№ 22771
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110141606 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Л.“ АД срещу
„Ф.А. 28“ ЕООД и Л. А. М., с която са предявени в условията на субективно и
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 4 284,19 евро, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №///////11.09.2019
год., за сумата от 1440,73 евро, представляваща падежирала договорна лихва за
периода от 12.12.2019 год. до 15.02.2021 год., за сумата от 2556,97 евро,
представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2021 год. до 24.09.2021 год. и
за сумата от 48 лева, представляваща разходи и разноски по изпращането на покана за
обявяване на предсрочна изискуемост.
Ищецът-„Л.“ АД излага в исковата молба, че на 11.09.2019 год., между него, в
качеството му на заемодател, ответникът „Ф.А. 28“ ЕООД, в качеството му на
заемополучател и Л. А. М., в качеството й на солидарен длъжник и ипотекарен
длъжник е сключен Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №///////11.09.2019 год.,
вземанията по който са били обезпечени с учредена в полза на заемодателя договорна
ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 130, том III, peг. № 7982, дело № 487/2019 г. Поддържа, че е
предоставил на заемополучателя, в заем, сумата от 4 300 евро, предоставена и усвоена
на етапи, както следва: 712,16 лева, равняващи се на 364,12 евро са удържани от
1
уговорената заемна сума при подписване на Договора и служещи за изплащане на
разходите за юридическо и административно обслужване-свързани със заема и
обезпеченията; 5552,72 лева, равняващи се на 2 839,06 евро са удържани при
предварително усвояване от „Л.“ АД на заема, като заемополучателят се е съгласил
сумата да покрие изискуемите до 11.09.2019 год. задължения на „Ф.А. 28“ и Л. А. М.,
дължими по Договор за заем Бизнес кредит Клиентски №///////12.01.2018 год. и
погасителния план Приложение 1; 1390,18 лева, равняващи се на 710,79 евро удържани
при предварително удвояване на заема от „Л.“ АД, която сума покрива изискуемите до
11.09.2019 год. задължения на „Ф.А. 28“ и Л. А. М. по Договор за заем Бизнес кредит с
Клиентски №///////30.01.2019 год. и 755 лева, равняващи се на 386,03 евро-удържани
при предварително усвояване на заема от „Л.“ АД, покриваща вноска №20, с падеж
12.09.2019 год., дължима от „Ф.А. 28“ и Л. А. М. по Договор за Бизнес кредит с
Клиентски №///////12.01.2018 год. Поддържа се, че ищецът изпълнил задълженията си
по договора, а заемополучателят имал задължението да върне предоставените суми
съобразно погасителния план на вноски, всяка в размер на 112,64 евро, дължими на 11-
то число от всеки месец, считано от 11.10.2019 г. включително. Излага, че след
сключване на договора кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена за вземанията заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 04.11.2022 г., срещу която длъжникът е възразил.
Ответникът-Л. А. М. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
нищожност на договора. Поддържа, че договорът е потребителски, поради което
спрямо процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и общите
разпоредби на ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата
хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва
да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени
2
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Основателността на исковите претенции е
обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на
следните материални предпоставки: наличието на валиден договор за заем с
ответниците, по силата на който им е предоставил заемната сума, размера на усвоения
кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга
по пера както и че ГПР е изчислен законосъобразно. Съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответниците е да докажат при установяване
на горните обстоятелства, че са погасили вземането, както и фактите, на които
основава своите възражения – а именно че има качеството потребител и договорът е
сключен в лично качество.
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на
11.09.2019г. между „Л.“ АД, от една страна, и „Ф.А. 28“ ЕООД като заемополучател и
Л. А. М. като солидарен и ипотекарен длъжник, от друга, е сключен Договор за заем
Бизнес кредит с Клиентски № //////, по силата на който „Л.“ АД се е задължило да
предостави на заемополучателя заемна сума в размер на 4 300 евро при фиксиран ГЛП
30 %. Уговорено е погасяването на паричното задължение да се осъществи разсрочено
на 125 погасителни вноски, всяка от които в размер на 112,64 евро с падеж 11-то число
на съответния месец. В чл. 2.3, б. „c”е предвидено, че при несвоевременно изпълнение,
на което и да е имуществено или неимуществено задължение по договора, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, е дължима неустойка за забава в размер на 0,27 %
върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от деня, следващ падежа на
съответното задължение до деня на пълното му погасяване. Установява се, че за
обезпечаване на вземанията по процесната сделка е учредена договорна ипотека в
полза на „Л.“ АД върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.207.83.1.95,
представляващ апартамент № 95, находящ се в гр. ////////, собственост на Л. А. М..
