№ 10243
гр. ************, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110138500 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „************-************“ ЕАД
против Р. Ц. ************ и Е. К. С..
Ищецът „************-************“ ЕАД твърди, че на 15.01.2020 г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците Р. Ц. ************
сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. ************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 461,19 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г. и Е. К. С.
сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. ************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 461,18 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г. В тази връзка
1
било образувано ч.гр. дело № 1850/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав,
като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
ответниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че за ответниците притежават
правото на собственост върху топлоснабден имот, намиращ се в гр. ************,
************, с абонатен номер № **********, поради което са потребители на топлинна
енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) на ищеца.
Ищецът сочи също така, че през процесния период са действали ОУ за продажба на
топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. ************, одобрени с решение
от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с „********** ***********“ ООД.
Съгласно чл. 33 ОУ, клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ищецът сочи, че
през процесния период доставил на ответниците топлинна енергия, като последните не
изпълнили задължението си да плати цената на същата в посочения в ОУ срок, поради което
същите са в забава по отношение на задължението си да платят цената на топлинната
енергия. В съответствие с разпоредбата на чл.155, ал. 1, т. 2 ЗЕ цената за топлинната енергия
била начислявана от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата – „********** ***********“ ООД, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Развити са съображения, че ищцовото дружество е
начислило обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Р. Ц. ************ съществуването на вземането му за сумата
1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 461,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2016г. – м. 04.2019г.,
сумата 5,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г.и по отношение на Е. К. С. за
сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. ************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 461,18 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответниците Р. Ц. ************ и Е. К. С. са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и по размер.
В отговора са наведени твърдения, че не са потребители на топлинна енергия, доколкото
между тях и ищеца няма валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия. Посоченото възражение е аргументирано с доводи за оспорване на
представения договор за продажба на недвижим имот от 01.03.1991г., тъй като в същия били
посочени единствено три имена, но не и други индивидуализиращи белези на ответниците.
Ответниците релевират доводи, че не са представени доказателства, че имотът е
присъединен към топлопреносната мрежа. На следващо място, в отговора се оспорва, че
през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на
претендираната цена. Оспорва се техническата годност и изправност на технологичното
оборудване и измервателните уреди- абонатна станция, общия топломер и останалите
монтирани разпределители (топломери) в сградата, в която се намира процесния имот.
Според представения по делото договор, сключен с дружеството за топлинно счетоводство
през 2001 г., не се отнасял за процесния период. В отговора са развити съображения, че
акцесорната претенция за лихви върху главницата за дялово разпределение е неоснователна,
тъй като не са представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за
плащане. Релевират възражение за погасителна давност по отношение на вземането за цена
на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2016 г. до м.12.2016 г. за сумата 582,73
лева.
В обобщение, ответниците считат предявените искове за неоснователни и молят за
тяхното отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 01.03.1991г. е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните недвижими имот, по силата на който ответниците придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
На 29.10.2001г. между етажна собственост, намираща се на адрес гр. ************,
********** и “********** ***********” ООД е сключен договор № 701 за извършване на
услугата “топлинно счетоводство” чрез системата за индивидуално отчитане и
разпределение на топлинна енергия, по силата на който етажната собственост възложила
извършването на услугата дялово разпределение на третото лице помагач. Договорът е
сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици.
3
Относно количеството топлинна енергия, доставена в имота през процесния период, е
назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която през периода м.
май 2016г.- м. април 2019г. в имота е доставена топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на стойност 3832,52
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи съществуването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
Първият спорен между страните въпрос е съществува ли облигационно правоотношение
между страните, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Отношенията между
ползвателя/ собственика и топлопреносното предприятие възникват от момента, в който
последният придобие правото на собственост или енергия, а такъв е новия ползвател/
собственик. Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот на 01.03.1991г. чрез правна сделка-
продажба. Във връзка с оспорванията в отговора на исковата молба следва да се посочи, че
независимо, че в договора не са посочени ЕГН на ответниците, то обстоятелството, че
същите са собственици на процесния имот се установява от по несъмнен начин от
доказателствата по делото. Видно е от изготвената по делото служебна справка за
ответниците, че същите имат регистриран постоянен и настоящ адреси именно на адреса, на
който се намира процесния имот. От друга страна, от представеният списък на етажните
собственици, присъствали на общото събрание, на което е избрано дружество, което да
осъществява дяловото разпределение, ответникът е посочен като собственик на процесния
имот и същият се е подписал. Подпис на отв. ************ се съдържа и в документите за
извършен отчет на уредите за дялово разпределение. Представените документи- списък на
етажните собственици и документ за отчет на уредите за дялово разпределение,
представляват частни документи, поради което същите се ползват с формална
доказателствена сила за изявленията на лицата, които са ги подписали.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че от представените доказателства,
преценени в съвкупност, може да се изведе извода, че ответниците са носители на правото
на собственост върху имота.
