№ 15210
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110118386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК вр. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 95835/06.04.2023г. на СРС,
подадена от „Синс – Инвест“ ЕООД. Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС на сградата, находяща се в град София, бул.
„Сливница“ № 130, вх. 1, взети на заседанията му на 23.02.2023г. /т. 2 и т. 3.2/, 02.02.2023г.
/т. 2/ и 24.11.2022г. /т.2.2/. Заявено е искане за спиране изпълнението на посочените решения
по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.
Съдът, като взе предвид подадената молба, съобразявайки доказателствата по
делото, основавайки се на приложимите правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното:
Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост
подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от уредената в
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание по съдебен ред. През времетраенето на процеса е възможно
едно незаконосъобразно решение на общото събрание да бъде изпълнено, така че успешно
проведеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС да се окаже без практическа полза, тъй като според
чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не
спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. По своята цел
искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите
на обезпечителния процес - то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи
материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за
настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. Правното
средство за защита срещу такава опасност е обезпечаването на иска. Ето защо
определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнението,
представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка
"спиране на изпълнението", предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК и намираща се в част ІV на
ГПК "Обезпечително производство". Затова и искането за спиране на изпълнението следва
да се разгледа като искане за допускане на обезпечителна мярка (така ТР 5/2014-2017-ОСГК,
т. 3).
За да прецени дали да допусне спиране изпълнението на взетите от Общото събрание
на Етажната собственост решения, съдът следва да провери следните кумулативни
предпоставки: 1. Предявеният иск да е допустим с оглед изложените в исковата молба
1
твърдения и предявен с редовна искова молба; 2. Да е вероятно основателен – да е
подкрепен с писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и
181 ЗЗД в определен от съда размер; 3. Да съществува интерес от обезпечаването - ако без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по
съдебното решение; 4. Обезпечителната мярка да е подходяща-съответна на
обезпечителната нужда. Извършването на проверката за кумулативното наличие на
описаните предпоставки предполага съдът да е сезиран с редовна искова молба, която
съдържа всички реквизити по чл. 127 ГПК и приложенията по чл. 128 ГПК.
Доколкото в производствата по чл. 40 ЗУЕС в редица случаи е невъзможно
изначално да се прецени дали е спазен срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, съдът, с оглед
представените към исковата молба доказателства, приема към настоящия момент, че може да
бъде аргументиран такъв извод. Твърди се наличие на предпоставки, обосноваващи
незаконосъобразност на приетите от Общото събрание решения, в подкрепа на което се
представят писмени доказателства. Дали действително искът е основателен или не съдът ще
прецени с крайния си акт и въз основа на доказателствата по делото, чието събиране в
пълнота тепърва предстои, включително и при съобразяване на становището на
ответниците.
За ищеца е налице интерес от допускане на спиране на изпълнението, доколкото
изпълнението на решение, за което се твърди да е незаконосъобразно, би се отразило
неблагоприятно върху интересите му като собственик в етажната собственост.
При това обаче исковата молба е нередовна: към нея не са представени доказателства
за заплатена държавна такса, както изисква чл. 128, т. 2 ГПК. Исковата молба е нередовна и
по отношение на искането за отменяне на решението по т. 2 от заседанието на 23.02.2023г.,
доколкото остава неясно кое точно решение визира ищецът, тъй като т. 2 по представеното
копие от протокол визира избор на банка за откриване на сметка, което решение се
различава от описаното в исковата молба.
Описаните нередовности налагат искането за спиране изпълнението на оспорените
решения на ОС на ЕС да бъде отхвърлено, тъй като такова може да се иска само при
надлежно предявен с редовна искова молба иск (арг. опр.47/19.01.2012г.-ч.т.д.871/2011г.-
ІІт.о.). По аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК е изключена възможността произнасянето по
молбата да се отложи с оглед изпълнение на дадени на ищеца-молител указания.
Водим от горното и на основание чл. 389 ГПК вр. чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС и обективирано
в Искова молба, вх. № 95835/06.04.2023г. на СРС, искане да бъде постановено спирането на
изпълнението на решенията на ОС на ЕС на сградата, находяща се в град София, бул.
„Сливница“ № 130, вх. 1, взети на заседанията му на 23.02.2023г. /т. 2 и т. 3.2/, 02.02.2023г.
/т. 2/ и 24.11.2022г. /т.2.2/.
Определението, на основание чл. 396, ал. 1 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2