Основен спорен въпрос между страните е действителността на договора за
бизнес кредит, респективно дали ответникът М. притежава качеството потребител. В
понятието „потребител“ се включва всяко физическо лице, което в качеството си на
страна по договорите, предмет на Директива № 93/13/ЕИО, участва поради интереси,
които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Потребителската защита, предоставена с Директива 93/13/ЕИО, е приложима и
досежно договор за обезпечение на недвижим имот или за поръчителство, сключен
между физическо лице и кредитна институция за гарантиране задълженията, които има
търговското дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато
това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на
упражняваната от него дейност по занятие и то няма връзка от функционално естество
с посоченото дружество. Цитираната директива се прилага за всички договори извън
изключенията, изброени в десето съображение, поради което предметът на договора е
3
ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, спрямо
които се прилага, с оглед качеството на страните по договора – в зависимост от това
дали действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях професионална
или търговска дейност. Преценката се извършва към момента на сключване на
договора при отчитане на всички обстоятелства по делото. В случаите на тесни
професионални връзки като участие в управлението или значителен дял от
дружествения капитал между лицето, обезпечило изпълнението на задължението, и
търговското дружество физическото лице не може да се счита, че притежава
качеството потребител, а оттам и че е адресат на потребителската защита, гарантирана
с Директива 93/13/ЕИО /в този смисъл Решение по д. С-74/15 на СЕС, Решение по д.
С-419/11 на СЕС/.
След съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства съдът намира, че на ответницата не може да се признае качеството
потребител. От приетия като доказателство по делото договор за бизнес кредит е
видно, че освен като солидарен и ипотекарен длъжник Л. А. М. е представлявала и
дружеството „Ф.А. 28“ ЕООД в качеството си на управител. Изложеното се установява
и справка за актуално състояние на търговското дружество от ТРРЮЛНЦ, от която е
видно, че от 2013г. ответницата е вписана като управител и едноличен собственик на
капитала на заемополучателя. Посочените обстоятелства сочат наличието на тесни
професионални връзки между заемополучателя и солидарния длъжник, поради което
не може да се приеме, че ответницата е действала извън пределите на упражняваната
от нея професионална и търговска дейност. Аргумент в подкрепа на изложеното може
да бъде изведен и от факта, че страните са обвързани и от предходни облигационни
отношения по договор за бизнес кредит, в които същата отново е участник, което
изключва възможността учредяването на търговското дружество да е с оглед
сключването на договора между съдоговарящите с цел прикриване на потребителски
договор, ползващ се със закрилата на закона. По делото не са ангажирани
доказателства в обратна насока, които да разколебаят доказателствената стойност на
горепосочените писмени доказателства, като например декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2
ЗСч за неосъществяване на търговска дейност, непредприемане на действия по
данъчна регистрация или отчетност по реда на ЗКПО или ЗДДС и т.н. Единствено в
клаузата на чл. 2.2, б. „b” от процесната сделка, касаеща начинът на усвояване на
заемната сума, е отбелязано, че остатъкът от заема ще бъде преведен по банкова
сметка с титуляр Л. А. М., но това само по себе си не е достатъчно, за да се признае
качеството потребител. Доказателствената тежест за установяването на този факт е
разпределена върху ответницата, както изрично е указано с определението по чл.
140 ГПК, поради което следва да се приложат последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК.
Нещо повече, в настоящата хипотеза посредством насрещно доказване, ищцовото
дружество доказа, че при сключването на процесния договор за бизнес кредит Л. А. М.
4
е действала в рамките на своята професионална, респективно търговска дейност. При
това положение договорната връзка не попада в приложното поле на Директива
93/13/ЕИО и не се ползва със засилената потребителска защита.