Предвид изложеното между страните съществува облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна
4
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер.
Средството за търговско измерване се намира в сградата- етажна собственост и се отчита
ежемесечно от ищеца, като етажните собственици имат възможност да присъстват при
отчитането в случай, че посочат на ищеца свой представител, който следва да бъде уведомен
за графика на отчитане. Съответно в определения от подзаконовите актове и общите условия
срокове не са направени рекламации във връзка с отчитането на показанията, поради което и
при липсата на възражения на етажните собственици относно отчетените показания, че
същите са реално извършени, съответно е консумирано отчетеното количество
топлоенергия. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на доставената топлинна
енергия в периода 01.05.2016г.- 30.04.2019г. е 3832,52 лева.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
5
третото лице- помагач “********** ***********” ООД.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „************ ************” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт– договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 15.1.2020г., от която дата установителният иск се счита предявен– арг. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 15.01.2017г.,
са погасени по давност. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК., цената на топлинната енергия,
доставена в имота за периода м. януари 2017г.- м. април 2019г. е 3243,93 лева.
Не е погасено по давност вземането на ищеца за такса за дялово разпределение за
отчетния период м. декември 2016г.- м. април 2019г., доколкото същото е станало
изискуемо по-малко от три години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, след
извършения отчет на уредите за дялово разпределение.
Както беше посочено, отговорността на съсобствениците за заплащане на разноските за
общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в съсобствеността, а те са по ½
ид.ч. за всеки от съсобствениците. При това положение искът за цена на топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата 1621,96 лева- за Р. Ц. ************ и за сумата 1621,96
лева- за Е. К. С.. Искът за цена на услугата дялово разпределение следва да бъде уважен за
сумата по 33,98 лева- за всеки от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
6
През процесния период отношенията между страните са регламентирани от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. ************, одобрени с решение № ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, публикувани
във вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Изложеното
обуславя извод, че падежът на задължението, респ. изпадането на потребителя в забава е
обусловено от изтичането на определения срок. Задължението на ответниците е парично и за
периода на своята забава същите дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
нормата на чл. 86 ЗЗД. Това обуславя основателността на исковата претенция за присъждане
на обезщетение за забава. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия в размер на 3832,52 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, е 461,16 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Съобразно уважената
част от исковете ответникът Р. ************ следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата 68,55 лева, представляваща направени в заповедното производство и сумата 408,17
лева- направени в исковото производство разноски, а ответникът Е. С.- сумата 68,55 лева-
направени в заповедното производство разноски и сумата 408,17 лева- направени в исковото
производство разноски.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да плати на
всеки един от ответниците направените в заповедното и исковото производство разноски,
съответно- сумата 0,67 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски и сумата 1,34 лева, представляваща направени в исковото производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ц. ************, с ЕГН
**********, съществуването на вземането на “************ ************” ЕАД, с ЕИК
***********, за сумата 1621,96 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
7
обект, намиращ се на адрес гр. ************, ***********, за периода 01.05.2016г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 230,58 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.01.2020г.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 33.98 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение в имот, намиращ се в гр. ************, кв. “Зона Б 18”, бл.
13, вх. А, ет. 1, ап. 1, за периода 01.12.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.01.2020г. по ч.гр.д. № 1850 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. К. С., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “************ ************” ЕАД, с ЕИК ***********, за
сумата 1621,96 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се на адрес гр. ************, ***********, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 230,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.01.2020г., на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 33.98 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение в
имот, намиращ се в гр. ************, кв. “Зона Б 18”, бл. 13, вх. А, ет. 1, ап. 1, за периода
01.12.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020г. по ч.гр.д. № 1850 по
описа за 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА Р. Ц. ************, с ЕГН **********, да плати на “************
************” ЕАД, с ЕИК ***********, сумата 137,10 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 1850 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав,
разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Ц. ************, с ЕГН **********, да плати на “************
************” ЕАД, с ЕИК ***********, сумата 816,34 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. К. С., с ЕГН **********, да плати на “************ ************” ЕАД,
с ЕИК ***********,сумата 137,10 лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 1850 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав, разноски,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. К. С., с ЕГН **********, да плати на “************ ************” ЕАД,
с ЕИК *********** сумата 816,34 лева, представляваща направени в първоинстанционното
8
производство разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “************ ************” ЕАД, с ЕИК ***********, да плати на Р. Ц.
************, с ЕГН **********, сумата 0,67 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 1850 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав
и сумата 1,34 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “************ ************” ЕАД, с ЕИК ***********, да плати на Е. К.
С., с ЕГН **********, сумата 0,67 лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 1850 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав и сумата 1,34 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9