Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри
тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян
Иванов
като разгледа докладваното от
съдия Д.Станева к.адм.нак.дело № 364/2023г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД гр.София против Решение № 126/21.11.2022г. по АНД № 222/2022г.
на РС - Девня, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София , с който на дружеството е
наложена Имуществена санкция в размер на 1800лв., на основание чл.179 ал.3а,
вр. с чл.187а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата;
твърди, че контролния орган е нарушил изискването на чл.34 ал.1 б.“в“ от ЗАНН.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и
електронния фиш. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят не
се явява, не се представлява. В депозирани по делото писмени бележки поддържа
жалбата.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.Претендира
присъждане на ю.к. възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Настоящата инстанция намира
жалбата за основателна.
Анализирайки събраните в хода на
съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства,
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че ЕФ е издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ против „Ф.Е.Ф.Л.“ ЕООД като собственик на ППС
влекач „Рено Т“ с рег. № СВ **** РТ, с технически допустима маса 20 500кг, брой
оси 2, категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически
допустима максимална маса на състава 50 000кг, за нарушение по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата – за това, че на 29.10.2020г. в 07.34ч с устройство № 10071
(елемент от електронната система за събиране на пътни такси) било заснето
движението на ППС по път А-2км.,399 + 703, в посока нарастващ километър в
Община Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
него частично не била заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП според
категорията на ППС.
От правна страна съдът приел, че в
прозводството по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения, и че той съдържа всички минимално изискуеми за редовността му
реквизити от формална страна. Съдът е обсъдил и възраженията относно неспазване
на срока по чл.34 от ЗАНН, авторството на нарушението, неговата обективна
съставомерност и доказаност, мотивирано отхвърлил всички тях като
неоснователни, и потвърдил ЕФ с имуществена санкция, наложена в абсолютен
размер. С оглед изхода на делото присъдил в полза на АНО и юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящата касационна инстанция
счита, че при постановяване на проверяваното решение е приложен неправилно
материалния закон. Този съдебен състав не споделя мотивите на ДРС за
неоснователност на възражението на касаторите по приложението на чл.34 от ЗАНН.
Позоваването на ТР № 1/26.02.2014г.
по т.д. №1/2013г. на ВАС не мотивира извод за неприложимост на сроковете по
чл.34 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ. Цитираното решение е
концентрирано по въпроса относно формата, съдържанието, реквизитите и правната
природа на ЕФ, които не са спорни в настоящото производство. С ТР изрично е
посочено, че проблемите по приложението на института на ЕФ са сложни и
многопластови и решението се отнася само до един от противоречиво разрешаваните
въпроси от съдилищата. Въпросът за приложението на чл.34 от ЗАНН при издаване
на ЕФ е именно такъв въпрос, той е дискусионен в съдебната практика
понастоящем, и не е получил разрешение чрез постановяване на тълкувателен акт
от ВАС.
Този съдебен състав счита, че в
производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, и
конкретно – този по неговата ал.2. Вярно е, че ЕФ съвместява функциите на АУАН
и правните последици на НП, както и че сред задължителните му реквизити липсва
дата на издаване. Такава не е и необходима за преценката за спазване на
посочения срок – необходимо е обаче събиране на доказателства кога е издаден
ЕФ. Това задължение възниква поради факта, че стриктното и еднакво прилагане на
правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът
за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от
начина на установяването му – физически от полицейски служител чрез съставяне
на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай
срокът да е 3-месечен, респективно – 1-годишен, и пропускането му да води до
преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във
втория случая срокът да е минимум 3 години – т.е. до момента на изтичане на
давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът. Противното
тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните
лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си
характер. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че ЕФ се издава в една
ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на административнонаказателната
отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед
елиминирането на човешкия фактор в това производство. Поради изложеното и при
наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ
е този по чл.34 ал.2 от ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя или една
година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 29.10.2020г.,
а ЕФ е връчен на нарушителя на 09.06.2022г. т.е. година и половина след
установяването му, вкл. и на авторството му. При липсата на данни по делото за
датата на издаване на ЕФ изводът за спазен срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН е
обективно невъзможен.
Изложеното налага отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Девня,
който следва да събере доказателства за датата на издаване на ЕФ и да я
съобрази при постановяване на акта си по същество. С оглед предмета на ЕФ в
настоящото производство новият съдебен състав следва да съобрази и наличието на
образувано дело С-61/23 на СЕС.
По исканията за разноски следва да
се произнесе въззивният съд в хипотезата на чл.226 ал.3 от АПК.
Така мотивиран и съобразно
правомощията си по чл.222 ал.2 т.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 126/21.11.2022г.
по АНД № 222/2022г. на РС - Девня, ІІІ с-в, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.