За неоснователно следва да се приеме и наведеното с отговора на исковата
молба възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва поради противоречие
с добрите нрави, за която се поддържа да обосновава недействителност на договора в
цялост. Действително, с чл. 2.3, б. „а“ е уговорено, че заемополучателят дължи на
кредитора фиксирана лихва в размер на 30 % върху непогасената част от главницата,
като на съда е служебно известно, че основният лихвен процент към датата на
сключване на договора – 11.09.2019г. възлиза на 0 %, а законната лихва – 10 %. От тези
обстоятелства обаче не следва извод, че уговорката е нищожна поради нарушаване на
добрите нрави. Нищожност на това основание би била налице, ако клаузата за
заплащане на договорна лихва предвижда такъв размер, който излиза извън присъщата
функция да бъде възнаграждение, което заемателят дължи на кредитора за това, че
му е предоставена възможността да ползва паричните средства, предмет на сделката,
за определен продължителен период от време. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Разглежданата хипотеза обаче не се явява такава.
Заемополучателят е търговец – професионалист, в тежест на когото законодателят е
възложил по-тежка грижа – грижата на добрия търговец, която включва и
консултирането му с лица със специални знания за информирането му преди
сключването на сделката. Нещо повече, ответното дружество в чл. 6.12 от договора
изрично е декларирало, че е наясно с предмета на договора и последствията му при
неговото изпълнение и неизпълнение, че е информиран и при необходимост
консултиран със специалист за съпътстващите задължения, които могат да се отразят
негативно на икономическото му състояние, че е информиран относно възможността
лихвеният процент в друга финансова институция или банка да бъде по-нисък от този
на заемодателя. Именно при знанието на тези обстоятелства последният се е съгласил
с параметрите на договора за кредит. От определящо значение за съответствието на
клаузата за възнаградителна лихва с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност е продължителността, по време на която заемателят ще се полза с
отпуснатите му парични средства – а именно 10 години, както и че същата е във
фиксиран размер за срока на договора. Ето защо, съдът намира, че макар и да
надвишава двукратния размер на законната лихва забава въпросната клауза за
възнаградителна лихва не противоречи на правилата за добрите нрави.
Основателността на исковата претенция е обусловена не само от сключването на
договор за бизнес кредит, но и от предаването и усвояването на заемната сума. За
установяването на това обстоятелство по делото е изслушана и допусната съдебно-
5
счетоводна експертиза, според която заемната сума в размер на 4 300 евро е била
предоставена и усвоена, както следва: сумата от 712,16 лв. /364,12 евро/ е удържана от
уговорената заемна сума при подписване на договора и е послужила за изплащане на
разходите за юридическо и административно обслужване, свързани със заема, сумата
от 5 552,72 лв., равняваща се на 2 839,06 евро е удържана при предварително
усвояване на заема от „Л.“ АД за покриване на изискуемите до 11.09.2019г.
задължения на ответниците, дължими съгласно Договор за заем Бизнес кредит с
Клиентски № ////// от 12.01.2018г., сумата от 1 390,18 лв. /710,79 евро/ е била удържана
предварително от заемодателя за погасяване на изискуемите до 11.09.2019г.
задължения по Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № ///////30.01.2019г., и
сумата от 755 лв., равняваща се на 386,03 евро са били удържани предварително за
покриване на вноска № 20, с падеж 12.09.2019г., по Договор за Бизнес Кредит с
Клиентски № ///////12.01.2018г. С оглед приетото заключение следва да се приеме, че
заемната сума е усвоена от заемополучателя и в негова тежест е възникнало
задължението да я върне.
С исковата молба се претендира установяването на непогасените вноски от
договора за бизнес кредит, обявени за предсрочно изискуеми. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми, и няма автоматично действие. Предсрочната
изискуемост поражда действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването /в този смисъл т. 18 от ТР № 4 от 18.08.2004г. по т. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
От експертното заключение се установява, че в погашение на задълженията по
процесния договор за бизнес кредит ответниците са извършили две плащания – на
30.12.2019г., послужили за пълно погасяване на вноски от № 1 до № 3 и частично на
№ 4, и на 07.08.2020г., с което плащане е погасена вноска № 5 с падеж 11.02.2020г.
Други доказателства, установяващи плащания по кредитното правоотношение, не са
ангажирани. При тази фактическа обстановка се налага извод, че обективният факт –
неплащането и изпадането на ответниците в забава се е проявил в обективната
действителност, но както беше посочено предсрочната изискуемост поражда действие
за длъжника от момента на получаването на поканата.
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е ясно и
6
недвусмисЛ. в същата степен, както и извлечението от счетоводните книги /в този
смисъл Определение № 656 от 14.07.2016г. по т.д. № 2609/2015г. на ВКС, I т.о./.
Извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчно информация за
вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за кредит, за дължимия
размер на кредита – главница и лихви, кои вноски не са заплатени, кога е настъпил
техният падеж. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се
преценяват във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са
погасени и с представените от заявителя договор за кредит и доказателства за
уведомяване на длъжника /в този смисъл Определение № 461 от 28.06.2010г. по ч.т.д.
№ 272/2010г. на ВКС, II т.о./.
Като писмени доказателства са приети покана с изх. № 1046 от 02.02.2021г. до
Л. А. М. в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник и покана с изх. № 1048
от 02.02.2021г. до „Ф.А. 28“ ЕООД като заемополучател. В тяхното съдържание е
посочено, че „Ф.А. 28“ ЕООД е просрочило задълженията си за месечни погасителни
вноски по процесния договор за бизнес кредит, като последното пълно плащане датира
от 11.09.2019г., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Установява
се, че уведомленията са връчени лично на Л. М. на 15.02.2021г. чрез ЧСИ С.П.. От
изложеното следва, че отправените до ответниците изявления отговарят на критериите
за недвусмисЛ.ст и яснота, тъй като предоставят информация за неизпълненото
задължение, поради което кредитът се обявява за предсрочно изискуем - просрочване
на погасителни вноски в размер на 112,64 евро, забава, продължила 388 дни към
02.02.2021г., както и покана да бъдат изплатени усвоените суми. Следователно, и
втората предпоставка за упражняване на потестативното право по чл. 60, ал. 2 ЗКИ -
предсрочната изискуемост да е обявена за длъжника, е налице.
С обявяването на предсрочната изискуемост ответниците в качеството си на
солидарни длъжници губят преимуществото на срока и непадежиралите месечни
вноски стават изискуеми. Тяхната стойност по данните от съдебно-счетоводната
експертиза възлизат на 4 284,19 лв., поради което в тази част исковата претенция се
явява основателна. От своя страна, доколкото възнаградителната лихва представлява
възнаграждение на заемодателя за предоставяне ползването на паричните му средства
от заемателя, то същата е дължима за срока на ползване, т.е. до момента, в който
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем – 15.02.2021г. Според експертното
заключение стойността на договорната лихва за периода от 12.12.2019г. до 15.02.2021г.
възлиза на 1 440,73 евро. Същевременно обаче от съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в погашение на процесния дълг са извършени две плащания, датиращи
от 30.12.2019г. и 07.08.2020г., на обща стойност от 1 788,88 евро, с които са погасени:
главница -15,81 евро главница, договорна лихва – 377,39 евро, и наказателни лихви –
1 395,69 евро. Така определената договорна лихва в размер на 1 440,73 евро следва да
бъде намалена със сумата от 377,39 евро, тъй като експертното заключение не е отчело
7
извършеното плащане, като стойността на дължимата договорна лихва се равнява на
1 063,34 евро.
С исковата молба се претендира установяването на дължимостта на разноските,
извършени във връзка с връчването на поканите за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. От събраните в хода на производството доказателства е видно, че
връчването на въпросните покани е възложено на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ на ЧСИ
С.П.. По силата на чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършването на други действия, каквито представляват връчването на извънсъдебни
книжа. Съобразно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
изпълнителния орган, единият от които се връчва на задълженото лице. В настоящата
хипотеза не са представени сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ за начислените в тежест на
ищцовото дружество такси по раздел 1, т. 5 ТТРЗЧСИ, нито пък са ангажирани
писмени доказателства, установяващи извършено плащане в полза на съдебния
изпълнител – като РКО, респективно платежно нареждане. Предвид липсата на данни
за сторените разноски във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост
претенцията за сумата от 48 лева се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Що се касае до установителния иск за дължимост на мораторна неустойка,
настоящият състав намира следното: Както беше изяснено по-нагоре в изложението,
ищцовото дружество и ответниците са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за бизнес кредит, в чието съдържание са
включили уговорка за мораторна неустойка в случай на несвоевременно изпълнение
на което и да е неимуществено или имуществено задължение. Правният спор се
концентрира относно действителността на неустоечната клауза.
Съобразно ТР 1/2009г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е неустойка, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Преценката за нищожност следва да се извършва за всеки отделен случай, като могат
да бъдат използвани някои от следните критерии: естеството и размера на
обезпечаваното задължение –дали е парично, или непарично; дали изпълнението на
задължението е гарантирано с други правни способи; видът на уговорената неустойка
– компесаторна, мораторна; вида неизпълнение на задължението – съществено или
незначителна негова част, съотношение между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Меродавният момент, към който се преценяват
тези обстоятелства, е моментът на постигане на съгласие, а не моментът на
неизпълнение. Не е нищожна клауза, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който може да се начислява.
