№ 1488
гр. С., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100106050 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
размер на 30 000 лв.
Ищецът Х. А. С. твърди, че на 25.06.2022 г., около 09,30 - 10,00 часа, в
гр. С., ж.к. „Дружба“ при движение по тротоара пред блок 208, вх. Б кракът
му попаднал в дупка – неравност и почувствал остра болка. По спешност бил
приет в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където се установило счупване на
метатарзалната кост, закрито на десния му крак. Била му поставена гипсова
шина, която била свалена на 04.08.2022 г. и поставен синтетичен
мобилизиращ ботуш. След свалянето му провел рехабилитация като през
цялото време от увреждането пиел успокоителни, за да притъпи болките,
които изпитвал.
Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпял болки,
страдания и ограничения.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от
съда се иска да осъди ответникът СО да му заплати сума в размер на 30 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както
и сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
1
ГПК чрез процесуален представител.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. Рачева.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Х. А. С. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на базата на пета ходилна кост – дясно, закрито. Обоснован е извод
за извършено репониране на счупването с поставяне на гипсова шина и на
последващ синтетичен ботуш и проведено консервативно лечение в
амбулаторно – домашни условия . Посочено от вещото лице е
обстоятелството, че обичайният възстановителен период е около 2-3 месеца.
Посочено е, че болките и страданията, причинени на ищеца са били най-
интензивни непосредствено след травмата, в първите дни след поставяне на
имобилизацията и в началото на раздвижването. Обоснован е извод в
заключението, че в бъдеще при интензивни натоварвания и промени във
времето ищецът може да търпи известен дискомфорт в мястото на увредата.
В съдебно заседание на 26.02.2024 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.Й. Д., фактически съпружески съжител на
ищеца, и В.М.К..
По делото са ангажирани и медицински документи, представени от
ищеца, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
2
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия
закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара с липсваща част от
настилката е установено от свидетелските показания на свидетеля Кирилов,
които настоящият съдебен състав кредитира като лични впечатления на
3
очевидец.
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на пътя ищецът е получил
травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от изслушаната по
делото СМЕ, и от показанията на свидетелката Д., ценени при съблюдаване
нормата на чл. 172 от ГПК.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи
по несъмнен начин, че претендираните от ищеца претърпени неимуществени
вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или
изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищеца/ и
действията на служители на ответника. Заключението на СМЕ и писмените
доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента /падане
в необезопасена дупка на пътя/ същият е преживял и болки и страдания,
които са били с продължителен характер във времево отношение и
интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
4
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от него негативни емоции, периодът от време,
през който същият е трябвало да търпи тези последици /2-3 месечен
възстановителен период/, липсата на данни за остатъчни явления в резултат
на травматичната увреда, с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52
от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да
се уважи за сумата от 10 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от
ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде
определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е
заявено в преклузивния по ГПК срок респ. процесуалното представителство е
осъществено по сочения ред, предвид представения договор за правна защита
и съдействие /между стр. 3 и стр. 4 в делото/, поради което е основателно. С
оглед уважената част от исковете, при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото и размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за минимални
адвокатски възнаграждения същото възлиза на сумата от 3050 лв. на
5
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски, съобразно
уважената част от исковете, които възлизат в размер на 1016, 67 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 200 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 533, 33 лв. – ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. С., ул. „******* да
заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Х. А. С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. ******* – адв. С. Н. сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара на 25.06.2022 г. в гр. С.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. С., ул. „******* да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. С. Н. сумата от 1 016, 67
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул.
******* – адв. С. Н. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. С. ,ул. „******* сумата от 200 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. С., ул. „******* да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 533, 33
лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
6
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7