [жк], вх. Г, ет. 4, ап. 12, против Решение №2153-25-321 от 23.08.2024г. на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-28-5 от 04.07.2024г., издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО със Заповед № 1015- 25-48/12.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което предвид заявление № 251-00-28/03.01.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателя е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Същата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 28.08.2024г./ лично на жалбоподателя, и датата на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата до ТП на НОИ – Търговище /09.09.2024г./. Жалбата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание, като към момента следва да бъде уважено направеното от оспорващия доказателствено искане и на същия бъде дадена възможност да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание за установяване на изложените в жалбата твърдения относно центъра на жизнените му интереси и държавата му на пребиваване.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Т. Г. И., [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес: обл. Търговище, гр. Търговище, [жк], вх. Г, ет. 4, ап. 12, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.11.2024 г. от 09.30ч., в Зала №1 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се сочи необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-321 от 23.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-28-5 от 04.07.2024г., издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което предвид заявление № 251-00-28/03.01.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателя е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица. Визират се отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК, тъй като органът не изследвал действителната фактическа обстановка и не анализирал обстойно представените към жалбата доказателства, което довело и до нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на ответния орган, че държавата му на пребиваване е Германия, като заявява, че центърът на жизнените му интереси винаги е бил в Република България, въпреки, че през последните няколко години работел за немски работодател. В подкрепа на това си твърдение същият сочи, че : 1/ разполага със собствено жилище на територията на Република България, закупено през 2017г., което ремонтира за нуждите на семейството си с цел да заживеят в него; 2/ по време на изпълнението на сключения трудов договор в чужбина се завръщал на всеки 2-3 месеца при своето семейство в България; 3/ за закупуване на собствения имот изтеглил банков кредит, заради изплащането на който се наложило да потърси работа в Германия; 4/инвестирал в покупката и на друг имот в гр. Търговище – земеделска земя, което било показателно за намерението му да живее в България; 5/ редовно заплащал данъчните си задължения за двата имота, както и ежемесечните битови сметки за същите; 6/ постоянният и настоящ му адреси винаги били в Република България, а именно: обл. Търговище, гр. Търговище, [жк], вх. Г, ет. 4, ап. 12.; 7/сключил граждански брак в Република България и редовно пращал пари на семейството си в България; 8/ притежавал три ППС, регистрирани в България, както и бил записан при личен лекар и има личен стоматолог в България. Оспорващият сочи, че има повече от 6 години трудов стаж в Република България. За пребиваването си в Германия заявява, че е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение с цел препитание и не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване", а попада в понятието „престой“ по смисъла на нормата на чл. 1, §3, б. "к" от Регламент (ЕО) № 883/2004, означаващо временно пребиваване. Посочва, че дори в СЕД Н006 от немската компетентна институция е отразено, че не е известно той да е регистриран на адрес в Германия. Според него, в случая е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор в чужбина и декларирано намерение за пребиваване в Република България на български гражданин във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004г., поради което и Република България се явявала компетентната държава да разгледа подаденото от него заявление за отпускане на ПОБ. Изразява категорично несъгласие с мотивите в оспореното решение, че той е икономически неактивен гражданин и няма принос в бюджета, следователно няма право на обезщетение за безработица. Сочи, че в КСО липсва подобно ограничение, а и той имал необходимия трудов стаж и след прекратяване на договора му в Германия бил регистриран в Бюрото по труда като активно търсещо работа лице в България. Счита, че отговаря на всички условия на чл. 54б КСО и че приложимото законодателство е това на държавата-членка по обичайното му местопребиваване, на която държава е и гражданин - Република България. Ето защо оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, и за изпращане на административната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващият е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.; 2/ не спорят по факта, че жалбоподателят е имал последна трудова заетост в продължение на 6 години във Федерална Република Германия, считано от 18.12.2017г.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявлението му е имал качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на последната му заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване“ по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.