При преценката за действителността на неустоечното съглашение от съществено
8
значение е обстоятелството, че настоящата хипотеза касае сделка, сключена между
търговци, върху които законодателят е възложил задължение при осъществяване на
своята дейност да полагат квалифицирана грижа – на добрия търговец – арг. от чл. 302
ТЗ. При буквален прочит на приобщения по делото договор е видно, че уговорената в
чл. 2.3, б. „с“ неустойка обезпечава своевременното изпълнение на всяко имуществено
и неимуществено задължение на заемополучателя. От систематичното тълкуване на
всички клаузи обаче може да се направи обоснован извод, че неустойката е мораторна
и е призвана да осигури своевременното изпълнение на главното задължение на
ответниците – а именно погасяване на заемната сума , ведно с дължимите лихви и
разноски, което е и най-същественото и определящо задължение на заемополучателите
по дадения договор. От доказателствата по делото се установява, че мораторната
неустойка е около два пъти по-висока от законната лихва за забава, тъй като възлиза в
размер около 27 % месечно. Установява се, че за обезпечаване изпълнението на това
главно задължение в полза на кредитодателя е учредена договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на ответницата Л. М.. Както беше посочено, въпросната
сделка е сключена между търговци, поради което размер от 0.27 % на ден е в рамките
на обичайно договаряния /който най-често възлиза между 0.1 % и 0.5 % дневно/.
Макар и уговорена без краен предел и краен срок, стойността на неустойката зависи
изцяло от субективното поведение на длъжниците – продължителността на забавата,
доколкото в тяхната власт е възможността да преустановят забавата по всяко време. От
определящо значение за преценката относно действителността на неустоечната клауза
е и фактът, че освен обезпечителна, неустойката изпълнява обезщетителна и
санкционна функция. В това отношение, несъстоятелни се явяват възраженията на
ответника, които съизмеряват нейния размер единствено с очакваните последици от
неизпълнението. Поради тези съображения съдът намира, че уговорената неустойка не
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което и не противоречи на правилата на морала и добросъвестността. Съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на неустойката за
периода от 15.02.2021г. до 24.09.2021г. възлиза на 2 556,97 евро, която стойност
кореспондира изцяло с претендираната в исковата молба, поради което и исковата
претенция се явява основателна.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, с който претендира заплащането на сумата от 373,47 лв. –
държавна такса в исковото производство, сумата от 400 лв. – депозит за изготвяне на
9
ССчЕ, сумата от 323,97 лв. – държавна такса в заповедното производство, както и
сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени
доказателство за извършване на разноските. Предвид уважената част от исковите
претенции в полза на ищеца се следват разноски в размер на 1 183,70 лв. Ответникът
Л. М. също е представила списък с разноски с отговора на исковата молба, с който се
претендира сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото не са
представени писмени доказателства за тяхното плащане, поради което на ответника не
се следват разноски.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че „Ф.А. 28“ ЕООД, ЕИК: /////////, със седалище
и адрес на управление: гр. /////////, и Л. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. //////,
дължат солидарно на „Л.“ АД, ЕИК: //////////, със седалище и адрес на управление: гр.
////////////, сумата от 4 284,19 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за заем Бизнес кредит с клиентски №///////11.09.2019 год., сумата 1 063,34
евро, представляваща падежирала договорна лихва за периода от 12.12.2019 год. до
15.02.2021 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на
договорната лихва за разликата над сумата от 1 063,34 евро до пълния предявен
размер от 1 440,73 евро, както и за сумата от 48 лева, представляваща разходи и
разноски по изпращането на покана за обявяване на предсрочна изискуемост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „Ф.А. 28“ ЕООД, ЕИК: /////////, със седалище и
адрес на управление: гр. /////////, и Л. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. //////, дължат
солидарно на „Л.“ АД, ЕИК: //////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////////,
сумата от 2 556,97 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 15.02.2021
год. до 24.09.2021 год.
ОСЪЖДА „Ф.А. 28“ ЕООД, ЕИК: /////////, със седалище и адрес на управление:
гр. /////////, и Л. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. //////, да заплатят на „Л.“ АД, ЕИК:
//////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////////, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1 183,70 лева, представлява деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11